МАРШРУТ  АРХИПЕЛАГЪТ  КРЪСТЕЦ

 

    Хората свързват селото Кръстец с това, че е на 11 км. от Батулия и че преди да се влезе в централната му махала има древен запазен манастир и...един мутробарок. Туристът обаче вижда повече от хората и ето го селото през моите очи:

    Селото има огромно землище, може би е по-правилно е да кажа горище и ливадище. То е разположено предимно в изворната област на река Кръстешка, която има около десетина притока, започващи от централното било на Балкана, което тук има форма на дъга, съперница по красота на тази на Лескова махала. Подобна по красота е и една друга долина наблизо, тази на р. Градечница, в чиято изворна област е махалата Редина, също част от архипелага Кръстец. Най-неблагоприятното място за село е мястото, където е разположена централната му махала, тази при манастира. Тук е най-голямата надморски височина на махалите, почти 1200 м. н. в, като местността е гола и ужасно ветровита. Това не важи обаче за другите махали. Част от тях са в гористия пояс на долината на р. Кръстешка, като броят на къщите е нараствал заедно с нарастването на рода и махалите са приемали имената на първия, направил тук „требеша”. Требеш означава разчистване на място, за да се направи там къща. Към заобикалящите я дървета, дъбове или буки не се е посягало, те е трябвало да пазят къщата от бурите в планината.

    Какво обхваща архипелагът Кръстец? Това са много, много махали, разположени на много голяма площ. Към Кръстешките махали влизат всичките такива по река Кръстешка, а те са няколко десетки, тези по западните скатове на рида между реките Кръстешка и Искър, махалите Редина, които обхващат огромна част горе от планината чак долу до река Искър, но и тези, които са по ската към долината на р. Лесковдолска. След нея започват махалите към с. Желен. Между всичките тези махали има пътища, чрез които хората са се свързвали. Тук е бил животът някога, после е станало великото преселение към градо. Днес тези пътища ги възстановиха мутрите крадци на гора с пари на Горското и на Общината, за да отварят нови и нови сечища. От тези пътища се възползват и ловците бракониери. И аз. Престъпниците, които изброих ми проправят през зимата пътища в планината. Но и аз внимавам – до сега в блога си нямам снимка на кола, извършваща престъпление. Иначе – лошо ще стане с мен.

    Да преди двадесетина години в голяма част от тези махали имаше постоянно живеещи хора. Имам спомен в една люта зима как прасе сучеше от кравата, а тя доволна, че й олеква, си траеше. На едно магаре се бе покачила котка и се бе свила на топло на гърба му. Отгоре – слънце, от долу – магарешката топлина. А под краката му търсеха храна кокошките без да се страхуват, че ще ги сгази. Днес къщите са опустели, ограбени. Много рядко може да се намери къща с постоянен обитател, който гледа животни. Много е тъжно. Но пък природата е разкош! От Централна гара до изходната точка, с. Реброво, се пътува около половин час и Балканът предлага десетки опции да  бъде посетен. От Съдебната палата /със съдебните курвове/ трамваят пътува до Княжево също почти толкова време.  Малко по-бавно се достигат Владая, Симеоново, Бистрица. Така и не започват да пътуват туристите из Балкана, макар Централна гара да предлага 4 направления за тях. Инерция в мисленето е причината според мен, една от най-могъщите инерции на света. Баба му ходела на Витоша, маааайката му, и той.

   Кръстешкият маршрут се изминава като се извърти туристът по един пълен кръг по махалите на Кръстец, които гледат на юг. Ще опиша след малко какво се вижда от тези махали. В най-добрия случай, ако се ползва кола, маршрутът е малко над 20 км, ако се ползва само влак, той надхвърля 30 км.

    До сега този маршрут се изминаваше с помощта на автомобил, който се оставя над с. Батулия по шосето за с. Кръстец при моста, където пътят се разделя: в дясно за махала Белюви къщи, направо – за с. Кръстец. Днес този вариант е изключен, защото блуждаещи свогенски ромове могат да снемат суровината от колата. Ако някой е започвал пътуване от Своге към Косматица през квартала Зли дол със сигурност е видял на табелката, указваща, че тук се изкупува скрап на първо място посочени акумулаторите и след това  медта. Порадии това колата трябва да се остави в Батулия, което удължава пътя с около 5 км, а ако се ползва само влак той се удължава с 12 км. и маршрутът става над 30 км. Аз предпочитам да започна кръговия маршрут от ляво.

   Пръдължава се за с. Кръстец и след около 7 км. се достига разклон. В ляво има къща подобна на КПП, а в дясно започва път към Кръстешките махали в гънката между два рида. Единият рид започва от вр. Плато и свършва при вливането на р. Батулийска в Искъра. Другият рид започва от вр. Високата чукла и свършва при вливането на реките Батулийска и Кръстешка. Не се наемам да кажа кой от двата пътя след разклона е по-красив. Левият достига централната махала на с. Кръстец и се разклонява – лявото разклонение е за махала Редина, а дясното отива към останалите Кръстешки махали. И като почне да върти из тях – приказка. Излиза чак на един превал, който разделя махалите Кръстешки и Буковецки. Красотата е неописуема. От маршрута се виждат контурите на централното било на Балкана, към София, планината е като развълнувано море, а пред него се издига като купа сено Витоша на фона на снежната Рила.

     Ако се тръгне от сградата като КПП в дясно пак се излиза на Кръстешките махали, но пътят е по-кратък поне с 5 км. и денивелацията е по-малка с около 200 м. Достига се обаче към центъра на тези махали, не се изминават всичките. Има пътища нагоре към планината от тях, като блилото не е далеч. Там горе в прекрасна местност между ливадите и гората е горският дом Чукава. Някога – място за тези, които разсаждаха дръвчетата, днес – място за сбиране на ловци-пиянища.

    Между всички махалички има пътища, затова трябва да се избират тези, които не се спускат или пък да се катерят към планината. Към края на тази въртележка из приказния свят на махалите започва борова гора. Излиза се от нея и се тръгва по левия път. Пътят направо слиза в махалите по рида, разделящ Буковецко и Кръстешко, а друг наляво се спуска при трафопоста на Буковец. Трябва да се ползва левият път. Той преминава през седловина и след нея следва обгледен рид. От него се виждат всичките Кръстешки махали, та дори и манастира, а Рила затваря хоризонта. Красота.

   „Шосе” повежда към Батулия. Първата махала е Белюви къщи. Тук има останали още хора, но срещу тях се извършва посегателство. Седем къщи вече в района са опожарени и то все на хора, които са обитавани врменно или постоянно. Хората казват, че палячите не са свогенскте ромове, които усвоиха суровината от селото и прилежащата към нето вилна зона, а вероятно са местни, които живеят от престъпност, изразяваще се в кражба по домовете на хората. Те, бедничките, какво ли имат, освен желязна печка и няколо бакъра /котли/. И това да им усвоят. Друга версия е тази, че построилите тук бароци бих желала да прогонят хората около тях, да променят статута на селото, на гората и да ги закупят след като се обезлюдят. Какво мислят хората за полицията ще пиша в друг постинг.

    Още час и  пътят отвежда долу до моста.

    При пътуването си тази зима видях стъпки на вълк единак, който бе кръжал около стадо коне. С помощта на една пластмасова лъжица отбелязах широчината на предната му лапа в снега и на задната. Предната лапа измерена между първия му и четвърти пръст му бе 11,5 см, а задната, която е доста по-различна бе 9,5 см. Не се притесних ни най-малко този път, за втори път тази зима виждам следи от вълци, но тези бяха много големи. Измерих си моята ръка и видях, че при основата на четирите ми пръста тя е широка 9 см, а заедно с палеца – 11 см. Влязох в кръчмата в Батулия, където винаги има ловци. Според тях става въпрос за вълк около 70 кг.

    От Батулия до Реброво пък се нагледах на скъпи джипове, всичките бяха Мерцедеси. Имаше тип кубчета, бели, лимузини-джипове 4 матик, а също и луксозни лимузини Мерцедес с две врати. Във всичките пътуваха по един младеж, не по-възрастен от 20 години. Как така спечелиха толкова пари? Според мен слизаха от ловните резиденции Тихов дол и от бившата правителствена резиденция, която днес се води на вдовицата на Илия Павлов. Белият джип бе оставен да работи докато момчето бе слязло в магазина в Батулия, да не изстине купето. Работата на мотора личеше само по парата, която излизаше от аспуха. Не се чуваше нищо.

  Беднотия, хората по селата изоставени от държавата, без медицински грижи, на произвола на разбойниците, от другата страна момчета по на 20, вече спечелили за коли по няколко стотици хиляди. Ходили са на лов или пък вместо да се хабят по студа, резервирали са си стая в резиденцията и са си поръчали си цър-пър от определен дивеч. Това сега е хит. Убиват и ти сервират всичко, за каквото можеш да си платиш. Подобна реклама, но доста завоалирана чух по телевизията за с. Заселе. Но пък го разшифровах, защото и с неговия  район съм добре запознат.

    Ще завърша писанието си за архипелага с няколко снежни смешки.

   

  

  

                             Един от пътищата ми в планината през зимата. 








































































                                                           Пролетта  идва! 

Пътеписа - репортаж е написан с твоя замах, занимателност и остра наблюдателност. Картини от Рая, нападнат от ордите на Чингиз Хан.

Планината срещу мутрите! Планината срущу секирата!

Планината се отбранява като опълченците на Шипка с "камъни и дръвье". Само трупове не хвърчат. Засега.

Като невероятна метафора на невъзмутимото спокойствие на Гората са тези снежни смешки. На кого се смеят?

Поздрави, Коста!