Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2012 11:44 - СЪДБАТА НА ВТОРАТА МИ ПЛАНИНСКА ПРИЯТЕЛКА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3062 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 19.11.2012 13:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

      Тази кола през 2009 г. бе на 32 години. По вид и техническо състояние 
         обаче тя мязаше на една жена на 16 години. А сега - на парясана... 

image

          Щях ли да видя тази красота, ако нямаше кой да ме докара в с. Друмче?






    
ВТОРАТА МИ ПЛАНИНСКА ПРИЯТЕЛКА – С ЛОША СЪДБА СЛЕД МЕН....

 

    Става въпрос за втората ми кола, с която посещавах планините. Това бе една прекрасна Skoda 105 L. Купих я през 1993 г на 53000 км. от приятел, който я пазеше в гараж и беше като кукла. Колата е от 1978 г. и е първата от този модел. За да „пробият” на пазара, този модел коли бяха с отлично качество. Аз я карах само през лятото, през зимата стоеше в гараж. За планината ползвах до 2000 г. другати ми Skoda 100 S, която промених доста. Смених й мотора с чисто нов от Skoda 120 L, с която катастрофира сина на моя колежка. Смених й пружините и тя стана по-висока, като джип. По ускорение и по преодоляване на наклони наистина можеше да се мери с джиповете. С нея съм преодолявал толкова стръмни наклони, че ме беше страх да не се обърне на покрива си. Тази кола е историческа за нас, защото по време упоритата си строителната програма от 1993  до 2000 г. тя бе най-важният ми помощник. Писал съм вече, сам съградих три къщи, между които една зимна, един разкошен гараж, който може да се надстрои и една лятна. Без тази кола с подсиления багажник на гърба й нищо нямаше да направя. Тя бе мулето ми за Родопите и катъра за Балкана. И магарчето за дребни превози.

   Нямях възможност да плащам рекет на застрахователите. за две коли и спрях от движение старата. По planinitenabulgaria от 2000 г. ме понесе новата. Пътуванията тогава извършвах предимно по Западния Балкан и по Родопите, но през лятната почивка пътувахме на много места из страната. Сега като се замисля, къде ли не сме били. А като турист, нощувал в колата, съм се събуждал в центъра на кръг от спящи покрай мен коне. Веднаж чаакали се качиха на багажника на колата, където бях „укрил” обелки от салам. На рида между река Сребърна и Височица, в центъра на боровинажа, събуждайки се, видях, че до колата ми се е появило мечо лайно. Промених програмата, лагерът закрих веднага и изчезнах от там.

    Времето обаче тече, всичко се променя. През 2007 г. се пенсионирах и везех доста пари при пенсинирането ми. Жена ми постави ултиматум: или купуваш хубава кола, която да ни отива или няма да се кача на старата! Послушах я, взех Citroen Xantia, тип хетч бег. Случихме с покупката, защото колата излезе разкошна – на 73000 кч., икономична, вози много меко. Как да тръгна с това бижу по планините? Ползвах още две години старата кола за тази цел, но все по-жестоките цени на рекетьорите-застраховаели ме принудиха да спра от движение и нея. Спрях я в отлично състояние. Всичко по нея работеше и бе в изправност. В мазето си имах сервиз за нея и каквото трябваше си го поправях сам. Колко пъти ми предлагаха да я купят като ретро кола.

    Аз обаче не мислех да я продавам. Реших да я подаря на една предишна колежка, от която останах с прекрасни впечатления. Беше изключително интелигентна без да има някакво специално образование, имаше чувство за красота и отношение с хората. Когато празнуваше някой или тя самат, всичко бе подредено безупречно, ако тя трябваше да купи букет, той бе най-красивият възможен. Ако изпрати клип по някакъв повод, той е винаги изключително изискан. На моя имейладрес си ги пазя всичките. В тях има мисъл, послания, красота. От друга страна семейство й явно бе в голяма нужда и живееха в бедност. А тя –  угрижена, излъчваща тъга, без надежда за промяна към добро спрямо нея..

     Аз винаги съм подкрепял интелектуалците, добрите, учил съм се от умните хора и поради тава сторих този жест към нея. Исках да я извадя от това равновесие, в което живееше тя, да се раздвижи малко, да живне, да има по-високо самочувствие. Да подкара кола по улиците, да отиде с нея на работа, на Рилския манастир. Както може да си прави красиви прически и се да облича изискано със свръхскромните си средства, да се държи като интелигентен човек, така да получи ведтаж в живота си бонус, кола подарък. Тя никога не е имала кола, не може и да помисли да си купи, но пък има книжка и изведнаж получава едно бижу. Надявах се го подкара. А колата тогава бе на 100000 км., но по техническто си състояние и вид от вътре и от вън съответстваше на една жена на 16 години. Жената имаше доста разнообразни интереси, но едва ли те са съвпадали с тези на съпрутга й, защото не бяха намерили време да посетят Рилския манастир.

     Госпожата много се развълнува, само успя да каже, че това вероятно е подарък от баща й, починал твърде млад, който сега, чрез мен й помага. Много е мила.

     Това бяха мотивите ми, за да подаря на момичето колата. Би трябвало да кажа госпожата, но откакто станах много голям, госпожите възприемам като момичета, на 20 х 2, че и повече, едновременно с това ги възприемам смешни. Дори да имат трудности, представям им ги от смешната страна.

      Само че не стана, както го бях намислил. Съпругът й, който така и не ми е ясно дали воъбще работи, яхна колата и не слиза от нея. Госпожата понякога се е качвала в колата вероятно, но при необходимост – да прекарат багаж, да свършат нещо. Но да кара тя колата – това просто няма как да се получи с този мъж. А той само ползва колата и прави нещо по нея ако тя спре. Да се погрижи за вида на купето, да смени на време масло,  филтър, ремъци – това е изключено. Колата сама ще си покаже какво да се направи по нея като спре. На два пъти ми се наложи да ползвам колата за да превозя дълги товари. Първият път щях да направя беля. Единият от предните амортисори бе изтекъл и колата започна да влиза в резозанас на бул. Цариградско шосе. Едвам я овладях. Маслото бе под долната черта и като катран. Купето – кочина, миришеща на цигари, а в тази кола никога преди не е било пушено.

      Вторият път нещата бяха станали още по-трагични. Ще направя сравнение, ползвайки термин от военната област:

     След откриването на тежката картечница, която покосява войниците, като противодействие срещу нея военните конструират танка. А като противодействие пък срещу танка измислят 76 мм. оръдие, което изстрелва 76 мм.  куршум от свръхздрава сплав. Той пробива бронята му, навлиза в танка при екипажа и посредством остатъчната си кинетична енергия избива екипажа му с рикушетите си или дори го взривява, ако удари взривател на снаряд.

   Така изглеждаше и милата ми кола. Като да бе влязъл в нея противотанков куршум и отдал кинетичната си енергия чрез удари по  купето от вътре. Това, което се ползва, бе частично потрошено, това, което служи само за красота – изцяло! Имах в колата икона на Св. Иван Рилски, поръчах да си остане там, няма я и нея. Същото важи и за най-дребните лостчета, като това за клаксона или за мигачите. Не посмях да погледна при мотора. Колата е инкасирала и удар в бронята, който бе деформирал десния й преден калник.

   Какво мислех, какво стана. Искаше ми се туй интелигентно момиче малко да се раздвижи, да излезе от състоянието на постоянно угрижено същество, да живне. Ама май му не дават. А е възможнно да са го докарали до това състояние и да внимават да не излезе от него. Още една такава позната имам в подобно положение, тя е с поетична дарба.

    От друга страна, колата доста служи на семейството. Преместили са се от един апартамент в друг и цялото домакинство са превозили на 15 курса с тази кола, ползвайки багажника на гърба й. А той е също уникален, защото е от Вартбург, но аз го приспособих за моята кола. Толкова съм го подсилил, че дори бургаската прокурорка Жанетката, която бие с 30 кг. една депутатка от ГЕРБ ако  се покачи на него, ще я издържи.

   Още един факт ще изтъкна и ще го оставя без коментар. Трябваше ми колата за един ден. Докара я човекът да си свърша работата. Аз когато я ползвам, изминавам точно 34 км. и доливам 5 л.Нищо, че съм им подарил колата. Този път докараха колата без бензин. Жестът, че ми услужват с нея, явно новият ползвател на колата счита за достатъчен...

    Не винаги става, както човек го намисли...

  

 



image

Лагер махала Кълвача /Източни Родопи/. Месец ноември. През деня времето е прекрасно, но вечер става много студено. Колата се покрива с роса и нищо не се вижда от вътре.  Посред нощ стадо магарета ме събуди, защото започнаха да се чешат в колата. Взех ги за мечка и се изплаших. На сутринта бяха пак при мен, може би ме бяха харесали за магаретар...


        Послепис:
        Спомних за един доста драматичен момент с тази кола, когато посещавах Комовете. Има път от с. Гинци за обслужване ва водохващането Петрохан-запад. То е дълго 17 км и достига до водохващането на р. Сребърна. Тя се казва така, защото още римляните са добивали тук сребро, твърди се, чо по нея имало самородни парчета сребро. Тях не съм видял, но пък покрай нея минава римският път от с. Дълги дел за с Комщица.
  Ще си правя лагер аз на р. Сребърна. Само че до там се пресича един рид, който разделя реките Височица и Сребърна. Водохващането минава през тръба под рида. От към р. Височица е доста стръмно, но пътят е добре чакълиран. От другата страна обаче пътят е още по стръмен, има остри завои и на места чакълът е отнесен от пороите - останал чист почвен пъ, пързалка при дъжд.. Спуснах се аз, моторът не може да задържи на първа скорост, а завоите - страшни. Ами по обратния път?
  Ходих по долината на р. Сребърна - тя от бижу нагоре. Красота, и никакво човешко присъствие. Изоставените пасища се превземат от хвойната, а доста от средите на големите хвойнови гнезда бяха приспособени за гнезда за нощуване на големи животни. Прасетата орали като булдозери. А каква красота крие веригата на централното било от вр. Сребрен до вр. Ком! Такава красота срещнах по-късно само в Северната Крайна над с. Дойкинци.
   Дойде време да се прибирам обаче, треска ме затресе, ше успее ли колата да се изкачи по стръмните завои. Втълпих си, че при неразумно подаване на газ при ниска скорост колата може да се обърне назад и срещу това сложих в багажника, който е отпред камъни с тегло на един дебел човек. Защото при навеждане назад голяма част от теглото преминава само върху задния мост. Прекръстих се, помолих се на моя Светец да успея и поех. Точно преди наклона спрях и се изкачих малко да го разгледам. Положението бе критично, защото ако някъде се наложеше да спра, тези остри завои на заден ход няма как да ги взема, а скатът слиза право в реката ако се излезе от пътя.  Но се обнадеждих, не ми се стори чак толкова трудно. И поех, навлизайки в стръмнината с почти максимани обороти. Колата издържа!!! На правите участъци оборотите се запазваха, на завоите леко падаха, но излизах от тях и пак добивах необходимото ускорение до следващия. Цялото напрежение продължи не повече от минута. Изкачвайки се на седлото, където има извор спрях да си почина и да огледам колата. Свалих камъните, заспусках се към р. Височица. Тук пътят е по-здрав, но и в този участък на първа скорост без спирачки не бе връзможно да се кара.
  Това бе най-тежкият момент за колата, когато съм я "разхождал" по планините,  който тя издържа. Ако бе предишната, с 300 кг. по-лека и с много мощен мотор, изобщо нямаше да се замисля, че ми предстои трудност. Стръмните завои не само нямаше да я затруднат, но тя щеше да ги изхвърчи. С нея съм бил на заслон Маринка, на Бегликя, на седлото Табите, на вр. Мазалат, на много невероятни места, където може да се изкачи само джип.
   Не толкоз, че в материално отношение ставам все по-затруднен, а поради застрахователите-рекетьори, които не желая да нагушвам задължително се разделих с тези две мои приятелки. Никъде не ме оставиха от 1983 до 2009 година. Бяха като сияние. Сегашната ми "лимузина" в сравнение с тях за планината е само силует...



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Санде: Хубав разказ. Трогателен...
19.11.2012 12:23
Нищо, че нищо ... не е измислено.
цитирай
2. mt46 - Поздрав, Коста!
19.11.2012 12:25
Голям жест си направил, но...
цитирай
3. watchtowerman - Не обиждай колата като я сравняваш с жена.
21.11.2012 10:39
Колата е дала всичко от себе си за да ти служи вярно.
цитирай
4. doctora - докотора
22.11.2012 00:31
По Карлос Кастанеда: някога заниманията на виждащите били да търсят пещери и земни дупки в които да се побира един или двама човека - учител и ученик и които естествени образования да способстват за преместването на душата=конструиращия център в тялото на дадения човек ... След това виждащите се научили да ги правят по искуствен път тези пещери и сега тези останки се виждат на всякъде. Колкото е по-свята дадена земя и колкото повече виждащи са стъпвали по нея толкова и тези пещери, дупки, крипти са повече по нея. В България са най-много от целия свят и тук са живеели не само новите, старите но и най-старите виждащи = колобрите. Заради тях великите народа български не е забравен и никога не ще бъде забравен от Вечността. Но ако не си опечем работата ни спукана е тя и пак ще ни нагъзят чужди и свои завоеватели. Ще видим. Поне периода на виждането настъпи 201292018 години. Амин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185937
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031