АЗ  ДОВОЛЕН?

 

    Преди около 4 години малката ми дъщеря ме включи в Блог.бг за да помествам туристическите си писания. Днес, 15 дни преди той да започне петата си годишнина в него влезе милионният посетител. Оказа се, че това е г/н Sande.

    На тази дейност се отдадох доста сериозно и в началото публикувах малка част от написаното в предните години. За останалото така и не остава време, защото след пенсионирането си се оказвам изключително зает човек. Първите ми писания бяха за Понор планина, за Плана, за Врачанската планина, за Централен Балкан, за Родопите. Най-значителното от тях е писанието ми за Искърския пролом, което включва 2000 кв. км. между точките Курило, вр. Ком, Елисейна, Мургаш и отново Курило. За Понора и Плана съм писал с голяма любов, за Западния Балкан – с вдъхновение. Междувременно се снабдих с цифров фотоапарат, благодарение на който в блога си съм поместил около 20000 снимки по три възлюбени от мен теми:

-          древни археологически останки,

-    изоставени махали из планините  и

-          планини, които не се посещават нито от хора, нито от туристи и където има само диви животни.

    От туристическата тема започнах често да излизам, защото туризмът не е самоцел, а призвание и е в основата на много други качества и интереси на човека. Туристът не е само баирбудала, баирбабаит или пиянище, а нещо доста различно. Природата възстановява, зарежда с енергия, вдъхновение и красота, която после се прилага в ежедневието. Така то става по-леко, по-красиво. Съдейки по себе си мога да кажа, че туристът доста се различава от човека. Едно от качествата на туриста е, че той е войнстващ еколог навсякъде, ревниво пази всичко красиво, живо, уникално, не само в планината, той живее екологично и не причинява вреди на природната среда, дори й помага с каквото може. Туристът е малко по-различен индивид от хората. Той обожава творците и е готов да им помага без да има никаква изгода за себе си от този акт, но обича също така жените, цветята и животните в планината, музиката – всичко, което е красиво. Поне животните със сигурност споделят обичта ми към тях, защото не само не ме застрашават, но не ми е притеснавят. Стоят и ме гледат, аз ги пъдя, за да премина. Една от най-големите ми радости – и тя сигурно е споделена! – е през пролетта, когато мравките излизат за първи път от земята на слънце и аз поставям на мравуняка им филия хляб или нещо друго. След студа и глада през зимата да намериш върху къщичката си планиина от храна сигурно е много вълнуващо.

   След 15 дни блогът ми става на 4 години, но едномилионният посетител, г/н Sande., превари този юбилей. Това пприемам като знак да посетя село Пастух, но всяка среща за да е полезна трябва да бъде много добре подготвена. Бих желал да ми доведат в селото най-първия човек на Югозападна България, Моис Чомбе от Първомай и да ми го покажат. Как така от футболист стана австрийски банкер, чии пари управлява. Да опитам и аз да завъртя някакви пари.

    В заглавието поставих въпрос – трябва ли да съм доволен от блога си, след като той е посетен вече от милион хора, туристи, жени, музиканти и др. Бих бил доволен, но само при едно условие - ако половината от тези милион посетители, подтикнати от мен са изминали прехода Ком - Емине, а  половината от оставащите – прехода Ком -Тимок. На втория преход съм отделил много голямо внимание в блога си, триизмерната ми проекция е върху скала от Хайдушкия камък. Ако пък оставащите ј от посетили на блога ми пък са били по местата с тракийски останки или по планински паланки– тогава вече ще съм доволен от труда, който положих през изминалите четири години. Иначе – не!

     Много рядко вземам със себе си на планината туристи. Да заведа някого на планина за него в повечето случаи това е единствената възможност той да посети определено красиво място. След това терминът - напр. Видимското пръскало - се изпълва със съдържание. Който е бил на „чашата” му след ужасно трудното изкачване през буковия клек ще ме разбере.

    Но когато съм поканвал определени хора не винаги са идвали и са се получавали и доста комични ситуации. Веднаж поканих една много фърст дама на най-големия от Големите понори, който наподобява бели дробове с гръклян на човек, а по дъното му текат и три „слепи” реки. Каза, че ще дойде с още поне 20 луди глави. Она бе толкоз фърст обаче, че не дОди, лудите глАви – също. Не е турист този, който няма резерви – пътеки за прибиране, места за нощуване, къде да се скрие при лошо време. След отказът, фърст туристът /б. м. аз!/ веднага покани една друга дама, която така се вдъхонови от красотата, че жлезичките й за ден произведоха толкова хормони, колкото е нормата за година или дори повече. И не престава от тогава да ми оказва внимание, да ме свързва с планината и да желае да отидем пак.

   А красивият преход посветихме на дамата, която не дОди.

   Комично е наистина. Но само когато човек /или дама/ не знае какво е загубил. Ако знае, става lacrimose...

   

Да бъда на върха на милиона на милионера Коста Иванов!

Радвам се на този юбилеен факт, защото и в Блога, а сигурно и в България ти си една знаменитост!

Сигурно са много малко хората, които могат да се похвалят с подобно познаване на планините на България, най-голямото ни богатство. С изминатия километраж и скъсаните туристически обуща. С написаните стотици страници и заснетите не по-малко снимки, които станаха и наше достояние, благодарение на Блога.

С благодарност ще ти пожелая:

Каквото поискаш - да ти се даде, каквото не искаш - да те отмине!

Иван Кочев - Чомбе го познавам, той мене - не. Беше преди Десетото футболист в Петрич, после - за една нощ стана виден бизнесмен, предприемач, банкер, трафикант и голема клечка.
Ето го:http://www.youtube.com/watch?v=UZ4zE1NM-ik

А Пастух най-добре е да го покорим през пролетта. Сега картината е мръчкава и жалостива. Сега съм се скрил в моето зимоубежище в Банкя и не си показвам носа навън. За разлика от тебе.

А най-скандален в целия списък е бизнесменът Иван Кочев-Чомбе. Той се прочу покрай побоят, който отнесе на Витоша, заради няколкото негови спрени тира, пренасящи бойни снаряди на КПП „Златарево". Още в началото на 90-те години той се прочува с далаверите си по митниците и контрабандата на цигари и алкохол. Според някои криминалисти, Чомбе е първият българин, поръчал убийство. На петричкия гангстер приписват ликвидирането на Стефан Мирославов – Крушата. Днес Чомбе развива бизнес в Петрич и е смятан за един от най-богатите хора в Югозападна България.
Според запознати новите "благородници" плащат за титлата си между 100 и 150 хиляди евро./ Един от 27-те архонти!?/
Над 200 000 лева е броил петричкият бизнесмен Чомбе, твърди в. "Струма".