Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2013 18:46 - МАРШРУТЪТ ЗЕБРЕЦ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2965 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 28.02.2013 18:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                             На вдъхновената г/жа Веселка:                                               

       

                                МАРШРУТЪТ  ЗЕБРЕЦ

 

     Махалата Зебрец е в една долина на Малата планина с площ от около 10 кв. км. Тя е била част от мегакомплекса с махали под името Церецел, разположени на площ, съизмерима – ако не и по голяма! – от тази на София в рамките на Околовръстния път. Соцадминистративните промени  след Деветото преместиха с. Зебрец административно към с. Томпсън. От тази долина изтича доста сериозна рекичка, приток на р. Дълбочица. И тази долина има форма на триъгълник, като повечето в този район, от върха на който изтича реката и се влива в р. Дълбочица. Долината е доста стръмна, но не и скалиста, като посоката на реката е запад-изток. Долината е създадена да се обитава от хора и диви животни, тя предлага много добри условия за това. Единият скат на долината – южният, е с къщите на хората, живяли някога тук. Северният има ливади, овощни градини и само няколко къщи. По него тревата през лятото е оставала по-дълго време свежа. Гората в долината е доста осечена по времето на соца и е заменена с борова, но за щастие над къщите не е сечено и изворите чучурят както някога. А къщите – те са групирана около изворите, но има и доста нависоко в гората в близост до билото, където са пасищата за животните. Чешмите и коритата за напояване имат надписи – те са строени през годините 1932/38, когато цар Борис е държал за тези хора да се полагат грижи, защото те са произвеждали основаната част от стоките за износ в Германия: млечни и месни произведения, яйца, кожи, угнил овчи тор, който се е свалял с каруци за товарене на влаковете по гарите на Пролома. Тогава е строен и пътят за махалата Зебрец, при соца после е разширяван заради сечта на горите. Горите са изсичани за ж. п. траверси, за минни подпори и строителство на заводи. След Деветото тук стават промени, които буквално прогонват хората от родните им места. Те се изселват предимно в София и покрай ж. п. линията, където намират работа по мини, заводи и др, а животът тук е секнал завинаги – обратният процес не е възможен. Сега протича, /дори завърши!/  процесът на ромизвличането на суровините от къщите за пунктовете на Отпадъци и тук се настанява нищото. Махалата се посещава само от бракониери дървари, бракониери ловцци...и от мен. Има и две-три къщи, чиито комини още пушат. Този район усещам като едно „силно” за мен място и ме привлича понякога.

   Долината Зебрец – така я наричам по името на селото – е една от най-красивите на Малата планина. До нея може да се достигне от ж.п. спирка Томпсън по пътя покрай р. Дълбочица за Церецел-център, който се намира на км. шести. На трети км. има местност Попови ливади, където пътят прави разклонение в ляво за Зебрец. Още три км. изкачване и се достигат първите къщи на махалата. Пътят прехвърля един рид и вече преминава само по южния скат на долината. Насреща се издигат ридове и върхове с борови гори. Те са подменили шипоколистните, но пак е много красиво. В долината шуми водата на р. Зебрецка. Покрай реката имаше пътека с многоотправни към пасища и градини пътеки, но днес те вече са непроходими. По шосето следват нови и нови махали в близост до изворите, които са оформени в чешми, всичките с поилки за животните.Пътят се изкачва, изкачва, следват нови махали, вече се виждат и двете места, от където извира реката – едни прекрасни гънки, прикриващи руслото рекичката с борови гори.  Водата не се вижда, но се чува шумът й поради подскоците й по камъните. Достига се превал, който е кръстопът. В ляво се заобикаля тази долина по другия скат, но където преминава пътят няма видимост към нея. За да се разгледа долината трябва да се изкачат двата върха над нея, единият от които служи за ретранслатор, а на мен за репер за този район независимо на кой бряг на Искъра съм, защото този репер се вижда от 30 км. Той се вижда дори от София, но от „специалисти”. На рид над гара Реброво е. След този връх може да се слезе в Реброво, Томпсън или Луково.

   Връщам се на кръстопътя на седловината. В дясно има път за Церецел-център, който минава през гол не висок изключително обгледен връх, все едно НП за разглеждане на комплекса Церецел в частта му по долината на р. Дълбочица.

   Пътят направо продължава за с.Кътина, където красотите са такива, че не могат да бъдат описани. Тук местността уподобявам на гигантски вълни с гребени по тях, а по стръмната част на вълните като понесени от тях кораби преди вълната да ги обърне в морето са къщичките на хората, живяли някога тук. Одалеч те лъщят като тромпети от чистота, но ако ги приближиш виждаш само останки от тях след „ромпретарашването” им за суровини. Тези места, вдъхновен от красотата им Вазов възпява в своето стихотворение „На Малата планина”.

   Първият от пътищата за Кътина върви по било на рид, красотата е без мяра. Разклонение на този рид в ляво от главния с билен път по него повежда по един от най-обгледните пътища в планината към с. Кътина. В ляво по ската са махалите Свидница, в дясно долу е едната от долините на Кътинската река. Вижда се църквата на Церецел, на която свогенските ромове два пъти крадат камбаните. Хората отказаха да ги възстановяват повече – няма оправия с тях, няма държава да пази имуществото на хората, държавното имущество, църковното. Поставиш нещо, произведеш нещо – парзитите го „усвояват”. И спираш...

   Ако не се завие по този път и се продължи по билото на Мала планина се достига църквата на Церецел с паметника на войниците, загинали в Балканските войни, натресени ни от Великите сили при борбата им за влияние тук, на Балканите. Хората да се избиват, макар и братя, важни са английските интереси тук, защо сме кръстопът към колониите им към Близкия, Средния и Далечния Изток. От църквата има нова възможност за слизане в Кътина. Добре е да се ползва билният път, защото по долината на реката пътят обрастна и стана труднопроходим.

   Ако се продължи по билота на Мала планина на запад следват нови красоти. Достига се оброчище, от което започва пътека за с. Балша. Още две разклонения има за Балша, която се достига преминавайки се през  прекрасни местности докато се достигне превала между махала Свидня и Царичина. Напред е с. Чибаовци, а в ляво започва път към Царичина. Непознаващите този район е желателно да ползват пътя, докато за познаващите района има десетки пътеки през дъбовите гори, които тук все още не са сечени. Трябва добро чувство за ориентиране, защото пътеките са много и част от тях глухи – достигат до махала и не продължават. Аке се объкаш може да се сурнеш в кариерите над Балша, в Драговищица или Голяновци. В най-добрия случай в Градец като подминеш Царичина.

   Маршрутът от с. Томпсън до с. Кътина е 5-6 часов, до с. Балша – 7-8 часов и до Церецел – 9-10 часов. Ако няма загубвания обаче. От билото на Мала планина се отделят ридове и ридчета както кости от гръбнак на риба. Ориентирането е трудно, но но не е страшно ако се загуби ориентацията – слиза се по който и да е път към Софийското поле. В никакъв случай не към р. Дълбочица, защото има скалисти участъци и може да се получи шибано.

    Понятието Мала планина е променено от соцгеографите. Някога под това понятие се е разбирала планината на запад от Искъра. Днес към Малата пранина се причислява само ридът, ограничен между река Дълбочица и Софийсото поле, както и продължението на билото й през селата Чибаовци, Дръмша и Дреновец до седловината при с. Понор. Точно наименование и граници между тях тези пранини нямат, но пък са разделени убедително по долини, по строеж на скалите и други признаци, които знаят само туристите, които като ходят гледат.

    Този район е един от възлюбените от мен. Посещавам го предимно през зимата. Уча се от конете през този период в планината, пуснати на свобода, за да не ги хранят стопаните им.Те се изкачват на някава височина, но ако там времето се влоши, местят се при по-добри условия.   И аз като тях правя. През есента слизам от горе все на по-ниско, през пролетта се изкачвам все по-високо. А конете които срещам – те са ми приятели и ще опиша отношението им към мен в специаленп постинг. Помнят кой им е дал филия хляб с години. И разпознават човека не по миризмата или специфичен глас както кучетата, а като го видят от далеч. И идват при него.

   Имам писание за Малата планина в блога ми. През пролетта тя е приказка, а около Царичина наистина има доста чудатости – змии, дебели като тояга, жаби, които са толкова едри, че не могат да скокнат изобщо и крачат като някои депутатки. Дъбовите гори също са много красиви, считам ги за достойни съперници по този показател на горите над с. Славянци-Бургаско.

   Този пост посвещавам на дамата, от която получих смешен SMS докато бях горе на превала. Пожелавам й добра спортна форма когато си дойде в България без да уточнявам защо. А на тези, които поемнат към с. Зебрец – на добър път. Може да се направи и по-кратък кръгов преход, при който да се разгледа само долината и къщите й.

  Помествам в постинга си едно стихотворение на Вазов, писано тук наблизо:

 

                                            ИЗГНАНИЦИ

 

                                  Във пустинята безгласна,

                                  кат се скитах аз веднъжка,

                                  в пещера една ужасна

                                  чух, че нещо стене, пъшка.

 

                                  Правда, Истина и Честност

                                  там видях запрени бяха,

                                  в мрак дълбок във неизвестност

                                  кротките сестри скърбяха.

 

                                  Някой мрачен Дух в скалите

                                  оковал ги бе отколя...

                                  Аз разбих им букаите,

                                  пуснах бедните на воля.

 

                                  И подзех си пътя трудни.

                                  След три дни в пущинакът,

                                  в тие планини безлюдни,

                                  аз видех ги – още чакат!

 

                                 „Що се в град не приберете,

                                   да живейте в мир и почит?”

                                   А те хказаха ми клети:

                                  „Втори път ще ни заточат!”

 

 

      Докато писах постинга от компютъра ми звучеше произведението, което ще приложа в линк. За да отговаря писанието ми повече на настроението и мислите ми при която го писах.

    


 




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздрави, Коста!
28.02.2013 20:52
Отново се наслаждаваме на твоята неверотна способност да ни водиш по непознатите пътеки, врхове и кътищана българските планини и съпреживяваме заедно с теб вълшебствата на красотата.

С благодарност и най-добри пожелания за здраве и много нови пътешествия и открития!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Тези маршрути да доста тежки. До От Томпсън до Царичина са към 40.
28.02.2013 21:43
sande написа:
Отново се наслаждаваме на твоята неверотна способност да ни водиш по непознатите пътеки, врхове и кътищана българските планини и съпреживяваме заедно с теб вълшебствата на красотата.

С благодарност и най-добри пожелания за здраве и много нови пътешествия и открития!


Ще поместя постинг от който се вижда какви трудности преодолявам. Но не се оплаквам, справям се. От постинга се вижда, че за да поканя със себе си човек, жена, дете или момиче, те трябва да са в добра спортна форма и ги предупреждавам предвалително.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188793
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031