Водопадът Врачанска Скакля е висок към 100 м. и е временен. От ливадите над него през пролетта и при дъжд се устремява вода, която пада от най-високото му място, но през лятото рекичката пресъхва. По отвесната стена на водопада обаче, която е широка стотици метри има вертикални карстови извори, които ще покажа в следващите части на постинга ми, голяма част от тях са непресъхващи. Те подхранват с вода рекичката, която получава още един приток от ляво по-надолу и още вода от десетки други по-малки карстови изворчета, докато малко над Лудницата водата "пропада" съвсем. Старото градско водохващане се е захранвало с вода от тази река.
   В ляво от пътеката за водопада минава римски път, който е запазен, но не се ползва и вместо да почистят него са направили доста шибана пътека в дясно от реката. Ако ме слушат мен, тук трябва да има екопътека по течението на реката, за да се посещават свободно красивите й водопади. Те са около 30. На височината на водопада има доста голяма пещера, носеща до толкоз неприлично име, че няма да го напиша. Малко над нея се разкрива страхотна гледка в посока на Врачанското плато, връх Вола, въртопа Избата, вр. Околчица, поляната Йолковица. Пътищата за туриста, познаващ планината поставят пред него непешим проблем: Накъде сега? Защото навсякъде е много красиво! 

 

Долината на река Скакля има през пролетта много цветя. После всичките заспиват.



Вместо да ме правят почетен гражданин на Враца, за което врачани
имат две основания, мисля да им предложа да ми турнат една плоча
от врачански камък след години до този природен феномен.  Той е
голям колкото един човек и е достъпен за изкачване без алпийски такъми.



Тук по върховете кацат египетски лешояди, защото хората ги хранят.















Тази пещера има  много неприлично име. Тя е в близост д Лудницата.



                    Типичен крайврачански пейзаж



                               Пак шега на карста



                                         Скален кукер?







                                               Тук е пълно с пещери.







                          Скални дзверове, гледащи в една посока.











                                               Вскалена гигантска костенурка?



   Дали това не е вкаменелост на последния турист, минал по долината на
р. Скакля преди мен? Тук пътека няма направена, ужасно трудно е да се ппремине по долината й. Съществуващият в ляво срещу течението на реката  римски път вече е обрасъл с подраст и е непроходим. Пътуването е доста трудно.

















































































 

Миналата есен бяхме във Враца и като питахме в Етнографския комплекс, слес като го разгледахме за него - само вдигнаха манене, че бил много далече и ни изпратиха... на Боров камън, и той бил далече. Е до Боровия не стигнахме, че по пътя за към Пършевица - хижата, ни заваля проливен дъжд и всичко се размаза, ама като навсякъде - и във Враца не знаят даже това нещо, да не говоря, че за един от експонаните в една от къщата, младата "екскурзоводка", сложена там явно за други цели, но не и знания..., даже не можа да кажа от къде е даденият експонат и какво представлява...

В последно време ходим доста по музеи - и едно мога да кажа - заспали, само говорещи колко малко средства им се дават, обаче почти нищо не правят - прашни експонати и като се запита едно или друго - напр. за сгрешени надписи - това не било тяхна работа, пишели се бележките от еди-къде си... - това беше отговор в Етрополския истор. музей, и др., има и знаещи поне малко музейни работници, но повечето вдигат рамене като ги запитаме нещо.

Интересни скални и водопадни снимки...