ПЕТЕЛЪТ – НАЙ-ГАЛАНТЕН  КЪМ  НЕЖНИЯ  ПОЛ

 

   Като добре запознат със Софийския Балкан и новите методи за грабежи в него, попаднах на интересна тема: нов път на разбойниците с изначална точка Литаково, който практически обхваща всичките му населени места чак до Искърския пролом. Едва ли има по-запозват с този регион от мен и напипах пулса на пътя на престъпниците още с първото ми пътуване. По тази тема ще започна да пиша, но попаднах на доста смешна история с едни кокошки и два петела и ще започна с нея.

   В махала Белюви къщи, която се води към Батулия, попадам на страхотно красив петел – долната му част черна, горната – гълъбово сива с черни пера за украса в нея, главата му  като на императорски пингвин, а гребенът като боядисан с най-ярката червена боя. Петел бижу, и наперен. Ухажваше една кокошка, поне три пъти по едра от него, която пасеше отделно от другите кокошки, доста по-дебни от нея и съвсем различни като оперение. Тази бе като с проскубана перушина, грозна. Петелът изравяше от земята по нещо, закудкудякваше към кокошката, която идваше и го изяждаше, той продължаваше да й търси друго нещо за ядене, но да го изяде той – не! Реших да снимам красивия петел, но не стана. От някъде дойде един друг петел, доста по-силен от този и го прогони. Красивият петел побягна и се скри сред дребните кокошки. Новопредставеният /пред едрата кокошка/ петел обаче не започна да й търси храна, а започна да обикаля около нея със строева кречка. Вдигаше си единят крак до главата, задържаше го по около две сдекунди, удряше го после в земята и след това другия. И така със строева крачка той започна бавно да обикаля едрата кокошка. Как да не го снимам с клип, такъв майтап, но и това не стана. Като го доближих той престана да марширува около кокошката, погледна ме застрашително и с наведена глава, крещейки тръгна да ме кълве. Заотстъпвах, но той се настърви още повече. Вече не тичаше срещу мен, а се отдръпваше малко и се засилваше за да политне, хвръквайки на повече от метър над земята в опит да кацне върху мен. Закачулих се с анорака, защото ако успее да кацне върху мен няма да е добре. Отстъпвайки пред това нападение без и да помисля да го ударя с нещо за да се предпазя аз се отдалечих поне на 30 м. от кокошката му, когато той ме остави и се върна при нея. Пак започна номера си със строевата крачка около нея. По подобно смешен начин се държи и овенът когато открие в стадото разгонена овца – първо й танцува няколко минути, приклякайки с предните крака до земята и чак тогава я покрива по закон Божий. Петелът – същият. Кокошката явно взе на сериозно намеренията му, защоото той започна да я обикаля все по-настойчиво, докачайки я с едното си крило и тя легна в торта. С разперени крила петелът й се покачи, с човката си здраво хвана гребена й /да не му избяга?/ и за 2 – 3 секунди оплоди яйцеклетките й. След това стана, запляска с крила, разкукурига се, успокои се и изчезна бавно  в посоката, от където дойде. Вече не представлявах интерес за него, да ме подгони отново. Кокошката обаче стана, закудкудяка с всичката си сила, пляскайки с крила и с високо вдигната глава се затича към другите /дребните/ кокошки, между които бе и красивия петел. При набега й те се разхвърчаха от страх като пилци, петелът – и той. Тя потича още малко, поразмаха си крилата, изплаши всички останали кокошки, успоки се и отиде да пасе там, където си беше и преди. Представлението завърши. Гледайки я си спомних поговорката от Шопско за жените със самочувствние,което демонстрират: Оди като кокошка, газена от петел!

   Дали защото кокошката бе разгонена, поради което дребният петел я ухажваше предлагайки й разни лакомства, дали поради същата причина едрият петел дойде, оправи я и си уйде или пък причината тази кокошка да бъде най-ухажвана от всичките е, че тя бе от друга порода и поне три пъти по-едра от останалите и поради туй петлите предпочитаха нея,  за мен остана в тайна...

Спомням си разказа на Хайтов за мериносовия овен, който играе хорце около овцата, а стария овчар го дава за пример на младия си колега и му изнася нагледна лекция като как жена се люби. Щото онзи не бил свикнал, нямал време за ухажване и нежности и само скърцал със зъби. Брех, да му се не види.

Сега вече народа се изучи от някои специални канали на телевизиите и се страхувам, че вече се преучи.

Там единият от героите даваше за пример мериноса и кртикуваше другия, че си бие жената. Което и при овцете не се случва...
Всеки овен постъпва така, но танцът им е доста удължен, когато той се извършва от привързан коч. Това е коч-пробник, който е с престилка и не може да оправи овцата, но като затанцува покрай нея овчарят знае, че е разгонена и я осеменяват изкуствено със сперма от расов коч. При разказа на Хайтов той е внесен от Голямата страна и пуснат директно да "мърля" в стадото.