Ден на народните будители

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Отбелязва се ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република България.

Духовното просвещение на българския народа даде тласък на национално-освободителното движение по българските земи.[1] В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ.[2] В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.

Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.[3]

По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

     Днес отново имаме нужда от будители. Възходът на България след Освобождението от турците бе прекъсван на два пъти поради войните и наказанията, които сме получавали след приключването им, за гдето сме воювали срещу добрите, Англия и Франция, но след комунистическият преврат и въвеждането на съветската система на измислена икономика и тоталитарно управление на държавата, националният ни дух бе окончателно сломен. Утвърденият с хилядолетия поминък на населението, който не бе пипнат от турците в продължение на 500 години бе съсипан след прилагането на съветския опит за 40 години. Съсипани бяха също селата и трудовите навици на хората.  Децата поеха по нов, непознат път, който не ги доведе до нищо добро. За „будители” бяха назначавани определени хора, например дъщерята на най-първия, дъщерята на министъра на отбраната, децата или роднините на тогавашната мафия, политбюро. ДС назначаваше целево тези хора навсякъде в областта на изкуството, много от тях са непоклатими до днес. Отделно от тези има и такива, назначени от КГБ. Тези две служби назначаваха и висшите духовници, за да ерозират вярата на хората и успяха в значителна степен.

    Резултатите от тези 45 години са ужасни. Израстна едно ново поколение, родено от откъснатите от родните им места родители, натикани в панели. Това поколение не възприе ценностната система на родителите си и стана подвластно на проповедници-емисари, на наркотици, на чалга, на простащина и арогантност във всичките й разновидности. Някои от тях сигурносега следят випбрадър, а други – турски сериал. По-будните хора виждат това падение и с дейността си се стремят да променят тази тенденция като помогнат на хората в духовната област - да се отърсят от простащината, да се откажат от магията и да заживеят по Божия закон. Така те по-ще се чувстват човеци.

   Идея за изява в тази област през 2009 г. изрази г/н Владимир Качаклиев – една личност пълна с благородство. Негова е идеята за проекта „Свободни поети в блог.бг”. Блог.бг е пространство в нета за изразяване на лично мнение, но в нацията ни има много поети, таланти и духовно извисени хора, които се изявават в него с мощ. Има и такива, които аз считам за избрани от Бога за да поучават, да предупреждават, да пропрокоуват. Няма да назовавам имена, не всички са еднакви, но повечето се стремят да дадат най-доррото от себе си в постингите си. Наименованието Свободни поети не означава, че списанието ще публикува само стихове, а и други вещи, повлияни от красотата на поезията, в които има душа, живот, енергия, обич, мощ. Хората са различни, има хора със съвсем различни специалности от областите, в които те притежават гросмайсторска сила. Отово няма да цитирам имена. За съжаление в блога има и лоши хора, които се стремят покрай гениално надарени личности да придобият известност. Понеже днес по стар стил е празникът на Свети Иван Рилски – на този ден той е изровен от гроба – на тези, които допускат писанията на лошите в блога си ще напомня, че макар и светец, Свети Иван Рилски е наказвал лошите хора. Цитирам имената на селата Пастра и Смочево, които носят името си от наказанията, наложени на лошите хора в тези села от Светеца. Едните го прогонили от селото си, другите му откраднали бащиното наследство - вола и го заклали.

   Поздравявам г/н Качаклиев за идеята му, поздравявам всички, които пишейки в блога дават най-доброто от себе си – най- доброто, което могат да напишат е най-доброто, което са! - и призовавам хората с интерес към изявяващите се в блог.бг да „влизат” в него по теми, които ги интересуват. Там има прекрасна поезия, научни статии в различни обласи, има постове за съдебната система, за политическите игри върху гърба на народа, за прекрасната ни природа – това е един спектър, обхващащ всичките светлинни нюанси на живота.

   Връх на изявата на пишещите в блог.бг е новият брой 3 на списанието Свободни поети в блог.бг. Това е списание на блогърите, публикуващите в блог.бг. Поздравявам

всички, участвали в издаването на този брой, специално издателя Владимир Качаклиев и главния редактор Дела Раи. Списанието е подчертано будителско, то е качено и на електронен носител и с право е може да се нарече Електронен будител. По този начин то се явява подарък за за целия свят, където живеят българи.

   Такова бе списанието „Родопи” на Николай Хайтов, макар темите там да бяха по-стеснсени, такова е днес списанието на поета Иван Николов от Босилеград, „Бюлетин”.

   Поклон пред будителите на нацията ни, чиято роля винаги е била с особено значение за духовното развитие на българите и за изявите им. Има нещо символично в опредиелянето на датата на този празник. След като е бил погребан почти 40 години, небесният ни закрилник Свети Иваон Рилски се явява на учениците си и повеелява да бъде изваден от гроба. Така той вече е непрекъснато сред хората и с мощите си ги БУДИ за възвишени духовни дела.

  Днес отново имаме нужда от будители....