РИМСКИ  ПЪТИЩА  В  ЗАПАДНА  СТАРА  ПЛАНИНА

 

    При разговор с г/жа Зденка Тодорова тя прояви интерес към римските пътища в Западния Балкан, които прехвърлят билото на Балкана и от нас преминават в Западните покрайнини. Трудно ми беше да й отговоря в краткото време, което имахме, поради което сега ще ги опиша. Макар да сторвам това по памет, ще се справя. Темата обаче считам за интересна и за по-широк кръг хора, поради което я помествам в блога си - може някой да проявява интерес към тези римски останки у нас както аз.

    Римските пътища – към тях винаги съм проявявал жив интерес. Предполагам, че ги разпознавам по-добре от тези, които се занимават с тях във връзка с професиите си. Пътищата преминават по определен начин през планините, изсечените скални пасажи за тях не могат да бъдат сгрешени поради спицификата на прилаганата тогава технология. Същото важи и за подредбата на камъните. Пътищата са три категории като широчина и дебелина на каменната настилка. Тук ще отбележа, че най-широкият римски път, който съм виждал е в района на с. Биволяне, Кърджалийско, широк нпад 4 м. Но има и други, които изглеждат като недоправени. Те са тесни и се губят след определено разстояние на неочаквано място. Такива има два само в едно село, Топли дол в Западните покрайнини. Предполагам, че са строени със стопанска цел, за да достигат до определени мини или като резервни за маневри на войските, а е възможно и поради някакви причини строежът им да е бил спрян /от тогавашната министърка на МРРБ Лили Талпата/. В този постинг ще опиша само пътищата от прохода Петрохан до Салашкия проход. Тук римските пътища са много, защото от Берковица до Белоградчик е имало римски легиони, които са пребивавали тук постоянно. Имало е римски чиновници, които тук са имали прислуга и роби, за тях са били построени градове, крепости, бани /в селата Бели Мел и Равна/. Едно от твърденията къде са били разквартирувани римскте войски е, че това е ставало сред масиви от кестенови дървета, осигуряващи голяма част от прихраната им. Сега няма да описвам римските пътища между Петрохан и река Искър, които не са малко и са доста широки. Най-важният римски път там е бил този през с. Челопек. От вр. Околчица към селото се спускат два пътя, единият от които няма аналог като архитектура измежду техните пътища в България.

 

     Първият римски път, който прехвърля Балкана в източния му участък от север на юг е този през прохода Петрохан. Пътят е минавал през с. Бързия, после трасето му е разширявано и измествано за да се намали наклона му. Оригиналното трасе на пътя се появява малко под Петрохан и преминава зад хижата, като се устремява нагоре към вр. Зелената Глава. За обслужване на  ретранслационния възел на върха римският път е разширен и асфалтиран около 3 км, но след завоя за кулата в дясно той продължава в автентичен вид още около два км. Той се спуска леко и прави разклонение на ляво. Направо продължава към масивите на вр. Ком, преминавайки под тях от южната им страна. За нуждите на животновъдите този път е осакатен, но трасето му продължава до вр. Сребрен, прехвърляйки водоелния рид между реките Височица и Сребърна.

   Лявото разклонение от този римски път се спуска по брега на р. Нишава, като на места има напълно запазени участъци. Този път излиза долу при моста на р. Нишава над с. Гинци, минавайки успоредно покрай реката. И изчезва.

   Браво на стоителите на този път: вместо да го построят по най-късия и удобен участък, където преминава днешното шосе от с. Гинци за Петрохан, те са го прекарали по сравнително тежък участък, но в който няма тресавища. И това са предвидили.

 

   Втори римски път преминава покрай Берковската река, а в самата Берковица до него има останака от римска крепост. До Хайдушките водопади той е разширяван, но след тях става автентичен. Запълзява по десния бряг срещу течението на реката и се губи в гората. Той излиза на седловинаата под вр. Сребрен, която е била доста голямо кръстовище за римските пътища.

   Трети римски път – много широк! – тръгва от с. Дълги дел отново за седловината под вр. Сребрен. Той е разширяван, трасето му е измествано, но има останали участъци от него. След седловината пътят се спуска по р. Сребърна, където има останали напълно запазени участъци. Спуска се до вливането на реките Сребърна и Височка над с. Комщица и продължава покрай реката Височица. Вероятно пътят продължава през с. Губеш, после през Годеч, където в махала Трап в центъра на селото има запазен участък от този път, който слиза в Годеч при Римската чешма до автогарата. И се губи.

   Към този раздел ще допълня, че където се вливат реките Сребърна и Височица по посока на с. Гинци към седловините с поноровите тераси под нея започва да се изкачва друг римски път. Мутра е приватизирала един понор, заградила го е барабар с езерото, има кучета като мечки и не можах да проуча този път.

 

   Четвърти римски път минава през с. Дива Слатина, прехвърля Балкана в ляво от Кацакамък и се спуска в ужасяващо стръмна долина към с. Йелова в Западните покрайнини. Интересното е, че този път се събира с друг, който се спуска от Копрен, но той пък се губи във вековна букова гора. Познавайки много добре Копрен от нас и от към Западните покрайнини, не мога да си представя от къде преминава пътят през тези скални ужаси. Сигурно е изсечен в скалите както пътят над с. Челопек.

 

   Пети римски път – много голям! – преминава от с. Копиловци до с. Дойкинци в Западните покрайнини. В с. Копиловци има римска чешма до пътя както тази в Годеч. Този път преминава през най-красивият участък на Балкана. Познавайки отлично тази планина считам, че е така. От Копиловци пътят се изкачва на рид, който разделя Копиловци и Чипровци. После се шмугва по долината на реката с водопада Големия скок. Заобикаля го в дясно, заизкачва се към прекрасните високи алпийски обгледни поляни - водосборен район на много алпийски рекички, после минава под Трите кукли и поема към билото. Като любител строител давам висока оценка на инженерите на пътя, които са го строили в участъка върху алпийска ливада. Така са го надигнали, така са му дали наклон, че той стои непомръднал до днес. Камъните са заклещени един към друг. Военните са разбили този път на две места заради приватизиране на камъните му - веднаж за да построят задставата Трите кукли и втори път за да построят поста на самото било на планината.

  След прехвърлянето на билото на Балкана в близост до вр. Вражата глава той се спуска към с. Дойкинци. От всички долини в Западните покрайнини, тази считам за най-красива. Долината започва с естествени смърчови и букови гора почти изпод връх Копрен, като в една лъка се събират няколко планински потока. Това е най-дивото място, което съм виждал в Балкана въобще и от което тръгват дивите свини по билото на Балкана, а вълците – и към България.

 

   Шести римски път върви по долината на р. Огоста при гр. Чипровци. Там има/ше!!!/ римски мост, съставен от шест трапецовидни огромни камъка. Педераси направиха соцмоста над този шедьовър и днес той може да бъде разгледан ако в момента не е залят от водата на реката. Пътят достига с. Мартиноово и продължава по долината на реката в посока на билото. Той минава между върховете Мартиноваа чука и Голяма чука, където също има пост и се спуска към с. Топли дол в Западните покрайнини, където се губи из ливадите. Не съм успявал нито веднаж от с. Топли дол да намеря този път, но пък намерих други там:

   Един тръгва по р. Топлидолска и на края на селото прави разклонение в ляво, като трасето му е изсечено в скали. Устремява се към Миджур. Вероятно пътят покрай реката отива за с. Мартиново, но е неоткриваем - долината на реката е много тясна, а по ливадите римските пътища са покрити с торф.

  Друг път над с. Топли дол започва от този за с. Мартиново в ляво, но е много тесен и преминава през скални участъци. След около 3 км. се вижда, че там строителството му е било преустановено. Този път в дивотията е така ползван от дивите животни, че изобщо не е обрасъл с подраст.

  От селото /Топли дол/  в посока на Бабин зуб започва по скалите високо над р. Темщица друг тесен път, изсечен в скалите и настлан с огромни скамъни, вероятно стратегически. Излиза на поляниите над селото и се губи. И той отива към Миджур.

   За пътя от с. Топлидол към Бабин зуб не намерих убедителни доказателства, че е римски.

   До тук станах 6 римскш пътища, но билото на Балкана става много високо при Миджур и в неговия участък римски пътища, идващи от с. Горни Лом няма.

 

    Седмият римски път – много голям! – преминава през с. Чупрене и Светиниколската планина и се спуска през с. Равно буче до град Кална. Неговият участък също преминава през много красиви места. Седловината Светиниколски превал е една от най-красивите в Балкана. От едната страна има три турли като родопската над с. Солища, а от другата – алпийският връх Хайдушки камък и след него Орловият камък. А ридът, спускащ се от вр. Хайдушки камък, който разделя Стакевската и Чупренската река каква красота е! Започва със сккали, после смърч, после букови гори. Билото на планината в Сърбия прави завой на 90 градуса както при Рибарица. Страхотно е. Този път е един от най-запазените, ползван е до затварянето на границата от Гошо Тарабата и  на Фашисткото Куче. Уточнявам, че този път в Сърбия вече не преминава през Западните покрайнини, за чиято граница се счита ридът Бабин зуб, но казвам, че между хората от двете страни на Бабин зуб няма никаква разлика и че те са българи.

 

  Осмият римски път прехвърля планината от с. Стакевци към гр. Княжевац в Сърбия. Той започва от изоставеното сграда на ТКЗС в Стакевци и леко набирайки височина достига билото на планината при вр. Голеш. Пътят е много запазен, но е обрасъл с подраст и е непроходим, върви се покрай него в гората.

 

   Девети римски път идва от Белоградчик, минава зад с. Праужда и се изкачва по рида над него. Там има останки от крепости, където иманяри копаят като за световно. Този път минава над с. Граничак, над с. Салаш, но се губи в ливадите. Предполагам, че той извива и преминава през Салашкия проход, където се събира с щшосето от с. Салаш и също се устремява към Княжевац. Тук теренът е тревист, а това е предпоставка за образуване на торф, който затрупва пътя ако не се ползва.

    Написаното от мен може доста да помогне на някой, който има интерес по тази тема. По отношение на хобитата, които имам, съм доста задълбочен. В блога си имам постинги за екология, за краеведчество, за музика и др., които макар да са писани от любител съдържат съществени неща. А по темата за римски пътища съм доста вещ, защото когато попадам на тях при пътуванията си, стремя се да си изясня кои региони са свързвали. Голяма част от населените места възникват благодарение точно на тези пътища.

  

По доста планини си шетал и доста пътища си видял...

пътищата свързват хората...Надявам се написаното от теб да достигне по предназначението си и там, където са останали хора да се свържат помежду си.
Преди години на Рожен и аз съм попадала на такъв път и съм оставала заинтригувана от строителството на такова високо място. Какво ли им е коствало на тези, които са ги строили? Освен умения, необходими са били и много усилия.

Поздрави за всичко това, което публикуваш в блога си!!

Тежката работа с камъните е била извършвана от робите в римската империя. Те са били ползвани докато са имали сили да работят и при неработоспособност според надзирателите им те са били пребивани или убивани. Натрапчивата мисъл, когато виждам огромните каменни блокове по половин кубичен метър е тази, че само роби мотат да свършат това. Проучвателната работа обаче, къде да премине пътя, технологията на строежа, организацията на работата, включваща продоволстние, транспорт, охрана на робите - това никак не е било лесно. В Родопите са строени и много мостове - само там! - по които да преминават пътищата, което е още по-сложно. Тези жестокости остават далеч в историята, но оставените от римляните пътища предопределят след разпада на империята кои райони да бъдат заселени. Давам пример със Софийското село Меча поляна, до което достига просечен в скалите римски път. Същото е с благодатната долина на с. Топли дол в Западните покрайнини, която е недостъпна ако липсваше изсеченият в скалите римски път.
Тези пътиища са мое хоби и ще опиша и други подобни райони.