Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2012 18:24 - ДВАТА МОСТА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 8801 Коментари: 7 Гласове:
12

Последна промяна: 05.08.2012 00:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                                                                                                       

                                                                                                                             Посветено:                  

ДВАТА МОСТА НА ЯНТРА, ЧИЯТО ИСТОРИЯ ХОРАТА ВИНАГИ ЩЕ СВЪРЗВАТ

 

    Наскоро писах за мостовете като символи и писанието ми тогава  не касаеше конкретни мостове, което ще сторя сега. Въпреки това – за да го краси! -  към него поместих снимка на Дяволския мост над река Арда, строен вероятно по времето на римския имератор Клавдий. Красотата и съвършенството на архитектурата и градежа му вдъхновяват и днес. Без всякакво съмнение мостът е строен по римско време, но за да свържат културното минало на държавите си с него претенции, че те са го строили имат и турците и българите. Не те, обаче,  римляните са го строили с труда на робите им. Тогава Клавдий е държал на строителството на пътища така, както бать Бойко днес на магистрали. В кодата на настоящото ми писание обаче пак ще се спра на мостовете като символ в духовния живот на човека.

   А сега за два намиращи се близо един до друг моста, чиято съдба завинаги ще се свързва поради два глупави кмета – на град Бяла и на село Ценово по времето малко след Освобождението ни:

    За да подобрят инфрастуктурата на населените места в турската империя, когато тя вече е изчерпана, в нея вече не се спазват законите а цари корупция и престъпност и се търсят начини за укрепването й властите започват да строят пътища и мостове, ползвайки докато това е възможно ресурсите на страните и труда на хората в завладяните от тях държави. Технологиите тогава все още са се основавали предимно на работата с камъни. Каменарството тогава е било занаят - тежка и водеща до силикоза работа, като в този отрасъл са работели доста хора. Правели са се целокаменни къщи дори с покрив от камъни, шедьоври от които има запазени до днес в изоставените села на Източни Родопи и по други места. Още има останали и „турски” пътища с т. н. турски километрични камъни. Който е ходил по Лозенската планина сигурно е виждал такива. Те са стандарни – с правоъгълно сечение, а горе завършват на полуцилиндър. Имат и квадратно вдълбаване за поставяне на знаци, които са означавали може би преминавай с каруцата чабук - чабук /бързо/ или пък агаля-агаля /бавно/, защото е опасно. Пътищата обаче са преминавали и през реки и са били нужни мостове за да бъдат те ползвани целогодишно. Някои от тези мостове се ползват до днес в автентичния им вид, като напр. този в с. Невестино, други са модифицирани, за да станат по-широки чрез изливане върху тях на соцстоманобетонна покривка. Такъв е мостът над р. Арда при с. Стояново. По целия мост има отлят бетон с широки парапети с дебелина поне половин метър, но мостът носи тази тежест и динамичния товар на тировете и няма да помръдне - така е направен. В блога си имам снимки и от него, включил със си го в „любими”. Строежите на тези мостове е извършвано от български майстори – каменари, които са изготвяли елементите, други каменари са правили декоративните камъни, зидари са ги строили, но в тази дейност е имало и транспорт, който се е осъщесвявал от подсилени с железни елементи волски каруци с малка платформа. А строежът е бил поверяван на майстор, който да отговаря за всичко – архитектура, здравина, изпълнение, организация на работата, но и за това, средствата за съоръжението да не надминат предвиденото от валията на каазата.

   Подобен мост през 1865 г. започва да се строи до гр. Бяла. Стрителството му е поверено на гениалния български строител Колю Фичето, комуто от турците е била дадена титлата уста, отговаряща на строителен предприемач. Мястото, избрано за пътя и моста е било доста важно, защото долината на р. Янтра е граница между ниската и плодородна част на Дунавската равнина и нейнато по-висока част,  Лудогорието. Колю Фичето избира най-тясното място за строеж на моста между бреговете на Янтра до гр. Бяла. Начертал ли е предварително моста, всичко ли е запаметявал в главата си и после реализирал, не е ясно. В музея му в Дряново има останали негови пергел, триъгълник и няколко инсрумента. Там има и нещо като скица точно на този мост, но предполагам, че този документ е менте, защото мостът е с друг тип сводове. Аз причислявам този човек към гениалните ни сънародници, макар и да не е интелектуалец. Сътвореното от него не може да го направи нормален човек.

   Започва строителството на моста, което Колю Фичето реализира за три години като дори не използва всчките средства, предвидени за строежа му, за което е похвален от валията.  Мостът е построен върху шест колони, които стъпват в самата река или в коритото й покрай нея. На брега мостът стъпва не върху подпорни стени, а както римските мостове. Строежът е извършен изцяло от камъни и строителни разтвори. Сводове във форма на идеален полукръг свързват колоните. В горната част на моста, където колоните се разширяват в тях има допълнителни сводести участъци за преминаване през тях за много високите води на реката, но освен тях на края на всяка колона има и по два кръгли отвора, с диаметър поне 1 м. за пропускане на вода по тях. Не мога да преценя височината на моста, но вероятно е към 10 м. Участъкът от колоните, който е срещу течението на реката има ръб, който засреща водата и я отклонява под сводовете. Така при ледоход ударите в колоните ще се притъпят, хоризонталният натиск върху тях от високата вода пък ще се намали. Специални прозорци на колоните – по два! – поемат високите води и те преминават през сводест отвор в самата колона. Никакво наводнение не е в състояние да залее моста, макар водите на Янтра да се събират от северната част на билото на Балкана между върховете Козя стена и Чумерна.

    Задната част на моста е различна. Това прави мостът изключително оригинален – той има и лице и задник, за разлика от паметника пред НДК, който от където и да го погледнеш, все могъщ задник виждаш. Изключитело красиво е завършена горната част на колоните на моста, където излизат ъглите за насочване на водата. Те дори имат и украса – по един каменен лъв, направен от самия Колю Фичето през зимните месеци в дома му, когато не може да се строи. Парапетът на моста също е от камъни. Всичките камъни са тип дялани и към тях има определени изисквания – да са трапецовидни по някакъв модел и размер, парапетите да са с определена височина, широчина и дебелина, с нут и федер, паралелопипедните камъни да са с определено сечение, такива днес наричаме „свободен размер”.

    Сроителството на моста започва през 1865 г. и завършва през 1867 г. Сътворен е нов шедьовър на Колю Фичето. Той строи и други мостове, но този му е най-големият. Строи съща така църкви и ще посоча три от тях – в гр. Елена, катедралата в Свищов и тази в Преображенския манастир, която има свободна въртяща се колона, сигнализираща за свличане на райнона, защото там мястото не е стабилно.. Тези църкви са шедьовър не само като архитектура, но и като градеж – бръснарско ножче между камъните не можеш да вкараш, така казват за такива зидове майсторите зидари. Така добре те са изработеи и подредени. Но върхът на градежа от всички църкви, които съм виждал е тази в гр. Елена. Повтарям се, но пак ще кажа: като че не зидари, а поети за зидали църквата!

    По този мост преминават руските войски, напредващи от Свищов към Плевен. Руските оръдия са имали колела подобни на тези от волските каруци, но подсилени. Оръдията са били леки и тежки, някои са били разглобяеми и детайлите им са пътували във волски каруци. Тялото на тежките им оръдия, които днес са на крепостта Сторгозия в Плевен е тежало два тона. Мостът доживява Освобождението, но скоро след него безотговорност и безпросветност на тогавашните местни първи в Бяла и Ценово разрушават западната му половина.

   След Освобождението страната е в подем, произвеждат се много стоки. Те се транспортират, защото трябва да се изнесат в чужбина - тук всеки си произвежда всичко сам и нищо не му трябва да си купува. Нуждата от нови пътища и мостове за тях е голяма. В долното течение на Ятнра трябва още един път, който да преминава по-близо до Дунава и мост за него над Янтра. Мястото му е избрано – до село Ценово, защото без този мост трябва да се пътува до Бяла и обратно за да се премине реката. Само че сега технологите за строежа на мостове вече били станали други – строят се колони, опиращи в скалите по дъното на реката и подпорни стени на бреговете й. По тези размери се поръчва някъде в Европа железен мост, който пристига на мястото като детайли, които се сглобяват на място чрез занитване или с болтове и елементите „стъпват” на определините за целта места, където се фиксират за колоните. Камъните като строителен материал на мостовете вече стават история.

     Годината е 1897-а, Колю Фичето е починал. Ами сега, как се правят колони на мост? За да се запознят как става това майсторите, които ще строят моста отиват в Бяла да видят колоните на моста му. За да ги видят още по-добре с разрешение на кмета на Бяла те подкопали две от тях. Вместо да запълнят веднага изкопа, който са направили с камъни те оставили колоните така, разкопани Точно в този момент в резултат на силен дъжд в Балкана Янтра придошла и отнесла 1/3 от творението на Колю Фичето. Заминали си майсторите в Ценово, оставяйки моста разрушен.Те са майстори, не акълджии да предвиждат всичко, а и не могат да го поправят. Поведението им ми напомня поведението на един днешен герой от град Левски, който е в този район. Цигането-въртач лъже баба по телефона, че синът й е сгафил и й иска 20000 лв. Точно толкова й е дал сина й, който е в чужбина, за да живее жената нормално, някой е дал информацията на въртача. Като разбира за измамата бабата се обажда в полицията и от срам пред сина си, че са я излъгали се беси. Дадоха интервю с въртача. Какво бил виновен той, че бабата се била обесила, това било нейно решение, да не я е накарал той та да имал угризения угризения на съвестта, че я „извъртял” по телефона. Връщам се на темата.

   Чак след 25 години мостът е възстановен от пишманмайстори. Не само, че не е в същия вид, но е и по-тесен. Така е е възстановен, че името на майстора не е написано никъде, защото ще предизвиква споменаване на негова майка когато човек види какво е направил.

   Строежъг обаче на моста до Ценово се осъществява. Новите майстори „бият” бетон за двете колони на моста, нарушавайки технологията на този тип строителство. А тя е: декоративен каменен зид-кофраж, който се пълни с железобетон. Тук строителната шашма е видна, защото декоративен зид има, но той е изграден върху абзатц на голия бетон, който се облива от водата. А как е направен каменният зид, да Умреш! Пристигнали са от Европа елемнените на моста, монтирали са ги хората. Получил се е типичният железен мост, който се ползва при ж. п. пътищата, защото поема вибраците от вагоните.

   Днес този мост е изоставен, защото е бил твърде тесен и не отговаря на съвременните изисквания. Дребните му детайли са отнесени от циганите за скрап, но свалянето на големите му ферми е по силите на скрапомутри с газорезаческа, подемна техника и дълги колкото вагон камиони..

   Новите мостове, които се строят сега се наричат типови. Те са изцяло от железобетон. Доста са грозни с изключение на бетонния мост за влака при Клисура. Новият мост обаче, който преминава упоредно на този на Колю Фичето е изпълнен по начин, да не контрастира агресивно с шедьовъра до него и е значително по-красив от останалите мостове из страната.

   Мостовете винаги са играли важна роля в живота на хората. Строежът им е трудно и отговорно нещо, затова се счита, че мостовете са подвластни на дявола и той изисква жертва на човек, като се вгради сянката му при заклинването на последните камъни на свода му. Легендата за двамата братя-мйстори, вградили сянката на сестра си в Стояновия мост е известна. За важността на мостовете говори и друго - в случай на война едни от първите удари са върху мостовете. Важната роля на мостовете в ежедневието на хората е пренесена символична и в духовната им област, където мостовете в душите на хората са символ на връзката им с миналото, с велики предци и скъпи хора. Тези мостове са невидими, но присъстват в живота им в зависимост от интелекта им и са много важни. В миналото си писание посочих какво става ако те се срутят, сега избрах тази тема селективно, защото случаят е изключение – срутена е само част от моста поради глупост, не съзнателно и не целият. Едва ли двата кмета или пък майсторите, които са подкопали колоните на моста с намерение да направят още един такъв са мислели, каква беля ще сторят и че толкова години след тях глупостта им не може да бъде забравена и възмущението от делата им сподавено. Стореното в резултат на тази глупост е непоправимо – не толкова, защото са разрушили шедьовър – днес това за иманярите е ежедневие и на никой в държавата не му пука, а защото са нанесли рана в Духа на времето, през което е творил надареният с гениален талант строител-самоук Колю Фичето. Има от кого да се поучат днешните ни архитекти и строителни инженери

  Поклон пред делата, сътворени от този човек!

  Този постинг е продължение на първия ми постинг, „Мостовете...” и го помествам не само като четиво, което ще отклони туристите, пътуващи през Бяла да разгледат моста, но и като призив към иманярите, да престанат да разбиват римските мостове по Родопите, възползвайки се от това, че държавата ни е разграден двор и към тези, които не са строили истински мостове, а само духовни с препоръка да ги пазят. Защото дори за частично увредените /ПОРАДИ ГЛУПОСТ, НЕ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО!!!/  мостове възстановяването им не е възможно...

   Послепис от 3.08.2012 г.
    Освен майсторите на мостове, църкви и обществени стради в Русенско има и такива, които строят и духовни мостове. Такъв един мост ни отвежда към Петко Славейков, който тук създава първите си творби. Друг един поет, когото високо ценя от този регион е Марин Тачков. Ще поместя негово стихотворение в постинга,  защото творението на Колю Фичето - мостът, на който се възхищавам век и половина след построянването му и това стихотворения според мен имат нещо общо. Поет, изграждащ творбата си с камъни, а не със слова, такъв е бил той. Само вдхновен човек може да построи такова нещо.
   Това прекрасно стихотворение и снимките на този красив мост, граден като от поет, помествам заедно в постинга ми:

                                    ПОЕТИТЕ  УМИРАТ  КАТО  ПТИЦИТЕ

                                    Поетите умират като птиците...
                                    Преследвани, разстрелвани,
                                    охулвани, погубвани
                                    с бездушие и злост...
                                    Раздават се самоубийствено...
                                    Оставят шепа истини,
                                    сълзи от стихове,
                                    копнеж за висини...
                                    И удивителен въпрос...

                                   Поетите умират като птиците...
                                   Дори...и по сами...   

                                                                          22.11.2011 г.

 

 

 

 

 

  



image

                  Част от мостът на Колю Фичето над р. Янтра при град Бяла.



   Две хиляди години преди Колю Фичето!
   Как се закрепва мост за брега - ето моделът, от който той се е учил как да стане това. И че сводовете трябва да са идеални полукръгове. И че над колоните също трябва да има светли сечения за висока вода. По нещо се различават обаче мостовете: на единият има един турист, а на другият - туристка.

image
image

                    Може да е само един, но мостът без туристи не остава.

image

Един любител уста се прекланя пред творението на башустата.

image

 Задната част на моста. Както една красива жена е красива от където и да я погледнеш, същото важи и за моста на уста Колю Фичето.
image

Мостът на Колю Фичето след преминаването на реката под него. Доста различна е конструкцията, но се виждат изтичалата за водата - през големия свод, през малкия свод в колоната и през кръглите отвори между тях. Вместо да подържат това съоръжение като архитектурен паметник и то е заебано и ако все още стои причината за това е, че Колю Фичето не е ползвал при строежа му джици и джелезо.

image



image


image

  Един от четирите декоративни каменни лъва, които колю Фичето прави в дома си.

image

       Четирите колони, имали късметът да не ги разкопаят новите майстори.

image

                                       Свод на моста срещу течението на реката

image

                              Мостът на Колю Фичето на р. Янтра при гр. Бяла

image

 Елемент от моста на Колю Фичето, строен не от него, а от тези, които са "възстановили" съборения западен участък на моста. Този преход от старата към новата  част на моста, чиито елементи вече са окрадени ми напомни за песента на Радой Ралин: "Гъзъ си с рози накичи, насраното да не личи!"

image

Елемент от новия мост над р. Янтра, който преминава успоредно на този на Колю Фичето. Доста са се постарали проектантите и строителите творението им да не дразни хората, ако го срвняват с това на предшественика им. Наистина е добро.

image

Модерен за края на 19-век мост - легнал на две подпорни стени и на две колони, а вместо каменен сводест зид над реката - поръчан по размерите железен мост от Италия, фирма на която по това време строи железницата по Искърския пролом.
/Мостът при с Ценово/

image

Макар доста по-нов от моста на Колю Фичето, на този мост се е налагало
да бъде подсилван! /Ценовският мост/

image

Ценовският мост - това не е строено от Колю Фичето! Просветените в тази област ще ме разберат като се вгледат в детайлите. 
image

Мостът при с. Ценово. За да видят как Колю Фичето е направил колоните на моста тези майстори за разкопали моста му и поради това се е срутила 1/3 от него. Който разбира от строителство ще види, че тук става въпрос за строителна измама. Вместо бетонът, който конактува с водата да е облицован в декоративен каменен зид, който да го предпазва от водата, камъните служат само за декорация на горната част на колоната. И са иззидани ужасно.



Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kasnaprolet9999 - Доста си се потрудил и е станал чу...
30.07.2012 21:14
Доста си се потрудил и е станал чудесен разказ с много интересни моменти. Снимките дават възможност да се разбере по-ясно написаното от теб. Първата от тях е има още на две места в постинга ти. Поздравления.
цитирай
2. mt46 - Поздрав, Коста!
30.07.2012 23:13
Рядко се раждат Майстори!...
цитирай
3. tota - Поздрави, Коста за изчерпателния разказ за мостовете, които говорят за времето и създателите им...
30.07.2012 23:32
И за прекрасната метафора, която използваш за " мостовете като символ в духовния живот на човека."
Добре е да се познава всичко оставено ни от предците...има какво да се поучим.

Спокойна вечер !
цитирай
4. sande - Поздрави, Коста!
31.07.2012 00:39
Ти също строиш мостове.

Скромно, безшумно и талантливо.
цитирай
5. sande - Санде: Добро утро, Коста!
31.07.2012 07:06
Поздрави за извънредно интересния и стойностен разказ за старите мостове, които сякаш свързват вековете.

Заслужава да се замислим. Колко много неща са изчезнли: градове, селища, народи... Руини ... разкопки ... артефакти в музеите ...

А мостовете стоят.

Какво ни говорят тези мълчаливи и красиви гиганти, прегърнали и прекрачили епохи и времена?

И разрушителите не са ги раозрушавали.
цитирай
6. sparotok - !
31.07.2012 17:52
Благодаря ти за хубвия постинг!
Снимките са великолепни!
цитирай
7. анонимен - „Начертал ли е предварително мо...
10.08.2012 03:32
„Начертал ли е предварително моста, всичко ли е запаметявал в главата си и после реализирал, не е ясно.”

Казват, че след първата си среща си с Мидхад паша, Уста Кольо купил няколко дузини свещи и отишъл при един свой калфа в Дебелец, където на медна тепсия направил восъчен макет на бъдещия мост в Бяла. Разказват още, че докато правел макета попоглеждал към един тамошен стар мост над р. Белица. Според мен няма много прилики между двата моста, макар и да се откриват сходни елементи. Но мащабите са различни. Старият мост в Дебелец е красив кемер на повече от 300 години, но е много по-малък. И също неудачно ремонтиран…
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182454
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031