Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2012 21:29 - НА МЕЧА ПОЛЯНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3843 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 26.12.2012 08:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                         НА  МЕЧА  ПОЛЯНА

 

       Меча поляна е едно прекрасно кътче на Понора – райска долина! Преди  времето на текезесирането там е имало живописно селце. За да бъде възможно то да бъде основано на толкова недостъпно място е помогнала запазена част от древен римски път, минаващ през скален участък между селото и махалите Добърчин над Искрец. Този римски път идва от към Тодорините кукли, като при Червената локва се устремява по платото на Понора и се губи под торфа.  Над с. Зимевица той се появява отново и се спуска в долината, където е селцето Меча поляна. После е пробит през неколкокилометров участък от скали по почти отвесен скат над река Сиренена и излиза при с. Добърчин. След него се спуска към Искрец при разграбения санатариум за туберкулозно болни, основан още от Фердинанд и покрай рекичката достига автобусната спирка  „Меча поляна” в Искрец.

     Местността Меча поляна е известна с това име поради прекрасните условия за живот за мечките там. Долината предлага обилна храна за тях от всякакви плодове, а през зимата мечките могат да спят на топло в многобройните пещери из този карстов район. Там има една доста голяма пещера, в която температурата остава постоянна през цялата година и в която могат да зимуват много мечки. Преди да се влезе в селото тя се вижда в ляво високо над него. В пещерата преминава и река. Местността Меча поляна представлява лъка, където се събират няколко рекички. Тяхната вода идва от карстовите извори над тях. Те се подхранват по подземен път от Понора, който тук е висок над 1500 м. н. в. и има много голяма водосборна площ, а скалите му са издупчени като швейцарско сирене. По тези подземни пътища преминава водата и подхранва многобройноте карстови извори в района. Селото е разположено по скат на реката със западно изложение. Красотата му е велика – скали от миргел, поляни, букови гори, карстови извори. Имало е църква, доста голяма, днес ограбена и разкопана от иманяри, училище, кметство. Днес – само руини...След Деветото са решили да правят тук ТКЗС и са построили обори за овцете и кравите, които ще изземат от хората. Станало ужасно и за хората и за животните и хората решили заедно да напуснат селото, всичките! Тогава са били необходими документи за напускане на населеното място, разрешително от соцкмета, но хората просто избягали по Своге и София. Селцето се затрило.

   Според мен където са останките от текезесарските обори е имало римски пост или някаква тяхна сграда, защото тази местност се нарича Градище. Мястото е кръстопътно. Тук се достига по римския път от Искрец, като той продължава нагоре където е запазен почти изцяло до платото на планината. Там той изчезва под торфа. В дясно от хселото високо-високо има седловина, която е между два изключително красиви върхове – Каишовия и Була. Връх Була е символът на Понора. От този превал се слиза към с. Заселе под причудливи венци от карстови скали или към Церово  по два възможни пътя. От с. Заселе се слиза в Бов също по два възможни пътя – покрай водопадът Скакля и после Вазовия кът или по стария път от с. Скакля до Заселе, по който е минал Дядо Вазов на кон с водача си Младен. Там е Острата скала с овчарника на дядо Йоцо, от където той е махал на влака.

   Четвъртият лъч отвежда до махалите Горновица. Имам съмнения и тук за останки от трасе на римски път, но няма скални участъци, за да бъда убеден че роби са дялали скалите. Самото име означава, че тези села са много високо в планината. Последната махала се казва Горна Горновица. Звучи като свинско прасе. Къщите са в заветни микродолчинки с карстов извор, обградени с големи буки. Буките над тях бяха изсечени за метровици /за огрев/ и водата на тези махалички изчезна, а с нея и хората от тях. От тази махала към платото също започва римски път. Ако се продължи обаче от Горновицата към с. Добравица красотата е без мяра: един водопад с отложен карст по него както сталактите в пешерите, река – и тя идваща от няколко карстови извора по-горе с вода, която съдържа негасена вар. А най-отгоре един връх с огромна продълговата пещера, по цялата си периферия закосмена с буки. Следват величавите скали наричани Тронът или Столът с изявеният над тях вр. Лупова глАва. Това е латинско име, подобно на имената на местностите в Западна Стара  планина, дадено им още от римляните. Доста вълци трябва да е имало тук някога, когато е имало и стока. Върхът е разцепен на две и едната му част се е свлякла, а изпод нея блика с висок дебит карстов извор. Релефът на планината се състои от карст и каменни въглища и тя от далеч наподобява черно-бели вълни. А самият връх Лупова глава – той е уникален и не е приет за символ на Понора, защото не се вижда от толкова много места както Булата.

    Село Меча поляна има тежка съдба след Деветото. Промените тогава разгониха хората от родните им места, лишавайки ги от традиционния им поминък, който искаха да заменят с това да ги направят несвободни, безмозъчни слуги. След Десетото български граждани от Своге им доразказаха играта. Развъртяха се с малки камиончета, защото до селото има път и всичко метално и ценно замина при /както тук казват/ Мариан в Своге. Това било някакъв скрападжия в кварталите на Своге „Тунел №8” и „Зли дол”. И друг път съм чувал това име, както и доста разсъждения защо не  окошарват скрападжията или поне не му забранят да върши този „бизнес”, който съсипа имотите на хората. Защото, казват хората, някои покрай него печелят от него. Аз пък се замислям за следното – виртуален аналогичен случай:

    Ако по околовръстното шосе на София се появи проститутка, болна напр. от хепатит, ще измислят Закон, чрез който заинтересовани и с връзки в парламента мафиоти да се облагодетелстват от този казус, но не и да се разкара проститутката от стоянката й. Законът ще принуждава шофьорите, пътуващи покрай опасното място да бъдат задължително с поставен презерватив, което гарантира здравето им, а държавата ще съблюдава точно това, защото обича хората. Контролът ще се извършва КАТ и ако при проверката се установи, че не спазва Закона ще има солени глоби. А за проститутката да бъде махната от там и закарана на лечение – за това няма да стане и дума. Покрай нея ще се нагушат катаджииите, ще постъпят пари за бюджета.

      Същият е казусът със задължителната гражданска отговорност.  Страхователите обаче имат човешки лик – вместо да ти вземе мутрата или банкера примерно 200 лв. рекет за да си караш колата, те ти правят 2-3% отстъпка до определена дата. Да отстъпиш на човек част от рекета, който му снемаш, това е свидетелство за човешкия им лик.

   А казусът със скрападжията Мариан – той е същият като този с виртуалната проститутка. Пазят го някои така, както биха пазили и виртуалната проститутка на стоянката й, щом ще имат полза от това. Интереса клати феса, казва Догана.

     Не само това е бедата за този район след Десетото. Районът на Добърчин се оказа продаден от кмета на Своге Емил Иванов, който е от ДПС на един таксиметров собственик, арабинът Ашраф, бушон на Догана. Хората имат нотариални актове, те им продали имотите. И ги отпращат към Администравивния съд, където са най-корумпираните съдии. Чрез тази „покупка” след като  падне от власт Догана ще има китап да сече горите вече като техен собственик. Той е закупил чрез подставени лица доста имоти тук по времето на депесара Емил Иванов по Ябланица и Раниславци, включително и язовира над Хибридния център с гората около него. Такова бе управлението на Иван Костов, на царо, на Станишката, пладнешки разбойници, грабители. Дали този процес в момента е срян? Запазвам компетентно мълчание.

     Прекрасен зимен преход, благодарение на ловците и дърварите-бракониери е този от спирката Меча поляна, до която пристига автобус от ж. п. гара Север. От нея се тръгва нагоре през с. Добърчин, после по римския път през скалите до Мечата поляна и след нея нагоре към Каишовата седловина. От седловиината вече се следват коловозите на джиповете към Заселе или Церово. Има един напрегнат момент този преход, когато се преминава през седловината. Тя е гориста и през просеката за пътя има всякакви следи от животни. Неволно се замисляш, че в момента те гледа някое от тях.

    При прехода ми вчера имах късмет с времето, което долу бе студено и мъгливо, но горе бе топло и ясно. Съжалявам, че не взех фотоапарат. Следите от колите на бракониерите ме отведоха към с. Заселе, от което се прибрах до Церово. Не посмях да слезна към Бов, защото бях с летните си обувки, които се пързалят, а там е много стръмно и част от парапетите са счупени.

    Понеже стана въпрос за Церово да не пропусна, че металните тръби поскрай стълбите до гарата са изчезнати, капаците от скарите на току-що ремонтрирания мост на шосето – също, но и отговорът къде са тези неща е типов: При скрападжията Мариан в Своге!

   В Заселе попаднах в смешна, но и опасна ситуация. Разгонена юница /крава, която ще бъде заплождана за първи път/ тичаше, скачаше, риташе докато бе във въздуха, а бе пристигнал ветеринарен фелшер с неоходимите такъми за изкуственото й оплождане. Но тя не можеше да бъде хваната и бе много опасна. Юницата тичаше в една овощна градина като изтребител, спираше и се чешеше по дърветата. Май не само на едно място, а навсякъде я сърбеше ужасно. Фелдшерът искаше да си тръгва, собственикът на хайванчето се беше видял в чудо, защото щяла да ги потроши като се опитали да я хванат и трябваше да плати за още едно идване след 28 дни. За последно видях юницата как скочи вертикално, ритайки във въздуха със задните си крака, а с предните като че нанасяше удари надолу. Само един такъв удар и главата ти става на парчета. Този случай с юницата свързвам с друг подобен, с една абитуриентка и майка й. Заспорили те за нещо, дъщерята - безумна поради хормоналния удар - взела един кухненски нож и боцнала майка си в областта на шията, но улучила аорта. Едвам спасили жената. Та, всяко младо животно, макар и не толкоз огромно като юницата, също крие опастности...

   Попаднах и на човек, който бива класифициран като прост, но в действителност е лош. Пред мен той отсече единственото борово дръвче на сипеен скат до пътя за елха. А по-нагоре имаше много подходящи, израстнали нагъсто. Дръвчето-бебе  бе със седем етажа, което означава, че е на 8 години. Направих му забелележка, но той ми отговори заплашително, че манарчето /брадвата/ е в него, да не приказвам много. Живеещ сред природата,  а няма чувството да я опазва, сбъркан. Все едно мъж, който не обича жените или поет, който  не слуша музика или пък музикант, който не ходи по планините. Те обаче са без манарче и не са опасни...

    Зареден с красота от Понора – една от любимите ми планини се върнах за посрещането на големия празник, раждането на нашия Господ Иисуса Христа.

    Ще приложа линк с великата творба на Бах, Магнификат – Душата ми слави Господа и още една, също много велика, която вървя по Меццо докато пишех.

    Да не забравя и още нещо от това пътуване. Влаковете-стрели /Сименските/ вече ги няма, пътуват електрички ЭП 25, произведени през 1975 г. Стъклата са така помътнели, че навън не се вижда, вътре в тях всичко е потрошено, но пък е топло и електричката върви. А по пътищата кам Заселе – джипове за по милион и повече. В тях някакви мутанти /примати?/, гледат със самочувствие като да ги е тъкувал Бать Боко. Сега има такъв лаф. Конна база има вече натам, комплекс Божиловото, бивш шеф на митницата на аерогарата има там замък. Много се разтвори тази ножица, за която все се говори. За едни е проблем да си купят екип за планина и да си сменят фотоапарата с по-съврменен, за други не е проблем да си купуват последни модели джипове с възможности да ги откарват в мутробароците им и при най-лошите атмосферни условия. Където прислугата им ги поема...

  










Гласувай:
11
0



1. sande - Честита Коледа, Коста!
25.12.2012 21:40
Зареден с красота от Понора – една от любимите ми планини се върнах за посрещането на големия празник, раждането на нашия Господ Иисуса Христа.

Ще приложа линк с великата творба на Бах, Магнификат – Душата ми слави Господа и още една, също много велика, която вървя по Меццо докато пишех.

***

С пожелание за здраве, нови маршрути и открития по земята българска.

Да ни радват твоите знаменити репортажи от непознатата България.
цитирай
2. bojo12345 - Весела Коледа и щаслива Нова година,Коста!
27.12.2012 11:57
Не е страшно да се ходи из балкана.Мечките са добри животинки.Страшното е тук в градовете ,че кметовете се овълчиха!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5747016
Постинги: 2594
Коментари: 6264
Гласове: 13514
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031