На вдъхновената г/жа Весела с пожелание да „отскочи” до тези места:
ЕДИН ОТ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ ПРЕХОДИ ПО ВРАЧАНСКАТА ПЛАНИНА
/за тези, които обичат да ползват римски пътища/
Любимите ми преходи са по местата, където има старини – тракийски, римски и др, но много обичам и скалите, били те и без трапецовидни култови ниши. С интерес се „подвизавам” и в тези части на планините, които изобщо не се посещават. Давам пример с посещенията ми по пръскалата на Централен Балкан, които са около 100 и които за четири години успях да посетя. Обичам да посещавам махалите високо в планината, дори там да няма вече хора. Такива махали има из Балкана, Западните Родопи, най-високите от които /Мурсалица и Чамла/ са на 1700 м. н. в, но и тези в полупустините и в сипейните долини на Източни Родопи. Села в сипейни долини? – посочвам имената на две такива: Хамбардере и Балъкдере. Долините им се състоят от две части – едната е сипейно-пясъчно-каменна пустиня, а другата – разкошна дъбова гора. А по средата – река, която изчезва под пясъците, появява се отново, а по стръмните участъци скача по камъните и прави вирове. И още една любов имам – карстовите планини. Половината от планините в България са такива. Дългогодишният ми контакт с тези планини ме е научил да гледам професионално и може би съм единственият от пътниците в автобуса или влака, който различава през понор ли пътуваме, би бил той в Македония, в Русенско или на други места. Споменавам понорите Раниславци и Смолча. Който смята, че не е така, да намери къде изтича реката от тях.
Имам си и любими планини, неизвестно за мен защо точно тези. Една от най-любимите ми е Плана. Тази мъница я помня по гънки и все нещо ме тегли натам. Шопен има голямо творчество, но си има любимото свое проивзедение - Третия етюд от опус 10. На Моцарт творчеството е огромно, но и той си има любимо свое произведение - Квинтетът за пиано и духови К 452.
Докато бях в планините по Западните покрайнини тази година поглеждах и към нашите. Високо, високо, от билото на Миджур потърсих с поглед къде е Врачанската планина. Не се виждаше ясно от ненормалната жега, но скалистите контури над непосещаваната й вече част над селата Долно и Горно Озирово различих веднага. Виждаха се и скалите на Светиниколската планина в участъка около Белоградчик, също Язовата планина, Широката планина. Комовците скриваха Козница и Понора. И изведнаж ми се приходи отново на Врачанката планина, която поизоставих. И си планувах един красив преход тази есен, но не стана. Имах много работа, а на всичкото отгоре паяк почти обездвижи единия ми крак за десетина дни. А маршрутът, който мислех да измина и това ще стане, ако не завали сняг, прехвърля Врачанския Балкан от Враца до Елисейна по следния начин:
Пътува се до Враца рано с бързия влак. Следва придвижване до Згориград, който е на 4 км. от гарата. От него има два варианта за изкачване на планината. Първият е по много широк римски път, започващ от ул. Плачковица към планината. Този път достига обилен карстов извор под х. Пършевица, чиято вода днес с помпи се изкачва за мандра Пършевица. Реката от този извор скача малко по-долу във водопада Боров камик. Водопадът, който се вижда от гарата е Скакля и е друг.
До тук може да се достигне и по екопътека, като се продължи по реката и се изкачи стръмнината в гората. Екопътеката преминава и през скали, но е обезопасена. Ако има заледяване обаче, тя е опасна. Екопътеката извежда до водопада и дори може да се премине под него. Да се разгледа водопадът обаче от горе си е доста страшничко, нищо че е обезопасено.
От тук се продължава покрай разрушената от рудодолива природа в известен участък пак по римския път, който е разширяван. В дясно е пътят за х. Пършевица. От това място се вижда превалът, от който планината се заспусква към Искърския пролом. Малко преди превала римският път прави завой за да премине покрай извора Дудил, един от най-важните в района за хората, дивите животни, стадата. Водата му е ползвана още от римляните, които тук чрез труда на робите са добивали мед. А водата му – тя съдържа негасена вар като чирпанската.
Римският път се изкачва на превала, където има кръстовище. На ляво римски път повежда към Околчица и водопада Скакля, като от вр. Околчица започва в посока към с. Челопек римски път, със значение някога на магистрала може би. За него скалите са не само дялани, за да се преминава по тях, но са така пробити, че са оставени парапети в опасните участъци Надясно римски път повежда към седловината при Дружево, но от него започва разклонение преди с. Миланово, което слиза в с. Оплетня. Продълженията и разклоненията на тази мрежа от римски пътища съм описвал в блога си.
След седловината римският път продължава към с. Елисейна, но прави разклонение чрез второстепенен път към гр. Зверино. След достигането на махала Реката има ново разклонение от този път, което прехвърля един рид и отива в с. Очин дол, после слиза и той в Оплетня. Важно място ще да е било това село за римляните някога, подобно на Лютиброд.
Планината над махала Реката е изключително красива. Това е изворна област с три рекички, като тази от ляво /при слизане/ е най-обилна.
Прибирането до влака може да стане по два начина. Първият е да се слезе по модернизирания при социализЪма римски път до Елисейна, където днес останаха да живеят на гроздове циганите, които разфасоваха Елисейна АД. Днес крадат и изяждат всички животнии на останалите по махалите планинци, включително и магаретата им, защото вече нема джелезо и бакър от заводския труп, който ги хранеше. Това шосе, което не е добро, от Згориград през х. Пършевици до Елисейна, се ползва от джипове с откраднати вещи и продукция от лозята от Враца. Тук полиция няма.
Има и друг начин да се слезе до гара, като се завие надясно към с. Очин дол. Минава се първо покрай мястото на старото село в местността Шуманов дол. Името произлиза от дърветата, между които са били къщите, а не защото тук е живял или творил Роберт Шуман. Под тази местност има ресторант на основателя на НАДИН, който живее долу до шосето и паметник на дядо Йоцо, строен също с негови средства.
Да се измине този преход през пролетта, когато навсякъде е зелено и от всички карстови изворчето не извира, а блика под налягане вода – това е нещо като докосване до рая.
Но си е доста път, прехвърля се цялата планина. Става се рано, времето трябва да се съобрази с влака от ж. п. гара Елисейна или Левище. Но пък си заслужава.
На добър път!
