Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2013 14:17 - ЕДИН ОТ МОИТЕ ПРЕХОДИ ИЗ ИСКЪРСКИЯ ПРОЛОМ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1683 Коментари: 3 Гласове:
13

Последна промяна: 04.02.2013 22:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

           ЕДИН  ОТ  НАЙ – КРАСИВИТЕ  ПРОЛОМСКИ  ПРЕХОДИ

 

   Днес бе първият пролетен ден в планината. А датата е 2. 02, би трябвало тук сега да има дълбок сняг и студ. Този е месецът, когато вълците, чакалите и лисиците правят „сватби” и не е особено желателен за разходки по Балкана. Аз обаче знам, че Някой ме отправя натам и ме пази, поради което нямам /никакви!!!/ опасения при срещите ми с едри или хищни диви животни. Имам описана в блога си чакалска сватба. Изкараха ми акъла и бягах три км, озъртайки се назад. А те, миличките, така ожесточено решаваха проблемите помежду си, че ако се бях оказал между тях едва ли щяха да ме забележат. Така бяха откачили.

    Днес Светата църква отбелязва Сретение Господне, а в Източна България празнуват Петльовден. Като войник служих в Карнобат и съм запомнил как на този ден там бяха клали петли и напръскали с кръвта им вратите си откъм улицата. Приматска жестокост, езически обичай! По Шопско също отбелязват този ден. Интелектуалците се сбират да се къпят в Панчаравската баня, а простотлюдието – в банята в Горна баня. Само че тази баня вече я закриха, оти мутри купиа изворо. А тя е с история. Тук веднага след Десетото са се съешили Момата / Данчо Соколето/ и Цар Киро. Как точно са се съешвали историците пазят в тайна, но след няколко последователни съешвания на Цар Киро отпаднала доживотната присъда, защото се оказало че не разбойник, а....репресиран от комунизма.

Една любов красива, минерална е решила един съдебен спор.

    Липсата на сняг по високата част на планината ме подтикна да направя на този ден един рискован и много дълъг преход. Рискован не защото е опасен, а защото може да стигна до някъде и да се върна, ако попадна на непроходим, затрупан със сняг участък. Такъв обаче нямаше, а в планината на 1000 м. н. в. бе ненормално топло. Цяла зима се настройвах за този велик преход и ето, часът му дойде.

    Преходът е дълъг над 40 км. и се изминава за 10 часа. Денивелацията, която се преодолява е към 1500 м. Поради начинът ми на посещение на планината като турист инок преходът става още по тежък. Няма кой да ме остави над Батулия, за да спестя 6 км. и поради това преходът ми започна от ж. п. гара Реброво. На 6 км. от гарата започва приказен път, който се закатерва към махалите Белюви къщи. Те са разположени на южния скат на един прекрасен рид, който предлага гледки към Софийския Балкан. Планината тук не е висока, но наподобява развълнувано море. Гребенът на вълните са белите къщички, които отдалеч продължават да изглеждат красиви. Горкичките, вече са напуснати и ограбени. Ридът набира височина и преминава през превал, който се явява Т-образно кръстовище. Една река от този превал тече към р. Оградишка, а другата -  точно срещу нея към р. Свиновска. Напред се достига още един превал и ако той се премине пътят са заспусква към с. Буковец. В дясно от превала ридът се разделя на две и прави гънка, подобна на тази  под вр. Каменишката Кукла, която туристите наричат Цепката. Само че тази цепка не е тясна и скалиста, запълнена до половиината с фирнов сняг, а в нея са напъхани няколко махали, които обаче принадлежат към Буковец.

   Наляво обаче какво нещо започва? Това е част от архипелага, както нарекох Кръстешките махали. Те са защитени от бурите тук с огромни странични ридове от изток и запад, а от север – от централното било на Балкана. Само на юг е открито. Всичките поточета се насочват надолу към р. Свиновска. Тази красота трябва да я види човек, иначе в раздел „красоти” в ценностната му система ще има празна ниша. Подобна е и красотата на друга Кръстешка махала, Редина, която подобно на тази също прави полукръг, но къщите не са на скат, а горе на заравнености по билата. Поради това от тях има изглед към всички посоки. А от тези – само на юг, зад тях се виши висока планина.

   Широколистните гори над Кръстешките махали са подменени в голямата си част с иглолистни. Хората разказват, че тук е имало дъбова и букова гора, която е отишла за траверси, за мебели, за минни подпори и сечищата веднага са се залесявали с бор. Това е променило климата в района, водното му богатство и дивите животни, които са обитавали този район. Вместо сърните, които са били навсякъде тук са се навъдили прасета и вълци, но сега вълците отново са изчезнали. Прасетата обаче са причина тук да им следи от джипове на ловците, даващи ми възможност да ползвам тази прелест при посещението ми в този район. Смяната на горите в цели райони и засяването на борови масиви върху ливадите не е бозобидно към  околната среда. Посочвам като пример смяната на дъбовите гори с иглолистни в махалите наблизо Салтар, което е довело до пресъхване на изворите и обезселването им. Останал е само споменът за тях, че в една въглищарска землянка там се се екрил партизанинът Янко /Правешката Тиква/. Така се е получило и в някои Кръстешки махали. Над Белоградчик също има напуснати села след засаждането на ливади с борови гори. Същото е и в Източни Родопи, където на бора въобще не му е мястото.

    Кръстешките махали са доста високо в планината. Тук водата не се е изгубила съвсем, но е намаляла от подмяната на горите.Добре, че горите не са подменени навсякъде и там широколистните гори отново си възвръщат територията и дори се борят с боровите.

   Шосе четвърта степен, ако не и пета, поема по скатовете на планината. Тук е високо, с повече вода, гората е букова, дъбът остана по-ниско. Шосето вие през чудно хубави планински кътчета. На всяко слънчево място има махали. Обработваема земя тук не се вижда, защото няма равно място за нея както напр. в махалите Бов или Зимевица. Тук навсякъде има ливади, обградени с гори. Но си мисля и друго: вместо да си разработят градинка хората са предпочитали ливадите, даващи храна за животните им.

   На първото слънчево място е и първата махала, на която знам името, нарича се Свогето. Вероятно демата „своге” означава нещо, но не знам какво. Под нея също на слънчеви поляни, огрявани целодневно, се виждат още и още къщи от махали. Разклонения от главното шосе повеждат към тях. Пътеки свързват тези махали едно с друга. Остатъци от инфраструктура, по която я премине един турист или човек през годината, я никакъв. За жена не говоря, защото преходът за нея би бил непосилен. Но пък пътеките се ползват от дивите животни, а също и изворчетаата покрай тях, най вече от свините.

   Главното шосе следва ската на планината по начин, той да преминава максимално близо до останалите махали. А те са под него и над него, като високите достигат почти до билото на планината. Пътеките по Балкана, които са почти по хоризонтала твърде много си приличат. Тръгнеш от някъде, виждаш следващата цел срещу теб, но пътят /пътеката/ започва да навлиза в една долина и те води до пресичането на рекичката, след което те връща по отсрешния й бряг с километри. Давам пример с пътеката от х. Левски за заслон Ботев. Тук са същите врътки и не само тук. Преодоляват се пет-шест дола, които служат да задоволят нуждите на хората от вода, но не и за място за къщи, защото са сенчести.

    След заобикалянето на тази долина може да се продължи за с. Кръстец-център, но за целта се преодолява долината на р. Кръстешка. През м. февруари това не е възможно. Прави се спускане към шосето покрай нея, което е доста дълго и се губи много височина. Достига се до пункта, строен вероятно за някогашните стражари преди Деветото. И тогава е имало разбойници. От него започва изкачване към с. Кръстец, което за около час достига селото. Махалите Редина образуват полукръг по изворната област на река Градечница. Местността им е много красива. Добре е преди това да се посети манастирчето в началото на с. Кръстец. Селото е доста по-високо от махалите, които описах. От него да се достигне към тях когато няма сняг. Може да се посети и близкият връх Плато, която е много обгледен.

    За да не става връщането отново по шосето и да се продължи по него към Редина,  от манастирчето се прави спускане по рида през гората и се слиза на шосето, свързващо с. Кръстец с тази негова махала, Редина. А какава красота има и над махалата Редина! Тук гората е дъбова, върхът над махалата се казва Рединска китка. Дано мутросекачите да не я посекат както ромовете посякоха символа на Бяла Слатина, тамошната Китка. Път, строен от трудоваците след Освобождението и после разширяван повежда надолу към шосето през Пролома. Още час и половина и се достига автобусна спирка  Редина.

   Този маршрут е доста тежък, но след отпадането на х. Буковец за да бъде посетен този район вече трябва голямо ходене. Това, което описах е 4о км.

   Пътуването из този ткрасив район на Балкана, който ообхваща долината на р. Лесковдолска, върховете Издремец, Плато, Високата чукла, Джуренец и Чукава, а също архипелагът Кръстец  може да се извърши с джип, който да изкачи всичко необходимо на седловината между  върховете Плато и Издремец, но...Ако в туй време мине джип четвърта употреба с блуждаещи свогенски ромове в него, неприятностите след тях ще заличат всики красиви преживявания в този район. Колко неща има в една кола, които от раз ги вземат на Отпадъци, започвайки от акумулатора или пък суровини, които се усвояват директно, напр. бензина след пробиване на резервоара и източването му в леген. Ромовете днес са по-изобретателни от Щирлиц и Доган едновременно. Заради тях вече не стъпвам в Чупрене.

   Този маршрут е за много сериозни туристи. Необходими са умения по ориентиране, даян и дупце. Няма как маршрутът да се раздели на две. За тези, които се чувстват готови да го изминат – на добър път!

   Заслужава си!

  

    

 



Гласувай:
13



1. bojo12345 - На 2: Благодарност, Коста!
03.02.2013 17:46
Добре е да се прочете , но още по - добре ще е ако приложиш и малко снимков материал.Не всеки е посещавал тези места.Описал си една наша забележителност.
Покажи я!
цитирай
2. zaw12929 - ДА! Заслужава си! ДА СЕ ПРОЧЕТЕ - ...
04.02.2013 20:42
ДА! Заслужава си! ДА СЕ ПРОЧЕТЕ - ИМАТЕ ЛЕК ИЗКАЗ!
ХУБАВ РАЗКАЗ
цитирай
3. sande - Хубаво си го написал, Коста, все едно, че и ние сме били с тебе...
05.02.2013 17:20
Само, че аз се разхождам по платото на сверо-запад от кв. Вердикал в Банкя, по посока на Клисура и Пожарево. С кучетата. А към високите сини планини на Запад и на Север, гледам със респект и страхопочитание. И си представям как ти, като див вълк-единак, прекосяваш бърда, долини и гори.

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183338
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031