Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2013 23:44 - АЗ МУЗИКАЛЕН ПЛАНИНЕЦ?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1355 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 02.02.2013 00:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  image


imageimage


image


image


image


image


image


image


image


image


Постингът посвещавам на една дама, която без да желая леко издразних.
Той е моето извинение към нея и опит да покажа, че комбинацията
 музикален планинец е съвсем възможна. Приятна среща с Цезар Франк!

                          АЗ  МУЗИКАЛЕН  ПЛАНИНЕЦ?

 

   Днешният претоварен с емоции ден /31.01./ ме върна в мислите 48 години назад. Бях студент. През дните, които бях свободен през зимата често бях на Витоша! От Драгалевци до Черни връх изминавах разстоянието за два и половина часа, а надолу за час и половина. От Княжево се качвах за три часа и слизах за три. В тези години имаше много концерти в Зала „България” и аз ги посещавах често. Идваха и големи артисти първо направление, но наистина бяха добри: Леонид Коган, Ойстрах, Рождественски, Шостакович, през 1973 г. се появи и един от второ направление, Вайсенберг. Посещаваха ни и известни руски и други квартетни състави, много добри, рециталите на коите не пропусках, защото съм голям приятел на камерната музика и най-вече на струнния квартет. Билетите бяха съвсем евтини. Аз тогава се запознавах с музиката и търсех среща с нови и нови произведения. В залата понякога се случваше следното: възрастни хора, които през деня виждах на Витоша или бяхме пили чай на Черни връх, вечерта бяха на концерт!

   С годините посещенията в залата поразредих, защото упознах доста произведения и започнах да посещавам концертите селективно. С напредване на познанията ми по музика – с нея винаги съм се занимавал много сериозно! - тази селекция стана още по-строга, но пък тогава започнаха облигатните ми посещения в Зала „България”. Мои приятели музиканти ми изпращаха покани, изпращат ми до днес, слушах ги винаги с интерес. Имах близка музикатнка в Културното министерство, почти всичките си покани тя даваше на мен. Не можех да откажа, слушах много внимателно, защото... после трябваше да давам преценка.

   Такъв бе и днешният ми ден – през деня на планината, вечерта - в Зала „България”. Пътувах с ранен с влак, но в началото на маршрута ми заваля дъжд – на 31.01! – намокри ме леко и ме върна, а преди да съм достигнал гарата, дъждът спря съвсем. Избрах друг маршрут, защото не обичам да се отправям веднага отново от където съм върнат и по различен начин запълних шестте часа, определени за планината до следващия влак до минута. Защо обаче не се върнах по маршрута, от който ме върна дъждът?

   Според мен човек си мисли, че сам решава по какъв път да измине живота си. Не винаги така става, както го намислиш. Да не поемам обаче никога веднага отново натам, от където съм върнат имам сериозна причина:

    Преди много, много години организирах посещение на местността Копривките в Родопите с автомобили трупчийки от Асеновград, които возеха трупи от тази местност. Всичко бе уредено. Отиваме ние сутринта, колата, която ще ни вземе на борда си ни чака. Аз обаче казвам: не искам да пътуваме днес! Другите се сърдят, без мен не искат да тръгват, защото няма кой да ги разхожда, но аз – твърд. Върнах се. Някои обаче не се отказаха и заминаха. Ей така, за разходката до Копривките. Но трупчийката се бе обърнала. Трима души бяха загинали на място, още трима са били с премазани крака. Било е ужасно. Камионът е паднал в реката Чая.

    Поради това никога не препирам, ако нещо не става. Така постъпих при запознаването ми с Пенчовските пръскала. Посетих ги чак на четвъртата година поради лошо време. А то бе не лошо, а ужасно. Пенчовската планина се състои от едно плато, обградено с пропасти. Изгубиш ли се в мъглата, измъкване няма.  Още един пример с който да илюстрирам колко съм упорит. Търсех една къща в планината, но не я намерих. Шест часа отидоха за да я търся. Следващият път за нови шест часа се изкачих на рид, от който тя се вижда и си набелязах репери. Още шест часа при следващото ми пътуване и я намерих.

    И днес поради същата причина не се върнах по маршрута си, след като дъждът спря, а поех по нов. Защо дъждът се усилваше все повече и повече, а в момента, когато тръгнах обратно  намаля и спря? Няма на кого да задам този въпрос, сам себе си питам и си отгтоварям: Трябва да е имало нещо! Напр. пияни ловци, които стрелят за развлечение.

   Вечерта бях поканен в Зала „България”. Едно дете изпълни Втори концерт на Сен-Санс, който е много труден и трябваше да го слушам. Не обичам Сен-Санс, но пък детето се представи прекрасно. Във втората част на концерта изпълниха една от най-великите симфонии, тази от Цезар Франк. Ще използвам случая да кажа нещо в този постинг за него. Да има нещо и за музиката и за планината.

    Започвам с това, че той е френският Бах и ще допълня, че е измежду любимите ми композитори. Тези, които обичат Франк не са много, но са по-специални хора и го обичат особено силно. Да се обикне Франк означава той да бъде упознат, но това не е лесно. Той не бе в графата „любими” на съветските музиколози, защото е бил кантор в църква, както Бах. Затова същите тези музиколози изтъкват като ведущи френски композитори Дебюси и Равел, поставяйки на по-заден план Франк, също так Хендел и Бетховен, поставяйки на по-заден план Бах. Ще цитирам мнение на съветския музиклог Друскин, работещ за КГБ:

   „В течение на много десетилетия Франк поради характера на своята дейност и по убеждения е свързан с католическата църква.Това не може да не се отрази върху творчеството му. Като художник-хуманист той се изтръгва от примките на това реакционно въздействие и създава произведения, далечни от идеологията на католицизма, вълнуващи с жизнената си правдсивост и носещи белезите на едно забележително майсторство: но все пак разбиранията на композитора ограничават творческите му сили и понякога го насочват в погрешен път. Ето защо не всичко в творчесткото му наследство е интересно за нас. /Бел.моя, за КГБ?/

    Ще цитиам още един разработен от КГБ „музиколог” Хубов. Той пък е бил специализиран как да се тълкува Бах. Банда от идиоти или да ти драго да им е... майката, казват за такива като тях пиянищата в Требич. По трудовете на тези агенти на КГБ са учили нашите студенти тук и в Голямата страна. Промивачи на мозъци. Затуй такива с промити мозъци има. Колкото по-с промит мозък е някоя жертва на тези музикални мошеници, толкова по-висок пост заема тя днес.

   Франк /1822-1890 г./ е французин с белгийски произход. На 13 години той е вече концертиращ пианист. На 20 години се запознава в Париж с Лист, който му помага да издаде творбите си, доста скромни за онова време.  Франк се установява да живее в Париж и там работи 8 години като кантор в църквата Сен Франсуа, а след това до края на живота си пак като кантор в църквата Сент Клотилд. Също както Бах, който е кантор на църквата Свети тома в Лайпциг 31 години. А преди това в други.  Цезар Франк е професор по орган в Парижката консерватория / на съветски език по ширпотреба/, но превръща този сектор и в школа по композиция. Франк е бил преподавател на много видни музиканти, между които и Дебюси. Бил е и ръководител на Френското музикално общество.

   Франк не създава много на брой музикални творби, но всичките са много велики. Той е голям майстор на полифонията, подобно на Бах, а симфоничната и камерната му музика по величие може да се мери с тази на Брамс, с когото са съвременинни. Всеки обичащ музиката знае за Симфонията му в ре минор, за Цигулковата соната, за Клавирния му квинтет, равен на тези на Шуман и Брамс, за клавирвините му пиеси, Симфоничните му вариации за пиано с оркестър, Симфоничните поеми Психея и Прокълнатият ловец. По задълбочено познаващите музиката на Франк се удивяват на неговото органно майстроство, с което той припомня за композиционното майстроство на Бах, считано за отишло си ведно с него. Изразявам лично мнение: Франк е много велик композитор , но музиката му може да бъде оценена вярно от тези, които са образовани религиозно в някаква степен и в доста по-висока степен музикално. Защото слушащите Франк трябва да могат да чуват музиката и вертикално, да различават гласовете в полифоничната й тъкан. Франк е един по-скромен Бах в края на ІХХ век.

    Пребобладаващите творби от Франк са предназначени за църквата, но и светските звучат по подобен начин. Така, както при Бах всяка пиеса е разговор с неговия Бог, Исус Христос и той се явява неговият пети евангелист, описал делата му с музиката си /Матеуспасион, Йоханеспасион и стотиците кантати/ , така, както при Моцарт всяка пиеса носи черти на оперния стил, музиката на Франк пък носи черти на неговата католическа вяра. Музиката му е грандиозна както катедралите, в които той работи като кантор.  Една от тоналностите, която той много често ползва е античната тоналност си минор. В произведенията му преобладават минорните тоналности. Франк е романтик от типа на Брамс – романтичните му пориви не са безгранични както при Шуберт, те остават в класическите рамки. Той владее полифонията отлично и по примера на Бах създава много такива произведения. Той е и велик симфоник както Брамс, макар да създава само една симфония. Създавайки своята велика Симфония в ре-минор вече са написани четирите симфонии на, Брамс, най-великият негов съвременник. Аз откривам връзка между първите части на симфонията на Франк и на Първата на Брамс като оркестрова палитра. Само на едно-две места човек може да се отпусне и да си поеме дъх. Франк е възприел доста и от творбите на Бетховен и Шуман.

    Още малко ще прибавя към портрета на Франк.

     Той е скромен и затворен човек, не се стреми към слава. До към 1870 г. той е почти неизвестен, но след това съвременните му музиканти го оценяват и се отнасят към него с голямо уважение. Франк не се увлича по музиката на тогавашните чалгаджии, кампозитори на тъпи опери, които са популярни и от които се печели добре. Икономисвам имената на три композитора французи, чалгаджии, негови съвременници.

   Нещо много характерно има за творбите на Франк – тяхната стойност става все по- висока с напредване на годините му. Това е човек, който се стреми към развитие, премисля творбите си и знае само един път, нагоре, както Хайдн и Брамс. Блъснат от трамвай, на смъртно легло, той написва едни от най-значителните си творби за орган, Три хорала.

   Франк умира на 68 години, точно на тази възраст ще бъда и аз още няколко дни.  Най-силните думи за него казва Ромен Ролан:

    „Няма по-чисто име от името на тази велика простосърдечна душа, душа с непорочна и лъчезарна красота”.

     Аз ще допълня – Франк е един от най-сериозните музиканти на света. Всеки, обичащ музиката трябва да знае за него и да познава част от творбите му. Те са велики, но за да се разкрият пред слушателя с цялото си величие и дълбочина, той трябва да бъде образован в музиката.

     Франк е писал и опери, и оратории, и кантати, и ромнаси, правил е транскрипции на песни от Шуберт, но те са за слушатели, които имат подадине към музиката на Франк и биха желала по-задълбочено да се запознаят с нея.  

    В музиката на Цезар Франк има много специфични интонации, тя звучи религиозно както музиката на Бах. Не творец, а Божий пратеник сред хората, така възприемам аз Франк. Интонациите, които той ползва са толкова специфични, че аз разпознавам неговите произведения само в продължение на няколко такта дори да не съм ги слушал, за къкъвто и състав или инструмент да са писани. Това, което ми минава през ума когато го слушам е неизменно: Божий човек. Наричан е още музикалната съвест на Париж.

    Франк загива при нелеп инцидент. При катастрофа между автомобил и трамвай той е тежко ранен и наскоро след това умира. На смъртното си легло отново не губи времето си, а създава най-великата си творба за орган.

     Творби от Франк днес се изпълняват рядко. В Голямата страна той нямаше как да бъде предстатвен, защото е Божий човек, а тамошните им господи са в Кремъл почти от 100 години. Сега се казват Олигарси. Същото в Голямата страна важеше за Бах. Укрепленията срещу проникването на музиката му в Голямата страна изгради Хубов, но командировката на Шостакович през 1950 г. до ГДР проби този фронт на КГБ.

    Оказа се доста трудно да намеря подходящи музикални произведения от Франк, които да приложа от Ю туб. Тези, които са ги „качвали” явно имат пропуски в тази област на музиката и по-специано на Франк и са качили част от произведенията. Ще изровя обаче нещо.

    Ще завърша писанието си със списък от по-известните творби на Франк. Повечето са писани за църквата, те са за по-тесен ктръг слушатели.

 

Списък с произведения на Франк:

 

За орган:

Тези пиеси са 30. Най-значителните от тях са Шест пиеси за орган от 1862 г,  Три пиеси за орган от 1878 г. и Три хорала за голям орган.

    Последните пиеси са едни от най-значителните от всички пиеси, писани за орган. Те се доближават до Бах-овите.

 

За пиано:

Прелюд, хорал и фуга, Прелюд, фуга и вариация, Прелюд ария и финал. И трите пиеси са в си-минор, прекрасни! Изпълняват ги най-големите пианисти.

 

Камерни творби:

Струнен квартет, Клавирен квинтет, Соната за цигулка и пиано.

Това са творби, които не отстъпват на тези на Брамс. В репертоара са на най-гоолемите артисти.

 

Симфонични творби:

Симфония в ре-минор – това е най-значителното произведение на автора.

Симфонични поеми Психея и Прокълнатият ловец.

Симфониични вариации за пиано и оркестър, бих казал, ангелска музика. Франк няма Концерт за пиано, тази пиеса изпълнява ролята на такъв.

 

Вокално-симфоничните му произведения са за по-специални слушатели и няма да ги посочвам, същото ще сторя и с трите му опери, слезли завинаги от сцените. Това не намаляма стойността на композитора Франк – Брамс изобщо не е писал опера.

     Приятно запознаване с част от музиката на Франк!

     А въпросът в заглавието мисля че има еднозначен отговор: Да!

 

 

 

 

   












Гласувай:
11
2



1. nicodima - Слушам...
02.02.2013 02:00
Прелюдия, Фуга и Вариация оп. 18 и през ума ми минават какви ли не спомени за събития.
Да, така е, музиката на хората, които вярват, е един вид разговор с Бога, дори не и молитва, защото изкуството ги извисява и среща с Бог.
Щастлив човек си и мисля, че го осъзнаваш...
цитирай
2. tota - Добро утро, Коста!
02.02.2013 08:13
Благодаря за споделеното! За мен беше удоволствие да прочета и да се запозная с част от музиката на Цезар Франк.

Добър да е денят ти!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7376158
Постинги: 3163
Коментари: 8446
Гласове: 15435
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31