ЗА ЗГОРИГРАД–С  ТЪГА, ЗА ПЛАНИНАТА ОКОЛО НЕГО–С  КОПНЕЖ

      Въведение:

    Този ще бъде един доста непопулярен постинг, предназначен за работещите в областта на римските пътища на територията на България. Има такава карта. Аз съм доста запознат с тази тема и е възможно някои от постингите в блога да се интересни на работещите в тази област.

 

    Често посещавам Згориград, защото това е най-възловото място за туристически преходи по едно от любимите ми планини – Врачанската. До него се достига от много изходни точки: от Дружево, от Миланово, от Оплетня, от Очин дол, от Елисейна, от Зверино, от Лютиброд, от Лютаджик и от други, но и от ж. п. гара Враца. От Згориград може и да се тръгне към тези населени места. Неудобството е само едно – преминава се Балкана, по който макар и не особено висок преходите все са дълги и трудни за ориентиране поради липсата на логика в орографията му. А при лошо време за незапознатите добре с него тези преходи са и опасни поради многото пътища по него, скалите и ужасяващите сипеи от сиви камъни.

   Враца в древността не я е имало, съществувало е населено място тук, където днес е квартала й Згориград. Името си то носи от пожар, при който цялото село е изгоряло. А мястото му не е било избрано случайно. По долината на реката пред града покрай реката има скална врата, наричана още вратица и тя дава името на населеното място в полето, което се нарица Враца, произлизащо от Вра/ти/ца. При тази теснина е била охраната на населеното място срещу разбойници.

    В древността Врачанската планина е играела важна стратегическа роля за римските легиони по тези места. Известно е, че в този район е имало целогодишно римски легиони и военизирани градове по Врачанско и Монтанско. Останки от град и крепост има в Берковица до Вазовата къща, в с. Бели мел, до с. Лопушна, в Костеновци, в Равна, а пътищата, построени по време на римската империя са много. Най-много пътища обаче са строени по Врачанската планина, след която по гъстота на пътищата по нея следва Западна Стара планина. Най-красивите местности, през които преминават римски пътища са тези в Западната Стара планина у нас и от другата страна на Балкана в Западните покрайнини. Аз съм може би единственият турист, който съзнателно посети, упозна тези красоти и ги турна в блога си.

   Ще изброя римските пътища из Врачанската планина, които познавам.

   Първите два от тях са си направо магистрали за времето, когато са били строени. Те преминават високо в планината и към тях от полето около Врачанската планина се насочват второстепенни пътища. Такава инфраструктура от римски пътища няма дори в Родопите. Магистрала 1 е запазена в автентичен вид до днес в доста голям участък. Тя започва от ул. Плакалница в Згориград, с не особено голям наклон достига водопада Боров Камик и по течението на идващата от горе река, която извира от извора Дудил достига превала над него. Твърдя, че изворът Дудил е най-важният във Врачанската планина, а на седловината над извора е било най-важното кръстовище на римските пътища по нея. От там магистралата следва източния край на платото на планината и достига Дружевската седловина. Магистрала 2 започва пак от Згориград и се изкачва в посока към Горския дом под хижа Пършевица. Тя следва западната част на платото на планината. След Горския дом магистралата продължава и се събира с другата магистрала на Дружевската седловина.

   Многобройни са обаче пътищата, които започват от равнината и се вливат в тези магистрали, образуващи нещо като пръстен или околовръстен път, обхващащ платото на планината. Започвам да ги изреждам от манастира Свети Иван Пусти/ножител/, който е сред чудно красива местнос и бе реставриран. Над него има скален манастир, доста труден за изкачване по дървени стълби. От този манастир има четвъртостепенен път към платото на планината, покрай него има римски пост. Още два пътя започват от с. Бистрец, където е Врачанския затвор. Левият път е запазен и се ползва днес от туристите за достигане на пещерата Леденика. Пътят се влива в магистрала 2. Десният  път е  обрасъл с подраст. Покрай него преминава електропроводът за Леденика. Този път горе на платото се събира с пътя от манастира и също продължава за Леденика, след като се събере с левия път от с. Бистрец. Отбелязвам, че до пътя от Бистрец за Леденика планината в дясно е много страховита като релеф. И много красива. До нея може да се достигне и от селата Горно Озирово и Лютаджик.

   Четвърти път към магистралите започва от Психичната болница на Враца и училището за бавноразвиващи се умствено деца „Ускорени темпове”. Този път минава в ляво от водопада Врачанска Скакля, после покрай пещерата, носеща същото неприлично име както една тракийска ритуална пещера в Източни Родопи и се отправя към Магистрала 1.

   Пети път започва пак от Враца от квартала Медковец и по долината на една суха река достига път № 4.

   Четвъртокласен римски път, започващ от разклона за с. Паволче е ползван да се маркира по част от него Ботевата алея. Той излиза под вр. Вола и покрай известния карстов извор Избата продължава към Магистрала 1, включвайки се в друг римски път, който слиза от вр. Околчица, спуска се към поляната Йолковица и продължава към седловината над извора Дудил.

     От Челопек започват два пътя, като десният е най- оригиналният римски път във Врачанския Балкан. Той е изсечен в скалите или е направен от камъни с обем около половин куб. м. и дори по - големи. Изсечени са и монолитни скални парапети на опасните места по пътя.

    Вторият път през Челопек идва от Люти Брод, където до ж. п. линията се намира известната римска къща. Това е било вероятно важен пост на легионите, но още доста къщи от същото време, но по-малки има по пътя от Лютиброд за Челопек. Днешното шосе от Челопек за вр. Оклочича ползва трасето на древен римски път, но където завоите са изправени и наклонът е по-малък, старият път си стои.

   Интередсното тук е, че от с.  Челопек римски път продължава хоризонтално на юг и достига скалите при Черепиш. Свлечените камъни обаче на ми разрешават да достигна продългжението му – пътят, минаващ пак по хоризонтала над гр. гр. Зверино и завърщваш в долината на с. Оплетня. Този път преминава успоредно на р. Искър.

   Следващите пътища започват от Зверино, те са три. Сигурно и тук е имало дислоцирани римски легиони.

   Десният път започва от гарата, изкачва се до ретранслатора и после над скалите на Черепиш отива горе на друг пръстен по планината от второстеренен път, който се включва в Магистрала1.

   Средният път от Зверино се изкачва над река Златица, завива в дясно и след Конския превал се слива с път, идващ от поляната Йолковица с посока към Мастирала 1.

   Левият път е запазен 100%. Той следва река Златица, изкачва се на серпантини от източната страна на най-важното място на Врачанската планина – изворът Дудил и се влючва в Магистрала 1.

     Един от най-големите римски пътища е този по долината на реката, която се влива в Искър при с. Елисейна. Този път е преправян, но има запазени участъци, които са широки 3 м, колкото са широки Магистрали 1 и 2. По този римски път е преминавало вероятно снабдяването на легионите и тежките им въоръжения, защото той е най-краткият за хпреминаване през планината. Днес той се ползва от крадците от Елисейна, които правят „удари” по Враца, защото тук КАТ няма. Този римски път вероятно е имал и стопанско значение, защото медната руда Плакалница е била експлоатирана още тогава, а за нуждите на  производството и хората водата е давал и тогава изворът Дудил. Около този извор имаше десетки овчарници, говедалници – всичко се изкраде.

    Още малко за римския път по  хоризонтала, който минава високо над брега на Исдкъра:

    Пътят Зверино – Конски превал се пресича от хоризонтален римски път, който без всякакво съмнение у мен идва от с. Челопек, прекъснат е от свлачище над Черепиш, както вече казах и се появява отново над Зверино, после продължава към с. Елисейна и от него към с. Очин дол. От Очин дол пътят слиза до река Искър, но не продължава нагоре към Острата могила, макар теренът да е съвсем удобен за път. В Очин дол има римски кули, които са били покрай пътя, така се казва и местността. Иманяри са издупчили тази местност като швейцарско сирене. След като пътят прехвърли превала между Очин дол и Оплетня, той продължава към долината на с. Оплетня, където се слива с друг път от Оплетня към Миланово.

    Пътят от Оплетня към Миланово е доста тесен, но е запазен, защото минава през скали. Той излиза на Старото село, където някога е било село Миланово. Там се разделя на две, като дясното разклонение достига Магистрала 1. Как е направен този път, та се е запазил дори в тревните участъци по платото, не ми е ясно. Левият участък се изкачва в с. Миланово и продължава до Дружевската седловина.

    Сега ще посоча още два пътя от другата страна на Врачанския Балкан. Там той е най-страшен и пътищата са само два. Единият е през с. Лютаджик и се изкачва до Магистрала 2. Днес има нов път – пълна скръб – който пресича на няколко места този път и след като е прекъснат се вижда структурата му. В долната му част има много едри камъни, но са подредени. Следват средни камъни, и те подредени. Най-горните камъни са плоски, но заклещени към долните и един към друг. Дебелината на платното е над половин метър а широчината му е около 2 м. Не е от най-широките, но през какви скали е просечен! Над Лютаджик красотата е вилика и завършва с остър връх, Соколец.

   И последният римски път, принадлежащ към Врачанската пранинна е този по долината на река Бяла речка, който достнига Дружевския превал. Този превал от северната си страна има скали, подобни на витошкото Копито.

   До тук четивото ми е представлява справочник ако някога хората решат да изследват римските пътиища по планините. Сега ще посоча няколко туристически прехода от село Згориград, днес квартал на Враца.

   Известна е трагедията там, която стана през 1965 или 66-а година, когато се скъса стената на хвостохранилището на флотационното съоръжение за добиваната от мина Плакалница медна руда. Намери се виновен - инженерът, проектирал дигата, окошариха го. Партията изпрати трудоваци, отпусна пари, възстановени бяха разрушенията, но доста хора от Згориград и намиращи се в момента по долината на р. Бяла загинаха, между тях и персоналът на ресторанта до реката. Двата бряга на реката бяха сиви от засъхналата тиня по тях почти година...

    Селото е чудесен пункт за туризъм. То е в заградена от планината долина, в която се вливат две реки – Лева и Десна. Десната е по-голяма. Горе по хребета над водосборната й зона преминава пътят за х. Пърщевица. Леката Лева обаче, на която бе хвостохранилището е върхът на красотата. След построяване на мостовете и парапетите по долината на тази река вече може да се преминава. Тя има около 100 водопада, като най-високият е Боровият Камик. Водата в тази река има доста променлив дебит, но през пролетта тя е доста пълноводна. При спокойно време, когато не духа вятър може да се премине под падащата вода. След това се преминава по обезопасени парапети и се стъпва горе на мястото, където водата скача в пропастта. Долината на реката се успокоява, минава покрай голям карстов извор, който дава вода на хижа Пършевица и на стопанството Зоро, минава покрай разрушена от дейността на хората природа и ограбени от ромове минни съоръжения и достига идвора Дудил. Следва седловината Дудил, която е най-важният кръстопът за римските пътища във Врачансктата планина. Аз се спускам в с. Елисейна, но може да се слезе и в Звелино и в Очин дол и в Оплетня. Може да се продължи в дясно за с. Миланово или за Дружевската седловина. Може да се слезе в с. Лютаджик, в с. Горна Бала речка. Може да се отиде и на пещерата Леденика. Ако се продължи разходката от извора Дудил в ляво се отива към Зверино, към Лютиброд, към Челопек, до вр. Вола и до Ботевата алея. Може да се слезе и покрай водопада Врачанска Скакля до Психичната болница, известна като Лудницата. Минавайки покрай тази болница понякога си мисля, дали и аз не трабва да съм й пациент, но се успокоявам, че вероятно не трябва, щом съм запомнил планината и толкоз римски пътища из нея. Не е подходящо за мен туй място, мисля си.

 

   Ще завърша това си писание със смешни мислички на една блогърка:

   В неправ текст в нейно ЛС тя твърди, че ходя по планините, за да мога да поканя някога със себе си жена! Евентуално нея, но нямало да стане, защото – както става ясно - не била доволна от мен L.

   Какво нещо е жената! Човек цял живот прави нещо и не му е ясно защо, но в миг се появява една жена и му разказва играта. Как не съм се сетил, че десетките години, които съм прекарал из планините на България са били за да постигна тази цел, а тя прозря това веднага! И така убедително го написа, че аз прехвърлих мисличките й към едно друго мое хоби – музиката. Дали пък не съм упознавал музикални произведения и чел за музиката десетки години със същата цел - за да мога да поканя със себе си на концерт жена /или момиче?/! J

    Велико нещо е жената. Размисля човека, развеселява го. Но не може да го ръзсърди, защото Бог го е създал да се грижи за жената. И когато сбърква /дори в мисличките си/, да й прощава.

    Тъй като докато пишех този постинг мислех за тази дама, настоящото писание посвещавам на нея. Тя ме развесели, надявам се – сега аз нея.

    На добър път из Врачанската планина, туристи! От 16-те пътя, които описах, посетете поне един.

   

  

 

 

Сега успях да прочета постинга ти и много се смях, особено за концерта, защото се получи тоно обратното, ти бе поканен на концерта,описан в моя постинг:))) Напиши в моя постинг дали ще ходиш на него и в коя от вечерите и ще видиш каква върволица от жени ще се затече натам:)))

Имал съм доста случаи, когато съм бил сам сред жени на концерт или на планина, но резултатът е бил винаги един и същ - искат да отидем пак. И съм сторвал това само спрямо тези, които са най-вдъхновени.
Може и да дойда една вечер, да видя върволицата, но все съм на разположение за други изяви, не само в София.

Не разбирам само защо трябва да търсиш жена из пущинаците на планините, където бродят лисици, глигани и мечки.

Според мене, явно е, че те възприемат като звезда. А около звездите винаги кръжат хубави жени.

Ще дам пример с един бивш мой директор, когото конкурентите му гътнаха. Разработката бе суперсекретна, но жените я усетиха.
Имаше отчет, програми, речи произнесоха директорът и заместникът му, който го гътна чрез специална хватка, разработена в градския комитет на партията, както разбрахме по-късно. След отчета имаше забава и всички жени искат да танцуват с този, който стана директор, а с директора - нЕщат. На пръв поглед - необяснимо, но тогава се размислих какво нещо е женската интуиция. Жената гледа на живота с няколко хода напред спрямо човека...