НЕ! НЕ СЪМ НЕНОРМАЛЕН!
Само в един ден неколкократно ме набедиха косвено или съвсем директно, че съм такъв, но тези набеждавания ще ползвам като прелюдия към едно друго набеждаване в областта на музиката, което много дълбоко ме засегна. А ето и хронологията им:
Тръгвайки на планина в доста студеното зимно време и след снеговалеж през нощта, бях набеден още в къщи, че не съм...нормален. Съвсем директно. Стана ми криво, защото знам, че „не влизам съвсем в стандарта”, но пък на никому не преча, дори напротив. А планината – на нея отивам така, както другите отиват напр. до МОЛ-а или на работа. Считам, че рискът от придвижването за тях и за мен е един и същ.
След слизането ми от влака ползвах шосе около 4 км, така беше планът ми за днес. От там щях да поема в неизвестна посока, накъдето ме отведат следите от джиповете на ловците бракониери или от „Виетнамките” на дърварите бракониери. На километър преди целта ми спира джип с двама културни възрастни хора. Канят ме да се кача при тях за да не ходя пеша в този студ. Аз няма как да им обясня, че се чувствам добре, че мога и да приема подобно предложение, но само ако колата пътува за друго подходящо за еднодневен маршрут място, даващо ми възможност да променя плана си. Отказах и по разменените погледи между двамата в джипа разбрах, че и те не ме причислиха в графата нормални – да мога да пътувам километър в затопления джип, а аз – пеша!
Набеждаванията не свършиха до тук. Високо в планината към мен се присламчи разкошно много едро куче. То разбра, че ще има нещо за него и тръгна с мен. Дадох му половината от „кучешкия” хляб, то доволно тича, скача. Срещу нас – идва един пияница, не повече от тридесет годишен, оказа се стопанин на кучето. Родителите му починали, вече нямало кой да го храни и наблегнал на нетрадиционните доходи и на огнената вода. Предполагам, че краде от къщите и вилите по Балкана и продава метали в Отпадъци. Показва ми няколко бутилки „Механджийско” вино - очите му светят и ме кани да отида с него да пием у тях, в изоставената къща на родителите му. Отказах твърдо, но и реакцията му бе твърда – само ненормален може да откаже за пиене! Направо се възмути, пиянището. Да откаже някой пиене при това без да си плАти, само за компанията! Само ненормален може да постъпи така.
Още едно набеждаване спрямо мен биде отправено вечерта от една професорка, когато разбрах, че е забравила да предаде книга със стихове. Кой четял днес стихове? Можело ли динамиката на музиката да се сравнява със стихотворение, което се побира на една страница? И това - разсъждение на професорка. Та, понеже поръчката ми не била важна – книга със стихове! – забравила. Аз й се скарах, защото не е свършила работа, а тя директно - защото сме близки - ме набеди, че за да правя въпрос за такова нещо, трябва да не съм у ред. Изложи и мотиви – госпожата, която ще я получи едва ли ще я прочете, защото е...музикант. Нищо, че е световно известна.
Аз обаче си мисля че съм нормален. И отстоях тази своя позиция в пряк сблъсък с музиколози, обучени в Голямата страна - направо ще кажа - разработени там да бъдат внедрени в музиката у нас като агенти на КГБ.
Този казус засегнах в писанието си за Шостакович, когото нарекох Великия художник. Това сторих през 2006 г. по случай 100 години от рождението му след като се запознавах с неговите творби и това, което е писано за него в течение на три години. Тази свята за Русия личност, написала най-правдиво руската история със звуци през целия си живот е била обект на натиск и заплахи от НКВД и после от КГБ. Друг нещастник, великият пианист Святослав Рихтер, също бе жертва на всесилните служби, дори още по-жестока. Убили баща му, защото бил германец, живеещ в СССР, майката едва сварила да избяга, защото са щяли да я убият като жена на германец. В службите на НКВД/КГБ са били внедрявани музиканти, които са насочвали развитието на музиката спрямо директивите на КПСС. Не малко музиканти са били внедрени в службите ии са работили за тях. Има ги вписани като велики музиканти в Музикальная энциклопедия, която бе издадена в СССР в шест тома от 1973 до 1982 г. За човек, който обича музиката това е доста полезен труд, но без всякакво съмнение и той е редактиран от гавазинте на КГБ. Давам пример с най-великия челист на нашето време, Мстислав Ростропович. Имената на някои политпроститути, „работещи” в музиката по времето на Шостакович са вписани в Енциклопедията като велики музиканти. Отбелязвам, че тези сътрудници в НКВД/КГБ са били доста осведомени за всичко, но са и разбирали от музика. Продали ли са се, разработили са ги, Сибир ли е била алтернативата им, не е ясно. ДС отваря по нещо от архива си, КГБ – нищо!
Учебниците по история на музиката, по които учеха студентите тук също бяха отвратителни. Вече писах, кои са авторите им. Те са съветски музиколози, всичките са разработени от КГБ. Ще спомена един само от тях, Георгий Хубов, който се пише познавач на Бах. Такива простотии и лъжи е писал за този велик човек, че един нормален човек не може да проумее как това е било възможно. Музиковедите пък поставят на една плоскост Бах, Хендел и Глук, преднамерено въздигат Бетховен над Моцарт и Хайдн. За съветските музиколозо всичките тези композитори, които изброих са едва ли не комунисти, а руските и съветските– повече от комунисти.
Какво ставаше с нашите студенти след Деветото в Голямата страна? Първо, там можеха да отидат да учат музика само деца на наши хора - на партизани, на ятаци. Е, музиката, ще я научат или поне ще се внедрят в нея. Като агенти на КГБ. Кои са били разработени е видно след завръщането им – тези, които заемат ръководни постове, идвайки с богатия съветски опит от Голямата страна. Другите, некадърниците - те остават инструменталисти. Истината е, че в СССР имаше велики музиканти и педагози, цитирам само двама – Хенрих Нейгауз и Давид Ойстрах.
Подобен процес, но на по-ниско ниво протичаше и сред нашите музиканти. Там главната роля играеше ДС. Лесно е да се разпознаят тези, които са били разработени от тайните служби. Те имат особени маниери, език, и стандартни теми, които заподмятват като пениси с намерението някой да се ловне за тях. А служебното им положение – то е неизменно винаги добро и са незаменими на ръководните си постовете. После на тях тургат децата им. За човек, живял десетки години сред музиканти да разбере по делата и по поведениието на КГБ ли служат, на ДС или на музиката, това е съвсем лека задача. И ето къде попадам - на гости у един професор. Запазвам компетентно мълчание за личността му.
Професор, разбира се, защото баща му също бе професор, завършил в Голямата страна, синът обаче – тук. Бащата – човек на КГБ, синът - на ДС по линията на баща си. Само че и двамата професори са като този, за когото студентката казала „У профессор гуй агрессор, нагнетают как компрессор”. Съвсем нехарактерно качество за професор, значи е бил менте. На гости бяха и други професори - музиколози, инструменталисти – почти всичките с дезинфекцирани срещу свободно мислене мозъци. Но пък с високи постове още от времето на Правешката Тиква, които пазят до днес и ако вече са немощни са турнали на своите места децата си. Както в Северна Корея.
Кротувам си аз, защото съм единственият немузикант в компанията, но слушам само брътвежи и обратни разсъждения за музиката, лъжи за истините. Като човек, който обича музиката вмен се надига възмущение. Шостакович сам бил решил да не представя Четвъртата си симфония, отменил си премиерата. Обясних им аз, че тази симфония е писана по случай геноцида през 1936/37 г. в Украйна и поради това службите я спират. Не било вярно. Убеждаваха ме, колко много Шостакович любил Ленина. Обясних им как са писани Втората и Третата му симфония, в които има хорове по стихове на поети-идиоти. Разказах им и за разраблотките на КГБ за Петата, Седмата, Осмата, Деветата, Десетата, Единадесетата, Дванадесетата и Тринадесетата симфонии на този титан и те вече разбраха, че противникът им е доста сериозен. Най-издигнатият, професор музиколог, реши да „го извади по-голям” и заговори за Пасакалията от Осма симфония, която причисли към третата й част, а тя е в четвъртата. Поправих го. Минах в контранастъпление и ги попитах в кои други две произведения Шостакович ползва формата пасакалия, но последва смяна на темата без да получа отговор от музиколозите. Вайсенберг никакъв музикант не бил, най-великият бил Рихтер. И Гилелс принизиха. Намериха си майстора и за тези музиканти, но си го намериха и за следващите теми, които отвориха – за Лист, за Шуман и за Мусоргски, за камерната музика на Чайковски. Замлъкнах ги!
Попитаха ме, от къде имам информация за тези неща, защото наистина официално по тези въпроси информация няма. Отговорих им, че съм чел, слушал и по емпатия. Подло вметнах, че по емпатия разпознавам и разработените да „работят” в областта на музиката кадри на КГБ ли служат или на ДС. За това информация въобще не може да се получи, но всичко се разбира. Идват си двама завършили в СССР, единият все го издигат, местят на нови и по-отговорни постове, другият едвам си намира работа. Въпросът ми е, кой е от тях е бил разработен от КГБ. Аз знам такива много, те са несменяеми, независимо, че са турнати на изборни длъжности. След тях по значимост пък са разработените от ДС.
Погледнаха ме както фашистите, които във влака проверявали съветския паспорт на Маяковски. Читали и завидовали. Как волком бы выгризли мена. Една от дамите музиколожки каза, че разгововът й е неприятен и трябва да бъде прекратен. Аз обаче съм доволен – нека, като са научили шифъра, да видят колко са научили за музиката, та заемат до_животно високите си постове.
Аз обожавам творците, но тези са внедрени сред тях за да ги манипулират, заплашват, уволняват, да се разпореждат със съдбите им. Сега не е толкова страшно, но те са пак много силни. Лошото е, че има такива като тях, които са се взели на сериозно, мислят, че могат да свирят, да дирижират, че разбират от музика и историята й. А в действителност са айрян без кисело мляко. Но изнасят рецитали, пишат музиковедчески трудове, тъпи, като самите тях. Никой обаче не смее да каже нищо против тях. Слушах една такава пианистка, води се специалистка по камерните творби на Брамс. Аз казвам за нея, че не може да свири и че не разбира Брамс. Но пък след нейна изява какви поздравления се сипят. Химнословят я като да я е таковал Бойко Борисов. Може би не мислят така химнословещите я или пък имат нещо предвид за кариерата си? Аз съм на концерт, защото обичам музиката. Да хвалиш артист-менте е непочтен акт.
Светът ще свърши, лошите хора – не! Точно такива /изроди!/ бяха издирвани и вербовани, или както се казва разработвани за службите. Службите обаче не могат да предложат работни места за всички лоши хора на земята и поради това те търсят реализация в попрището си на лоши хора. Давам пример с блогърите, сред които съм и аз. Там има творци от много висока величина, има и такива, които имат нещо да кажат. Аз съм в блога за да опиша планините на България, но понякога излизам от темата. Както сега. Други обаче имат само нечиисти намерения. Сътвореното от творците ги дразни, защото те са по-съвършенни от тях. Завистта, некадърността им, това ги обединява както Рузвелт, Чърчил Тито и де Гол, всички дренки са червиви, расли са в един дол. Това е песен, поръчана от службите, която хоровете пееха след Деветото преди да започнат програмата си. Колко много си приличат идиотите, където и да са по света. Ще направя едно сравнение:
Шостакоович пише Четвъртата си симфония, от НКВД спират премиерата й...за 25 години. Без да е чул някой симфонията службите свикват събрания в продължение на години, в които работниците и селяните бичуват това произведение. Както сега циганите ще подкрепят /няма да подкрепят/ ядрената енергетика.
Нещо подобно на събранията против Шостакович правят днешните злобни блогъри, които нямат какво да кажат, освен да обидят някого, опитвайки се да станат известни чрез злобата си към определен творец в блога. Един от лошите надига глас срещу някого – историк, поет, гениална личност, това е без значение, като написва някаква простотия с която путка_нва другите също да си кажат глупостта или да си излеят злобата по негов адрес. И това излиза на първа страница в Блог.бг. Ако нормален човек се опита да ги вразуми, те го набеждават, че е ненормален. Ако попиташ тези злобни хора, защо така правят, отговор от тях ще получиш колкото от пора, ако го попиташ защо смърди.
За да смекча малко острия си тон ще завърша постинга си с едно стихотворение в антична /библейска!/ тоналност от поет, когото много уважавам. Мисля, че който се запознае със стиховете му ще стане по-добър или поне ще се размисли. Ето го стихотворението:
03:29 - МОЯТА ИЗПОВЕД
Автор: vedroley Категория: Изкуство
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 03:29
Аз мога като лъч да си замина,
преди да падне гибелният мрак,
но сам ще изповядам пред мнозина:
Човек не може да ми бъде враг!
Врагът по право винаги се крие
и дебне от засада като лъв.
Едничката му цел е да убие
и да пролее чисти капки кръв.
Едно и също зло от памтивека.
Едни и същи нокти в тъмен бяс.
Наречен бе "убиец на човека"
и винаги убиваше сред нас.
Започна той от праведния Авел,
убит коварно с ножа на Каин.
И нищо зло до днес не е забравил
жестокият и мрачен властелин.
Надъхва ли - завинаги разделя.
В омразата царува и владей.
За спящия - змия е във постеля.
За будния - безсъвестен злодей.
Не ще го видят хорицата слепи.
Не ще го чуят глухите в нощта.
Но той държи в зловещите си шепи
на всичките безумия мощта.
Аз мога като лъч да си замина,
но още жив за живите блестя.
Христос ми е едничката причина
дори да ме убиват – да простя!
Ведролей
Ще приложа и няколко линка. Първият е на големият музикант Хенрик Шеринг, когото разработените в Голямата страна, вторият е с Вайсенберг. Останалите линкове са на писанието ми за Шостакович от 2006 г, което е в три части. Едни ще научат доста за него, други ще го обърнат наопаки и така ще се опитат да го прочетат. Защото то не е за промити мозъци. А към тези, които проявят интерес към творчеството му препоръчвам запознаване с инструменталните му концерти, със симфониите, с Прелюдиите и фуги, със струнните му квартети.
http://www.youtube.com/watch?v=OlIEbBcXT_U
http://www.youtube.com/watch?v=GfSUrs-W_Zs
http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2010/07/04/na-velikiia-hudojnik-chast-1-na-dmitrii-dmitrievich-shostako.571892
http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2010/07/04/na-velikiia-hudojnik-chast-2.571890
http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2010/07/04/na-velikiia-hudojnik-chast-3.571886
А на лошите пожелавам повече така да не правят. Зa тях написах този постинг...
"Свестните у нас счтат за луди ..."
Христо Ботйов
Какво да ти кажа, Коста?
Нищо. Нищо.
Жив и здрав да си. И по възможност - щастлив.
Поздрави!
