МЕЖДУ БАБИН ЗУБ И БЯСНА КОБИЛА
След толкова дълго отлагане във времето утре политам към планината Бясна Кобила, което ще бъде второто ми голямо пътуване за тази година. Точната дума е „политам”, защото така се чувствам при пътуването към planinitenabulgaria. Пътуванията ми обхващат не само посещения на планините, но и на селата по тях, църквите или оброчищата, срещам се и разговарям с хората. Там живеят българи и се радват когато някой от България ги посети по родните им места, където те отдавна са забравени от нас. Този път ще се развъртя из Дукатската планина и Бясната Кобила, но и по долините на реките Любатска и Голема, където предимно са селата. По билото на тези планини е минавала границата ни до 1919 г. със Сърбия. Те да доста високи и гористи с била-пасища. Центърът на водосборната им зона е град Босилеград. А срещу Босилеград е друго красота – Милевската планина. Реките от тези планини след събирането си образуват река Драговищица, която си влива в Струма до Кюстендил.
Аз и друг път съм писал по този въпрос. Естествената връзка на този район е с България. От Сърбия Босилградско го отделя високата почти 2000 м. планина Бясна Кобила, а зад Дукатската е Македония. Великите сили обаче /б. м. изродиите мръсни/ решават да отнемат от България тези територии и какво става с компактното българско население там, ведно с имотите му, трудовите му умения, предимно животновъдство. То бива отделено от Сърбия с тази висока планина, която половин година е непроходима от снегове и от Родината си – с граница. Хората остнаха там като в лагер. Същото би се получило напр. с Троян, ако му турнат една граница при с. Орешак и оставят законни връзките му само със Северна България, през селата Черни Осъм или Нешковица. Банда от идиоти, само такива могат да сторят подобно престъпление срещу България. Но те се мислят за добрите в Първата световна война и налагат наказания на лошите, към които ние според тях принадлежим.
Три дни имах за работа по градината и работих страшно много. Годината не бе от най-добрите, но поради грижите ми за градината тя се отблагодари много богато. Толкова праскови напр. никога не съм имал. От горещината обаче реколтата от ябълките няма да е много голяма – дървото не може да им осигури вода, те се прегряват и окапват. Когато времето е нормално животът тече също нормално. Но ако поради някаква причина напр. орехът роди по-малко, то сойките и катеричките няма да изядат или разсадят по-малко плодчета, същото важи и за червеите по тях. Разпрострели дейността си върху по-малкото плодчета от нормалното, те може да повредят или изядат дори всичките. Божа работа. Това показва колко рискова е работата на селяните, които разчитат да си осигурят средства от реколтата. Гроздето също роди доста, но омекна от жегата и когато го сложих да ферментира приличаше на рядък мармалад. Захарността му бе 25,2 градуса и се наложи да му доливам вода. На 95 литра джибри долях 17 литра вода и тя стана малко под 24. Като измерерих захарност 25 градуса разбрах, че съм с нов рекорд, по-абсурден от този на краварката Дуся. Тя трабвало да дои крави в обидинения колхоз Москва-Калуга-Лос Анжелос, но вместо това се хванала с колхозния сторож Кузма Илич и макар и не от млеконадой, пак поставила рекорд – девяты месяц, восьмой аборт.
Аз обичам земята и макар всичко да ме боли сега от трудната работа по нея съм доволен. А за животните, май те обичат мен. Защото до сега не са ме изяли. Толкова пъти съм им бил на сгода през зимата, в обиталищата им. Страх ме е да си припомня къде миналата година се озовах под Копрен.
Веднага след това пътуване заминавам с деца от Музикалното училище за Битоля, които ще вземат участие там в конкурс. Аз обаче ще извъртя номер на майките им: при връщането ще посетим Преспанското и Охридското езеро или ги оставям да се връщат сами. Аз мога да ги возя до там, да слушам три дни децата, как биха могли да ми откажат. То не може само да се седи над пианото. Трябва да се видят колкото е възможно повече красиви места, това със сигурност ще се отрази на развитието на децата в музиката.
И на тонуса на майките им...
Слънчев и ведър ден!!
в разкази и снимки.
Щастливи дни !
в разкази и снимки.
Щастливи дни !
Целта ми е да опиша България докато мога още да ходя по десетина часа на ден, а в нея трябва да участва и частта, отнета ни от англичаните, за гдето сме воювали в Първата световна война срещу добрите /б. м. англичаните/.