Тези красиви снимки от последния ми постинг за Бясна Кобила посвещавам на автора на проекта "Поезията - моят живот". Към него - с пожелание да посети Крайните, а към тези, които го отворят - повече хора да бъдат с неговите добродетели.
                                                                                                          Коста
                                                                                                                /турист инок/  
     


    Високо, високо, в царството на смърча! Чао Стрешер! След теб идва ред на Тлъмино и Лисина.  Другото лято обаче. Това свърши. На финала - с ухапване от паяк.



                                           Алпийският пояс на планината


   
    Тук има извор, затова са оставени тези буки. Отсекат ли ги мутросекачите отива извора, а без водата животът на дивите животни става невъзможен. И за паша на стадата не стават ливадите, ако няма къде животните да пият вода.



    По обветрените места места расте само смърч. Той е по-
издържлив на бури, сняг и студ. Букът обича зАветни места.
Така е и на Ком, и на Хайдушки камък и на Джендема, на Вежен.



       Когато туристи от България минават, ползват тази "маса" за почивка и ядене. 

                                                                   Красота!

                                          Връх Стрешер



    Тази вечер бях на изложба на картини и видях нарисувано Страштното езеро. Художничката, която го бе рисувала не знаеше, че е той, рисувала го от календар. Ето й още една красота за рисуване.



                                  При тая суша боровинки няма как да има...



            Красиво, но страшно, защото е предизвикано от сушата и горещината...



                                         Мургаш? Не, това е Бясна Кобила!
     



        Един от пътищата на Бясна Кобила. Приказка.



Нещо като патриарх на 98 години, ама истински, не менте.
Годините на бука със сигурност са над 500!

   Колкото жена, която не се храни и пуши може да узрее яйцеклетки,
толкова и това водолюбиво цвете може да даде семена и да ги 
разхвърчи с този пух при вятър. Природата вече не е същата заради 
посегателството на хората срещу нея. Тя ще им го върне обаче...



       Едно розово и водолюбиво цвете. Нещо е сбъркало...
Едно



    Да се отсече това дърво ще бъде като от престарял орел
да се направи лукакнка. Всичките секачи ще го подминат.



       Нищо, че е 30 градуса по Целзий, есента идва...



                                       Алпийският пояс на Бясна Кобила



   След изсичането на буковите гори - суша!!! Как могат идиоти заради печалбата да рушат природата? Същото го правят мутрите и у нас. Лошите хора ще съсипят света, защото има държави, начело на които са турнати примати. Те не знаят какво става.



     Част от плячката е изпаднала от сръбските мутрокамиони. Ще я оползотворят хората от махалите, над които изсичат буковата гора. Подчертавам, буковата, защото тя преобладава на този пояс. Смърчът от по-високия пояс става само за хартия.



   Камиони FAP без регистрационни номера превозват отсечената и нарязана на метровици от тамошните дърварски мутри /ембаргови милионери?/ букова гора в посока на Сърбия. Да не зачуди някой, защо планината става все по-осушена и животните мигрират в по-ниските пояси. А пасищата могат да се ползват само от коне, защото имат зъби на двете челюсти и се нуждаят от по-малко вода.  В освободената поради сушата територия идват диви свини подобно на циганите у нас  по изоставени заводи и напуснати села.



     Този сръбски камион с плячката /превърнатата в метровици букова гора от Западните покрайнини/ е запрашил към Вранье. 



    От тази гънка започват първите селца. Те са на около 1500 м. н. в. Седем месеца в годината тук е недостъпно. Който оцелял - оцелял. Само най-издържливите! Това важи и за домашните животни, защото те ако не оцелеят, загиват и стопаните им.



    Тази паметна плоча е поставена на специално изградена чешма. Планиниците, вероятно останали без храна през зимата са слезнали в Босилеград и на връщане са стигнали до тук. Замръзнали са...


     
     Тази снимка не е с добро качество поради горещината, но я помествам, защото е важна. Това е вр. Руй над гр. Трън. Сега границата минава през върха, а по-долу към хижата отново е преместена, за да отнеме едно статегическо във военно отношение място от около 100 кв. м. Аз съм на мястото на границата от 1919 г.

Аз съм


    Един ден преди разписанието, 17,00 ч. Тръгвам си, защото излезе спешна задача в София. А тя е на 160 км. от тук и трябва да отида до с. Ресен по тъмно. Като това да не стигна, та след границата ми претърсиха колата за цигари заедно с тези на едни кюстендилски цигани. Помислиха, че сме заедно и аз "играя" с тях. Добре, че не ме и задържаха с тях.



   По време на пътуването ми по Бясна Кобила случих разкошно време и пълнолуние - планината се оказа ужасяващо разположена към мен, но  и аз добре се възползвах - по 11 часа на ден се радвах на прелестите й. Попадал съм на планина и по време, когато тя е неразположена - вали дъжд или има мъгла. Тогава нищо не става и аз я сменявам с друга.



   Базата "Бясна Кобила" на лунна светлина. Импресия! Когато си легна и изгаснат светлините идват чакалите, да проверят има ли нещо за тях. Аз имах много хляб и им оставях пред колата, но в момента, когато светвах фаровете за да ги снимам, те се разбягваха като ракети. 

за добрия пътепис, за хубавите снимки!...

Кобилата наистина ще се разбеснее много скоро и да не си и на пътя.