Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2013 23:27 - ПРЕХОДЪТ ЗАВИДОВСКИТЕ ГРОБИЩА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1850 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 28.02.2013 18:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                   На госпожа Зденка Тодорова                                    

МАРШРУТЪТ
ЗАВИДОВСКИТЕ ГРОБИЩА”– ЕДИН ВЕЛИК  ПРЕХОД!

 

    В туристическите ми писания една от любимите ми планини – Понор планина, съм я разделил на три части. Най- южната бива наричана Манастирище по името на най-голямото село в нея, но това име не е общоприето. Друг мотив да бъде наричана така планината са многобройните останки тук от изгорени от турците манастири в нея при завладяването на България. На тяхно място после са поставяни кръстове и местата са превърнати в оброчища. Аз съм нарекъл тази планина Малък Понор, защото на север от нея има още две подобни планини – Среден и Голям Понор. Големият Понор неправилно се отъждествява с Козница. Тази планина е единствена в България в пълния смисъл на думата. Подобни на нея има по Триградско, по долината на р. Юговска, по Чернатица, но такива интересни карстови образувания няма никъде другаде в България.

     Село Завидовци и гробището му се намират в Малкия Понор. Тази планиина е между реките Бракьовска, която започва от карстов извор при с. Бракьовци и река Искрецка, и тя започваща от карстов извор над с. Бучинпроход. При разклонението на шосето за Годеч тази планина се разделя на две – северното разклонение минава през Годеч и слиза до река Нишава. Южното е сериозна планина, наречена Чепън. И тя свършва при река Нишава. Между тях се образува Годечкото корито – черноземна смолница, по-леплива от глина. Уточнявам, че понятие Годечка планина няма, макар туй нещо да се споменава - това е последният рид на Малкия Понор.

     Маршрутът започва от с. Брезе, до което има автобус от Своге. Не се тръгва по шосето за Бракьовци, а се слиза към долчинката на реката през селото, и тя извираща от карстова дупка. Пътят прехвърля рекичката и започва да се катери под, между и над страховити карстови скали. Още в началото има оброчище с доста груб и недоправен камене кръст. Пътят се изкачва дълго, минава над махали, и те до карстов извор. На самото било има изоставена махала, чието име не си спомням. Тя е построена до изгорен от турците манастир, за който напомнят днес три големи каменни кръста с различен тип каменорезба, видимо изработвани в различни години и от различни майстори. След това пак има изкачване, преминава се през пощадена букова гора и се навлиза в понорова долина. Малките понори и понорчета са много, но големите са два и са терасовидно разположени. В големите понори има малки - нещо като дупка с по-малки дупки в нея. От двете страни на тази долина се издигат меки ридове, заоблени и тревисти. Южните разкриват страхотни гледки къв Малата плранина, Витоша, Рила. Надолу по ската му са селата Манастирище и Завидовци. Северният рид е като направен да се наблюдава Средния понор, който е много красив и към Комовете. Долу е долината на р. Бракьовска, която е  широка, с градини и ниви.

    Пътят върти между тези два рида, заобикаля разни понорови дупки и достига превал. След него той заобикаля южния рид и прави разклонение – в дясно пътят се спуска на шосето за Петрохан, в ляво продължава за селата Завидовци и Манастирище. И двете села имат страхотни гробища заради близостта на с. Гинци, където са били изработвани кръстовете за починалите. По-интересно е обаче грообището в с. Завидовци. Завидовци е първото село по шосето, но за да се намири гробището му е необходимо при боровата гора преди селото да се завие в ляво по един вече изоставен път. След около 500 м. леко изкачване той отвежда до гробището, което не се вижда до последия момент. Ако се пропусне това отконение има втори начин да се достигне до гробището като се ползва репер – скалите непосредстено преди първите къщи на селото. Само ако човек се изкачи на тях може да види къде е гробището.

   Гробището е уникат. Гробовете не са много, но пък кръстовете там са много. Като че за всеки новопочинал е бил изработван кръст, а старите са били премествани при краката на погребвания. Има малки кръстове, има и големи, има полегнали, има и изправени. Но такива големи като тези в гробището в Гинци, от където Иван Костов открадна кръста за църквата пред НДК, няма. Тук се идва с фотоапарат. Подобно е положението и в съседното село, Манастирище. Там кръстовете са повече, но пък тези са по-красиви и по разнообразни. Аз съм си харесал един кръст с ктръгла форма и всеки път като минавам от там го поглеждам. Тоя е направо захвърлен извън гробището, но нямам право да го взема. Дантела от камък!

    Слизането до спирката на автобуса от Искрец до София е два часа, но ако има време може да се отиде до съседното село Манастирище и от там да се слезе на спирка Цъфтитрън за да се вземе същият авнтобус. Той е в 16.30 ч. Намирането на подходящи пътеки обаче за Манастирище става все по-трудно, защото те обрастнаха с тръни и подраст.

    Този маршрут има опция да се посетят само гробищата в Манастирище и Завидовци, като се пътува от гара София-север с автобуса за Искрец и се слезе на спирка Завидовци. В долната махала на селото до един огромен дъб също има оброчище. Достига се последната махала на селото, която не е близо. Гробището е над селото зад двете скали при последните къщи. За съжаление пътеките от с. Завидоовци до Манастирище са вече трудни за откриване и е добре да се ползва шосето, което минава доста високо над тези две села.

   В с. Манастирище имаше идея училището да се приспособи за хижа, защото районът е изключително трасив. Направи се това, но дойде демокрацията и тази хижа бе една от първите, които бе разграбена. А най-ценната разграбена хижа и най-голямата загуба за туристите бе Планински извори – хижа на 1500 м. н. в. която разполовяваше огромен преход при движението по пътя Ком-Емине. И от с. Антон за х. Момина поляна.

   В училищата по планината винаги има една стая за нощуване на децата. Там метеорологическите условия са различни от тези в полето. Децата отиват до училището с родители, защото тук има и вълци през зимата или на кон. Но има и дни, когато времето не позволява да се приберат по домовете си, отдалечени с километри. И остават в училището докато прибирането до къщите им стане възможно.

   На добър път!

 



Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздрави, Коста! Пътеписът е фантастичен!
27.02.2013 15:03
Добре е да има снимки.

Този маршрут освен Ти, не виждам коя жива душа ще се наеме да го подхване.

Ще се върне обратно след пръвио километър.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Снимки има в блога ми, но ще има и нови!
27.02.2013 17:54
sande написа:
Добре е да има снимки.

Този маршрут освен Ти, не виждам коя жива душа ще се наеме да го подхване.

Ще се върне обратно след пръвио километър.


Щом се запролети ще водя там Зденка Тодорова, но с кола почти до гробището. Тя издаде книга на тази тема.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5651541
Постинги: 2565
Коментари: 6163
Гласове: 13408
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930