РИМСКИ  ПЪТИЩА ПО БАЛКАНА  НА  ИЗТОК ОТ ПЕТРОХАНСКИЯ  ПРОХОД

   Пояснение към постинга: Поместеното тук не е четиво, а справочник.

   Продължавам с нова серия за римските пътища. В предишния ми постинг описах пътищата, пресичащи Западния Балакан. Това е и основното им предназначение - да преминават през Балкана по тях римските легиони, изминавайки най-краткия път по суша на път към Близкия Изток, до къдета е стигала империята им. Това са били транспортни магистрали, а пътища със специално военно предназначение там почти няма. Тези магистрали са пресичали отново Балкана от с. Тъжа до с. Острец, от Калофер до Острец, но и с разклонения към Видима. Ще опиша и тях. Само два пътя с военно предназначение според мен открих в огромната долина над с. Топли дол. Според мен те са за били предназначени за тайно измъкване на войските при обкръжение или да се предислоцират на неочаквано място.

    Не така стои въпросът с римските пътища, които пресичат Балкана между Петроханския проход и Искъра. Там има стратегия – военна плюс транспортна и аз ще я опиша в този постинг.

    Транспортната магистрала започва от Згориград, достига билото на Врачанския Балкан и се разделя на две. Едната се спуска до с. Лютиброд, където и до днес има римски пост, като римска крепост има и на отсрещния бряг на Искъра. Този път се шмугва по долината на р. Габровница и прехвърля Балкана, като се спуска към село Краево, Ботевградско. Другата част на магистралата се състои от два успоредни пътя, като единият минава високо по платото на Врачанската планина, а другият – в дясно от него в по-ниската му част, като излиза на Дружевската седловина. После се изкачва на рида, по скатовете на който е с. Губислав. От него се спуска в долината на р. Пробойница и по запазено да днес трасе се изкачва на Понора, където се губи под торфа. Този път със сигурност е продължавал за Софийското поле. Макар да познавам отлично планините Косматица и Мала, не съм откривал убедителни останки от римски пътища по тях и то не защото ги няма, а защото са заличени. Тези планини не са скалисти и пътищата са затрупани с торф.

   Военните им пътища, които водят към тази магистрала са над 10 и ще ги пазгледам всичките. За да бъда по кратък когато си послужа с понятието „Магистралата” ще имам предвид пътя от Згориград до превала Дудил, ще го уточня допълнително, но  и продължението на пътя от тази седловина в посока София. Дано да бъда разбран, защото пътната схема на римляните е доста сложна. Аз, понеже я познавам съм беден в обясненията за нея. Години ми бяха потребни да я изуча и свържа като комплекс, за чиито изграждане е мислено, но не съжалявам за усилията. Врачанската планина, Понора, Плана и още десетина планини са в раздела ми „Любими”. Дано министърката на МРРБ прочете постинга ми, да посети пътищата, да се поучи от строителитеим и така да стане, че хората вече да не й викат Лили Талпата. За да не й е скучно, може да вземе и една депутатка със себе си. Ще бъдат най-внушителната пътна комисия, посетила планината. Само трбва внимателно да се придвижват, защото като запристъпват по камъните по пътя, да не се строши някой...

   Доста на гъсто бяха римските пътища на запад от Петрохан, но сега ще се сгъстят неимоверно и ще се окажат взаимно свързани.

    Започвам с

    ПЪРВИЯТ,

Повеждащ на север от кв Заножене. Този път върви покрай р. Ботуня в посока на Тодорините кукли, минавйки от дясната им страна, но долу пътят е префасониран през хилядолетията и не личи в близост до селото. Проличава си едва когато завие на дясно от реката и започне да се изкачва по скатовете, удобни той да бъде построен. Много малко участъци са останали в оригинала от този път, аз не съм напълно убеден къде е минавало трасето му. Той се насочва към билото в дясно от Куклите, но преди него се губи в тревата. Части от трасето му могат да се открият горе по билото между Козница и Понора в скалистите участъци. Те водят към Червената локва, но в дясно от Червената локва ли повежда пътят по Понора не може да се каже. Тук планината е превърната в пасища и пътищата са останали под торфа. Аз предполагам, в дясно, защото от ляво ще се изкачат до тук още няколоко  римски пътища, а един от долината на р. Пробойница също ще се изкачи на Понора.

    ВТОРИЯТ

е един от най-запазените римски пътища. Той започва от Заножене, минава покрай тяхната хижа, Бялата река, и без да се прекъсва трасето му той достига до превала над с. Дружево при един голям понор. Тук трасето му се губи,но според мен то върви нагоре към по-високия също огромен понор и се прехвърля към билния превал над махалите на Губислав, където има запазени участъци от римски път. Мисля, че точно този римски път е довел до тук хората, заселли се по късно в планината с животните си.

   ТРЕТИЯТ

 римски път в този район минава в дясно от с. Долна Бяла Речка и се закатерва по ската в посока на Дружевския превал. Този път се разделя на две. Дясното разклонение отива към пътя, който описах като Втори, а лявото излиза зад импровизираната спирка на Дружевския превал и се губи. По-точно, губят му се стотина метра, където той се включва в Магистралата.

     ЧЕТВЪРТИЯТ

римски път започва от с. Лютаджик и се изкачва на седловината под х. Пършевица, където се включва в ниския участък на Магистралата.  Днес има построен друг път и този шедьовър е разрушен заради новото трасе и заради камъните му. Където пътят е просечен от новия се вижда как са наредени камъните му: долу са най-големите, следват по-малки, но така са наредени, че се натискат към осовата му линия. Страхотни инженери са били тези хора, измислили технологията му на изработка.

    ПЕТИЯТ

 римски път е третостепенен, вероятно стратегически, за изтегляне на войските или бягството им. Той започва над манастира Св. Иван Пусти /ножител/ и се изкачва по тясно стръмно трасе към билото на Врачанската планина, което тук е ужасно – скали и въртопи. Горе в скалистите участъци между въртопите той се появава на няколко места и следва посока към пещерата Леденика. След нея вероятно достига Магистралата.

    ШЕСТИЯТ

 римски пат започва от същият манастир, но в ляво. Малко по-горе в страни от него има останки от римски постове. Продължавал ли е пътят нагоре, не мога да кажа. Ако някога по моите постинги някои решат да търсят този път или им трябва да го нанесат на карта, давам им отправна точка.

    СЕДМИЯТ

 римски път започва от кв. Бистрец на Враца. Той минава в дясно по рида, където са стълбовете за електрозахранването на пещерата Леденика. Пътят е обрасъл жестоко с подраст и не може да се ползва, но път трасето му стои. Може да се върви успоредно на него през гората. Вероятно се слива горе с този, който е идвал от манастира в дясно и се отправя към Магистралата.

   ОСМИЯТ

 римски път започва от същото село, напълно е запазен и тръгва към местността, където е пещарата Леденика. Той следва долината на едно курудере и излиза на платото с пещерите и въртопите, където изчезва. За мен няма никакво съмнение, че пътят е водел също за магистралата.

   Да можеше някой да турне една таблела на този път, ползван непрекъснато от туристите и да напише на нея, че е римски.

   ДЕВЕТИЯТ

 римски път – много важен, Магистралата! – започва от Згориград. От ул. Плакалница той завива в дясно и без прекъсване достига реката над водопада Боров камик. Малко по-нагоре той се разклонява на два пътя, така важни, че ги нарекох Магистралата, защото те минават по различни трасете по платото на планината и се събират при Дружевската седловина. Дясното разклонение на Магистралата поема всички пътища от Заножене до тук.  Лявото разклонение на Магистралата пък приема пътищата, поемащи от долината на р. Искър. Обединена, Магистралата минава над с. Миланово, слиза на Дружевската седловина и се изкачва на превала на рида над с. Губислав. О тук започва разклонение към с. Губислав, като трасето е запазено само през скалистите участъци.

    Магистралата след водопада Боров камик продължава до мина Плакалница, която е била разработвана още по римско време и се изкачва на най-важния кръстопът – този на превала над извора Дудил, носещ същото име. Понеже тази Магистрала ще приеме още доста римски пътища, ще продлъжа тогава описанието й.

     ДЕСЕТИЯТ

 римски път започва от Лудницата над Враца, минава в ляво от водопада Врачанската Скакля и Пещерата и излиза на платото с въртопите. Тук той се губи, но по платато на планината се появяват участъци от римски пътища, които не е ясно от къде идват, защото остават под торфа. За мен няма съмнения, че той също се е включвал в Магистралата.

     ЕДИНАДЕСЕТИЯТ път започва от квартал на Враца в посока към Химзавода, където се заселиха цигани. Под квартала достига тролей, мисля, че №4. Забравих името на квартала, известен  е като Циганския. Пътят продължава от него по долината на реката, но тя е ужасна и преминава в ляво по скатовете. Пътят е доправян, за да минават и по-големи коли по него, на места трасетата са различни и старото трасе си стои. Пътят извежда на платото на планината и завива към вр. Околчица, където се губи по тренистите въртопи, но и той през местностите Избата и Йолковица и после през гора се включва в магистралата. Там съм виждал останки от него.

    ДВАНАДЕСЕТИЯТ

 път повежда от мястото, където започва Алеята на Ботев. Това е третокласен римски път, за което нямам никакви съмнения. Изсечените участъци в скалите доказват това, а също и трасето му на места, когато минава по ливади с тънка почва и е запазено или по скалистите участъци. Пътят пресича едно скалисто курудере, където трасето му се е размило за хилядите години, после се изкачва на поляната под вр. Вола, където се слива с пътя от квартала с циганите, дето цяла Враца е пропищяла от тях и се спуска при карстовия извор Зимника.

   Чувал съм, че има римски път от Паволче покрай карстовия извор Крушевица до вр. Околчица, но не съм намирал участъци от него.

     ТРИНАДЕСЕТИЯТ

 път започва от с. Челопек, той е уникален! Трасето му е изсечено в миргеловите скали, а където е иззиждан с камъни, те са по половин куб. м. и са паралелопипеди. Пътят е много опасен, минава по монолитни скали и е обезопасен с естествени скални парапети. Той достига вр. Околчица. От там завива и се събира с другите римски пътища, които се шмугват в поноровата поляна Йолковица, където е убит Ботев. Събрани в един, тези пътища продължават докато се включат в Магистралата, идваща от Згориград и преминаваща през седловината Дудил.

   ЧЕТИРИНАДЕСЕТИЯТ

 римски път започва от с. Лютиброд, където има и римски пост и крепост, запазени до днес. Той достига Челопек, но голяма част от неговото трасе е унищожено при строежа на шосето за вр. Околчица. Тук от долината на р. Габровница е идвал много голям римски път от Ботевградско. Пътят е излизал над поляната Йолковица и макар там да се губи, според мен се е включвал ком другите, всичките отиващи към седловината Дудил.

    ПЕТНАДЕСЕТИЯТ римски път започва от гр. Зверино, минава под ретранслатора, където са го асфалтирали. Камъни по квадратен метър, наекскрементирани отгоре с асфалт. Този път минава покрай овчарниците и се изкачва през Конския превал на платото с въртопите, за да се слее с този, който събира всички пътища, изброени до сега.

    ШЕСТНАДЕСЕТИЯТ римси път започва също от Зверино и се изкачва чак до седловината при извора Дудил. Той е запазен абсолютно.

    СЕДЕМНАДЕСЕТИЯТ римски път започва от с. Елисейна покрай рекатаа и е много широк. Събира се първо с пътя от Зверино и така достига също до седловината над извора Дудил, където се включва в Магистралата.

    ОСЕМНАДЕСЕТИЯТ

 римски път започва от с. Очин дол, но не се изкачва нагоре в плранината, а пуска разклонения към пътя от с. Елисийна и към с. Оплетня. Над с. Оплетня има местност Стражите, където има останки от мриски постове. Иманяри разкопават руините като за световно.

   ДЕВЕТНАДЕСЕТИЯТ

 римски  път започва от с. Оплетня по левия скат на късата река, достига махалата Старо село на Миланово, където се разделя и лявото му разклонение през махалите Русинов дел, където днес живеят мечки се закатерва по горист рид, който после става алпийски. Пътят прехвърля билото, където се слива с магистралата, но продължава и в посока на с. Лютаджик по друго трасе от описанато, но сред страхоните скали не може да бъде намерен.

   Римските пътища не са изгубили значението си – те са станали причина да се заселят в планината много хора. Те и днес осигуряват връзки през участъци, където няма кьорав катаджия. Сега давам пример с пътя от Згориград до Елисейна, който е път, ползван от престъпниците в региона. Първо те окрадоха скрапа от Елисейна АД, после лифта, а сега огладнялото циганско опълчение от Елисейна с джипове отскача до Враца за някой удар и необезпокявани се прибират през планината обратно с плячката.

   Спирам по темата. Ще я продължа  с описание на пътища от други участъци на Балкана. Постингът написах по памет. Такава концентрация на римски пътища никъде другаде няма. Да се опищат обаче римските пътища из Родипите – това е невъзможно. За построяването им през Балкана има логика, но от къде да премине път през безкрайните деретини на Родопите – това не може да се отгатне по останалите тук и там оригинални участъци. Там архитектурно богатство са само отделните запазени участъци от тези пътища тук и там и стотиците мостове.

  Но пък има и доста римски пътища, които още се ползват...