Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2013 21:52 - МАРШРУТ САМОТНАТА КЪЩА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3111 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 30.01.2013 21:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


Самотната къща снимана с много голям зум. Едно от любимите ми места из Балкана.


 

                               МАРШРУТ  САМОТНАТА  КЪЩА

 

       Тежки мисли ме налегнаха във връзка с новите грабежи тази зима във вилната зона, където имаме къща и ние. Eдин съсед почина преди две години, но преди да почине блиндира вратите и прозорците на вилата си. Вътрешните врати също са подсилени и се заключват всичките при напускане на къщата. Ромбригада разби къщата на вдовицата. Всичките врати са направени на трески, всичко е претърсено /на цигански претарашено/, каквото става за отпадъци е отнесено. Жиците обаче си стоят по стените. Изчезнати са дори вилиците и лъжиците, защото са от цветен метал.

    След този обир последва нов при друг съсед. Жертвата бе едно момче, застраховател на автомобили, чиито родители строиха вилата. Ясно е какви възможности за репресии имат тези момчета, но го прекараха и него. Откраднато му е всичко, което е от метал, включително и ръжена. Свален му е бойлера, печката е изчезната, всичките смесителни батерии. Говореше за някакво джезве от мед и една малка медна тава, които били спомен на родителите му от село и които бил скрил. Няма ги и тях, открили са ги крадците.

    Как да не ме е страх, след като три пъти преживях този ужас, но не така страшно. Знае се и кои ни нападат - от квартал „Мечта”, както наричат ромгетото при язовирната стена на Панчаревското езеро. Там пристигат ромове от СО, Вн, Вр и Мо, а тези вероятно са разузнавачките им и ги водят. Полиция? Такова нещо тук няма, като да сме в друга държава. Когато окраден търси испектора, отговорът му е неизменен: на оглед сме, имам още няколко огледа, ще чакате! Превенция на престъпността? Дано в полицията да знаят значението на това понятие понятие и колко е важно то.

    Тази година имах много вино, но и много хора го оцениха. Доста от него подарих при различни поводи. Реших да запазя три бутилка на вилата до следващата реколта, но как да сторя това? Пиенето е първото нещо, което изчезва. И...направих тайник. Там скрих бутилките.

    Този тайник върна мислите ми в далечното село Тъмраш, което е било изгорено по време на Освобождението. В дебелите каменни стени, които сега се рушат се виждат тайници. Някога ценните неща на хората са били златните монети накити и те са ги криели в тайници. Един угоен овен се е продавал за една жълтица. Кога обаче тези хора започват да се нуждаят от тайници, както днес престъпнициците от сейфове във банки и трезори, кще опиша по-долу.

    В края на Османската империя, когато тя вече се била изчерпала като система и започва разпада й се появяват първите разбойници. Те са още любители, крадат за да се нахранят. Първите разбойници, слизащи от планината за да крадат в полето хората наричат чеченци по имато на дела на Родопите Чеч, днес Велийшко-Виденишки дял, от където слизат първите крадци. Както след Десетото във Ветово се появяват първите въртачи и днес ромове-бургуджии има из цялата страна. Чеченците са били помаци. В началото на този бизнес „жътвата” им е била пребогата. Никой не се пази, няма тайници, няма местна отбрана срещу крадците, Османската империя е в будна кома, няма държава и ред. Бизнесът на крадците - тогавашните мутри - тръгва. Те разбират, че е много по-лесно да обереш някого, отколкото да работиш и да си произвеждаш каквото  ти трябва. И бизнесът се разраства като територия, променя се и стратегията му.  Краде се вече не само храна, търсят се жълтици, в които се инвестира. За да се вземат от хората те биват бити или убивани, поставя им се условие: или толкоз жълтици или ти палим къщата, отвличат за гювендии момичета в планината. Вълната преминава на изток по Родопа, гладните чеченци вече биват наричат кърджалии, защото към тях се присъединяват и тези от бедните, песъкливи райони на днешният окръг Кърджали. Кърджа сова означава сура, бедна земя, тя дава имената на тези разбойници, както по-късно и името на града Кърджали, който е в центъра на сурата земя. Много е удобно обаче да се прескочи от Кърджали към Пловдивското поле на гърба на тогавашните джипове, конете. Тракийската низина става център на грабежите, но те се разпространяват из цялата страна, нападат се всички села и градове, които още не са окрадени и се счита, че хората в тях имат злато. Турската власт остава на заден план - тук вече няма турска империя, има разбойници. Те са силата, която запълва вакума от липсата на ред в империята.  В тези разбойнически години се навъждат и изроди садисти, които под претекст, че ще крадат са пътували с разбойниците, на са измъчвали хора и деца, други пък са отвличали мъже и са ги връщали на жените им само след дни молене и плач. Това е доставяло удоволствие на разбойниците. Имало е обаче села, където богати хора са платили откуп на разбойниците и селата са пощадени. На това дължим красотата на с. Жеравна днес. Един град – Стара Загора, остава неограбен и непобеден от кърджалиите. Да не пропусна, че кърджалиите са имали разузнавачки, които са кръжали по населените места, представяйки се за скитници, за пътуващи попове, а целта им е била информация за населеното място и от къде да го нападнат. Известна е заповедта на старозагорския валия всички съмнителни, дошли в Сгара Загора да ги убиват и горят в градската кюлханя /баня/. 

    Кърджалииите грабят предимно през лятото, през зимата ядат и пият по скривалищата си в Родопите. Най-известният кърджалия, най-голям убиец и нагъл разбойник става Емин ага Кърджалията, наричан още Балталъ, което значи Секирата. Неговата зимна резиденция се знае, тя е била в местността, където днес са селата Соколите и Кадънка /Хасанкьой/. Второто село днес е под язовир Боровица, а първото е център на тракийски култов комплекс. Дивашки са били забавленията на тогавашните мутври. Под звуците на чалгата гювендии са скачали и пеели докато кърджалииите пият ракията си, но ако кърджалиите са преценявали, че някоя от гювендиите не скача достатъчно високо са се качвали на сцената и разпаряли /корема на/ гювендията. Другите започвали да скачат повече след това. Емин ага пък е ползвал други методи: Изкарвал всички гювендии навън, вързвал на една краката зда различни коне и ти подгонвал в различни посоки. После другите как заскачвали...

     Богатството, което натрупват тези тогавашни мутри е голямо, но то няма никакво приложение - заровено е на тайни места, защото златото не ръждясва. Митовете за казаните със злато на Балталъ са причина до днес да се изявяват иманяри в Източните Родопи и по цялата страна. Твърди се, че кърджалии заровили 40 казана със злато над Карномат, които до днес не са намерени. Местността над града се казва Кърказана /Четиридесетте казана/.

    Да не пропусна един друг много голям разбойник, Аджи /Сърдит/ ага, брат на смолянския валия Салих ага. Той живее в Давидково и опустошава непрестанно Станимака и Пловдив. Опитва се да убие и брат си, за да не му пречи. Тази история е описана във „Време разделно”.

    Това богатство от една страна, а от друга е България - ограбена, никой нищо не смее да произведе, защото щу му го вземат или убият, гола като тупан, от нея няма какво повече да се ограби. Но няма и пари за данъци за Османската империя. И тя решава да си върне България. Мобилизират стотоци хиляди низами /редовни войници/, които имат заповед да намерят мутролеговищата на кърджалиите, да им вземат богатствата и да ги избият, като първа стъпка. А след това животът, който е секнал, да започне да се възвръща: да се възстановят изгорените къщи, стадата със животни. Операцията е трудна, но върви успешно. Залавят жив дори Балталъто, който е можел да избяга, но е направил тежък избор. Вече на 50 години, двуметров, двестакилограмов гигант, който имал специален кон Секирджията решил, че не може да се раздели с богатството си, защото е късно да започне всичко от началото. При разпитите го одрали жив, мъчили го докато умре по всякакви дивашки начини, но тайната останала.

    Във връзка с моя тайник, каквито са си правили тъмрашлите от страх пред тези разбойници се питам, дали не се връщаме в някаква степен към тези, години, защото сега държавата ни се разкапва все повече и поради това се напръкват всякакви бандюги. Възможен ли е обаче щастлив край? Имаме ппример от по-далечното минало, когато Османската империя оправи крадците с низамите, като ги изби до крак. След Освобождението първите ни кабинети също се справиха с престъпността чрез бесене на крадците по телефонните стълбове. Най-близкият пример е с Пиночет. Той га запря в един стадион и ги оправи като разпореди всички крадци да се отстрелят. И така Чили се спаси от тях.

    Днес това е трудно да стане, защото контактите с престъпниците станаха част от бизнеса. За да се пазят хората от тях има СОТаджии, а пък съдиите вместо да ги осъждат ги освобождават срещу част от окраденото. Престъпниците крадат, съдиите пък окрадват тях. И като им се отчетат ги пускат да крадат отново. Затова битието ни замязва на това от кърджалийските години – престъпници, сива икономика, цели етноси не могат нищо друго освен да крадат, 100% измама на всички нива, няма я държавата... Неокърджалийско време?

 

   За да избягам за известно време от тези лоши мисли и страха, че кърджалиите с джиповете застрашават къщата ми отново, реших да измина един от любимите си зимни маршрути, който съм нарекъл Самотната къща. Този маршрт е един от моите възлюбени. Автомобилът, ако е лято, се оставя до р. Кръстешка при моста, който преминава върху нея към махали Белюви къщи. Продължава се към с. Кръстец. След около 2 км. в дясно има отклонение – пътека за напуснатата махала Свинове. Тази пътека е глуха, не продължава вече на никъде. Но „специалистът” може да намери запуснатата вече пътека за махала Сърце и да се изкачи на пътя през планината за с. Буковец. След около още един км. има ново разклонение в дясно, което навлиза в архипелага Кръстешки махали от долу. След нови около 2 км. от този път започват разклонения за отделни махали, но те не се виждат от пътя. Не след дълго обаче те се показват в ляво над пътя и напред – без край! На отсрещния скат се виждат други махали, разположени обаче не в гънки, защото те се явяват северни, а по рида.

   Пътят набира височина и става все по красив. Вижда се целият рид, който се отделя от централното било от вр. Джуренец. Красота! И пет-шест долчинки с южно изложение, с много къщи из тях. Започват нови разклонения на дясно към отделните махали, но главният път продължава към кръстовище на един висок превал. Преди превала има самотен връх, издигащ се над една билна заравненост на около 500 м. от него с извор. На този връх от южната му страна между дъбовете се намира самотната къща. Обикновено къщите са по няколко в махала, или по една, но в близост до други. Близо до тази къща няма нито една! Водоизточникът й също не е близо и е доста скромен - изворче. Днес то е пресъхнало и на мястото му има кладенец. Причината е изсичането на широколистната гора и подмяната и с черен бор, който не задържа капка вода под себе си.

    Тази къща бе напусната отдавна и преди години водих туристи да им я показвам или връщайки се от хижа Лескоова махала. Тя е построена перпендикулярно на стръмен скат, поради което в предната си част под спалнята има обор, бих казал топъл обор. От южната му страна той има еднометров дебел каменен зид, а от северната опира в ската. Одаята с камината е направо върху земята. Помощните постройки като обори, складове с храни и др. бяха извън къщата. В топлия обор са били настанявани само животни, които раждат през зимата, напр. козите и овцете.

    Надморската височина тук е поне 1000 м. Каменният зид няма отношение към това, до колко е топлоизолирана къщата, но пък стените са направени по специална технология.Пространстовото между двойния плет не е празно място или запълнено с плява, а е изпълнено с глина и дребни камъни. Получило се е нещо като панел. Над дъските по тавана имаше „валци”, така наричат пластовете сено, напръскато с разреден обърски тор и навито. Тези „валци” се притискат един към друг и отгоре се запечатват с дъски, които се замазват с глина. Без това нещо на такава височина ще има жесток студ в стаите.

    Предполагам, това е било къща за младо семейство или за възрастни без деца. Одаята е не повече от 8 кв. м, а спалнята – към 9. Къщата обаче е особено красива и се слива с околността. Около нея има ливади, но тя е тук, за да се запазят те, а също и на завет. Одаята е почти тъмна, тя има само едно малко прозорче. Спалнята има само един прозорец на юг, който гледа към нешо като развълнувано море с вълни от ридове и отделни върхове. Тук плнинината е много широка. На фона на Рила, която затваря хоризонта се вижда Витоша.

    Как не се намери някой, който да възстанови тази къща, си мисля, но си мисля и друго: можеше ли да се случи това в страната ни? Ако някой направи нещо, нали то ще бъде преценено като заредена ромова хранилка и суровините му ще заминат за Отпадъци. Затова!!!. Архитектурата на къщата е уникална, мястото й  – също, а как изглежда Рила от северната си страна през зимата!

    Тази къща бе прилична до към 2000-та година, когато бе ограбена. Изчезна почти всичко от нея, което бе метално. Беше ми мъчно за тази къща и реших да си взема от нея две малки стъклени чаши, с които хората са си пили ракията. Отбелязвам, че където и да има къщи тук те са заобиколени със сливови дървета, от които са си „пекли” ракията. Имам доста такива чашки от разни къщи, от тази не можах да си взема. При следващите рейдове всичко от къщата бе обрано като с магнит. Идиоти са счупили и прозореца на спалнята й, това са сторили пиянища.

   Покривът на къщата, нейната гордост е започнал да поддава. Той се състои от големи каменни плочи, бих казал, огромни. Някои може може да са по 200 кг. За да се постави такъв покрив се прави специална носеща конструкция за него.

   Тази, безспорно много красива къща обаче не може да се мери по красота с къщата на Петко Модерния от Лескова махала. Тя е най-красивата къща, която съм виждал. За съжаление синовете му не дойдоха дори да си видят родната къща, отказаха и да я продадат и тя падна.

    Маршрутът продължава към седловината където има кръстовище – за махалите Кръстец в дясно – две и едно към Батулия по долината на река Кръстешка.

   Тази зима посетих отново Самотната къща, но се натъжих много. На път за нея от всякъде се носеше песента на моторни резачки. Къщите, покрай които минах, вече напуснати, също са ограбени. Тук вили има малко, но и те не са пощадени.

   Аз се върнах по нестандартен маршрут. Със снайперска точност улучих мястото, което целех, но после се минах лошо: слезнах на място, където няма мост и на 26. 01. т. г. за първи път тази година прегазих река.

   Преди да я достигна обаче чувствам, че зад мен върви животно и се обърнах. Виждам един жалък проскубан чакал на около 50 м. след мен, примрял от глад. Оставих му половин хляб и продължих, но той не се появи повече. Преди чакали тук имаше много, сега и те изчезнаха.

    Притеснението, възмущението от рушенето на околната среда от престъпниците, напрежението, че къщата ми може да бъде ограбена по подобие на тези, покрай които минавам ми попречи да попия красотата около мен както в  предишни преходи. Нямах вдъхновение да правя и снимки. Ще поместя обаче една с много голям зум от отсрещния рид, на която се различава Самотната къща. Някога в нея са се разждали деца, кипял е живот при условия, най-трудните вероятно в целия архепелаг – днес районът й е предоставен на крадци мутри и бракониери.

    Преди тук е било част от България...

    

   

 

 




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Коста,
31.01.2013 07:57
Ще се събуди ли народът ни, ще вземе ли съдбата си в своите ръце? - често се питам. Напоследък при срещи и разговори на тази тема чувам изрази от този: "Какво ме интересува държавата, да става, каквото ще. Някой мисли ли за нас?
Предлагам ти да се обърнем към някоя от медиите за да се направи предаване на тази тема: новото разбойничество и съсипването на България.

Добър да е денят ти!!
http://www.vbox7.com/play:604f0e3b
цитирай
2. lubomir33 - Така е
31.01.2013 12:21
Но само от пискане и оплакване файда няма!
цитирай
3. etyna - Не къщата,
31.01.2013 13:35
ни е се рушим. Затова ни е мъчно.
Поздрави!
цитирай
4. sande - Добре си разказал, Коста, картината е повече от стресираща, историческите паралели са на място ...
01.02.2013 19:17
За съжаление.

Аз непрекъснато се чудя като чета коментарите в Блога и на други места, хората масово не са в час какво става в България. Какво ни се случва, накъде вървим.

Падането на Царство България под удара на Червената армия и спазарената геополитика по време и в края на Втората световна война, е фатално и унищожително за България. Но в рамките на новите реалности тогава България не пропада, макар, че тръгва в Девета глуха. За разлика от Гърция, Турция и др.
Но създаденото от народа в в тези 45 години Бг е впечатляващо.

Десетото, както го наричаш е втора катастрофа за България, даже по-страшна и разрушителна от тази на Деветото.

Във всяко отношение. С катастрофални последици, които трудно могат да се обхванат. Страх ме е да си помисля даже как лети този влак без спирачки и без кормило към пропастта.

Разбира се, Прехода бе необходим и няма друго. Но как да се направи? Ето го въпроса. С отчитане на българската действителност, манталитет, държавна и обществена система, и пр. и пр.

В какъв срок и в каква последоветелност.

Под какъв контрол и самоконтрол.

Започна се Великата криминална революция!

И резултатите са тези. Тъжно.
цитирай
5. planinitenabulgaria - На Sande:
01.02.2013 20:28
Ще отговоря на Коментара Ти в един постинг, в който ще опиша как се "ползват" закритите антрацитни мини. Като аргумент за пропада на държавата и изгодата за един етнос от тези събития...
цитирай
6. takaini - Усещане за красота,гордост и мъничко тъга...
02.02.2013 18:33
Дано е повече красотата и разума!
Дано тъгата отстъпи на романтиката на това място!

Прекрасно е!Бих отишла там за да се заредя с енергия...и не само!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5947401
Постинги: 2628
Коментари: 6351
Гласове: 13679
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930