Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2013 22:55 - ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2222 Коментари: 4 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                     ДЕВЕТНАДЕСЕТИ  ФЕВРУАРИ

 

     Роден съм в Калофер и се чувствам земляк на Вазов, Левски и Ботев. Деветнадесети февруари и Втори юни за мен са големи празници. Като деца бяхме доста различни от сегашните поне на външен вид. Според мен сега теглото на учениците в началните училаща е два-три пъти по-голямо от теглото на децата преди 55 години. Ние добре ползвахме това свое предимство и ходехме по цял ден. И по друго нещо се различавахме от сегашните деца - не правехме съществени пакости. Така напр. в почивните дни, когато къщата-музей на Ботев бе заключена, ние прескачахме оградата и си играехме в двора й. Никаква пакост не сме сторвали и поради това не ни спираха.

   Но и друго правехме. Къщата-музей на Апостола бе на 16 км. от къщата-музей на Вазов. През лятото - една разходка и бяхме там. Влизали сме дори в скривалището му. Въобще не са ми тежали тези 32 км. Тогава нямаше и разбойници. До Сопот обаче пътувахме с влак, макар да е само на 20 км. от Калофер. Тогава имаше парни машини с вагони трета класа. Пътуването беше празник, защото влакът пътува доста дълго от Калофер до Сопот – под Стражата и до днес няма тунел както под Козница.

  От това време са минали много десетки години, но днес тръгнах отново с влмк към Балкана с мисълта за Левски - в главата ми тази дата е като закодирана! Преди дни не успях да достигна връх Плато, но днес, с мисълта за Апостола и картината с него, когато през зимата преминава прохода Добрила /от Сопот за Троян/ реших да опитам пак. Аз винаги имам резервен план и дълго обмислях във влака на връх Чукава ли да се изкача или ли на вр. Плато. Маршрутът до Чукава е 45 км, а този до Плато – 36. Не ме плаши дългият преход – тази зима съм страхотно трениран – но опасенията, че джипове може и да не са преминали през поляната Тътрива ме отказа от варианта Чукава.

   Сбърках, защото вместо фотоапарат взех чадър - сутринта валеше слабо дъжд в София. Така бързо се изкачих на с. Кръстец, че ми останаха 45 мин. за разходка из него. Времето ползвам винаги до минута. Беше прекрасно за снимки. Новият сняг не бе по-дебел от 5 см. Бе пухкав като брашно, а под него старият бе замръзнал. Можеше да се ходи върху него както комар върху вода, не се и пързаляше.

   Без никакви трудности се изкачих до върха, но не винаги става както човек го намисли. Имаше мъгла почти на моята височина и бе покрила съседните планини и върхове. А от тук се виждат Комовете, Руй, Милевската планина, Витоша, Рила, Мургашкия дял. Почаках малко и ми остана време да изпратя СМС на една дама, която мислех, че е в Германия, но тя се оказа в друга държава. Тук, сред тази снежна пустош се получи смешно.

    Върхът е висок към 1250 м. и се намира на централното било на Балкана. Той е тип чал и представлява сборище на бурите. На стотина метра под него бе сравнително топло, на върха обаче - студено, с навяти преспи, бих казал – страшно. Мисля си, какво нещо е Балканът. Останалите ни планини с изключение на Витоша са доста по-гостоприемни като климат. При слизането понеже се ходи свободно по снега се придвижих без пътека, но не улучих точно посоката и загубих 15 мин.

   Съжалявам, че бях без фотоапарат. Един кълвач си вадеше ларви от дървото без да се плаши от мен. Биеше по ствола му като автоматичен чук. Само полотиците ни имат може би по-дебела глава. Ставаше за клип.

   Днес паметниците ни са тотално разграбени заради цветните метали в тях. Единственият неограбен паметник на Балкана с бронзов барелеф е този на Левски до х. Добрила. Не само служителите там, но всички хора го пазят като светиня. Дойдат ли крадците-ромове с конете си тук уж да берат боровинки, спират ги на превала, питат ги за имената им и ги предупреждават да не откраднат паметника. Поради това той бе опазен. Този пример показва какво е отношението на хората в страната ни към Апостола.

    Въпреки тежестите, които изпитваме от грабежа на новопредставените сред нас след „демокрацията” олигарси, този ден за всички е свят. Отдаваме почит на човека, жертвал се за нас, както Исус. И получил най-точното име, Апостолът.

    Заслужавахме ли го????

    

   

 



Гласувай:
13
0



1. syrmaepon - Много хубав текст, личен и различен ...
20.02.2013 08:13
Много хубав текст,личен и различен от обичайните за Левски.Исус трудно се достига - 2000 г. не са ни стигнали и все повече се отдалечаваме от него.....До следващия Исус...
цитирай
2. sande - Санде: Колко Ние сме се променили за тези 140 години?
20.02.2013 18:39
На честването на Апостоласе пред паметника прсъстгваха официални лица, граждани, гвардейци, стари и млади.

И ... разбесняла се тълпа, тъпа ,грозна, долна недоволнау розпиняване, и щурмоваци-комунисти и техни наемници, грабнали в ръцетге си камъни. С разкривени от злост лица, изпълнени с омраза, ненавист ...

От страни - огромен шпалир от полиция с щитове и палки.

Грозно.

Пред очите на Апостола.

Тъжно.

Не го заслужаваме. Ние си оставаме диваци.
цитирай
3. sande - Санде: Думата честване е точна, подходяща.
20.02.2013 18:48
Честване. Отдаване на чест. Поклонение.

И тържество да се каже - пак не е лошо.

Не заслужава ли Апостола тържество?

Отбелязване, предлагат някои умници. Не познават българския език.

Отбелязване е бюрократическа дума, суха, никаква. Отбелязвам - слагам една отметка. В тази дума няма гордост, поклонение, преклонение, празник, тържество. Тържество на духа, на идеала. Ритуал пред националния герой.
Поставяне на венци на признателност в краката Му.
цитирай
4. planinitenabulgaria - На Sande:
20.02.2013 20:22
Апостолът си е въздигнал неръкотворен паметник в душите на хората. Както Свети Иван Рилский Чудотворец...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5651541
Постинги: 2565
Коментари: 6163
Гласове: 13408
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930