Твърде много възможности за разходка около него предлага манастирът "Св. Георги. Аз се поразходих съвсем близо до него. Само ще отбележа, че от тук нагоре става все по-красиво и първите емоции идват при навлизането в участъка на пътя, вдълбан в отвесна скала над р. Темщица. А природата - тя си е такава, каквато я е сътворил Първотвореца. 



Зад това спокойно било, в ляво от което се издига Миджур а в дясно - Мартиновата чука  е село Мартиново. Долу тече р. Темщица, а на десния й бряг е манастирът "Свети Георги". Който не е тръгвал от тук към планината трябва да поправи този пропуск.



                                        В имитация на Деветашкото плато?



                  Бреговете на р. Темщица след с. Темска изглеждат така.



                                    Скали над пътя за нивите на с. Темска



                               Водата на реката беше топла като чай. 



                                                                Река Темщица



                                                             Река Темщица



               Два вкаменени гигански гущера?



Тази пещера ми спомни за една депутатка от ДСБ, която отишла на лазерна епилация, но я изгонили. Казали и: Ние работим с лазер, а не с храсторез!



            Нафалосена скала над река Темщица



                                Задната част на една проходна пещеричка



                             Тази пещера е проходна.



                     Вирът под манастира, където правят плескавици.



Хванах я!!!
От другата страна на Балкана е Монтана. Майката нн това момченце сигурно е установила интимен контакт с някой фидос от Монтана и ето го резултатът - малко фидосче.



                                                          Малка пещера



                                                               Малка пещера 

Снимката на детето не се връзва според мен с идеята на поста - все пак това е дете , коментара за него е излязъл от добрия тон - простете, че се намесвам в чужд блог , но така го чувствам. Поздрави за поста като цяло!

Чуството ми за хумор е доста дебелашко, когато се касае да зебели деца, жени и хора. Да си дебел като свиня и да си горд с това или да виждаш, че детето Ти заприличва на прасе, изправено на задните си крака и вместо вода пие кола и да не правиш нищо срещу това - нещо по-сериозно от дебелашки хумор трабва.