Постинг
26.04.2013 12:16 -
ОКОЛО ВОДОПАДА ВРАЧАНСКА СКАКЛЯ - 1
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5473 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2013 21:19
Прочетен: 5473 Коментари: 1 Гласове:
9
Последна промяна: 27.04.2013 21:19
Интересен обект за посещение след водопада Скакля е пещерата в страни от нея. До пещерата отвежда третостепенен римски път, който е запазен в отделни участъци. Таке е строен, че хората ако се изпързалят да се задържат в скалите покрай него. При изкачването по пътя се виждат доста отвесни карстови извори по скалата с основния водопад.
Пещерата не е нещо особено, но едно стадо от хиляда овце са пладнували там по време на следобедните горещини. Има и наколко образувания. Аз предпочитам красотите под небето, не под земята. Над пещерата започва Врачанското плато, което предлага много преходи. Може да се достигне от тук дори до следващия, още по-голям водопад, Боров камик, но е доста далеч, до много места покрай Искър да се слезе. Само това ще кажа, че от тук да се развърти човек по платото и после да се спусне някъде - където и да е! - е преживаване.
Една от хилядите /!!!/ пещери по Врачанската планина, която е удобна за разглеждане. Тя е доста популярна, защото е на скалите, от които скача водопада Скакля и покрай нея минава римски път. Докато хората във Враца имаха животни, пътят се подържаше, но днес той е непроходим поради гъст подраст. Около пещерата обаче има запазени участъци от него. Обикновено туристите след като посетят водопада се изкачват до пещерата и после на платото, което е малко над нея. От тук започват историческите места, където са се сражавалили четниците на Ботев.
Долният ляв ъгъл на снимката е площадката пред пещерата.
В пещерата
Ако се застане пред пещерата се вижда водопада Врачанска Скакля.
И тая пещера като тракийската Дандардъккая има доста непприлично име.
За природния парк Врачанска планина отговаря едно момиче в репродуктивна възраст и трима веселяци, които едвам удържат до времето за бирата. Площта на тази планина е колкото на Витоша. Цветовете на боите за маркировка по планината избира момичето. От Лудницата до пещерата има една белязка - тази, една съм виждал при с. Лютаджик - абосолютон същата! - но сигурно има и още някъде. Чия е идеята за цветовата комбинация мисля да попитам щефката на парка.
Скалата се е разцепила и предната й част се е свлякла.
Пред пещерата - типични врачански скали.
Образувана от капчици
От тук започва Врачанското плато. Няма никакви закони за разпределението му. Ориентира се добре само този, който е ходил доста и си е изработил репери. А при мъгла знае по кой път да се прибере. Иначе - страшно!
Горе - връх с разкошно пасище, долу - карстов извор, началото на водопада и заветно място за стоката. Днес - ограбено и напуснато. Само изворът чучури...
Тук Врачанското прато е като отрязано. Така е на още много места и поради това при лошо време тази планина е опасна.
Вижда се водопадът и долината на р. Врачанска Скакля.
От тук надолу ще има доста типични врачански скали, които са по билата, където ги има, по платото и по стръмните места. Те са морени, каквито има по Пирин и др. но са много специфични, каквито са напр. Витошките. Тези са врачански и ги няма никъде другаде по планините.
Връх Вола. Тук свършва Ботевата алея, започваща долу от разклона Враца-Паволче. До последния паметник - всичките шедьоври на каменорезбата! - минава път и мутри се изстрелват от джиповети си по по него. Хората го възстановяват, но гърмежите са все повече и са се отказали. Мутра от джипа си се е изстреляла и по паметника на Дядо вазов на вр. Ком и е повредила скулптурата в челюстта.
Този е исторческия връх, на едни от който се е сражавала Ботевата чета, зад него е историческият извор Крушовица. Паметникът е изграден на Околчица, защото той е най-обгледен от към равнината.
Осторожно внимание требе, ако някой реши да се покачи по тази скала...
Врачанското плато- комбинация от врачански скали, пасища, карстови извори. И много римски пътища.
Между рида с вр. Вола и този пред него е долината, по която се изкачва на планината Ботевата чета. Другата долина е...Рашов дол. Тя съвсем запустя от към посещения...
На добър път с пожелание за заслужена почивка на масата, която показах, на метри от тази странна скала!
Пещерата не е нещо особено, но едно стадо от хиляда овце са пладнували там по време на следобедните горещини. Има и наколко образувания. Аз предпочитам красотите под небето, не под земята. Над пещерата започва Врачанското плато, което предлага много преходи. Може да се достигне от тук дори до следващия, още по-голям водопад, Боров камик, но е доста далеч, до много места покрай Искър да се слезе. Само това ще кажа, че от тук да се развърти човек по платото и после да се спусне някъде - където и да е! - е преживаване.
Една от хилядите /!!!/ пещери по Врачанската планина, която е удобна за разглеждане. Тя е доста популярна, защото е на скалите, от които скача водопада Скакля и покрай нея минава римски път. Докато хората във Враца имаха животни, пътят се подържаше, но днес той е непроходим поради гъст подраст. Около пещерата обаче има запазени участъци от него. Обикновено туристите след като посетят водопада се изкачват до пещерата и после на платото, което е малко над нея. От тук започват историческите места, където са се сражавалили четниците на Ботев.
Долният ляв ъгъл на снимката е площадката пред пещерата.
В пещерата
Ако се застане пред пещерата се вижда водопада Врачанска Скакля.
И тая пещера като тракийската Дандардъккая има доста непприлично име.
За природния парк Врачанска планина отговаря едно момиче в репродуктивна възраст и трима веселяци, които едвам удържат до времето за бирата. Площта на тази планина е колкото на Витоша. Цветовете на боите за маркировка по планината избира момичето. От Лудницата до пещерата има една белязка - тази, една съм виждал при с. Лютаджик - абосолютон същата! - но сигурно има и още някъде. Чия е идеята за цветовата комбинация мисля да попитам щефката на парка.
Скалата се е разцепила и предната й част се е свлякла.
Пред пещерата - типични врачански скали.
Образувана от капчици
От тук започва Врачанското плато. Няма никакви закони за разпределението му. Ориентира се добре само този, който е ходил доста и си е изработил репери. А при мъгла знае по кой път да се прибере. Иначе - страшно!
Горе - връх с разкошно пасище, долу - карстов извор, началото на водопада и заветно място за стоката. Днес - ограбено и напуснато. Само изворът чучури...
Тук Врачанското прато е като отрязано. Така е на още много места и поради това при лошо време тази планина е опасна.
Вижда се водопадът и долината на р. Врачанска Скакля.
От тук надолу ще има доста типични врачански скали, които са по билата, където ги има, по платото и по стръмните места. Те са морени, каквито има по Пирин и др. но са много специфични, каквито са напр. Витошките. Тези са врачански и ги няма никъде другаде по планините.
Връх Вола. Тук свършва Ботевата алея, започваща долу от разклона Враца-Паволче. До последния паметник - всичките шедьоври на каменорезбата! - минава път и мутри се изстрелват от джиповети си по по него. Хората го възстановяват, но гърмежите са все повече и са се отказали. Мутра от джипа си се е изстреляла и по паметника на Дядо вазов на вр. Ком и е повредила скулптурата в челюстта.
Този е исторческия връх, на едни от който се е сражавала Ботевата чета, зад него е историческият извор Крушовица. Паметникът е изграден на Околчица, защото той е най-обгледен от към равнината.
Осторожно внимание требе, ако някой реши да се покачи по тази скала...
Врачанското плато- комбинация от врачански скали, пасища, карстови извори. И много римски пътища.
Между рида с вр. Вола и този пред него е долината, по която се изкачва на планината Ботевата чета. Другата долина е...Рашов дол. Тя съвсем запустя от към посещения...
На добър път с пожелание за заслужена почивка на масата, която показах, на метри от тази странна скала!
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
ФОТО РЕПОРТАЖ ОТ ПОДКРЕПАТА НА БЪЛГАРИ Ж...
Главорезите на хамас почнаха да се преда...
ФОТО РЕПОРТАЖ ОТ ПОДКРЕПАТА НА БЪЛГАРИ Ж...
Главорезите на хамас почнаха да се преда...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18386