Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2012 14:48 - ЧАСТ ОТ ПЪТИЩАТА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3408 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                          ЧАСТ  ОТ  ПЪТИЩАТА  НА  ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

                           ПО ПЛАНИНИТЕ В  СОФИЯ  И  СОФИЯ-ОКРЪГ

 

    Понякога съм си задавал въпроса: Третостепенните пътища в планината за да осигуряват достъп на престъпниците до набелязани за опоскване райони ли се строят или пък престъпниците са тези, които се възползват максимално от тях. Вероятни са и двете тези, но съмненията ми отиват още по-далеч:

   Не престъпниците, които ползват тези пътища, ги планират и прокарват, а организаторите им, които от луксозните си офисите планират грабежите в страната и осигуряват инфраструктура за тях. А после разпъват чадър над престъпниците, „мотивирайки” тези, които трябва да ги залавят, обвиняват или съдят да не сторват това. Поводи да се строят пътища има много – за сечища, за подобряване бита на хората в планината, към региони с вилни зонии. Ефекгът обаче след построяването на тези пътища е много лош: кражби на гора, на имущество на хората от планината, грабеж на домовете им за изваждане на джелезо и джици от тях, след което те стават негодни за ползване. Трудът на поколения се съсипва...за да се отнесе покрива му или нещо друго метлан за Отпадъци...

   Аз пътувам често с влак, защото възможностите ми не са големи. В последно време обаче влаковете не винаги тръгват на време. Вагоните са композирани, пътниците са си купили билети и очакват да отпътуват но...Влакът не тръгва, защото няма машина /локомотив/. Хората започват да излизат от влака, търсят някой гаров ръководител да си го изкарат на него. Ако се появи такъв, той пояснява, че машините не достигат за всички влакове и трябва да дойде тежък влак с две машини, като едната след София вече да не трябва и тя да поеме влака. Един началник-влак много добре обясни ситуацията в Локомотивно стопанство днес. Той каза че, машините са много стари, от 1975 г, че няма къде да бъдат поправяни, няма и майстори вече, които да правят това и поради това те „капят” по пътя. Вместо да свърши работа една машина, трябва още една за да я довлече до някоя гара, а трета да поеме композицията. И каза, че сигурни за сега са бързите влакове и тези без машини, електричките. За съветските ЭП 25 каза – електричка навсегда!

   Като измине повечко време в изчакване на влак с две машини хората слизат от влака и разказват историите си. Темата им неизменно е една - престъпността! Втора вълна на престъпността сега залива хората, при която вече тотално се доограбват имотите на хората – вили, къщи със сезонно ползване, градини със съоръжения в тях, напр. метални скелета за асмите, огради от мрежа, метални колове и врати. При първата вълна след избухването /така казват хората/ на демокрацията, когато нямаше ни власт в държавата, ни пари, ни храна – всичко бе окрадено, грабежите по имотите на хората стана доходен бизнес. А имотите тогава бяха като лозя небрани от към джелезо, джици, покъщнина, инструменти – всичко необходимо за вилата, селската къща, бе в бараката, където стои на сушина докато потрябва за обработка на лозето, градината. Хората имаха животни на полудиво отглеждане, и тях окрадоха. Не беше само това, което се изкраде. Имаше изоставени заводи, военни обекти, всичкото туй заредено със суровини за скрап, само да има кой да ги окраде, пардон, да ги усвои и откара за скрап. В началото се „чукаше” частно по въпроса, гастролите се извършваха предимно отот ромбригади по нощите. Тъй като в този бизнес има много пари, той получи ново развитие – мутри започнаха да изкупуват останките от заводите, за да усвояват суровините им за скрап. Давам пример със заводите около гара София – север, коксовата фабрика в Томпсън. Специализирана техника от Япония, по възможностите на новите богаташи  скпараджии събаряше сградата, а друга техника „сдъвкваше” бетонните колони и плочи и изваждаше метала. Този бизнес донесе такива печалби, че скрападжии купиха дори стоманеното сърце на родината, МК Кремиковци.

  Аз обаче знам пътя на скрапа:

  Товари се той на някоя от софийските гари и заминава за преработка предимно в Западна Европа, по-малко към Турция и още по-малко към Гърция. Един-два процента заминават за ДМЗ Перник. От скрапа се добива до 90% метал. България изнася готова продукция на цена на суровина, за която е изразходвала много енергия и ресурси. Това си е чист грабеж на ресурсите на страната, който пълни джобовете на организираната престъпност.

  А какво си говорят хората, докато изчакват машината:

  Всеки е пострадавш от грабеж, отива да види пак ли му е разбит имота! И разказва какъв ужас и беззаконие царят днес извън градовете, където макар също нещата да не са както трябва да бъдат, законът се спазва и след обаждане на телефон 112 полиция идвала. Само че крадците бече ги нямало. А останалата част на страната  - това вече не е към България. Една жена от Луково каза, че била обирана 40 /пиша с думи, четиридесет/ пъти. Имотът им обаче там – някаква скромна къщичка, която като млади с голяма любов строили с мъжа си нямали сили да изоставят, а за продажба в този район поради грабежите не можело и да се говори. Дори опит за подарявеното му ще бъде отклонен. Жената каза, че в Луково до животновъда Владо иимало две семейства, които живеели само от кражби по вилите. Договаряли се, сваляли от вилите дограми и други работи и ги „доставяли” на обектите. Хранели се с храна, окрадена от вилите. Едното семейство си взело снаха, и тя цял живот от кражби живяла. Полицията не правела нищо срещу тях, като да имали имунинет.

   Друг един с имот в Реброво се оплаква, там пък имало някакъв тартор на крадците, пенсиониран полицай. Във Владо Тричков имало двама братя, които живеели само от кражби. В Буковец имало някакъв, когото наричали Художника, и той само от кражби живеел.

  Тези крадци до сега не са ромове, но и те се изявявали като тях. А ромовете – срещу тях оплакванията са много. Дадоха за пример ромове от Годеч, които се заселили в Желен, защото били от ДПС и Емил Иванов, който бил желенец се застъпил за заселването им там. В началото ромовете не крадяли от селото, но след това започнали и там. След оплакване от съседа им за кражби на животни в полицията, изгорял му обора ведно с храната за животните над него. Отмъстили са си вероятно за оплакването срещу тях ромовете, но не може да се докаже, от къде е тръгнал огъня, не може да се повдигне обвинение. Нека някой друг се оплаче, ако смее. Крадат ли те, ще си мълчиш, оти страшно че стане!!! Да знаят всички от селото. Тъй като в селото идвали все нови и нови ромове, вилите без СОТ били жестоко ограбени.

   Друг човек се опллакваше от кражби във вилната зона над Своге. Къщата му станала необитаема, защото извадили всичко метално от нея и изкъртили жиците, които били замазани под мазилката. Печката, леглата, оградата, лозницата  – всичко метално му изчезнали. Оплаквали се хората в полицията в Своге, тъй като за тях центъра на ромпрестъпността е Своге, но щефът на полицията им обяснил, че няма ресурс да се справи с тази масова престъпност. Казал така: Крадат някъде 200 циганина, аз нямам повече от двама полициаи, които да изпратя. Какво ще стане с тях? И посочвал съдбата на един застрелян от автокрадец в Бов, като вторият полицай не е бил застрелян, защото пистолетът на убиеца засякъл. Става въпрос за кражбата на джипа от гювендията на Американеца, който изкупи военен обект в Бовско Луково, училището в Бов и други облекти. И с друго се оправдавал:

   Че и да хванат крадец, той не може да бъде задържан повече от 24 часа, трбява да го пуснат и той пак отива да краде. Този проблем вече не бил на полицията на държавата, на съдебната система, която не осъжда крадците. 

И на изпроводяк казвал:

   Ние тук, полицията, не можем да се справим с този проблем, разберете ни.

   Аз се опитвам да разбера шефа на полицията – в Свогенското РПУ сигурно има десетина полицая. За огромната като територия Свогенска община да гарантират реда тези хора не е възможно, след като хиляди крадат, това е професията им. Едва ли някога обаче те са осъществявали контрол над това, което влиза в квартала Зли дол, където има един от най -огромните скрапопунктове по Софийско въобще. Там имаше цех, чиято огромна сграда купиха скрападжиите. Имат машина за товарене на джелезото, работници за разделка, рязане и подредба на суровините, но и още един бизнес въртял скрапопункта. Тук можело на доста нииски цени да се купят арматурно желязо, тръби, винкели и др. Хората обвиняват полицията, че не прави нищо за контрол на скрапа, пътуващ към Зли дол и смятат, че натук  поема суровината от обезскрапените им къщи.

   Не виждайки спасение хората обвиняват държавата и лично Б. Борисов, че цели територии от нея са оставени да вилнеят из тях престъпници, държавата там просто я няма. Под натиска на тези престъпници, част от които изключително опасни, хората напускат родни места, имоти и се отправят към тези части на страната, където все пак се спазват законите, най-вече в София. На практика всички по-малки населени места сега се управляват от феодал. Изключение бе Дупница, която тероризираха два феодала. Дългогодишният труд на хората пропада, от него влиза в работа на българските граждани само това, скоето може да се отнесе за скрап или за оборудване на копторите в гетата им. Това отнемане на суровините има и друго име – разрушавене на имотите на хората. В блога си имам снимки на страшни ужаси, причинени на стабилни, хубави за живот къщи от обезсккрапителите. Виладжийката от Лукова каза, че не смеят да нощуват повече на вилата си, защото не знаят какво ще им се случи до сутринта. По цели нощи, каза тя, преди да престанем да нощуваме там из вилната ни зона имаше движение, ние оставяхме лампата да свети и не можехме да спим от безпокойство.

   Упрек се отправя по адрес на Б. Борисав, че потърпевшите от новата вълна кражби са предимно бедните хора, защото богатите си поставят охранители или СОТ, а бедните нямат тази възможност. И осъмват и без малкото, което имат. Веднъж, казват хората сме бедни, защото сме пенсионери и втори път ни ограбват безнаказано, защото искат да ни нема ли, да не тежим на държавата. Може ли това да е държава, питат хората. И затварят с: Добре, че младите бегАа!

   Аз съм виждал десетки /не, стотици!/ пъти в планината съмнителни хора, предимно ромове, които според мен са тръгнали да правят някакво престъпление. Къщите – не само аз ги виждам как са разграбени, но съм виждал навити на роло ламарини, оградни мрежи и други метални предмети, приготвени да очакват транспортирането си по нощите.

   Друго нещо, за което хората говореха, това е разширеният път от с. Батулия до с. Литаково през махала Белюви къщи. Тук трябваше да лъде прокаран пътят за с. Буковец, а не през мъртвината, но ще се спра и на тази тема. Така пробит през планината път осигурява връзка между Батулия и Литаково през Лескова махала. Той дава възможност за достъп до почти всички махали, които вече са напуснати или остават да доживеят последните си дни планинците-животновъди. Този път аз разглеждам не като път за джипове или камиони с двойно предаване, а като магистрала, по която ще бъде изнесена плячката от новата вълна на престъпност, която набира мощ през зимата, когато има малко хора по къщите. А какви гори има за крадене покрай пътя! Всичко ще осекат и окрадат!  Разбойниците ли си поръчаха пътя, те ли ще се възползват максимално от него, нямам достъп до нивата на тези, които планират престъпността по регионите.

   За да разгледам този път ползвах един негов участък от с. Батулия до едни високи махали от Буковец, където след доста високата седловина с боровата гора се спуснах в с. Оградище. От това, което видях ми се изправиха косите. В посока от с. Батулия към планината непрекъснато /!!!/ идваха джипове трета употреба и съветски тип Ниви, нагъчкана с ромове с регистрация СО, Вр, Мо, Вн. Мина обаче и един луксозен джип, управляван от дебел млад ром, който видях с крайчеца на окото си. Джипът не издаваще шум както колите, а само тихо съскаше. Нарочно не пиша номера му, защото ще ми хвръкне главата някъде. Този джип бе единственият, който се върна празен. Караше го пак дебелия млад ром, от далеч се чуваше бумтенето на басите на уредбата, но не и мотора му. Този млад дебел ром явно има добър бизнес, за да си позволи да троши луксозния си джип по планината, да го каля и да развозва с него ромове по дела. И изглеждаше видимо доволен, връщайки се от делото. Останалите джипове не се върнаха и предполагам защо. Качили са се на пътя на блилото на планината, който ще опиша, минали са над Лескова махала и са се сурнали в Литаково. Може  този път да е предизвикал вече побратимяване на част от Своге /напр. квартал Тунел №8/ и на цялото Литаково, където почти всички са български граждани.

 

    Имам да описвам още римски пътища, но сега ще смена темата:

    Ще опиша пътищата на престъпността, които преминават през планината. Известно е, че там закони няма, това са територии, които де факто са нещо като свободни, офшорни зони, където доживяват последните си дни добрите хорица и след тях домовете им биват ограбвани или се самонастаняват за известно време ромове докато усвоят суровините и после отиват да разкулачват други имоти. Ако отвън навлезат агресори, страната ще мобилизра войски, ще им се противопостави, но когато разрушителите са вътре в страната, те не се броят за такива май. Не е съвсем обаче без ред тази работа. Казвали са ми хора, че в Томпъсн живеел някакъв, който контролирал този процес. Той имал данни и знаел в коя къща по Церецел има умирающ и разпореждал какво да се прави с имуществото и суровините от къщата след това, б. м. кой да усвои суровината от имота. Чувал съм и за  договаряне между престъпниците кои до къде да се изявяват, защото натам вече „работят” други. Хората твърдят, че покрай Искъра има три престъпни центрове. Първият е в гара Курило, но били слаба рикия. В Курило обаче до началото на пътя за лудницата имало пункт за цветен метал, който изкупувал всичко и го предоставял като суровина на Оловната фабрика.  

   Следващият престъпен център се сочи в Своге, най-могъщият по пролома. Камиони с джелезо, чували от сезал с джелезо – всичко се мъкнело натам. А също и акумулатори. Границата на този район се твърди, че била към спирка Пролет, като от там вече районът бил на ромовете от Елисейна. Аз и друг път съм казвал, че елесейнските ромове изядоха на хората от планината магаретата и те нямат с какво да си изкачат храна за себе си и за малкото животни, които още могат да гледат.

   Сега ще опиша пътищата, които държавата е изоставила и предоставила на престъпноста и където вече си е опасно да се ходи по туризъм:

 

1.      „Магистралата” от с. Лескоов дол до с. Литаково.

    Този път бе строен при социализма и се разриваше със снегорин през зимата. Целта на пътя бе да не останат хората в планината съвсем откъснати през зимата. Разклонения на пътя изкачват автомобилите на престъпниците до много населени места – махалите на Лесков дол и високите Желенски махали, Рединската и Кръстешката, чиито манастир някога имаше и камбани, но също и махалите и вилната зона по огромния рид между реките Кръстешка и Искъра, както и до доста по-ниски махали като Свинове и дори самата Батулия. Друго разклонение слиза към Брезова махала, която е високо над манастира Седемте престола. Нищо не е останало от нея. Там при грабеж убиха жена. После пътят достига махала Лескова, от която може да се слезе за плячка в Осеновлак на север или към Огоя на юг. След кръстовището на „магистралата” с пътя Осеновлак – Лескова махала пътят  се устремава към вр. Бигла, където съм поставил кръст на Св. Иван Рилски и слиза в Литаково. Снимката на ника ми е от там.

  Тази „магистрала” осигурява обезскрапяване и грабеж на много махали и малки махалички, където има много джелезо и се спуска почти срещу скрапосклада в Зли дол. А от дясната страна на планината между Лесков дол и Своге колко къщи са като лозя небрани спрямо суровините, които са вградени в тях или са по двора, по оградата. Преди да се влезе в Своге на метри в ляво с готовност приемат желязната плячка и...плащат. Джиците тук са малко, защото не по всички махали има ток.

   Този район посещавам от десетки години предимно през зимата. Преди  Десетото нямаше кражбеи макар да нямаше милиционери, защото диктатурата бе стабилизиращ фактор. Днес е нещо страшно. Има едно ново понятие, ромове-разузнавачки. Първо минават те, после се планира конкретния грабеж.

   Лесков доол е страхотно място и богати софиянци, които могат да си разрешат да пътуват с джипа си два пъти по 40 км. на ден живеят там постоянно. Всичките са със СОТ-ове. Тук след серийни кражби на животни хората хванали циганин с двойно местожителство, в Годеч и в Желен, който не успял да избяга при колата, отрязали му ръцете и го хвърлили в реката.

 

2.      Следващият възлюбен от престъпниците път е от с. Луково по билото на Софийска планина. Що къщи има за обиране в страни от него, що гора има за крадене! Пътят има две трасета – едното през манастира и другото през центъра на село Луково. Те се събират горе при ограбения паментик. Горкият пъметник, така близо до пътя го направили, с желязо и бронз... По този път могат да се събират суровини от Луково – село и Луково –вилна зона, същото и от част от Реброво и Батулия. Но какво предлага този път на престъпниците след махалата Виши камък! То са спускания към вилната зона на Курило, махала Корея, вилната зона на Гниляне, на Подгумер, на Войняговци. По този път бяха ометени овчарниците с металните профили на Войняговци и на Локорско с помощта на газови резачки. За унищожаването на вилните зони над селата от Курило до Войняговци причина бе удобният трафик по този път за крадците. Спускат се от планиината без да минават през селата, правят „яма” и се връщат към планината.

  Този път продължава с опции за спускане в Кремиикоовци, Бухово и Елешница. И към още една вилна зона, по реката Елешница, която е обрана до шушка. А каква красота бе този район, днес страшилище-грозилище. Пътят има кръстовище с още един път на престъпността, този от Кремиковци до Ябланица. Що животни изкрадоха на хората и откараха по този път престъпниците.

    Този път предлага достъп до малкото останала дъбова гора по Софийската планина. Пълно е с УАЗ-ки, които возят по два кубика дърва, към джиповете има закачени ремаркета. Руши се природата, крадат се хората и се прогонват от родните им места, но полиция или държава – такова животно тука нема.

3.      Още един път за престъпниците е този от гара Бов в посока на село Бов, после до махалите около езерата Тръстеная. Големи възможности дава този път за обири на скъщите. По него бе разфасован и свален за отпадъци флотационншия ктомплекс на медния рудник Бов. Хиляди тонове джелезо имаше в него. Този път има и опция, като  връщането може да стане през с. Лакатник, но има и опция за слизане в с. Бовска Габровница /ж. п. спирка Пролет/. Този път на престъпниците предлага възможности да се краде или дъбова или букова гора. Цяла зима тук минават натоварени Виетнамки с крадени дърва, но горска полиция или власти не съм видял.

   Не посочвам шосетата от Батулия за Ябланица и Огоя, от гарите Лакатник и Бов до съответните села, шосето от Елисейна до Осеновлак, което продължава с черен път до Северна Бълтария и се спуска в с. Краево. А тук е подчертано ромов район. Ще посоча обаче пътища, по които пътуват престъпници от София към вилните зони и те са следните: от Курило, от Гниляне, от Войняговци, от Локорско, от Кремиковци, който достига до Ябланица и от Бухово, което също достига до с. Ябланица. В полицията едва ли мнаят за тези пътища, по които престъпниците си разиграват конете. Само да ги научи човек тези пътища и да има желание да се занимава с престъпност. Трябва и още нещо обаче, високопроходима кола.

    На другата страна на Искъра цари не по-малка престъпност и има достатъчно пътища за извозване на суровините.

    Първият път – със значение както магистралата от Лесков дол за Литасково - започва от Курило и по рида между реките Кътинска и Искър и достига над с. Церецел. После през махалите и все по билото той продължава до с. Чибаовци. Това е възлюбен път за кътинските ловци-пиянища и всякакви бракониери. Къщите вече бяха ограбени. Някои си стоят с разбитата врата или прозорец, има срутени козирки поради открадване на металните им подпори. Този път пуска доста разклонения: към в. з. Кътина, към с. Владо Тричков, към махалите на Церецел, които са безбройни, към долината на р. Дълбочица и съответно многобройните й махали по скатовете й, към с. Балша, към мината Чибаовци, която бе ограбена и към Царичина. Да не пропусна и вилните зони на Чибаовци, Дръмша и Дреновец.

  А сега ще опиша пътищата, които се вливат в тази „магистрала” на престъпниците. Доста голямо шосе има от с. Владо Тричков покрай реката в посока Кътинския превал и Церецел, по него се краде гора като за световно.  Пак от Владо Тричсков започва път към най-високия връх в района, Пророк Йеремий. И двата пътя се сливат с „магистралата”. Слива се и трети от с. Реброво. Най-широкият път обаче в посока на „магистралата” на престъпниците е този от с. Владо Тричков по долината на р. Дълбочица. Вилите и къщите са предимно от дясната страна на пътя, те принадлежат към махалата Церецел, но са стотици, всичките ще ги ограбят съвсем скоро. Втората вълна няма да подмине отново малките обекти, тя засмуква вече всичко. Да е направила някоя интституция неща да защити тези хора, най-бедните и онеправдани, оказали се в направо рисков район. Стръмни пътища водят до всичките махали. Пътят от Владо Тричков се изкачва до кръстовище с възможност да се пътува към Своге, където са скрападжиите или към Балша, а след това има опции за Свидня и Царичина.

   От към София с този път се сливат пътищата на разбойниците крадци на покъщнина, на гора, на дивеч, започващи от селата Кътина, Балша, Царичина, Градец.

   Още един прът на престъпноста ще посоча около Своге, този от Искрец през Добърчин, Меча поляна и Заселе. В Добърчин всичките къщи са изтърбушени. А горите ги купи човек на Догана, накакав арабин таксиджия с фамилия Ашраф – бушон! - за да може да ги сече Догана и когато вече не е на власт.

    Продължавам с друг път, също със значение на магистрала, от Враца през Згориград, после през седловиината Дудил и към Елисийна, където концентрацията от ромове е много голяма. Изоставеният мастодонт Елисейна АД привлече тук хиляди ромове от Видин, които се натресоха в изоставените общежития на завода и се самонастаниха в чужди къщи. Окраденото от Враца – грозде, земеделдски сечива, домашни потреби – се прекарва безпрепятсвено през Балкана и се доставя по предназначение – за отпадъци, за ядене, за обзавеждане на новите коптори на новопредставените в Елисейна нови видинси ромове. Какво беше тук пред десеетото и какво е сега, замо който знае двете положения може да прецени.

   Не само тези са пътищата на престъпността, ще изброя и още. Възлюбен от престъпниците път е този от с. Челопеч до вр. Оковлчица. Тук „играят” крадци на животни. Ако овца изостане от стадото, или крава се счупи крак - засмукват я в колата си дебнещите ромове и голяма веселба пада като я свалят при гладните ромета.

   Бегло ще изброя още пътища на престъпниците:

1.      От с. Брезе към Понора, който дава достъп на крадците да къщите в сселата Заселе, Зимевица, Батолов дол и Заноге. Този път слиза до гара Лакатник. Тръгващ от двете му изходни точки, открадваш си каквото върви в Отпадъци или животно, прибираш се. Чиста работа!

2.      От с. Брезе към с. Бракьовци и после по Историческия път до Петрохан. Що букова гора има за крадене. Соцовчарниците и говедарници, градени от метални профили отдавна са нарязани с газови резачки.

3.      Село Гинци също предлага нещо много удобно – два пътя за крадене на гора покрай водохващанията на каскада Петрохан с обща дължина 45 км. Минават все през букови гори.

4.      Годеч също предлага доста такива пътища – към с. Равна и после нагоре до буковите гори над Губеш, до селата по Чепън, но за този район министъра на полицията сигурно е по-сведущ от мен, защото произлиза от тук, от с. Шума, където има и къща. Предполагам, че крадците знаят това и не крадат тук гора, животни или покъщнина, защото рискуват той да ги фане персонално. Но може и да не е така, защото кражбите там и по селата покрай река Нишава докато е в наша територия са всекидневие. Не остана къща с временно ползване, която да не е „посещавана” от годечките ромове.

 

 




Гласувай:
3
0



1. apostapostoloff - Дори
12.12.2012 14:56
откраднаха салама на село Драгодан!
цитирай
2. planinitenabulgaria - По-неестествено за ромовете
12.12.2012 15:17
apostapostoloff написа:
откраднаха салама на село Драгодан!


щеше да бъде не да откраднат салама, а да отидат да разгледат мястото с къщата на Владимир Димитров - Майстора във с. Фролош. Ама няма да отидат, защото там нищичко за крадене вече няма. А на паметника му в с. Шишковци как отидоха? И си тръгнаха заедно с паметника..
Гиздовците са голема работа!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5299578
Постинги: 2453
Коментари: 5788
Гласове: 12994
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031