Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2012 00:45 - НА КРЪСТОВРЪХ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1985 г.
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2123 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 16.08.2012 11:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                   НОЕМВРИ  1985  ГОДИНА

       /Постингът посвещавам на една Госпожа, която счита, че "енергията, която лъха от Родопите е дълбоко тъжна"./ 

      За да спазя обещанието си чак в началото на есента поведох едни туристи от някогашната хижа ТВК Васил Коларов над с. Новаково към района на трите светилища: тракийското Белинташ, християнското Кръстовръх и мюсюлманското Енихан баба. Времето обаче изведнаж стана доста студено и вечерта наваля сняг с дебелина около 5 см, който не пречеше на придвижването. Тръгнахме със закъснение, защото вечерта някои дами прекалиха с пиенето, а на сутринта не тръгват докато не си извършат ритуала кафе-цигара. А денят през ноември е къс...

    Достигнахме прохода Инкая при превъзходно време – слънце и кристално прозрачен въздух поради студеното време. Ами сега накъде? Към Белинташ не може, защото го покри сняг. И тръгнахме по римския път от Тополово за Смолян по вододелното било на Родопа, разделящо реките Арда и Марица. А денят напредва, не всички вървят отговорно, макар времето да ни притиска.

  И изведнаж на пътя пред нас – човек. Стои и ни чака. Не казва, а разпорежда:

   - Вече е късно, Вие сте с деца, пътеките поради снега зад Караджакая не се различават, хлъзгави са. Ще Ви се наложи да се върнете и ще замръкнете в планината. Връщате се в Мостово и от там вървете нагоре към Кръстовръх!    /???/

   Така и сторихме. Повъртяхме доста по високия път, спуснахме се в Мостово, слънцето започна да се скрива зад Кръстовръх. Аз обаче – спокоен. И да загубим пътеката поради снега ще вървим нагоре и ще достигнем върха - той не е далеч, само на час път от селото. Тръгнахме по пътя от селото и където той свършва и започва пътеката от нея слизат две момчета от Мостово и ни казват:

    - Много закъсняхте! Ние заведохме горе баба да Ви посрещне. Понеже може да се стъмни докато се изкачите вървете само по нашите стъпки по снега. /???/

    Успокоих се окончателно, вече и пъртина имаме. Изкачихме се горе по светло. Пътеката от с. Мостово първо излиза на Кръста и после се спуска към параклиса и къщичката за нощуване за гостите. Това бе всичкото тогава там. Сегашното съм го описвал и скоро ще го опиша пак. След Кръста има леко спускане към къщата за гости и доближавайки я от нея се показа една баба. Тя ни заговори на местния диалект:

   - Защо толкова се забавихте, деца, обезпокоих се. От обед съм Ви запалила печката и Ви чакам, сварих Ви бобена чорба, отключих Ви параклиса да се помолите или ако някой иска да спи в него.  /???/

   Казваме на бабата, че ние на никого не сме се обаждали, че ще идваме днес тук. Тя отговори, че е сънувала, че днес едни туристи /или християни, не си спомням/ ще дойдат закъснели и премръзнали и тя трябва да ги посрещне. Накарала двама от внуците си да й помогнат да дойде тук, да изнесат боба, да съберат дърва от гората, да запалят печката.

   Като видя, че сме добре реши да ни попее първо черковни песни, след което ни предложи бобената чорба. Беше подредила и наровете да спим. Който е в голяма нужда, каза тя, да спи в параклиса.

   След като се навечеряхме с чорбата й тя ни въведе в параклиса и проведе нещо като служба. После ни върна в къщичката и каза, че в нея има плъхове, които играят по цяла нощ и ходят по леглата върху спящите, но тя ще ги усмири, като им сипе от черковното олио в няколко капачки от буркани. Като се облажат заспиват, каза бабата. Така и стана. Като се разтропаха плъховете тя стана и набързо ги приспа и тях.

    На другия ден продължихме по обратния път до х. Марциганица, където бяха колите ни.

    Кръстовръх е известен с чудесата си - с това, че там е имало манастирски комплекс, изгорен от турците, твърди се, че там са заровени частите от кръста на Исус Христос, отрязани, за да може той да бъде прибран в една църква в Истанбул, известен и с историята на брат /монах/ Данчо, какво се случи на крадеца на Кръста.

   Но и това, което се случи с нас аз считам за чудо. Приемам го с благодарност и не си задавам никакви въпроси. Благодаря на Господа, че ни върна от пътеката зад Караджакая и за посрещането. Къщичката – отключена, печката гори, приготвена ни бобена чорба и...ни чакат.

     Да бяхме поръчали да стане така, едва ли щеше да се случи...  /???/

 

 

     Втори аналогичен случай, останал неразгадан от мен:

     Изкачвам се по изоставения вече път от с. Мугла за с. Мурсалско, което е напуснато. Това село е в центъра на варовити скали с мурсалски чай и е дало името на рида и чая му. Надморската височина на селото е 1700 м, колкото на изоставеното село на отсрещния рид, Чамла. И то е напуснато. Къщите от селото са доста разпръснати, ползват се за съхраняване на сено. Този район е безлесен, мечките са отсерща около село Чамла. От селото започват много пътеки в посока към Девин и Настан, които едвам се различават.

   И изведаж на стотина метра пред мен виждам да върви човек – слаб, в черни дрехи и черна шапка, каквато носят помаците тук. Казвам си, това ще ми е късметът днес. Ще получа информация от него за пътеките и се опитвам да го настигна. Дистанцията обаче между него и мен се увеличи, макар да ходя доста бързо и да бързах на границата на възможностите си. Той достигна къщите и навлезе между тях. Успокоявам се сам като си мисля, че той ще остане в някоя от тях, където ще го намеря. Няма го обаче никъде. Обиколих къщите, виках, няма никой. В първия момент се ядосах, после се озадачих и започнах буквално да претърсвам къщите, които са с отворени врати. Зад къщите човекът не продължи, защото се виждаше поне километър нататък, той остана тук!

   Търся го аз, и през ума не ми преминава, че това може да е някой опасен човек. Така и не го намерих. Човек ли бе това или си въобразих, как така въпреки бързия ми ход той ме изпревари, къде се укри. Жегата бе ужасна, а той бе облечен целият в черно?

   Избрах една пътеки и заслизах към Настан. Но не се получи. След като ме извъртя над Настан по ливадите тя ме свали чак при моста над реката за Девин.

   Още няколко пъти преминавах по този път, но образа на този слаб човек, бързоходец, облечен челят в дебели черни дрехи, запомних завинаги. Защо той се скри? Дали пък не е бил злодеец, злоумишленик или нещо подобно и да е имал причини да се укрива? Това бе последният човек, когото видях в този район. Сега само през м. юли се качват билкари от Девин да берат чай тук. Този чай го има над Триград, над Голешево, но тук е най-разпространен. Той расте в самото село, което е рекордьор по надморската си виочина. Но тук климатът е благороден, защото Родопа са планина за живеене. 

 



Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kasnaprolet9999 - Много ме озадачи, как човек да не ...
16.08.2012 01:01
Много ме озадачи, как човек да не вярва в чудеса:)))))
цитирай
2. wonder - Коста, помня кога открих в Родоп...
16.08.2012 16:01
Коста, помня прекрасно времето когато открих Родопския Йерусалим – Кръстова гора.
Стоя си в офиса. Звъни телефона, вдигам го и отсреща се чува глас, който ми се представя като сем....... българи, живеещо в Швейцария, притежаващо там собствена малка банка, но вече на пределна възраст желаят да доизживеят старините си и искат да им купим къща в Кръстова гора.
За свой срам и позор тогава нищо не бях чувала за Кръстов. Приех възлагането и започнах да проучвам историята, географията, пазарните възможности и така... от легендата до чудесата, открих Кръстова гора докато още върха беше девствен и там съществуваше красива простряла се от край до край зелена поляна, старата църквица и няколко оброчища из гората. Естествено аязмото, което не беше бетонирано като днес и скалата-орлица - едно от въплащенията на светата майка, бдеше над оградка от дървени колчета, по които бе опънат конец и върху му се вееха хиляди парцалчета, ивици, конци и изобщо всичко, което хората са могли да откъснат от дрехата си, за да го оставят там докато са измивали очите си със свещената вода на аязмото и са се молели за здраве и изцеление.
Помня, че над края на билото имаше скала /сега има хотел/, на която седнах и потънах в размисъл. Губят ми се часове и тогава при мен дойде белобрадия тогавашен йеромонах и ми заразказва историята още от 1002 г. когато на това сакрално място, видяно от горе като Кръст е имало манастир, наречен "Св. Троица". По-късно ми подари и трите си книги, описващи всички чудеса, станали пред много хора в Кръстова гора.

Ще резюмирам историята до 18 век и цар Борис III, който е уведомен от брат Йордан от с. Ковачевица, че е имал видение с появата на огромен Божий кръст в небето и цар Борис поръчва да се излее метален кръст по подобие на Видението, който по-късно е откраднат, но... ще разкажа за манастира, който съхранил кръста Исусов, донесен някога от Йерусалим в Константинопол от Констатин и майка му Елена.
Някога когато султанът строял сарай, поканил родопски майстори славели се по онова време като ненадминати строители. Построили те невиждано-красив сарай и предоволен султанът наредил на везира да се разплати с каквото и колкото поискат. Везирът предложил злато, но майсторите скромно поискали едно ковчеже, в което имало две дървени парчета. Зачуден везирът им дал сандъчето и те хукнали към Родопа и връх Кръстов, за да отнесат ковчежето в манастира, където монасите ги чакали.
Легендата твърди, че Парчетата дърво са от Кръста, на който е разпнат Христос. Пристигайки в манастира, монасите вграждат парчетата в две икони – "Св. Троица" и "Св. Богородица", която се намира днес в Бачковския манастир.
Когато султанът се усеща какво са взели майсторите, изпраща потеря подире им. Когато потерята набижава Кръстов, едно овчарче предизвестява монасите и те зариват двете икони някъде под връх Кръстов.
Турците избиват всички, опожаряват манастирската обител и я изравняват със земята, но не откриват иконите. По-късно овчарчето съобщава къде са заровени иконите, но намират само тази на Богородица. И до днес другата икона не е открита, но брат Йордан, който ти споменаваш и още няколко ясновидци съобщават, че под Кръстов тече подземна река, а в една от залите й на висока бяла скала е закачена иконата "Св. Троица".
Това прави мястото теургично и свещено.
Доста легенди твърдят, че в Родопи е и един от входовете за Подземното царство на Хадес, където Орфей губи своята Евридика.
Тъгата на Родопите е свързана с дълбоката печал на самата планина – тя е неплодородна, тектонска и проядена от дълбоки пещери /само в западната й част те са над 350/.
Всеки българин трябва да отиде поне 3 пъти в Кръстова гора – така ще има благоденствие, хармония и щастлив живот.
По онова време на всяко камъче в гората имаше кръстче /цяла шепа с такива камъчета пазя/ и съм виждала някои от чудесата над Кръстов, които по-късно бяха описани в доста книги. Църквата на Кръстова гора е единствената, която отслужва нощна литургия и то в Петък - Денят на Кръста.
После историята продължава с Царя и Кръста, който той подарява на Кръстова гора. Кръстът бил сребърен и тежал 66 килограма - 2х33 колкото са годините на Исус, заради изцерението на княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис III и детенцето на един от приближените царедворци. После следва историята за кражбата на кръста от един овчар, чието семейство умира наказано заради кражбата, но това не ми се разказва.
Та, бидейки магична планина, Родопи все пак си остават дълбоко-тъжни като енергия. Тъжни и тежки са хората там, тъжни и провлачени са и песните им... винаги с мрачно съдържание и протяжна мелодия.

http://www.youtube.com/watch?v=s2q6iDMHSjk&feature=related
цитирай
3. planinitenabulgaria - На Г/жа Wonder:
16.08.2012 21:02
Такъв страхотен коментар руснаците наричат всеобъемлющий! Явно си запозната с историята на това Светилище. Пожелавам Ти да посетиш и останалите две в района - на Дионисий и на Ениханбаба. А също и да се поразходиш по изворите на реките Крумовица, Върбица, Перперек и Арда, където са останките от Светилищата и Долините на царете на траките, по трите големи язовира. Има един доста запознат с родопския район, благодарение на напътствията на когото при посещения натам се спестява много време и път.
Завършвам с един поздрав-песен за така обемистия коментар към постинга ми, която бе символ за Родопа преди да изпратят в Космоса запис с песента Притулила се е планината - Руфинка е болна легнала. Има я в Ю-туб. Млада, красива, мома в разцвета си, но тъжна, защото е болна. Мелодията - протяжна, съпроводена от родопска гайда в ре-мажор. Ручилото на родопските гайди се настройва на звукът ре от малка октава за гайдичките и на ре от голяма октава при големите гайди. Приятно слушане!
Коста
цитирай
4. wonder - Коста, приложения в края ми коме...
16.08.2012 21:38
Коста, приложения в края на коментара линк, е точно песента "Руфинка". Не си го отврил. Тази песен е нещо като визитка на Родопи.
Сега знаеш защо я наричам дълбоко-тъжна планина. :)))
цитирай
5. анонимен - Много ми хареса разказаното от вас ...
22.08.2012 16:54
Много ми хареса разказаното от вас за Кръстова гора/ Аз съм от хората на които се случиха необясними неща на това невероятно място през 1999 година. Тогава за пръв път успях на отида на 13 срещу 14 септември.Всичко което ми се случи пътуваики до там ,пресъстваѝки на литургията от пловдивкият метрополит в самата църква поднасяки дар и полеики свещичка на на кръста беше толкова необяснимо за в момента...Сега все по често мечтая да мога да посещавам това свято място .Благодаря ви за чудесно преразказаната легенда за чудотворкият кръст.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5945114
Постинги: 2628
Коментари: 6342
Гласове: 13675
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930