Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2013 16:36 - ГРАДИНИТЕ С ПРАСКОВИ В СЛИВЕН И ПЕТРИЧ ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3205 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 23.02.2013 20:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ГРАДИНИТЕ С ПРАСКОВИ В СЛИВЕН И ПЕТРИЧ  -  С ОБЩА СЪДБА

 

    Полетата около градовете Сливен и Петрич са особено благоприятни за отглеждане на праскови, макар климатът в тях да е доста различен -  сортове праскови има много. Сливенският район е много ветровит и почвата не е така богата каквато е в Петричкото поле, но за праскови тя също е подходяща. Градините с праскови не са само около град Сливен, а са в един доста голям район, съсредоточен между селата Горно Александрово и Гавраилово от север и Зимница от юг. По времето на текезесирането имаше големи градини, които наричаха масиви и даваха много плод. Праскови от тук се обработваха в консервния комбинат в Карнобат, който след Десетото бе продаден на мутри и май го направиха на складове под наем. Толкова прасксови имаше, че в консервения комбинат в Карнобат работеха допълнително бригадири и войници през летния сезон. Градини с прасксови има и на юг от този район, като отделни градини достигат чак до реките Тунджа и Мочурица. Това е северната граница на Горнотракийската низина, която е много плодородна и има достатъчно естествени водоизточници за напояване на културите. Всичко тук расте и дава обилен плод: зърно, зеленчуци, лозя, овощни градини. Хората в селата, които все още ги обитават, разчитат на доходи от различни селскостопански продукти, които продават на пътуващите по подбалканското шосе „туристи” към морето. Прасковите тук са предимно от ароматния сорт Хале, доматите са едри като детски глави. Освен тези плодове и зеленчуци хората предлагат и други видове плодове от дърветата в двора си, а също яйца, мед. Тези блага обаче са отгледани зад дебелите каменни дувари на селските им къщи, останали от миналото. За градините им около селото, които те обработваха ще говоря когато се спра и на Петричките градини, защото тях ги сполетя подобна съдба - много жестока.

    Петричкото поле е доста по-малко. То е по долината на р. Струмешница от с. Златарево до Струма и по долината на р. Струма от Сандански до Кулата. Климатът тук е доста различен от полето в Сливенския район. Почвата е много плодородна, но горещините тук са ужасяващи и без поливна техника всички посеви „изгарят” от безжаластното слънце. Оцеляват само лозовите култури, които имат дълбоки корени. Тук винаги се е ползвала поливна техника, като след Деветото бе изградена цялостна поливна система, захранвана с вода от р. Пиринска Бистрица. Които не са осведомени за тази река пояснявам, че това е една българска река, която великите сили след Първата световна война направиха гранична – наша и гръцка, а целият район на Сенгелово заедно с планината му - Сенгелска и двете му минерални реки, една от които термална, дадоха на Гърция. Помпена станция изкачваше вода за напояване към най-топлото поле в България, Петричкото. Системата за поливане бе капкова, каквато прилагат днес в кибуците на Израел. Водата навлизаше в пластмасови маркучи с малки отворчета, от които капеше в лехите с културите. А културите се засяваха на разстояние, съобразено с отворчетата на маркуча, не се губеше капка вода. Тази напоителна система бе необходима на полето както кръвоносната система на живите същества. Без нея то ке се превърне в нещо като напукано от слънцето дъно на пресъхнал язовир. Температури от 40 градуса тук са нормални за летните месеци.

    Петрич предлагаше много прелести на гражданите му до Десетото с разположението си в един от ъглите на България. Наблизо бе Югославия, но и Гърция, и двете – второ направление тогава. Добре се бяха сработили петричани с тях по линията на алъшвериша. А и достъпът до града бе ограничен – водеха го граничен район. Благата за петричани от плодородното им поле, от близостта с тези две страни и от граничния режим вероятно са били доста значителни. Те живееха по-добре от хората в други региони на страната, живеят и сега. Няма по-дебели хора в България в момента от петричани. От магазините за хранителни стоки излизат едри екземпляри, наподобяващи двукраки мехове, натоварват в колата си това, което ще превърнат в следващите дни във фосфати и едвам влизат в нея. Колата се накланя на ляво, пуфти и трудно тръгва. В Петрич идват хора от Гърция, други пътуват за Гърция и нощуват тук. Трети пътуват за Македония, може би да видят 16 метровия кон на император Александър Македонски. Природата над Петрич е красива и привлича хора тук на почивка. Беласица е прекрасна планина. В нея има естествени кестенови гори както над Берковица. На туристите препоръчвам да посетят Беласица и да си направят лагер на горната граница на буковата гора, от където да обходят билото й от Конгорите до Безбожката тумба. Страхотно е навсякъде – Алиботуш, Пирин, Рила, планините в Македония чак до Шар планина, язовирът Керкини. При по-студено време се вижда Олимп. А най-красивото селце в Петричко е село Беласица. Там растат кестени, киви и... канабис.

     Благодатно кътче на България беше  Петрич. Но след Десетото на петричани взе да им става все по-трудно, започнаха и да протестират - не издържат повече на терора спрямо тях от новопредставените в плодородното Петричко поле...ромове. Появиха се от някъде те в този богат район и тяхната дейност, която придобива все по-големи мащаби води към принудителна промяната живота на хората тук, които са пострадавши от тях и са принудени да се съобразяват с това какво правят ромовете и как да се предпазват от техните нтомера. Причините да идват от всякъде ромове тук са известни - то градини ли няма около Петрич, лозя ли, термални води, а и зимата колко е кратка тук. Намериха благодатна почва новопредставените, заселиха се трайно,  дадоха и дават могъщи популации. Докато циганката излезе от размножителна възраст тя  ражда десетина деца, от които поне 8 оцеляват. Покрай тези деца родителите получават различни помощи, живеят от тях и така не им се налага да работят. Вместо на работа ходят до банкомата, после в магазина и... в градините на хората - да усвоят по нещо и от тях като плодове, зеленчуци, суровини за скрап, за горене.  Ромовете в този район се превърнаха в празити, здраво прикрепени към гостоприемника си  - Общината на Петрич, хазната на държавата, производителите на плодове и зеленчуци. Първото нещо, което направиха ромовете в този район бе да изчезнат пластмасовите маркучи от напоителните системи. Пластмасата освен за горене за друго не става, не я вземат на Отпадъци. Вероятно маркучите са изгорени в ромпечките. Преди да дойдат ромовете тук маркучите си стояха. Съсипването на хидромелиорацията тук бе тежък удар за производителите на зеленцуци, но не прекърши съвсем този сектор. Има градини в близост до рекички и други водоизточници, където напояване пак е възможно, но да се отглеждат зеленчуци стана много по-трудно и то само в райони, където няма как де се осъщесвяват ромкражби на продукцията. Зеленчуковият сектор от полето, което все повече запустява се прехвърли в селата, през които преминават рекички от Беласица и Огражден и могат да се ползват за напояване. Хората – имам предвид селяните - търсеха начини да „избият” от някъде след загубата на градините си в полето около Петрич и в района намери почва за разпространение канабиса, подобно на марксизЪма в Русия някога. Отърване от тия неща нема! Как се отглежда и пласира стоката, от кои, това е ясно от години. Бушоните са разни баби от рода на майката на Вальо Топлото, бизнесбабата Цеца, която на 80 години въртеше десетина фирми и стотици милиони. И тук бабите не отстъпват на баба Цеца – макар доста от тях да са сакати с по две патерици ила на колички, по документи те гледат 30 – 40 декара градини. Но защо се ориентираха хората тук към отглеждане на канабис? Причината е, че канабисът не се краде от ромовете. Той се засЕва на изоставени градини, където ромовете нямат достъп. Не са „разработили” още този бизнес, затова! Но пък се изявяват като „мулета” от Петрич до София.

    Могъщите ромови популации, които живеят от помощи и нищо не работят започнаха да крадат селскостопанските стоки на хората, произведени въпреки повредената напоителна система и хората, които разчитаха на този бизнес се видяха в чудо. Кражбите по градините на хората се превърнаха в поминък в този район, където хората се хвалят, че са много ербап, че са потомци на макетата. Окраден бе инвентарът от помощните постройки по лозята и градините, окрадени бяха мрежите и металните колове, дебелите телове от лозите, а дървените колове за фасула и доматите преминаха през ромпечките. Ни мотика, ни пръскачка, ни лозарска ножица, ни пружината на леглото  в помощната пристройка, където човекът след тежката работа да си почине, нищо не остана. Оказва се, че полицията не може да помогне на хората - нямала толкова персонал за по нощите, а да събори гетата пък Общината нямала право, защото не са стабилни постройки. Ке е незаконосъобразно, ке се нарушат правата на български граждани. Но пък държавата и общините могат да дават на крадците помощи, безплатно да ползват вода, ток, да не плащат данъци и да тероризират безнаказано хората. А хората са докарани до дереджето да планират живота си като се съобразяват с обстоятелството, че близо до тях има...ромове. И докъде се стигна в Петричко и Сливенско? Поради невъзможността да приберат и едно плодче от градините си с праскови, защото те се крадат още зелени, тези, които няма как да се охраняват, бяха изсечени от стопаните си. Това е акт на отчаяние, на безпомощност, на жестокост спрямо себе си, то наподобява гладна стачка. Деянието уподобявам на отговора на Караиван от разказа на . Хайтов „Козият рог”, когато той запали къщата си и „емигрира” в друга планина, където кърджалиите няма да могат да го намерят. Този почин започна от Сливен, чиито градини са били денонощно атакувани от българските граждани в кв. Надежда, но същото са сторили вече и собственици на такива градини по Петричко. Акт на отчаяние, за гдето държавата е абдикирала от задължението си да опазва труда на хората? Да, според мен – пълно!

   За градините с праскови в Сливен и Петрич - вижда се, че съдбата им е близка. Но проблемът с ромовете в Сливен и Петрич е доста различен. Многобройни ромове с много деца винаги са живяли по Сливен, днес те са около 40000 глави. По време на избори минават 50000.  Една част от тях бе разселена по времето на Правешката Тиква по Видинско със заръка да работят по ТКЗС-тата като животновъди. До Десетото те живееха по Видинско, след това са завърнаха, но доста намножени. Така площта и бройките им в кв. Надежда нарастна много, нараства и днес, надминавайки техния санитарен минимум. Прекомерната им гъстота е причина те да се заселват в други населени места – с. Градец, в Котел и къде ли не, в търсене на нов гостоприемник, ако ги приеме кмета на населеното място. Дали могат да намерят работа не е интересно за тях, в населеното място обаче трябва да има банкомат.

    Извън темата ще посоча друг град – Пазарджик -  чиито ромове бяха заселени принудилно от Партията по селата в окръг Пазарджишки, но пък след Демокрацията те се заселиха във...Велинград. Двете големи махали от двата края на Велинград го притискат както тумор необходим за живота орган и скоро ромовете ще станат по-многобройни от хората там, защото прииждат нови и нови. Минерални води да перат, площи да правят гета до гората, която става за дръвца, банкомати – всичко има. И още една прелест – къщи с временно пребиваване в тях. Лошо става с този курортен град.

    За Петрич това е нов проблем, само от 23 години, но вече става нетърпим за хората там. Защото ромовете с техните си деяния определят правилата на живота в града: всичко да се заключва, градините стават неизползваеми, каруци с боклуци, фашкии по улиците, ромкрясъци в иначе приятния град. Това ке пропъди и туристите, които идват тук, ке секне съвсем поминъка на хората в града заради тях. Кой ке отседен в град, където през нощта ке му окрадат колата?  Решението, което са взели петричани е да се изселят ромовете от града, но то няма законова основа. В ЕС ги защитават, като казват, че за да се изгонят ромове от някъде трябва да им се предложи някаква алтернатива. Може би нови гета, защото те нямат нищо?  Не са ме уведомили за това дебелогъзите еврогейове. Но и да се разместят ромовете от едно населено място в друго дали това е решение на проблема? Нали Пйавешката Тиква ги бе концентрирала във Видинско и какво стана? Ако изгонените петрички ромове се дигнат и отидат напр.в Първомай, Дамяница или Мелник, петричкият сценарий ще се разрази в един от тези градове. Една огромна тълпа, която не живее по законите на страната, а си търси гостоприемник изведнаж да дойде в един град? И лидери и държавници да ги защитават, полицията да се „дърпа” от задълженията си, Общината да им дава помощи, а те да правят, каквото си знаят? Страшно ще стане! Посочвам град Мъглиж, не съвсем отдалечен от Сливен, посочвам село Градец. Лошото е, че никой от държавниците ни до сега туй нещо не го е забелязал. Докога ще има български граждани, които не спазват законите на България, питам ги аз.

   А ромове по долното течение на Струма има. Не, че няма и не само там.  В Струмяни, Крупник, Симитли, но най-вече в Кресна, известни са навсякъде тамошните български граждани.  На шосето за с. Влахи има импровизиран забранителен пътен знак, на който със спрей хората са написали: Забранено влизането за роми! И са нарисували на знака една каруца. Само че суровината в изоставенит вече къщи на с Влахи и многобройните му махали привличат неудържимо ромовете. Не пътен знак, а лично професора Пинтирев, за когото в „Уикенд” помести обширна статия за това, че имал най-големият пенис в България, не би могъл да ги сплаши по неговия си начин да не отнесат с каруците си печките на хората и другите железни предмети от дворовете им в някой скрапопункт. Пълно е с тях не само в тези населени места.

   А за „поминъка” им по Петричко и Благоевградско ке направя един безглаголен постинг от снимки...                   
   ПОСЛЕПИС:
   Може би не е известно на всички, но голяма част от по-засуканите ромки от Сливен заработват...в Белгия. От там идват доходите им, но и не само на тях, а и на тези ромове, които ги склоняват да работят като такива, уреждат документите им и ги пазят. Има обаче завистливи хора в Сливен, които наклеветиха един биринджисливенец, склоняващ ги да работят в тази чужда страна и го окошариха. Него, сливенските и петричките ромове и местните им власти поздравявам с любимата песен на английския посланник в България в клипа.  

 






Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Като бях ученичка, бяхме на бригада ...
24.02.2013 09:45
Като бях ученичка ,бяхме на бригада лятна край Тунджа,точно в една такава прасковена градина - отядох си на хубави праскови ))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5651541
Постинги: 2565
Коментари: 6163
Гласове: 13408
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930