Ще започна скоро да си публикувам снимките от тази зима. Това е част от серията  ми от снимките на стоте - те са много повече от сто! - скакли по реката, извираща от извора Дудил. Само един от тях обаче надвишава 100 м. В момента си спомням израз от кръчмата в Требич, който малко променям:
   Кой не познава тия водопади, много са е минал! 
  А фотографът на тази серия се явава на два пъти - на 23-та и на последната снимка.





















































































   Тази стълба ми се стори паянтова и понечих да се връщам, но в тоз момент по нанагорното ме предвари Искра Фидосова и притича по нея. Тогава минах и аз...





















 

Отново хубави, интересни снимки...

ЗЛА СТЕНА


Погледнеш ли я, тръпки те побиват ...
Раздира дрехи, длани, колене.
Добър човек до нея би възлязъл.
Предател – не!
От стъпките му тихи ужасена.
От погледа – две сребърни пари,
тя би го стрила долу, погнусена,
с най-злите си гранитни канари ...
Разлисти ли хилядолетна памет,
не, тя не вижда българин превит,
а пламъка на българското знаме
над буйните ни български глави.
Защото щом му идвало до гуша
пред някого да скланя рамена,
народът вадел гневните си пушки
и търсел свойта вярна Зла стена.
Една стена с високо, остро чело.
С орлови и соколови гнезда.
Една стена от три епохи взела
честта да бъде остров Свобода.
Злопаметна стена. Тя помни всичко.
Престрелки. Вик ранен. И смях среднощ.
И потъмняло име на момиче,
изрязано – кога ли? – с връх на нож...

Богомил Тодоров

Натъжи ме туй стихо. Едва ли има друг като мен да е ходил толкова сред хората. Никъде радост, никъде надежда не виждам. Последното, което остнана за крадене е природната среда. Попадам на имоти на новобогаташи, които никой не знае какво работят и на нещастни хора, които за себе си казват, че са подложени на битов терор от крадците са изоставени от държавата. Между тях има много рядко вдъхновени като мен, на които духът не можа да бъде сломен. Всеки прокоби и казва, че това вече не е България!
Оптимист съм по природа, но да излезем от този начин на живот и да заживеем нормално, считам, че вече не е възможно. Набраната инерция към пропастта е такава, че връщане назад не е възмогжно..

Много си се постарал, водопада си го бива, а кукъуяка и глухарчето са супер, знаеш какво ще ме зарадва. Поздрави!!