Ще поместя първо една серия от снимки от Македония, после ще пиша доста за нея. По точно срещу нея, срещу Тито, който е най-виновен за отношенията им с нас и за самите нас - най-тъпите като стретези за поколенията и бъдещето България на Балканите.



             На почивка....по пътя за конкурса по пианонатпревар в Битола

                                                             Язовир Калиманци



                 Плаж и заведение покрай язовира до с. Калиманци.


 
                  Язовирът при с. Калиманци. Такова село има и в Бълтгария.



                                 Модернизирана и набинджена къща в Битола.



Това е карта, която е поставен по училищата. Нанесени с жълто са границите, за които македноците претендират. Не само Пилин искат от нас, но и доста от Рила и от Родопите.



                                Преспанското езеро и планината Баба зад него.


 
Две гълъбчета, кацнали  на брега на Преспанското езеро.

 Посетители на Преспанското езеро. Зад тях е планината Баба, която го пълни с вода.



                                         Брегът на Преспанското езеро



                                     "Плажът" на Преспанското езеро.



Нещо като плаж на Преспанското езеро. Има и таверна - всичкото е пълна скръб!


 
       Изоставени, а не разграбени от цигани рибарски къщи. Не са добри стопани на страната си македонците, ако такова животно, македонци, има въобще. Албанците издигат лозунги : Българите са от Бога, македонцзите са от Тито. И понеже вече са повече и по-силни им се подиграват. Тук предимно са албанци. Ще се върна на тази тема.



Живот кипи на Преспанското езеро. Храната идва от езерото както на гърците от морето, преди да се усетят, че вместо да ловят риби, по-лесно е да окрадат ЕС. Единят бряг на езерото е гръцки. Това езеро се пълни с вода от планината Баба, която се оттича в Охридското езеро и в зависимост от годишните сезони променя нивото си. Това го прави много разнообразно като фауна.



                   Корморан? Така е преял, че човката му остава отворена.



Преяла чайка на Преспанското езеро си оправя оперяването. Клъвва си мас от трътката и я разнася по перата си.



                                              Част от планината Галичица



   Хармония: една красива планина, една красива туристка и две красиви облачета.



         Най-високшият връх на Галичица - 1800 м. н. в.



                                                   Връх от планината Галичица



 Да опустиниш така планината - това не са сторвали сигурно и приматите 3000 години преди маймуните. Нали епревал, има път, много на сгодно място за сеч е била гората. И това е останало...


                 
                     Така изглежда Галичица. Това са единствените непосечени гори,
                                                  които видях в Македония.



                 Връх  от планината Галичица. Все едно съм над село Зимевица.



Параклис на превала на планината на Галичица. Забележителното е,
че параклисът не се казва Свети Алексанъдр /или Филип/ Македонски. 

От това място се виждат двете езера от двете страни на Галичица.



     Планината Галичица, която разделя Преспанското и Охридското езеро. Планината е карстова като нашия Северен Пирин, но е доста по-ниска от него. Тя цялата е издупчена от пещери, през които текат подземни реки. През недрата на планината водата на Преспанското езеро, което на по-високо място от Охридското се оттича в него. Друга висока карстова планина чрез подземни реки отправя водата си за Преспанското езеро. Районът е красив, но горите са ужасяващо опустошени. На мен ми напомня за Понор планина, но тук понорите са пълни с вода.
 


                                        Гащат гълъб в Охридския манастир 

Ще го следим с интерес.