Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2013 13:52 - ЗА СЕЛО ЧУПРЕНЕ С ТЪГА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2340 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                      ЗА  СЕЛО  ЧУПРЕНЕ  С  ТЪГА...

 

      Когато бях млад имах любимо село – Хамбардере, което е на границата между Източни и Западни Родопи. Отбелязвам, защото малко хора знаят, че турските и помашките райони в Родопите са разделени по някакъв принцип, напр. вододелни била или реки и почти няма изключения за етноса в тях. Цялата долина на р. Боровица е била предоставена на турския етнос, но в нея има няколко дребни изключения. Едно от тях е махалата Хамбардере. Докато не установих контакти с тези хора не разбрах, че са помаци, защото всичко в селото – къщи, облекло, поведение на жените – е точно както това на турците. Различен е само езикът. В последствие това село бе изселено за да се разшири и върху неговата територия развъдника Карамуш. Красотата на природата около него обаче, скалистите ридове, които по-надолу са изпъстрени с тракийски светилища ме привлякоха от Западни в Източни Родопи. Та до днес. Първата си вила която направих - 6.06.1989 г. -  кръстих на името на това прекрасно село.

     Човек се променя обаче. В зрялата ми възраст падна клеонът и пред мен се отвориха хоризонти, за които бях мечтал години - половината от българската граница преминава през вододелни била на планини! И така се озовах и в с. Чупрене. Неговата прекрасна природа, планините над него, в страни от него и под него, останките от римски пътища, резерватът с дивите свини, с които ми се струва, че дори се сприятелих, стана привлекателен център за мен в следващите години. Описах в блога си не само този район, но направих вдъхновено описание и на Светиниколската планина, към която влизат Белограчишките скали. Тя пък каква прелест е! Снимката на ника ми е от скалите на Хайдушки камък - един прекрасен връх, изкачен може би само от мен и от още двама трима души.

    Маршрутите ми от селото съм описвал, но сега ги припомням:

 

-         по римския път до Светиниколския проход и после до вр. Хайдушки камък,

-         по римския път до хижа Горски рай и после до Острата чука,

-         по другата река идваща в ляво на селото до местността Ветровник и после разходка из резервата, сред дивите свини,

-         до с. Стакевци и обратно,

-         до с. Върбово, където живеят турлаци – те така казват за себе си и обратно,

-         до с. Репляна, което по местоположение и изглед няма равно на себе си, от него до местността Ветровник и обратно.

   Тези преходи са тежки, някои надвишават 40 км. с денивелации достигащи 1500 м. и могат да бъдат изминати само от много упорит човек, който обича безпределно планината. Всичко това се случи след 1990 г. и продължи десетина години. В тези десет години целият Западен Балкан бе тотално обходен и упознат от мен. Благодаря на Господа, че ми даваше сили, защото бе страшно тежко – сам, сред дивите животни, където видях и рис, без възможности да се нощува в сграда, но пък с късмет: при тези преходи нямах нито едно природно бедствие като град, студ или пороен дъжд, което да  ме застигне някъде по високото. А после границата бе отворена и тази схема на упознаване на природата приложих от другата страна на Западния Балкан - в Западните покрайнини. Там се справих по-успешно, защото вече си имах репери: Вражата Глава, Острата чука и десетки други.

    И така в продължение на един доста дълъг период аз посещавах по-често или по-рядко с. Чупрене, докато престанах да го посещавам изобщо поради страх пред новопредставените от Видин цигани в селото да не ми окрадат колата. Не мога да твърдя, имаше ли през 1990 г. и един циганин в селото, но днес там е нещо страшно - то вече е превзето от циганите. В Требич имат един лаф, оти ми разпали огино? Това се случи и с мен тази зима във влак, идващ от Видин. Някакъв човек от Чупрене, преселил се преди много години в София, разказваше на пътуващите до каква степен селото се е циганизирало и че оставащите там българи смятали да го напускат – не можело да се живее повече там. Не очакваше човекът до него да се окаже друг, така добре запознат със селото му. Някога селяните имали градини, днес тази част от поминъка им станала немислима поради циганските кражби. От оставащите в градините им дървета като орехи, ябълки и други те не можели да приберат и едно плодче, всичко се крадяло. На местата на градините, където все пок почвата е била обработвана, днес растяла хубава трева и циганите пускали конете си там да пасат. За целта предварително разграждали градините, а ако оградата е от мрежа, откарвали я на Отпадъци. Като че ли е тяхно и никой нищо не може да им каже, възмущаваше се човекът. Същото сторвали и с къщичките по градините. Сечали и гората. Зачестили и домовите кражби, но полицай в селото нямало, а граничните полицаи не отговаряли за престъпления по домовете. Това, каза човекът е едната страна на проблема, но имо и втора, която не се търпи повече. По цял ден от сутринта рано при кулата с часовника се събирали циганите и почвали да крещят, понякога се сбивали, разхвърляли много боклуци, в очакване да дойдат с коли някакви други цигани. Идвали такива, но не всеки ден, вземали по няколко от тия при часовника и ги откарвали. Предполага се, че идващите ги наемат за някаква престъпна дейност: да се краде гора, да се нарежат и натоварят метални елементи от строеж, да се натоварят и откарат спазарени за някъде керемиди, които ще бъдат окрадени от някъде, да се извади дограма за горене от необитаема къща, да се окраде лозе или градина в низината, където все още такива има и това трябва да стане за отрицателно време. Другите цигани пък ходели до Съвета, разправяли се със служителите, попълвали документи за помощи или че децата са им инвалиди и трябва да се пенсионират, търсели работа в Съвета, която трябвало да им се осигурява по някаква временна заеност, но не отивали да работят въобще, а само да си получат възнаграждението. Тогава правели страшни скандали, защото поради неявяването били уволнявани и не им плащали. Служителите в Съвета били наплашени от тях.

   След 1990 г. някои хора в селото се опитали да завъртят бизнес с хотели и ресторанти в преустроени стари къщи с оригинална архитектура, но при днешното положение кой ще отиде в Чупрене на почивка?

    И така, обобщи човекат положението на хората там е следното:

    От една страна, възрастните хора са отласнати от скромните им средства за препитание - градинките им с плодове и зеленчуци,

    От друга хората са отласнати от площада на селото, където от мръсотия, караници между циганите и безкрайните крясъци по мобилните им телефони не се издържа и минута,

    От трета страна, липсата на възможности от страна на Съвета за благоустройство и др. поради изразходване на всичките средства за помощи на циганите води до западане ва селото,

    Четвърта страна - няма никакви работни места не само в селото, но и наблизо.

     Като се прибави към това и невъзможността поради това огромно циганско присъствие да се осъществи някакъв хотелски бизнес тук, да идват хора на почивка, на разходка сред тази красива природа, това пък води до пропадане на бизнеса на тези хора, влизане в задължения към банки и банкрут.

   Аз съм жив пример за последствията от циганизицията на Чупрене. Макар така силно привързан към него, аз повече не го посещавам като турист. Веднаж вдъхновен от красотата на селото заведох там веднаж жена ми, но само като си купихме сладолед и тя видя приматите в сенките под дърветата до кулата, каза: Да се махаме веднага от тук! И ми тегли една как мога да ходя по такива села. А не беше така. Имам отвратилелни спомени от селото докато ми се е налагало да чакам на мегдана до кулата с часовника, където е спирката на автобуса. Ромове на гроздове крещят като павиани, идва страхотен джип, те стоят на разстояние от него. Няколко ромлидера се приближава до дебелия циганин, който едвам се извлачва от джипа. РЕдат нещо, пазарят се, джипът се  повръща от където е дошъл. През нощта ли ще му трабват ромове, не се ли спазариха?

   Мисля си обаче и нещо друго. Границата със Сърбия от селото е на един фалос отстояние. При пътуванията ми в Западните покрайнини в селата Равно Буче и Жана хора ми казаха, че там са дошли някакви навлеци и се занимават с престъпност, но полицията ги пази. Често се изкачвали с офроути по Балкана към границата с нас. Дори попитаха, нямам ли нещо общо с тях, защото си признаха, че това били опасни хора и не смеели да ги срещат въобще. Пожелаха ми и аз да ги не снрещам. Това свързах с моите пътувания по резервата Чупрене. На място, където няма никаква причина да има цигани, имаше кола с четири-пет циганета, не повече от 15 годишни, която караха те. Замислих се: какво правят тези циганета тук, от къде имат кола, от къде имат пари за бензин. След срещата обаче с хората от Равно Буче нещо ми прещрака в главата:

   Ами, занимават се с престъпност. Нещо е оставено някъде или те ще оставят, те знаят къде. А за наказателна отговорност, ако ги хванат – те са малолетни и не знаят какво вършат. Най-много да ги задържат за 24 часа. И още нещо към това. Постът на нашите гранични полицаи към Светиниколския проход е на едно място в началото на римския път, а тук ни граничен полицай, ни никой. Е, някой турист понякога. И диви свини. Свободна зона за престъпност, може би. Държавата пак я няма. А няма ли я, идват цигани, за които реда, закона, държавата – това са локуми – те имат права. А за не ромовете – държавата просто е мащеха.

   Завършвам това си писание с едно пророчество:

   Това, което стана в Чупрене ще се случи в следващите години в Белоградчик и Велинград. В Белоградчик поне се опитват да го предотвратят, във Велинград правят точно обратното. Пуснаха ромовете да направят квартал – Анезица - над изворите на Клептуза. Не им стинга квартала Асфалтова база. Може по примера на Своге да основат и трети...

 

 




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Санде: Пред мрака на истините! Нещо става с България, нещо лошо ...
13.02.2013 06:32
За съжаление, така е навсякъде. В Кюстендилско -също. Природата немее.

А управниците и политиците се бият като безумни за власт. Власт или смърт!
цитирай
2. hadzapi - Мангализация навсякъде за жалост. Докъде ли ще се стигне и кога ли
05.03.2013 18:21
и те ще си получат заслуженото, защото няма никога нещо което е посято и да не се пожъне. И циганите ще си получат и то не по лек начин, и политиците ни вече си го получават от кукловодите си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7165149
Постинги: 3083
Коментари: 8203
Гласове: 15142
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930