Изморен от тежкия преход по Миджур си почивах. От тревата излезе една скакалка, едра колкото пръст от ръката на човек или пък палец на жена. Избра едно рохкаво място с торф, извади от корема си една тръба, забоде я в земята и започна да снася яйцата си. С нея обаче дойде и един мъжки скакалец, който е съвсем дребен спрямо нея. Влезе й от към задните крака, изчака да са извади тя тръбата и тогава той  ивади един шип и се зае с него може би да опложда яйцата, които тя снасяше. В момента, който скакалката си прибра тръбата скакалецът фръкна с песен.
  Докато скакалката снасяше съвсем до мен кацна един мъничък сокол и гледаше с не по-малък интерес от мен към скакалката. Тя бе толкова едра, че не може да скача, а само ходеше. В момента, в който скакалката се махна от торфа и влезе в тревата, тъй хвръкна и я заграби с ноктите си. Сметнах по обемите, че тя като храна за него се явява колкото за мен е едно кебапче. Толкова е бил гладен соколът, че рискува съвсем да се приближи до мен.
   А от скалите на Миджур един египетски лешояд се оглеждаше за нещо по-едро. Скакалци не могат да го нахранят...



Докато скакалката снасяше яйцата си в торфа през една тръба от корема си, този скакалец също извади един шип и започна с него да третира тръбата на скакалката и мястото, където тя снасяше яйцата си.



Освен аз, този красив сокол също наблюдаваше скакалката и дори не се плашеше от мен.



          Всичко това се случи под заркото наблюдение на този египетски лешояд. 

Хубави снимки си направил, Коста!...

,,...пръст от ръката на човек или палец на жена.,, ... :))) Уби ме! Жената не е ли човек? :)

Само че пръстите й са по-нежни...

:)

сокол. Можел е да не я изчака.