ПРЕХОДЪТ  УРОВИШ

 

    Този преход е удобен за прибиране от хижа Лескова, но е доста дълъг. От х. Лескова гара Реброво по рида Уровиш се достига за 10 часа и дори повече. Да се измине преходът от гара Реброво до х. Лескова е още по-трудно заради денивелацията, която надвишава 1000 м. Но пък си заслужава!

    Наименованието на прехода идва от махалите Уровиш и едноименния рид, по който те са разположени. Те имат форма на полудъга над с. Бакьово. Всичките махали са покрай изворчета по южния скат на рида, а някои са на самия рид. Височината им е около 1000 м. н. в. Няколко думи за този приказен рид: 

    Той е между реките Оградишка и Огойска, която след вливането си в р. Ябланишка се нарича Батулийска. От север този рид е доста стръмен и горист. Там има местности, наричани мъртвини. Това означава, че в тях не може дори да се навлиза. Те са влажни, обрасли са с виещи се гъстаци като къпини и павой, дебел колкото дърветата, в тях има блата и кал през цялата година. Тук наблизо, но не на този рид е известната Марина мъртвина. Освен мъртвини по северната страна на рида има рекички и много широколистна гора. А мъртвините – те са си необходими. Това са скривалищата за дивите животни. Не само джип, но ловец не би навлязъл в тях защото така ще се сурне по хлъзгавата стръмнина, че ще се спре чак в р. Оградишка.

   Не таково е положението с южния скат на този рид. По него има не само има райски водосборни зони с изворчета, но и прекрасен изглед към Софийската планина и към централното било на Балкана. Ридът не е права линия, а се гъне по всички възможни начини. От всяка гънка започва рекичка. Северните му гънки те са закосмени с гори и храсти по такъв начин, че не може да се проникне в тях. Там са скривалищата на дивите свини. Южните обаче са моделирани от хората, за да им по-удобно да живеят в тях. Където става за ливади, такива има. Дъбовата гора е запазена, за да не пресъхнат изворчетата. Около къщите има големи  дъбови дървета да пазят от вятъра. Не са били образовани хората екологично, но са имали такъв чип в главата за разлика от днешните. Само една долчинка от този рид която е в посока северозапад има махала и то на същия принцип – къщите са в гънките, бих казал дори в гънчиците на долчинката, където има изворчета, а пасищата са на минути над къщите. И където през зимата е свърталище на ветровете.

    Ридът Уровиш започва от с. Батулия, път от което повежда нагоре покрай манастира Свети Николай. Малко след това се оставя пътят за с. Буковец и се ползва пътят в дясно за махала Градо, който набира височина по билото на рида, но после преминава от дясната му страна. В махалата Уровиш все още има къщи, но постоянно обитавани вече няма. Въпреки това има още запазени автентични къщи с каменни основи и стени от плет. Направените от децата им по-съвременни къщи са окрадени от ромовете, като се започне от оградните мрежи. Много се търси метал – всякакъв! - за скрапопункта в Свогенски квартали Зли дол и Тунел №8. Пътят набира височина и става все по-обгледен. Взорът достига един прекрасен рид между Батулия и Искърския пролом, предпланините на Балкана и част от централното му било, Софийската планина, прекрасната долина на р. Батулийска в горното й течение. На уширение на билото има хан, където са почивали впрегатните и товарните животни, а стопаните им са нощували. Не след дълго пътят излиза на билото и вече не го напуска. Насреща е красивият връх Чукава, в дясно до него – вр. Биленица и едно море от ридове и долчинки, които дават началото на река Огойска. Тук имам един любим връх, Буковския чукар. Не мога да не спра и да го погледам.

    Пропустнах да отбележа, че от махала Уровиш започва доста голяма река към Батулийската, но има и още една такава. За пътувалите от с. Бакьово към София тази местност е добре позната. А пътят –той вече не напуска билото и бавно набира височина. Следва нова голяма долина към Бакьово, и тя с махали, някои къщи още са обитавани. В дясно вече се виждат махалите на Огоя. От тук се различават поне десет долчинки с махали между централното било на Балкана и ридът, разделящ селата Огоя и Ябланица. Всичките са обърнтати на юг или на запад.Пътят навлиза вече в Буковец и първата махала е Ябланов дол. Малко след това на превала между Огоя и Буковец има останки от манастир и няколко къщи в местност, каквато сигурно има само в рая. От превала вариантите за продължаване към хижа Лескова са поне 10, но аз спирам до тук.

    За да успея да извърша този преход ми помогнаха джиповете на ловците контрабандисти. Сега е забранен ловът, но това тук не е България. Имаше на доста места следи от кръв по пътя, убити са били някакви животни. Едно куче бе с направо разкъсан заден кран. Ловците обаче имаха приятна външност, не гледаха на мен агресивно и бяха сигурно няколко пъти по-дебели и тежки от свините, които търсеха да гръмнат. За първи път тази зима от две години насам видях следи от вълци. Излизали бяха от гората, пресичали са пътя и се бяха спуснали надолу към Бакьово. Стъпките им бяха и в двете посоки, върнали са се. Един камък, покрит с малко сняг бе целият опикан от тях, маркирали са си теротирията.

   Днешният ден бе доста щастлив за мен, затова сега имам вдъхновение да направя постинг. Планината – цялата бяла в сняг от вечерта, на сутринта минали джиповете на мутрите и ми направили пътека. Това си е голям късмет. Все едно мравки да се събудят от зимен сън, да излезат за първи път на слънце и да намерят на мравуняка си...филия хляб.

   Ще поместя малко снимки на снежни смешки, макар да не са от този преход. Днес бях без фотоапарат.

 

Този твои постинг се е размножил много странно, като само първите два клонинга са еднакви:)) Иначе би могъл да ни светнеш все пак поне в началото в коя планина се расхождаш, та да знаем къде да те търсим ако се запилееш:))) Касваш, че "това тук не е България" и все пак уточни се ако обичаш.

Снощи всичко бе наред. Предполагам някой е споменал през нощта /на постинга/ негова майка и той се е размножил. Аз съм описал мястото, това е рид между реките Оградишка и Батулийска, който започва /сега допълвам това/ от вр. Чукава. На този рид се чувствам като на една по-издигната от другите вълни и от нея разглеждам океан от други вълни. Прекрасно е, а през пролетта тук има едни от редките минзухари в България, снимки от които имам в блога си и наричам ивичести.
Тук наистина не е България. Тук закони няма, има контрабандисти ловци и дърварски мутри, които посичат избирателно първо дъбовата гора, след това буковата. Беше пълно с диви животни, сега дори чакали няма, изчезнаха и ястребите. Всичко е застреляно от ловците. Хората напускат района поради ужасяващата престъпност тук.
В писанието си съм посочил и как се изминава този маршрут по целия рид. Сега ще доуточня, че той може да бъде започнат - ако се ползва кола - от с. Бакьово и от местността Смесите, където се вливат реката Ябланишка и Огойска.
В този район има един прекрасен маршрут. Ще го опиша в отделно писание. Истински жемчужин, както казват руснаците, че и с исторически места.
С пожелание по-често да посещаваш по-дивите места.

Да бъдеш като Коста здрав, и жизнен и с младежки дух - как? тука Виж!