Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2013 21:19 - ЕДИН ОТ ОГОЙСКИТЕ МИ ЗИМНИ ПРЕХОДИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2419 Коментари: 4 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                     ЕДИН  ОТ  ОГОЙСКИТЕ  МИ  ЗИМНИ  ПРЕХОДИ

 

    За Огойския архипелаг от махали съм писал, но щe повторя, че е един от най-големите по площ, че е най-закътаният сред южните топли гънки на Балкана и е с изключително благоприятен климат. Това е причината къщите на архипелага да достигат рекордната за Балкана 1400 м. н. в. Само още една махала в Балкана съвсем на близо,  в гънката на извор на река Габровница е на почти такава надморска височина. Този архипелаг ми е любимият в Балкана и над него до руините на древен манастир побих каменен кръст на Свети Иван Рилский Чудотворец, а до него – малък метален параклис.

    За Западни Родопи, където климътът е по-мек тази височина не е страшна. Там има две изоставени вече села на 1700 – Чамла и Мурсалица. Но за Балкана 1400 м. са твърде много. Тук обаче местността е защитена от бурите от север от централното било на Балкана, а покрай къщите има плътни букови гори. Буковата гора дава началото на много рекички, а бликащи целогодишно изворчета има под много от дърветата тук. Заравнените места покрай тези изворчета на завет в буковата гора и с изложение на юг са били избирани за заселване от някогашните животновъди, обитавали планината до текезесирането или одържавяването на горите и ливадите след Деветото.

    Слънце, планински въздух, простор, красота на всички страни, това е характерно за Огоя. Огромната долина на този архипелаг, наподобяваща триъгълник е заградена от един рид, идващ от вр. Чукава, зад който тече река Оградишка, от втори рид също от централното било на Балкана, зад който тече р. Ябланишка и от петнадесетина километра от централното било на Балкана, което тук е доста високо. Билото на Балкана образува част от дъга, от която извират много рекички, притоци на р. Огойска. През пролетта тук е раят на земята. Има три вида минзухари – син-лилав, ивичест и жълт. Един от върховете се казва Биленица, друг – Погледец. А който е писал за този край винаги е казвал: Чудно хубавите ливади на Лескова махала.

             От с. Огоя до с. Реброво има шосе покрай река Батулийска дълго 25 км.  Това шосе е било с особено значение за поминъка на хората от тази най-голяма в Искърския пролом странична долина, чиито ъгъл е вр. Мургаш. От него има разклонения за прехвърляне на централното било на Балкана на две места, достигащи селата Осеновлак или Литаково, а продължението му през Ябланица отново прехвърля Балкана и слиза в Ботевградското поле. Спирам с общата информация и ще опиша един много красив зимен преход, който свързва през планината селата Огоя и Батулия.

              От с. Огоя към с. Буковец има път, който достига превал върху рида, идващ от вр. Чукава. Навсякъде тук има къщи или останки от къщи, много хора са живяли тук. Къщи има и на самия превал, който може да бъде достигнат и от с. Буковец. Тук е кръстопът: пътят продължава за с. Буковец, спускайки се покрай една извираща от превала рекичка, път в дясно се спуска в долина на река, която идва от извора Разделената вода, а в ляво продължава по сравнително висок рид към с. Батулия. По това трасе винаги има следи от джиповете на ловците през зимата, защото районът тук е пребогат на диви свини.

 

    На самия превал има къщи, като една от тях е върхова по красота – вкопана е малко във връх с големина на тракийска могила. Архитектурата й е страхотна. Тук има и останки от манастир, който трябваше да се възстанови, но тукашните шопи окрадоа строителните материали за него и плановете бяха изоставени.

             Пътят за Батулия следва билото, ако по него няма високи върхове, ако има такива, заобикаля ги от южната или западната им страна. Билото се чупи като увиваща се при движението си змия. Минава се покрай махала на Буковец, Ябланов дол – една от най-слънчевите, и се излиза на обгледно към Мургашкия дял място. Широколистната гора вече почти я няма, заменена е с иглолистна. Билото и пътят по него слизат, криволичейки заедно с него. Долу е село Огоя, в далечината се вижда океан от ридове, Ябланишките. Пътят достига нов превал, разделя с. Оградище от с. Огоя. От двете страни на превала започват мънички рекички. След този превал обаче ридът започва да се надига и надига, оформяйки два високи гористи върха. Пътят заобикаля рида от южната му страна и излиза над местността Двете ряки – където се сливат реките Огойска и Ябланишка. В страни има останали дъбови гори, а в тях има и отвесни скали като тези в Източни Родопи. Но тук не е имало траки да ги издупчат със скални ниши.  Много е красиво! След заобикалянето на върха се навлиза в Бакьовско. Тук има къщи и вили на доста голяма височина, а пътищата за автомобили са много на гъсто. Защото тук доста партизански родове и те имаха влияние да си построят пътища с общински пари. Бакьово е разположено в много красива долина.

              Някога е имало ханове покрай пътищата, в които са отсядали кираджиите да си починат уморените им товарни или впрегатни животни, а стопаните им са нощували в тях. Пиели са като за световно. Тук също има такъв хан. Той е доста голям, като в приземния му етаж са нощували животните при лошо време.

             Не след дълго започват първите къщи на махала Уровиш. Те са разположени от южната страна на рида и се явяват махали на Бакьово. Къщите са на най-невероятни места - където има извор и е слънчево. До тях водят коларски пътища. Последната махала по рида се казва Градо. В нея има една огромна бяла вила, виждаща се още от моста до р. Искър.

              Спускането става бързо и се излиза на височината на Батулийския манастир Св. Николай, който може да бъде достигнат по рида ако няма сняг. От него има широко шосе за село Батулия. Ж. п. гарата е на 4 км. от него.

             Един прекрасен зимен преход. От Огоя имам още три зимни прехода и поне 20 летни. На сериозните туристи обаче давам идея:

              Като тръгнат от Лескова махала да се прехвърлят в Ябланица и от там след още два рида в с. Кремиковци или пък да достигнат местността Двете ряки, да прехвърлят първата планина и да слезнат в местността Злия дол, от който стар коларски път по долината на прекрасна реко отива в с. Локорско.




Гласувай:
12



1. mt46 - Поздрав, Коста!
04.02.2013 21:49
Неуморен си...
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Звучиш интересно, щеше да е добре да ...
04.02.2013 23:54
Звучиш интересно, щеше да е добре да гарнираш разказа си със снимки=
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Намерих снимки от с.Огоя
04.02.2013 23:58
http://www.mirela.bg/prodava-imoti/%D1%81-%D0%9E%D0%B3%D0%BE%D1%8F-zxc15q375.html
цитирай
4. sande - Прав е човека, Коста, без фотоапарат не тръгвай ...
05.02.2013 17:25
Ти разказваш сочно и живописно, сладкодумно и занимателно, удава ти се, но снимките ще добавят нова емоция и цвят.

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184564
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031