Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2012 22:59 - ОТНОВО В СЕЛО БОВ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3916 Коментари: 5 Гласове:
13

Последна промяна: 27.12.2012 23:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                    Това писание посвещавам на една дама,
която видях днес и на която й върви в живота както на бясно куче тоягите.

 

                                                         Честитя й Коледата
по този нестандартен начин с пожелание от днес нататък да няма повече пролеми.

                             

                             ЗА  КРЪСТОВЕТЕ  В  ОКОЛНОСТИТЕ  НА  СЕЛО  БОВ

 

     Околностите на с. Бов са едни от местата ми за зимен туризъм. Те са прекрасни! Там има резерват по долината на р. Трескавец, а горе на билото на планината има две езера, обрасли с тръстика и поради това наречени Тръстеная. В този район са и Лакатнишките скали със своята уникална красота. Уж планина - Балканът, а Искърът го е разкъсал през най-нежното му място - разтворимите скали в този район. Ако бях на голям държавен пост и зависеше от мен, щях да разширя резервата Трескавец между реките Лесковдолска, Габровница. Ама на бодлива крава Господ рога не дава.

   За село Бов съм писал вече. То е основано преди около 800 години от маркиз Сен дьо Бов и до днес носи неговото име. Този маркиз с войниците му е бил пленен от Калоян и е трябвало да избира: Да се засели по тези места и да остане тук в плен или да бъде убит. Такива места с латински имена има и другаде в България: Орландовци, Контдьофрей /Радомирско/ и др. Изключително благодатното разположение на местността, в която е бил заселен маркиза е допринесла до това, селото да се развие, да преживее турското иго и да се запази до днес. Много от наименованията тук имат латински корен както е и в Западната Стара планина – Ланжинов, Дуршин, Копрен, Латинската чешма. В Бов пък има Балдуинов връх. Тук има пасища, гора, земя, годна за обработване, обилна вода от много карстови извори. Благодатното местоположение на селото е причина да се разможи то на много махали, чиято надморска височина съперничи на най-високото село в Балкана, Лескова махала. Една от махалите тук е на Данговците, при които е отседнал едно лято на почивка Дядо Вазов. Пояснявам, че данговци са наричани непокорните, буйни хора. Махалите в този район достигат височината на превала с езерата, който е на 1400. Живот е кипял тук някога, много тежък, хората и животните са били взаимно обвързани. Първо храната на животните, после те ще хранят стопаните си. Махалите тук не отстъпват по местоположение, височина и природен благодат на тези от съседните им села Бовско Луково, Лакатник, Желен. Тук е кътче от рая, но условията на живат са били много сурови.

   Този път ще пиша за кръстовете на с. Бов. Те са много в района на селото и около него, твърди се, че са 32. Аз лично съм виждал поне 20. Прави ми впечатление, че те са въздигнати поединично и по двойки, като камъните, от които са правени са различни, което означава че са били поръчвани да ги изработят  и на други места, а простотата на изработката показва, че не са дело на гинцките каменорезбари, а на местни майстори каменари. Има една махала с име Кръст, получила името си от двата древни кръста на седловиината до нея. Там извира една от реките на с. Бов, втора рекичка се спуска стръмно в река Трескавец. От двете страни на рекичката към Бов в горното й течение има кръстове, които са изработени от местен камък, който е червен. Голяма част от тях ако аз ги бях правил, щяха да са по-хубави като изработка, нищо че не съм каменар. Само кръстът на Данговците е приличен. Прави впечатление обаче, че в предната си част те са прясно опушени от свещи. Кръстовете носят имената на различни Светии и Пророци и на техния ден там се е правел събор. Местата с кръстовете се наричат оброчища. Почитащиите тези светци вероятно и днес минавайки покрай тях палят свещи. Аз паля свещ или оставям 1 лв. на кръста Успение Богородично между Гара Бов и село Бов, където сега е построен параклиса Успение на Света Богородица. Кръстове има и в самото село над църквата нагоре в дясно, също два, има един самотен кръст по пътя за Бовско Луково в дясно, като за чистотата около него някой се грижи. Кръст има в останките на олтара на опожарен от турците манастир до самата хижа Тръстеная. Малко по-нагоре в началото на поляната има оброчище, разкопавано многократно от иманяри. Хората отиват и отново изправят кръста, други иманяри-идиоти идват с металотърсач и отново разкопават под кръста.

   Тук гъстотата на кръстовете може да се мери с тази по планината Манастирище, но като големина на кръстовете, сложност на изработката им, тези им отстъпват.

   Преди да продължа с кръстовете по Бовско ще кажа, че това място на Пролома е възлюбено от мен много отдавна. То предлага големи придимства за зимен туризъм, защото тогава е времето за бракониерите дървари и ловци, които ми правят с джиповете си следи в снега. Имам си тук един приятел, Мечо, от махала Кръст, голям колкото мен, но главата му е доста по-голяма от моята. Когато ходя натам винаги имам в еднодневката нещо за него. Изправя се и ме прегръща. Точно от другата страна на Искъра пък е с. Заселе. Там имам друг приятел, на километър в страни от пътя ми, но се отбивам винаги при него с подарък-кокали. В първия момент на срещата ни кучето така се радва и започва да ми „приказва” че се задушава. Минута или повече след това то не може нищо да яде докато си възстанови дишането. Красотата на този край е оценил още  Дадо Вазов, който е почивал от едната страна на Искъра, а на другата е пътувал върху кон на разходка с Бай Младен. Там, в с. Скакля, му разказват за дядо Йоцо, който той обезсмъртява в един от най-силните разкази, писани въобще.

    За кръстовете, които тук са много повече отколкото по другите места, чух от собственика на фермата на Тръстеная следното обяснение.

    След около 1932 г. в селото започват да боледуват и умират много момченца и поради това жени от селото отиват при Баба Ванга, чиято известност вече е достигнала и до шопите по тези скалаци. Баба Ванга им се скарала, че имат толкова кръстове, поставени в селото им от извънземни /???/, но не ги почитат, и затова Господ ги наказва. Върнали се жените, казали това на кмета, той не им обърнал внимание. Но починало и неговото момченце и той се сетил за това, което е казала Баба Ванга. Разпоредил около кръстовете да се прочисти, да се направят до тях пътеки, да се посещават. Тогава до някои от многото стари кръстове били поставени и вторите, доста по-големи и по-сложни като изработка.

   Днес селото е в разпад, като всички села в страната. Процесите след Деветото подготвиха неговата гибел с текезерирането, а тези след Десетото я ускориха с тоталните си и нагли грабежи, незачитането на хората като такива. Тук имаше медни рудници, флотационна фабрика, голям жилищен фонд на фабриката, който ставаше за почивни станции. Такова прекрасно място трудно може да се намери. Опустошена е природата наоколо от дърварите бракониери, променен е климатат от новите насаждения с черен бор, които изпиват водата на карстови извори и те вече не са с целогодишен дебит. Флотационната фабрика, сградите, къщите, които не се обитават постоянно – от всичко това е снета суровината – джици, джелезо – и е отнесена или отвозена в скрапопункта на Своге. А покрай тях - и бедната покъщнина на скромните хорица, обитавали тези райони. Що бакърени тенджери, медници и др. съдове, печките, железните кревати - всичко е изчезнато, вратите на къщите са разбити. Вътре всичко е претарашено, както тук казват. Новите заселници са съсели, прилепи и змии. Тук районът има една особеност, с която крадците са се съобразявали при набезите си. Окраденото от Бов е сваляно през Лакантник, защото там не се интересуват какво се вози по нощите. Що рудници и сгради над Лакатник също бяха обезскрапени и суровинте им заминаха за Своге.

    В Бов има един богат човек, когото наричат Американеца. Той е бовянин, избягал след Деветото, а след Десетото се завърнал. Закупил е училището, военното поделение, където с компресор надуха един трудовак и му спукаха червата, направил си е голяма къща. Живее с някаква жена с дете, на която крадоха джипа и крадците застреляха полицай. Жената съм я виждал. Ходи в черно изпънато облекло, с черно боядисана коса, към 50 е, но е страхотна. Под еластичния й клин се очертава такова страхотно родово дъно, каквото нямат и абитуриентките. Има зашеметяващо сексуално излъчване.

    Според мен селото няма бъдеще. Процесът - да остане Бълтгария само като няколко града - е налице. Тук да не би някой да се грижи за хората, да има местна власт с възможности, финанси или пък полиция и закони? Тук става да дойдеш напр. за да разгледаш двата страхотни водопада, които се явяват под центъра на селото. Едната рекичка идва от седловината при махала Кръст, а другата извира от карстов извор в самото село с много голям дебит. Двете рекички скачат в пропастта под 90 градуса една спрямо друга. От другата страна на Искъра пък е водопадът Скакля, но той е известен заради Дядо Вазов. Тук освен аз са идвали още няколко души може би. Дано още няколко да са ми разгледали снимките от тях.

   Освен тези водопади тук има още много красоти, описвал съм ги вече в предишни мои писания.

    Попаднах на много жестока гледка при двата кръста на седловината над селото. Силен кучешки лай се носеше от гората над мен. Учудих се какво става и в този момент десетина ловни кучета излязоха от там преследвайки огромно ранено прасе. То не можеше да тича бързо и да се брани от кучетата. От него течеше кръв по снега, гръбнакът му бе неестествено извит. То се устреми към една къса рекичка, която започва от карстов извор при махала Кръст и скача от стотина метра в скална цепнатина. Вероятно този край е замислило за себе си прасето да се отръве от болките и кучетата, които го хапеха.

   Стана ми мъчно за него. Аз съм виждал в планините вероятно хиляди прасета, най-много из западния Балкан, където те и не се пазят от мен. Изпъждал съм стадо, за да мога да премина.  С годините се привързах към тези животни. Не ми изглеждат страшни, а смешни - с тези дълги муцуни, с които ровят ливадите за луковици като булдозери. С тях си имам и приказка: Ако някъде стоят близо до мен и ме гледат или са на пътя ми и не се махат, а ме следят, казвам им: Я се разкарайте от тук! И те се махат. А това, раненоото прасе, тича с изкривен гръбнак, не може да се пази от кучетата, те го хапят, кръвта му изтича...Много жестока гледка. Аз пък не бях с фотоапарата си, защото имаше мъгла и не го взех.

   Няколо минути след това дойдоха джипове с ловците, които са го гръмнали и тръгнаха по следите от кръвта. Пожелах си да е скочило прасето в теснината между скалите, да не могат да достигнат до него въобще...

   За да не завършвам чак толкова тъжно писанието си за Бов, ще кажа, че видях направо чудо – ремонтирана ж. п. гара! Гледам и не вярвам. Ремонтът е напправен като за умрял, но нещо е направено. С инвенция е променена кръчмата на гарата, където се сбират пиянищата не само от Бов. Възрастната женица вече я няма, сега е назначено едно младо маце. Мисля си, какво нещо е младостта. На старата всеки крещеше, обиждаше я, тя носеше пиене по масите, пиянищата я ругаеха, а с тази всеки е внимателен, мил. Въпреки високата концентрация на огнена вода в кръвта им. Дали защото яйчниците й работят като моторетки или пиянищата имат някакви други мотиви за да толкоз мили, не разбрах...

    Значи, още веднаж тази зима трябва да посетя Бов.

    Не би било лошо и дамата, на която посветих писанието си да посети тези места. Там са Вазовия кът, Данговата къща, мястото, където Вазов пише „Дядо Йоцо гледа”, ливадата, където пише „Малата планина”. Дори би било много добре!

 

  




Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Санде: Селото Бов - родено за любов ... не само за римата.
28.12.2012 07:58
Разказаното, обаче, горчи като отров. /лит. отрова/

Оставена без хора и любов - златната земя българска привлича повече на раненото прасе, което оставя кървава диря след себе си и се чуди къде да се скрие.

Няма го дядо Йоцо да свали траурно шапката си, изпращайки влака на надеждите и на досегашната България.

Няма го дядо Вазов да каже няколко патриаршески думи на българите, та дано изтрезнеят и се освестят от "пиянството на един народ".

Само ти Коста ходиш по баирите и пущинаците като изгубен - самотен и тъжен и броиш кръстовете.

Но твоите думи едва ли ще трогнат някого. Като си пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша.
цитирай
2. apostapostoloff - Като малък всяка неделя бях в Бов.
29.12.2012 06:06
Баща ми имаше там приятел, с когото излизаха на лов, а аз вървях с тях, за да позаякна. Имам чудесни детски спомени от това място...
цитирай
3. nicodima - Само твоите постинги да чета от този блог - стига ми!
30.12.2012 09:10
Оттук научавам нещо, мисля, правя си изводи.
Какво знаем ние - затворените в панелните кутийки...
Местата, за които пишеш, стават отлично за селски туризъм - такъв, какъвто много се практикува и търси в западните страни. Но само ако няма престъпност! А за циганската престъпност няма воля да се изкорени. Племе, което паразитира върху другите - това са те! Единственият народ паразит!
Вчера имахме интересен разговор със 17 годишния ми син, на когото разказвах, че в Щатите са имали подобен проблем с афроамериканците /нарочно ги наричам така, за да не дразня "прогресивните" сили в блога /.
Той ми каза: "Мамо, негрите може и да са леви, и няма нищо лошо в това / говорехме си за левите убеждения на Обама /. Но циганите нищо не са - те просто са продажни!"
Там, където няма образование и религия, няма морал!
Поздрави!
цитирай
4. planinitenabulgaria - Ще Ви изненадам със следващия си постинг...
30.12.2012 10:27
nicodima написа:
Оттук научавам нещо, мисля, правя си изводи.
Какво знаем ние - затворените в панелните кутийки...
Местата, за които пишеш, стават отлично за селски туризъм - такъв, какъвто много се практикува и търси в западните страни. Но само ако няма престъпност! А за циганската престъпност няма воля да се изкорени. Племе, което паразитира върху другите - това са те! Единственият народ паразит!
Вчера имахме интересен разговор със 17 годишния ми син, на когото разказвах, че в Щатите са имали подобен проблем с афроамериканците /нарочно ги наричам така, за да не дразня "прогресивните" сили в блога /.
Той ми каза: "Мамо, негрите може и да са леви, и няма нищо лошо в това / говорехме си за левите убеждения на Обама /. Но циганите нищо не са - те просто са продажни!"
Там, където няма образование и религия, няма морал!
Поздрави!


Той ще бъде за с. Редина, за циганите и циганизациаята...
цитирай
5. sekirata - Блазе и на дамата, а.....
03.01.2013 23:58
природата ни,тя ...само тя ни остана! Тук наистина има една мъжка муха,която ми манипулира блога по всички правила на идиотите.Чак днес успях да влезна в блог беге и то по това време. Не мога и да разбера какво удоволствие им прави на повечето хора тук да си пишат стотици посещения и то само за час.Ами и аз следя ....нищо,че не ме пуска с регистрациите ми винаги красавецът тук,кой е той си знае.
Просто е, но е много тъпо.И най нелепото е,че това определено емъж,уж мъж,но само физически,явно постъпките са чисто педера....Защо тук се жалвам ли? Защото завидях на дамата , planinitenabulgaria! Явно щом си нямакъсмет, явно е нещо,голямо нещо на което завиждат и им пречиито не самов интернета.Горкитехорица,беднидушици.А ти,приятел, дръж се в природата самотя е НЕПОДПРАВЕНА! ИСТИНСКА! Целувки С разрешение от дамата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5645456
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13406
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930