МЕЖДУ  БЯСНА  КОБИЛА  И  БИТОЛА

 

     В туристическата си програма имам план от преди много години да се запозная с планината Бясна Кобила, която съм разделил на три участъка.  Тази година имах време само за средния, но и това не е малко. Планината е поне три пъти по-голяма по площ от Витоша. Имам стотици снимки и много да пиша. Независимо кога ще започна зрителната ми памет няма да ми изневери за да объркам връх, долина или рид. За първата си база избрах седловината под върха Бясна Кобила, където си стационирах колата на голото било. Времето бе прекрасно през цялото време, но и много топло. Всеки ден ходех по 11 часа и после по толкова спях. Красотата след досега с планината така ми въздейства, че трудно заспивам от вълнение, но сега нощта е дълга и има достатъчно време за сън. Утринта едвам дочаквах изгрева на слънцето и...политвах. Това е точната дума. Изпълних си програмата, набелязах си и местата за следващите ми две бази – селата Тлъмино и Лисино, от които ще се изкача за да обходя оставащата част от планината. А тя започва от Власината планина и достига до Осоговската планина. Преминах по билото на планината, където е преминавала границата ни със Сърбия до 1919 г. Този план имам в главата си от 1990 г, чак сега му дойде часът.  Планината включих в раздела „Любими”. Любими планини са ми тези, които имат антични останки, такива, които не се посещават от хора или туристи и природата им е дива, както и планини, в които има селца с хора, за които времето е спряло. Затова се изявявам предимно по Източни Родопи и Балкана в районите, където той е непознат. Поради това пък знам стотина пръскала /водопади/ само в Централен Балкан, много стотици махали и селца по planinitenabulgaria, може би всички римски пътища, които пресичат билото на Балкана.

    След тежките ми, по-правилно е да кажа дългите преходи, които надвишаваха 30 км. дневно и след като си изпълних програмата от база Бясна Кобила реших през последния ден в планината да си почивам. Ще гледам ридовете, които посетих, ще си набелязвам нови репери ако се върна някога, ще се наслаждавам на тази красота. Един поглед за сбогом. Както въздишката на чЕлото в Концерта на Дворжак преди кодата.       

       Решението взех на връх Стрешар, който е най-обгледен от всички в планината. От него се виждат планини в Сърбия, България и Македония, Власинското езеро, лъката на Босилеград, където се събират три реки. А самият връх Стрешер колко е красив – остър като тепе и тревист като чал. При изпълнена програма и изминати над 150 км. из планината почивката ми щеше да бъде заслужена. Но не се получи.Обадиха ми се да се върна в София по важна работа. А аз имах още една работа за следващия ден, да оставя книги в с. Ресен, което означава, че трябва да ги предам днес, в тъмното. След десетината часа път качих колата и се заспусках към Босилеград и с. Ресен. Пристигнах по тъмно, а в селото времето се и развали. Облаците бяха високи, загърмя. Като погледнах към Бясна Кобила, там така се святкаше и гърмеше, че макар да бе вечер се виждаше ясно дори антената на върха, а също и седловината, където спях. Ако не бяха ме повикали, сега щях да съм там, при гръмотевиците, на голата седловина. Е, няма да е съвсем така, защото като стане страшно набързо изчезвам от страшното място, но да бягаш от гръмотевици си е стрес. А аз сега гледах парада на гръмотевиците от с. Ресен, отдалечено на 30 км. от Бясната Кобила.

   За втори път ми се случва подобно нещо. Първият път бях на Голата глава над Петрохан, а гръмотевичната феерия се изсипваше върху съседния Зелени връх, където е телевизионната антена.

   И си мисля, че да бъда повикан спешно ден по рано не беше случайно. А на следващия ден в София момчето от Л. А, с които трябваше да вършим нещо не дойде...

   И реших:

   Господ ме пази! Затова ме свали от седловината точно преди опастността, гръмотевичната буря.

   

Бясна Кобила

Успя ли да минеш и покрай пещерата под Стрешеро?
Може и да се бъркам, но името на върха го свързвам с описанието дадено от Жеко Радев в книгата му "Карстови форми в Западна Стара планина". Не съм ходил натам и ми е интересно. В съзнанието ми се е запечатала черно-бялата снимка на входа, направена преди стотина години...

Има малка пещера, но тя е на 3 - 4 часа път от Стрешеро до седловината под върха Бясната Кобила. В нея са зимували мечки. След входа има в дясно помещение за спане за тях и дупчици в скалата за навлизане на въздух. Ще поместя тези снимки. Голяма смелост сбрах, за да влезна в тази пещера. А под Стрешера не може да има пещера, защото той се състои от пръст и камъни, не е възможно да се образува пещера. Пещерите са предимно в карстовите планини, а карстът тук е при Влашката планина, Гребен планина и Руй планина.
Стрешеро е страничен връх от ценвтралното било на Бясна Кобила, подобно на Дженгала и Каменица за Пирин, като е оставал в сръбската част на планината преди 1919 г. Ще пиша и за него, той като красота е страхотевиц!

Защото ти не се пазиш.

Какво ще правим без тебе, Коста?