Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2012 10:05 - ЗАВОЙСКОТО ЕЗЕРО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 6773 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 20.09.2012 10:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Постингът посвнещавам на г/жа Зденка Тодорова, чието дело помага на българите в Западните покрайнини да не забравят Родината си - майка България.


                                                НА  100  КМ. ОТ  СОФИЯ

 

След отварянето на границата със Сърбия и свободното ни допускане до територията им, пред туристите и пред тези, които пътуват с коли се разкриха големи възможности. Днес ще се спра на една от тях, при която пътуването се осъществява с автомобил. Ще опиша частично мястото сред планините и красотата на Завойското езеро.

Завойското езеро е язовир на реката Височица, тук известна като Височка. Наричано е езеро, защото на сръбски език думата язовир не се ползва. То е в долина между Балкана и едно разклонение от него, което е толкова голямо, че се води самостоятелна планина, Видлич. Ридът /планината?/ Видлич започва от връх Ком и свършва чак над град Пирот при с. Темска. Планината Видлич е между две реки – Височица и Нишава, които извират от връх Ком. Връх Ком е приказен по красота. На север той има стръмни тревисти ридове и дълги ридове. Натам извират реките Берковска и Бързия. На юг от него извират реките Височица и Нишава, които са си издълбали в планината съвсем различни долини. Долината на р. Нишава е типично алпийска - с морени, смърчове и високи пасища, докато долината на р. Височица е просторна, с два притока на реката, но пък със скали по пасищата и огромни масиви букова гора. Висок алпийски рид, също започващ от вр. Ком разделя реката Височица от река Сребърна.

Планината Видлич е съседна на друго едно огромно разклонение на Балкана, Понор планина и е подобна по състав на нея. Тя е карствова, но не е изградена от скалите тип миргел, а от варовик. Град Годеч и с. Гинци са на границата между тези планини. Красотата на Видлич започва още от Ком, но истински шедьовър става тя при с. Губеш. Стъпаловидни големи понори започват зад рида, на който е с. Губеш и на четири етапа слизат между селата Смолча и Комщица. Красотата тук е невероятна! След с. Губеш – седловината се казва Разкръсте – Видлич разкрива нови ктрасоти. Тук се намира Губешкият понор, който от Годеч прилича на планина, но в действителност е едно огромно корито. По размери той съперничи на първия от Големите понори – Перачката бара. В този понор има три реки, много извори, един от които на малък връх, от който хвърчи вода под налягане, има и две езерца, наричани Локви. Всичката тази вода „пропада” в една дупка в центъра на понора.

До тук свършва българската част на Видлич. В Западните покрайнини от към Цариброд и Пирот Видлич не привлича погледа с нещо особено, но пък в поречието на р. Височица той е прекрасен. До някъде прилича на Искърския пролом, но доста по скромен по размери и със скали само от едната страна на реката. Говорил съм със хора тук, които казват, че Видлич в тази част също е издупчен от понори, а между селата Дойкинци и Елова имало голяма пещера. Ако имам възможност, ще отида и натам.

Видлич свършва при с. Темска. Малко по-нагоре реката Темщица се събира с река Височица, която след като лъкатуши дълго почти по хоризонтала се спуска стръмно към долината на р. Темщица и вече приема нейното име.За да се оползотвори това водно богатство енергийно и да се ползва смлед това водата за напояване има построен язовир върху някогашните три села Завой, Луканя и Велика Луканя. Най-ниско от тези села е било село Завой. То носи името на завоя на реката до него, където тя е извивала два пъти на 90 градуса и веднаж на 180. Макар днес под 50 м. вода, завоят на реката остава като полуостров в язовиира, подобно на полуострова на яз. Батак когато водата спадне. Язовирът е дълъг около 15 км. и има обем около 700 млн. куб. м. вода. Той събира водата от Балкана между върховете Ком и Вража глава. Който не е запознат с този район ако погледне картата ще види каква огромна площ е това. Язовирът има и допълнителни възможности, чрез „прозорец” – тунел с метални тръби под рид на планината – в него да се докара и водата на р. Темщица, която отводнява също огромна планинска площ между върховете Вража глава и Миджур. Водата от язовира се спуска по водонапорни тръби до град Пирод, който е на около 400 м. по вертикала под язовирната стена и се оползотворява енергийно. Проектът е изпълнен със скромни средства, стената е тип земнонасипна, но в енергийто отношение е отличен. В сравнение с него в енергийно отношение яз Искър е на ниво 3000 години преди маймуните.

Стената на язовира е изградена на едно сравнително тясно и скалисто място, от което водата се устремява по много стръмно скалисто корито към р. Темщица. По долината на реката се виждат десетки сухи водопади. Лошото е, че този път от стената на язовира към р. Темщица е изоставен заради срутен мост над р. Темщица и това пречи да се пътува из тези красоти с нормална кола, трябва мутрешки джип.

Още едно предимство има строежът на този язовир в сравнение с нашите – над него преминава мост за селата в Балкана. Да има мост над яз. Кърджали, Студен кладенец, Ивайловград и другите у нас? С изключение на въжени мостове, по които кравите трябва да преминават по разписание, защото не могат да се разминат.

     Най-голямата река, която се влива в този язовир би трябвало да е р. Височица, но в алпийската си част водите й са отклонени за каскадата Петрохан. Същото е направено и с р. Нишава. Поради това най-пълноводната река, която се влива в язовира е р. Дойкинска. Тя идва по гънка на планината в участъка Копрен и е най-красивата долина от всичките в Западните покрайнини.

     Язовир Завойско езеро е достижим от гр. Пирот, като от превала над с. Копривщица, където има оброк пътят се разклонява. В дясно има панорамен асфалтов, но доста тесен път до моста над язовира, където е пълно с рибари. Тук трябва да сера внимателно, защото прехвъркват, макар и рядко джипове! Всичките рибари са с мотори или коли, по-стари от собствениците си, защото тук беднотията е страшна с малки изключения. В ляво се слиза до село Копривщица и после покрай язовира, където има мутробараци / тук на мутрите викат ембаргови милионери/ се достига до стената. Има знак, че навлизането там е забранено, но може да се премине върху стената и да се продължи към Пирот. Пътят е лош в един участък от три км. Ако се ползва този път се преминава покрай един много известен манастир, Св. Георги над с. Темска. Най-красивото място в този участък обаче е преди да започне спускането към язовирната стена.

   Този край е подценен като туристически и поради това пътната инфраструктура тук не е добра. Сега се прави нещо по въпроса. След моста над язовира се намира с. Гостуша, което е в предпланините на Копрен, но пътят е много прашен. Ако се оправи инфраструктурата тук, това ще помогне на селото да не се затрие съвсем. Много е красиво да се почива тук през лятото. Но с този път някой може да почине преди да го е достигнал.

   В София и страната има много рибари, които пътуват и по повече от 100 км. за да отидат за риба. Други пътуват до язовир – там им харесва! -  за да останат около него няколко дни на палатки. Ето едно предложение язовир Завойско езеро. То важи и за тези, които не са били там никога. Посетете го, заслужава си.

    Ще приложа няколко снимки на язовира, направени в различни периоди.

 

 



image

    В дясно горе не се намира крепостта Патмос, защото това не е яз. Кърджали.

image

             Останка от къща в чашата на язовира от село Велика Луканя.

image

                   Един голям и два малки полуострова навлизат в язовира.

image

    На най-тясното място на язовира и почти на средата му има построен мост.

image

                         Защо ли селото, днес под водата се е казвало Завой?

image

                         Завойският язовир, сниман от пътя за с. Гостуша.

image

             Под водата са останките на селата Завой и Велика Луканя.

image

                          Мостът над язовира. По него се преминава за с. Гостуша. 



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Санде: Много интересно! Връло интересантно!
20.09.2012 10:28
Поздрави и хубав дъждовен ден!
цитирай
2. mt46 - Поздрав, Коста!
20.09.2012 12:05
Много хубави снимки!...
цитирай
3. bojo12345 - Навярно , язовира е богат на риба...
21.09.2012 02:00
Да пожелая на колегите хубави излети и улов.
Отдаде ли ми се път из този край аз ще си опитам късмета да улавя някоя друга рибка
Поздрави ,Коста!.
цитирай
4. анонимен - Само за сведение: големината на ...
21.09.2012 10:55
Само за сведение: големината на Горния магарешник не надхвърля 1.2-1.5 км2. Грубо казано това е контурът, който върви при поглед на юг от пътя, обслужващ деривацията, и с хоризонт обикалящ от изток на запад по склоновете на Китката, Равно буче (Средни рид), Корички връх (в които задънва Магарешника) и Голямата чука. А глухата долина се е формирала от две реки: Перачка бара на изток и безименна - на запад.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12150784
Постинги: 4533
Коментари: 10748
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031