КЪМ  ПАРАЛОВСКАТА ЦЪРКВА „СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИЙ ЧУДОТВОРЕЦ”

 

     Участвах в предаване на телевизия СКАТ, където стана въпрос за тази църква. Тя е построена в Западните покрайнини на около 7 км. от Босилеград на едно възвишение между Параловските махали,със средства на нашия синод. Било е предвидено тя да носи името, което изписах в заглавието, но сърбите настояват тя да се казва „Преподобни Йован Рилски”. Това предложение е неприемливо. Свети Йоан Рилски е светец, което е по-висок духовен сан от преподобен и няма нищо общо със сърбите, за да бъде прекръщаван с тяхното име Йован. Само нашите комунисти бяха по-нахални от сърбите сега. Преди 1989 г. на завоя на пътя за пещерата на Свети Иван Рилски имаше табела с надпис: За гроба на Иван Рилски. Общината в Благоевград бе отнела сана на небесния покровител на България, не го признаваха дори за преподобен, каквато е например Преподобна Стойна от манастира в с. Златолист. Тогава имаше по-велик от него – Правешката Тиква. После при анкета на социологическа агенция се оказа, че един наш президент, наподобяващ самонаплюнчващ се кон /б. м. Петър Стоянов/ има по-висок рейтинг от Свети Иван Рилски и Васил Левски взети заедно.

     Имало е при откривавнето на църквата наши представители от синода ни и от правителството ни. Твърди се, че са се съгласили с настояването на сърбите за името й, но църквата така и няма надпис. Спорът продължава задкулисно, мисля.

    Местността, където е построена църквата е прекрасна. От нея се вижда долината на р. Драговищица, склонове и билото на планините Бясна Кобила и Милевската планина. Местността е открита висока поляна, където някога е имало оброчище. То е било под огромен дъб. В този район обаче не съм виждал типичните каменни кръстове, които има по оброчищата на Балкана. Около оброчището е гробището на селото, но го спохождат две бели. Баба пали свещи в сухото и горещо време и прави пожар в района му. Освен това гръм пада върху вековния огромен дъб - ще се видят останките му на снимките - запалва го и той при падането си разрушава доста паметни плочи по гробището.

    Преди да продължа за църквата ще кажа няколко думи за село Паралово. То се състои поне от пет махали, разпръснати на голяма площ в полите на планината Бясна Кобила. Тя тук се нарича Параловска планина. Всичко изглежда много пусто, бедно, запуснато. Тук сега могат да живеят хора само по начина, както са живяли в предишните векове – с това, което си произведат, жив ще бъде който оцелее, а работата – ужасно тежка! - е от сутрин до вечер всеки ден. Сега обаче е още по-трудно отколкото преди 1919 г. когато този български край е бил към България. Затварянето на живителната връзка към Кюстендил от „наказателната” границата и голямата отдалеченост на Сърбия от тук, намираща се зад високата почти 2000 м. планина Бясна Кобила е обрекло хората на ужасно трудни условия, поради които част от тях са избягали в родината си изоставяйки имотите си в чуждата страна, а друга част се е преселила в гр. Сурдулица и във вътрешността на Сърбия. Хората, с които се срещах тук казваха, че са българи извън България и че България граничи с българи.

   От Босилеград към с. Паралово започва тесен път тип макадам, подържан в някаква степен, но ужасно прашен, на 7-и км. от който започват махалите на Паралово. Църквата се вижда още преди да се достигнат махалите, макар да има махали и под нивото на църквата. Бедните хорица пътуват с мотопеди четвърта употреба от Паралово до Босилеград, надолу на спирачка, за да не изразходват бензин. Голяма беднотия! Младите изкарват някакви минимални пари в Босилаград в сферата на обслужването, а храната идва от родителите им, които в селото гледат животни. Беднотия, запуснатост, угрижени хора, вероятно примитивна или никаква здравна грижа за тях. Така живеят сънародниците ни в Западните покрайнини.

    Църквата ще се вриди от снимките, които ще приложа в две части. Аз освен хобитата си на любител-музикант и любител-краевед имам и хоби строителство и съм доста вътре с делата и познанията си в тази област. Църквата е построена ужасно некачествено. Овалите са криви, плочките по предверието са с фуги под тях, а така ще проникне и замръзне вода и ще ги натроши, мазилката е некачествена, в нея няма прибавен цимент. Тухлите са ужасни и зле иззидани. Ще покажа това в снимките. Срещнах се с един възрастен човек и го попитах какви бяха тези майстори, та така лошо са строили църквата, която трябва да се строи за векове. Поговорихме, спечелих му доверието и той си каза как е работата. Понеже не мога да имитирам диалекта му, „превеждам” го на требички:

   Ваште мошеници оттатък и нашите мошеници отсам /б. м. строителите/ са сдушИа и крадоа, крадоа, та са забравИа. Ама за толкоз откраднати пари все нещо требеше да се направи и те това направиа - всичкото е с материали трето качество, а когато и за тях бяа откраднАли парите стрОиа с боклуци. Те го резултато!

   Църквата е недовършена, декоративните елементи са направени с тухли, които са недоизпечени и ще се размият. Мазилките след полагането им вече подкожушват. От чешмата не тече вода, а капе и не става за пиене.

  Ще се довърши ли църквата, ще се консервират ли с лак тухлите трето качество, което за кратко време ще удължи живота им, ще се сложи ли надпис и какво ще пише на него, не ми е ясно. Когато една държава е боклук, развъждат се разбойници и паразитни етноси, които я доограбват и рушат околната й среда, а нормалните /моралните?/ считат за луди.

    Много тъжни картини видях в Паралово. Един колар отново работи като такъв, защото хората нямат пари за бензин и възвръщат стария изпитан превоз с животинска тяга. Човекът бие с един чук стоманизирана ос за теглич, тя пружинира. Роднини от България му подарили менгеме, с което той се гордее. Менгемето, чукът и няколко рендета – това са му инструментите. Остта от пружинната свръхтвърда стомана бе изтрита в средата от ока на колата, който е от дърво. Колко ли стотици години е ползвана тази ост за да се изтрие, сега отново й идва времето. Други едни жени вадеха картофи от нива, в която камънитие бяха повече от картофите и се чудеха какво ще ядат през зимата. Старец в горещината седнал на стол, облечен с дебели дрехи зъзне  и изгасва като свещица.

   Тези хора са останките от българите, нашата кръв, която френските педераси и английските пиянища откъснаха от снагата ни. Сега тя е незаконно към Сърбия, но няма и кой да си я поиска обратно, а моментът за това бе разпадът на Югославия. Сега имаме нова възможност - съгласието ни да влезе Сърбия в ЕС. Ще признаем ли към територията й нашите земи, които тя незаконно държи с целокупното българско население в резултат на т. н. наказателна граница?

   То както е тръгнало Видинско вече не е България, а скоро и Монтанско няма да бъде. Там се настани и наплоди друг етнос, който пропъди българите предимно към София. При това положение някой ще мисли за тези наши сънародници извън страната. Това е част от прокобата над България, жертва на интересите на великите сили, притискана и разкъсвана винаги и сега от еврогеьовете, от руската мафия и Турция, която багодарение на протекциите на Англия след Освобожденитето ни  и после на Студената война стана велика сила. А отвътре ни разяжда и паразитиращ етнос, който расте, расте и агресивно иска все повече, макар границите отдавна да са преминати. За този проблем никой и не говори.

    Имам много хубави снимки от Западните покрайнини. Тази година освен природните красоти има и доста различни. Кога ще ги поместя- рано е да се каже. С този израз на въпроси на пресконференции отговаряше Крадлив Дедо. Аз съм по-конкретен - като си ремонтирам кладенеца и прегледам покрива на вилата.

  

Правдиви.

", Един завет оставили са нам дедите,

велик завет, написан с кървав меч.

Деца но родни край пазетете си земите!

Бранете ги отблизо и далеч!"

Нека тези филми разказват за тъжната съдба на Родината ни.
1920г.Разделянето на селата в Западните покрайнини
http://www.youtube.com/watch?v=48r1yHWuaq0

Разделените български села в Западните покрайнини
http://www.youtube.com/watch?v=8shLR0J9oug&feature=endscreen&NR=1

"Сто години отвъд''- Българите в Западните покрайнини
http://www.youtube.com/watch?v=Bmd4o0jU9rY&feature=rellist&playnext=1&list=PLD25C134E18A17C86


Филмът на БНТ на Весела Смилец от 2008г. "Сто години отвъд"
е посветен на българите в Западните покрайнини.
Според Ньойския договор от 27 ноември 1919г. 600 хиляди българи остават отвъд границата. Как се чувстват потомците на тези хора днес и как се отнасяше с тях комунистическият режим? Драматичните моменти в съдбата на тези българи са проследени през погледа на три поколения мъже в едно семейство от Босилеград. И те обясняват защо страхът е останал и до днес в душите на хората.
Българите от Западните покрайнини имат жестока съдба. Те са страдалци на майка България,откъснати принудително от Родината след поредния сръбски грабеж на български земи, който е осъществен през ноември 1920г. Тогава Сръбско - Хърватско - Словенското кралство (Югославия от 1929 до 1991г.) окупира по военностратегически причини, без да дочака международната комисия да определи точно границата с България, района на Царибродско, Босилеградско, части от Трънско и Кулско - територии станали известни като „ Западни покрайнини". http://parasol.blog.bg/photos/21123/original/id9y98jb5r.jpg
От България е откъсната земя с площ 1545 кв. км. - 46 села в Босилеградска, 43 села в Царибродска, 10 в Трънска и 8 в Кулска околия.
Френският представител в международната комисия по очертаване на сръбско - българската граница полк. Ордьони признава, че "няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия и затваря многохилядно население в лабиринт
от безизходни клисури на изток от границата, а на запад - от непроходна крепост от планини". Така се очертава наречена от журналистите "черната граница".
Тя разсича 25 български села,като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, пътища, семейства, роднини и приятели. Българското население посреща с бурни протести решението от Ньой.
От 1920г. до днес продължава сръбският терор над местните българи.
Те са подложени на системен тормоз и асимилация и бъдещето им е неясно , особено след като България ги е изоставила в ръцете на сръбската власт. Борбата на поробените българи за човешки права и свободи никога не е спирала и продължава и в наши дни.
,,Разделените села'' през погледа на Стилян Чилингиров - http://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&... и в откъса от филма ,,Под облак'' - http://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&...