Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2012 00:37 - В МАЛАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2261 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                       В  МАЛАТА  ПЛАНИНА

                                                 

            Преди 113 години Вазов посещава Малата планина, където веднаж го срещат конни стражари. Цитирам стихотворението на Вазов:

 

                                            ХАЙДУТИ

 

                               Стражари конни в планината

                               стигнАха ме и ми явиха:

                               „Пази си джеба и главата –

                               разбойници се тук укриха.

 

                               Разбойници ний гоним люти!”

                               „Приятели – казах им тамо, -

                               кажете: гониме хайдути –

                               в гори хайдути има само.

 

                               Нещастните, и те се чуват!

                               Аз даже ги почитам малко:

                               те кожа и живот рискуват

                               за своето коматче жалко.

 

                               Разбойниците тук не бродят,

                               в горите и по планините:

                               те другаде свободни ходят,

                               но вие тях ги не ловите.”

 

                               Юли 1889 г.

                               Върх Ветриловата воденица

 

    Поклон пред този велик ум, който считам за един от духовните си отци! Поет и писател! И Пророк!

 

   113 години по късно – аналогичен случай. Преминавам по билото на Мала планина от ж. п. гара Реброво в посока към Чибаовци. Маршрутът е 5 – 6 часов, красотата е невероятна! От двете страни на планината има пътища за безбройите махали на Церецел, които народната власт оформи административно като отделни села. По средата на маршрута има и църква „Свети Апостоли Петър и Павел”, която е ограбена от свогенските цигани от към всичко, което става за скрап, включително и камбаната й. Местен човек, преселил с в Канада споносорира възстановяването на църквата, но последва същият сценарий. Един етнос гледа на възстаноновеното откраднато имущество като на заредена му отново хранилка.Сега в църквата има само такива икони и детски рисунки, които нямат стойност за крадците, но вярвящите подържат църквата изрядно. Прашинка няма в нея или небоядисано ъгълче. Вратата е отключена, има книга за посещенията, свещи. А от седловината пред църквата какво се вижда към София, Рила, Косматица! Да допълня и разкошния оброчен кръст, до който е построена църквата през 1933 г. Този кръст е почти толкова голям и богат на каменорезби, колкото откраднатия от Гинцките гробища кръст и поставен до параклиса на НДК.

    По Малата планина преминава билен път през чудни ливади, дъбова и букова гора, но и през борови гори с огромни дървета от черен бор, които са насадени на мястото на изсечените дъбови дървета. Може да се слезе към всички Софийски села от Курило до с. Понор, по Пролома - към селата от Курило до Томпсън и към селата покрай Искрецката река от Свидня до Бучин проход. Тази планина ползвам за зимни преходи, защото там винаги има утъпкани пътища от автомобилите на дърварските и ловните кантрабандисти. Да не пропусна - и от престъпници /от гето Зли дол?, от гето Гара Курило?, гастрольори?/,  които крадат и мъкнат или возят към гетата си или Вторични суровини. Престъпността расте и става все по-агресивна, писал съм го това доста пъти.

   Запленен от тази красота, поех по път, който не водеше в желаната посока, да си кажа, загубих се. Спрях и се огледах - реперите ми за този маршрут ги нямаше, посоките не ми излизаха. Коригирах си маршрута, преминавайки през гората. Тя е дъбова, рядка, има пътеки, направени от дивите животни. Приказна красота, но преминаването през можеше да свърши много зле:

   На края на гората в страни от пътя стоят двама „туристи”, така ги помислих. Приближих ги, попитах, туристи ли са като мен или живят тук наблизо. Долових обаче лошо излъчване от към тях, а единият стои с гръб към мен и не говори, като паметник Не отговори и на поздрава ми. Другият каза: Ние бЕреме дЪрва.

   Подозрителността ми нарастна, това не е възможно. С какво ще бЕрат дЪрвата, с какво же ги карат? Те бяха като мен с по една малка раничка. Попитаха ме къде отивам, аз ги излъгах. Казах им, че отивам в Кътина, въпреки, че отивах за Чибаовци. Те явно ме бяха видяли преди тях и изчакаха да  разберат що за човек съм, предполагам. А може би и що да сторят с мен след като разберат. Тръгнаха след „разговора” с мен в посака, по която щях да продължа и аз. За да не сме заедно, уж спрях да си почина,  а те бързат като моторетки и изчезнаха от пътя. След минути виждам още двама подозрителни, но вече им се ядосах. Спряха ме те, легитимираха се като полицаи и ме провериха. Единят обаче бе сътрудник на полицията, аз съм го виждал в кръчмата в Чибаовци. После си призна, че не е полицай.  Той носеше половинметров нож в дървен калъф и каза, че ако е бил на мое място щял да ги убие и двамата, защото му ограбили къщата и убили негов роднина. Върху мен падна съмнение, че съм тук за да помогна с нещо на двамата престъпници, които те искаха да заловят. Крадци с взлом - много, но тези двамата били извършили и убийства на ограбени от тях. Чак тогава се вдигнала полицията. Няма ли труп, те не си размърдват задника срещу крадците. Разбрали кои са, двама близнаци. При разпита ми дали си приличат казах, че единият стоеше с гръб кам мен. Сега разбрах, че си е криел лицето, да не разбера, че са близнаци. Обадиха се полицаите на колегите си за мен, да не ме закачат и те, но ми казаха да слеза към Кътина, защото към Чибаовци е пълно с постове. Само туй ми липсва, да ме ухапят и кучетата им, полицейски дресирани овчарки.

   Ами сега? Аз излъгах тези убийци, че ще слизам към Кътина и наистина се наложи да отиида натам. Ако ме причакат? Полицаите ме предупредиха, че не трябва да ходя повече по планината, където има махали, защото там вилнеят и се крият престъпници и че ще ме убият, ако ги изненадам,  но обясниха така страшно как може да се случи това, че не смея да го напиша. Изплашиха ме наистина и ще ги послушам.

    Стигнах аз до църквата на Церецел, влязох, помолих се и се вписах в книгата както винаги, когато минавам от тук и тръгнах за Кътина. Дойдоха още джипове с полицаи от към Кътина, поуспокоих се – има кой да ме пази, но измислих и сценарий, ако отново срещна убийците. И ето ги отново. На около километър след църквата – те пак пред мен, пак на границата на пътя с гората. Изтръпнах и им дадох знак с ръка: Тихо!!! Приближих ги, кръвта се качи в главата ми. Те бяха неспокойни, което пък успокои мен, в това състояние човек не е агресивен. И шепнешком им казах, че на 50 м. зад мен има дебнещ човек с автомат. Ефектът беше отличен. Както бяха в края на гората „близнаците” веднага се повърнаха в нея. Дума не казаха. Продължих към Кътина, но с голямо напрежение макар да ми бе ясно, че на престъпниците сега не им е до мен.

   На около 4 км. над Кътина има ловен дом, където се сбират пиянища. Преди него в посока Кътина срещнах кола с полицаи, които спряха. Казах им: Май изпуснахте престъпниците този път. Поговорихме, а те в заключение казаха: Щом са горе на билото, не са в нашия район. И отпътуваха, предполагам за ловния дом.

 

     Вазов пише, че в планината има хайдути, че разбойници не бродят в горите и във планините, че те другаде свободни ходят, но полицията не ги лови. Времето се променя, мисълта на Вазов след повече от век остава валидна само във втората си част.

   Този неприятен епизод, който ми се стовари да си призная го очаквах. От години – това го пиша и в блога си – в планината срещам „разузнавачки”, които оглеждат и планират обирите като техника, хора и подбор на пътищата, срещал съм закачулени крадци, такива със сезалови чували, крадци на гора, бракониери и всякаква измет. До днес обаче аз се чувствах в безопастност от тези престъпници на дребно, но наглостта им е нарастнала много, а това, което се краде вече е втора ръка, ценното отдавна е заминало за гетата и за скрап. Като пример за вторична кражба посочвам фургоните на мутрата дървар над с. Войняговци, където крадци на метали обърнаха фургоните и изрязоха едрите метални части от тях. Остана развалина, боклуци от ламарина и дъски. Тази развалина усвоиха други крадци, да ги нарека помияри. На поляната, където лежаха частите от разрязаните фургони няма и следа от тях. „Разузнавачки” са нарочили плячката отново. Едиинственият, неокраден паметник с метали е този на партизанина Венче Найденов, но не казвам къде се намира той. Неговите метални части стоят като оазис до останалите ограбени елементи от един доста голям обект.

  Според официалната статистика грабежите блили намалели с 10%. Не приемам това твърдение - грабежите са вече част от поминъка на доста хора, не само на тези от един етнос. Днешните убийци бяха бледолики. Подозирам ги, че са от с. Владо Тричков.

   А аз – аз трябва да взема някакво решение за зимната си туристическа програма. Защото:

   Полицаите казаха, че днешните двама ще ме убият не само заради документите и парите, които евентуално нося със себе си, но и заради храната или дори за водата в раничката ми, защото така са го зъкъсали в обкръжението, в което са сега, че биха сторили всякакво престъпление за да удържат и да се измъкнат.

   Как се обърна всичко! Знам, че разбойници бродят по горите и във планините, където има населени места с временно обитавани къщи, следите от обирите са навсякъде. Но че са станали толкова опасни, не съм и предполагал. Днешната среща беше фатална за мен. Трябва да променя нещо, за да не се окаже някоя нова такава среща летална...

   И ще го сторя.Защото нямаме държава и се връщат кърджалийските времена, когато поминъкът в разпадащата се турска империя на доста хора се е осъществявал от престъпност. Тя тогава е била организирана. Днес я има в два варианта – организирана, чиито дейци стражарите не ловят, но и дребна, която води до отчаяние и страх и безпомощност при обикновените хорица. Хайтов пише, че последствията от кърджалийските години са били такива, че от голата като тупан ограбена Бълтария вече нямало какво да се открадне.

 

   Тръгнах към планината със съвсем други, чисти намерения, връщам се мрачен и изплашен. Ще ме пропъдят ли тези опасни престъпници от планината, да не стане с мен така, както ме предупредиха полицаите.

 

   А красотата на Малата планина - тя е описана в едно стихотворение на Вазов:

 

                               В  МАЛАТА  ПЛАНИНА

 

                           За очите – красни, дивни гледки,

                           за душата – шир, възторзи живи,

                           за поета – вдъхновенья редки

                           имате, чукари горделиви.

 

                           Хубави сте! За сърце наслада –

                         вред, де поглед падне, де крак стъпи:

                         спорни с сенки, с извори, с отрада –

                         само за орача вий сте скъпи. 

 

                          За браздица нямате вий място,

                          труд упорен ялов тук остая,

                          глад и нужди вам са гости често:

                          нищета сред пазвине на рая!

 

                          И човекът дрипав, твар нещастна,

                          роб на мъки и на мрак вековни,

                          туря пятно в таз картина красна,

                         фърля скръб в предела тоз чаровни!

 

                          Май 1899 г.

 

    Въпреки тези опасни престъпници, аз се чувствам горд, че бях в планината, вдъхновила Вазов да напише това прекрасно стихотворение. С тази кода в последния куплет.

    Днес престъпникът туря пятно в таз картина красна.

   

 



Гласувай:
7



1. sande - Санде: Днес престъпникът туря пятно в таз картина красна....
23.11.2012 11:03
Коста, разказаното прилича на криминално четиво.

Кърджалийски времена. В 21 век!?
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Големи премеждия си имал. Направо ...
23.11.2012 14:20
Големи премеждия си имал. Направо не е за вярване, че това се случва в днешно време, но гладът води до там, хората оскотяват и са готови да крадат и убиват, за да се нахранят. Чувала съм, че в този край безработицата е най-голяма. Не ичитам, че това е оправдание да крадеш и убивап, но реално при нисшите духом до там се стига. Напоследък и аз не ходя сама за билки и берем със съпруга ми в близост до селото за да нямаме проблеми. Радвам се, че си оцелял.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190470
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031