Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2013 21:07 - ЗА БЪЛГАРИЯ С ТЪГА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1471 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 05.02.2013 21:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                            ЗА  БЪЛГАРИЯ  С  ТЪГА...  /първа част/

 

    Днес имах планиран много голям преход, бих го нарекъл велик, но мобилният ми телефон ми извъртя номер - не звъня да ме събуди. Събудих се сам, но с 15 м. закъснение, а това за мен е много. През целия си живот така правя, че всичко ми е по минути. И отидох на утешителна разходка на любимо място, Голата ГлАва. Аз съм писал за този маршрут. Той ползва старото шосе преди да се направи железницата през Пролома от с. Луково до селата от Курило до Бухово. Този път винаги се поправя през лятото, защото през зимата е един от пътищата, които нарекох на престъпността. Трупчийки с крадена гора, ловци-бракониери, блуждаещи ромове-крадци с джипове четвърта употреба и аз понякога - за тях се подържа пътят с държавни пари. А през изминалото лято дори бе разширен за да могат по него да преминават ЗИЛ-овете, които свлякоха хиляди куб. м. метровици.

   Връх Голата ГлАва не е от високите, но по обгледност мери ръст с Мургаш. От него се виждат върховете Мургаш, Чукава, ДжУренец, Високата чукла, заоблените върхове на Понора, Тодорините кукли, Комовете, планината Руй и започващата от нея Слишовска планина, после Милевската планина. Следват Витоша, която закрива част от Рила и Рила сАмата - снежна, висока, камениста от тази северна към нея точка. Вижда се лъкатушещата долина на Искър, на Батулийската река, а „специалистът” различава поне още десетина по-малки рекички. Виждат се и мегакомплекси от махали, построени върху южните скатове на Балкана. Южните скатове днес бяха безснежни, а северните – с доста дебел сняг. От този връх извира една река, която тече на 180 градуса спрямо нормалната посока за всички реки, изменяйки я постепенно, а в гънката при изворите й има две едноименни махали, Горна и Долна Гола ГлАва.

   Радостта – до тук. Всичко останало бе много тъжно и започвам още от началото, във влака.

   Някакъв възрастен човечец от село между Роман и Луковит го „разпертушинили” ромове. През деня дворната му врата била отключена и в двора му навлезли десетки ромове. Не били местни, били с автомобили и спряли пред дома му. Казвал им човекът, махайте се от двора ми, но вместо това му навлизат в двора още и още нови ромове. Едвам ги удържал да не влезнат и в къщата му, заставайки на вратата. Искат да им даде някаква работа - да поправят покрива му, да му насекат дърва, да му изчистят мазе или обор. Човекът няма нужда от такава услуга и от тези нахалници, няма и пари, живее сам. И докато се разправял с тези, които влезнали първи в двора му, другите му откраднали от двора кой каквото могъл и си излезли. Желязна вила му изчезнали, стогодишна голяма брадва, желязно колело от ръчна количка, клинове за цепене на дърва и чук. Преживял това старецът. Ромовете се метнали на колите си и изчезнали. Но това се оказало част от техен план според него и след няколко дни по нощта му окрали всичко от двора, включително и кокошките. Друго нямал, а нямал и куче, защото не можел да го храни.  Човекът казва, това е нова мода на кражби, защото никой нищо не предприема срещу крадците, оставени сме сами, страх ме е през цялото време – и денем и нощем за да не влезнат и в къщата ми и да ми искат пари или да ме убият. Вече си заключвал вратата към улицата постоянно. Пътуват, казва човекът цигани с коли, много са, спират някъде, крадът, качват се пак на колите и си заминават. Кой ще ни помогне, какво да правим, казва човекът. Хората вече престанали да сеят по градините си, защото всичкото се крадяло, същото ставало и с лозята и с плодните дървета, те запустяли. Хората започнали да бегат от селото.

    Тоза разказ ми напомни за едно мое посещение преди около 4 години в пещерата между гарата и село Карлуково. Железните парапети на опасните места над козрики и пропастни пещери са изкъртени. Толкова труд на хората за да бъде обезопасена при посещения тази пещера е превърнат в суровина за някой скрапопункт, а те са навсякъде и подканват с надписите си: Изкупуваме черни и цветни метали.

   Бях аз през една ужасна жега при Божиите очи на пещерата. На връщане от тях спрях да обядвам, защото имах резерв от време до влака. Спомням си и до сега този момент. Имах един пушен пилешки бут, а към мен се присламчи куче – усети, че обичам кучетата че ще има нещо и за него. То вървеще пред една каруца, запрегната с крави. Дадох му кокалчето, то го изяде, а в това време дойде и каруцата, водена от дядо и баба. От към селото обаче лети надолу автомобил с ромове и замалко да премаже кучето, поради което стопаните му изкрещяха нещо по колата. Циганите обаче се върнаха, излязоха от колата и агресивно се нахвърлиха върху хората и върху мен с псувни и заплахи да ни убият. Взеха накакви трънести пръчки, искаха да убият с тях псето, защото заради него и заради нас те щяли да се обърнат с колата и да се убият, но кучето избяга и с тези пръчки циганите заудряха кравите по главите. Кравите се шашардисаха, за малко да обърнат колата. Това си е шок за хайванчетата.

   Беше ужасно. Все едно павиани налетяха на жертви и нищо не можеше да се направи. След като си заминаха ромовете хората казаха, че тук циганите са такива и с тях ни на глава може да се излезе, ни да се говори,  ни някой да помогне на хората срещу зулумите им.

   Добре, че циганите не пребиха нас с тези трънливи пръчки, но пък обидата и унижението над нас бе голямо. Освен псувни по наш адрес нищо смислено не се чуваше, все едно маймуни, слезнали от дървото да нападнат.

   Ако това е съвсем нов метод на обири – минават ромове с автомобили, спират, крадат и продължават, то по нашата вилна зона те ползват съвсем различни пениси. Там те вече не крадат с автомобил, по който могат да бъдат открити, а идват на бюлюци пеша. За секунди разбиват входната врата и влизат във вилата с чували от сезал или големи торби. Ако има нещо много едро, във вилата сигурно ще има и одеала за него. След минути те изчезват ако има СОТ, ако не, задължително демонтират смесителните батерии за водата и всичко друго, квот им ареше. И да дойдат от СОТ, иди ги гони през дворовете на хората или през градините. Изключително успешна тактика. А тая от Северна България пък е съобразено с това, че там май полиция и полюционери няма въобще.

   Размисляйки върху тези две ромтактики се сещам в момента за голямото привдижване на ромове по планината тук по Шопско, където ходя на туризъм. Коли с регистрация Вн, Вр, Мо, какво търсят водачите им тук и защо са претъпкани с ромове. Аз нямам пари за бензин, ползвам влак, защото е евтин, а те хем са безработни, социално слаби и многодетни, а все пътуват. При големия ми преход срещнах 4 коли-таралясници с регистразия Хасково, пътуващи към махала Редина. Бяха така пълни с ромове, че те изглеждаха в колата като риби в консерва. Като достигнах в махалата, не бяха там, слезнали са в Своге. Какво търсят тези ромове тук, в познатата само на няколко души махала /село?/ Кръстец, от къде толкова пари за бензин, къде е Хасково? Трябва да има нещо, мисля си.

   С тези мисли поех от спирка Луково нагоре към планината, където картинката ми е позната – този маршрут е измежду възлюбените ми: претарашени /така казват тук на окрадените/ къщи и вили, те зеят с отворени врати или прозорци като черепи без очи. Ужасно! Продължих нагоре, където имаше една прекрасна вила в пълния смисъл на думата - малка бяла еднокатна къща в същата архитектура както старите, с четирискатен покрив. Въпреки, че мястото тук равно /и прекрасно!!!/  къщата е направена на един скат, за да имитира старите къщи с обор частично в земята, да е топъл през зимата. Евалла на майстора!

   Вратата на къщата зееше и реших да погледна какво става или да я затворя. Приближавах се много внимателно и тихо, защото вътре може да има крадци, да са си направили тук база. Вратата беше разбита на трески заедно с касата, защото е била много здрава. Вътре всичко бе претарашено, по земята имаше дюшеци, където са спали някакви примати. Нищо желязно нямаше в къщата и извън нея, включително и улуците и водостоците. Проводниците са били замазани под мазилката и са били изтръгнати – цветен метал, по 10 лв. килото...

    Ще има ли морални сили този човек да поправи щетите, да направи всичко красиво, както е било и каква е гаранцията, че ако смени вратата, отново докара печка и прекара нова ел. инсталация ромовете няма да счетат това за заредена им отново хранилка и пак да отнесат всичко в скрапопункта в Своге?

   Аз мисля, това е краят на тази прекрасна масивна къщичка -електрифицирана, с ручейче покрай нея. Тук вече остава нищото. Ще навлезнат съсели в къщата, прилепи и полски мишки, те ще привлекат смокове, а по тях ще тръгнат таралежи. Няма да може да понесе човекът тази обида. Той се е трудил, творил, но примати са преценили, че част от труда му става за...”Отпадъци”.

   Черните мисли след този грабеж ме накараха да направя не съвсем разумна постъпка, сега я осъзнавам. Но бях бесен от възмущение. Защото и моята вила е окрадвана 3 пъти, но не толкова жестоко. Дано да ме пази Бог и в бъдеще от такива неща, защото това е бъркане в душата на човека. И ето какво направих:

   Виждам, че към една друга претарашена къща водят стъпки по снега. Не трябва дори да поглеждам натам, опасно е, но аз дори влязох в нея. На двора бяха навързани на снопчета части от изкъртената дограма на къщата с телове, снети от оградата й. Един голям П-образен винкел също бе приготвен башкъ с напластената до него ламарина от покрива. Къщата не бе малка – долу една битова стая, горе още три, но всичко бе паянтов строеж. В къщата всичко бе в средата на стаите на куп, виждаха се учебници по английски и немски, романи, папки с материали за стандартизацията в България. В една от стаите имаше дюшеци с възглавници и одеала. Тук е почивала от делата си ромбригадата значи. Подготвяла е товарите в удобен за транспортиране вид и е извлякла суровината от сградата за скрапопункта. Не е малко работа това, требе и почивка...

   Тази къща е на невероятно трудно за достигане място. До тук човекът е карал строителни материали, строил я е с любов. И сега това е останало.  Покривът вече го няма...

   В книгата на Николай Хайтов „Хайдути” има доста писано за кърджалиите. Ясно е кога възниикват тези айдуци, какви са били обществените предпоставки, как се действали. Имам в главата си нещо като образец за щетите, които тези разбойници са причинявали на хората при осъществяване на рейдовете си. Това обаче, което го има днес над селата Войняговци и Подгумер надминава по разрушителност всичко, което съм добил като представа за времето на кърджалиите. Аз имам специален постинг за тези разрушения, направил съм и много снимки на ужасиите. Имам дори снимана една къща, която в момента бе запалена от крадците. И разказ на един човек от Подгумер за тези кражби, дядо Фидан.

   Османската империя виждайки че губи раята си поради тези разбойници, които я доят вместо нея  се отърва от тях като ги изби с помощта на редовни войски и отново въведе ред в империята си поне по този показател. Защото краят й бе неизбежен. Правителствата ни след Освобождението се отърваха от крадците, като ги избесиха по телефонните стълбове. Ако пък разбойници преминат границите ни и започнат да плячкосват и рушат в страната ни, тогава държавата ще  противопостави срещу тях военна сила. Но сега, когато крадците са в страната и когато буквално чрез т. н. битова престъпност те предизвикват преселение в страната поради бягството на хората от терора им и обезселване на огромни територии от нея, защо държавата не прави нищо? Нали има МВР. А дали не трябва отново да има и Вътрешни войски, да се борят вече не с политическите противници, а с битовите престъпници? Никой ли не вижда, че новата вълна на грабежите вещае нещо страшно - престъпниците напускат ограбените вече от тях територии и се преселват по градовете в опит да устроят дейността си там по начин, да правят същото?

    За големите престъпници този път няма да става дума – те знаят на кого да се отчитат. Виждаме ги в бели якички, като застрахователи, енергийни бизнесмени, търговци на лекарства, като магистрати и др.

    Май предпоставката за всичко това е съдебната ни система или пък липсата и безпомощността й, но май най-точно казано е корупцията в нея. Защото правосъдието днес е бакалница – плащаш, получаващ правосъдие, не плащаш, не получаваш. А висшите съдии станаха най-богатите „безнесмени” – като им прехвърлят крадците откраднатото или част от него, както се уговорят с тях адвокатите-фигури, срещу тези „мотиви” съдиите оневинявт крадците и те продължават престъпната си дейност. Ще приведа и пример с делото „Опицвет”. Двамата бизнесмени, произвели един тон амфетамин според съда били произвели дрогата за себе си, защото пред третата инстаниия те представиха документ, че са наркомани...И излязоха от този процес кристално чисти. А Иван Григоров, богат за няколко поколения напред, може би...

      Та затова се шири престъпността. С парите от нея се строят дори местни Бели домове като на Обама. Тя е като вирус в организъм, чиято имунна система /съдебната/ е болна. Прониква с лекота навсякъде и вещае черна прокоба над България...смъртта й!                                                                                                                   Послепис:                                                                                 Днешният ден имаше и един смешен епизод. Докато говорех по мобилния си телефон един много едър лисан дойде до мен да ме подуши и избяга. Такъв лисан не бях виждал - шарен, защото главата и опашката му бяха доста по тъмни, за опашката направо казвам - черна. Усети, че не представлявам опастност за него. С безшумна грациозна походка се отдалечи от мен, а аз гледах опашката му и се чудех: как, като е толкова дълга, я държи успоредно на тялото си, а не я влачи.       Сега им е разгонният период, ударил ги е хормонът и не са много предпазливи. Търсят си лисана на всяка цена!

  




Гласувай:
11
0



1. kasnaprolet9999 - Ужасно е, направо занемях от твоя разказ, така и никой не можа да повлияе на преструктурирането на нашата съдебна система.
05.02.2013 22:33
Та затова се шири престъпността. С парите от нея се строят дори местни Бели домове като на Обама. Тя е като вирус в организъм, чиято имунна система /съдебната/ е болна. Прониква с лекота навсякъде и вещае черна прокоба над България...смъртта й!
цитирай
2. mt46 - Поздрав, Коста!
05.02.2013 22:36
Тъжни, грозни родни картинки...
цитирай
3. tota - Коста,
05.02.2013 23:09
Неуморен си в стремежа да разкриваш истината за престъпността в България. И същевременно от написаното, прозира болка за състоянието, в което се намира Родината ни.. Минават ми мисли, че всички трябва да пишем за това, вместо на друга тематика. Прозрял си опасността, която дебне България. И от нея боли.
" Май предпоставката за всичко това е съдебната ни система или пък липсата и безпомощността й, но май най-точно казано е корупцията в нея. Защото правосъдието днес е бакалница – плащаш, получаващ правосъдие, не плащаш, не получаваш..... Тя е като вирус в организъм, чиято имунна система /съдебната/ е болна. Прониква с лекота навсякъде и вещае черна прокоба над България...смъртта й..."

Бог да пази България!!
цитирай
4. sande - Записки от Великата Криминална революция ...
06.02.2013 20:38
Немам думи.

Боже, пази България!
цитирай
5. anwel - Страшно, жалко...
06.02.2013 23:32
Възмутително, отчайващо... и всичко това и за действителността и за безхаберието на държавата!
Изразът " От нийде взорът надежда не види..." в случая важи с пълна сила и звучи убйственно!!!
И не бива да се "мъчиш" да наричаш "ромове" циганите-разбойници! Та те самите помежду си се наричат цигани.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6963691
Постинги: 2980
Коментари: 7950
Гласове: 14820
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031