Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2012 10:36 - КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3211 Коментари: 5 Гласове:
15

Последна промяна: 03.07.2012 00:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

          Постинтгът посвещавам на Г/жа Пенка, която днес има имен ден с пожелание да посети Погановския манастир, Цариброд, Завойското езеро и Бабин зуб.
                                                                                                            Коста                     
                         
                                              ЕДНА  ГОЛЯМА  ЖЕНА!

 

 

ЗДЕНКА ТОДОРОВА     /от Уикпедията/

Тя е родена на 21 март 1960 г. в Цариброд, където получава основно и средно образование на майчин български език. Записва българска филология в Белградския университет. Като дипломиран филолог известно време работи в литературното списание „МОСТ“ в Ниш. През 1990 г. активно участва в създаването на Демократичния съюз на българите в Югославия. През 1997 г. създава правозащитната организация Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия, чийто председател e. Защитава правата и интересите на своите сънародници в Сърбия. Автор е на три книги: „Венчална рокля“ (поезия), „Ябълка в килия“ (проза) и „Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини“ (публицистика).

Книгата „Взривената памет” е част от проекта Документанционен център на българите в Сърбия.

 

   Тази биографична справка „свалих” от Интернет. Истината за Зденка Тодорова е, че тя е голяма жена. Родена е в Западните покрайнини, които са българска територия и са населени с българи. Сърбия няма нищо общо със Западните покрайнини, тя ги владее незаконно! Този казус е известен и е доказателство за нихилизма на българите, който Зденка Тодорова винаги е критикувала по време на срещи в София между разделените роднини, живеещи в Западните покрайнини и България. Една българка, родена сред шовинистите сърби успя да се съхрани като такава въпреки репресиите, на които бяха подложени българите там и да се извиси като техен духовен водач и защитник. Българите, присъдединени към Тройното кралство съгласно Ньойския договор като наказание за  участието им в Първата световна война на страната на лошите ведно с имотите им, трудовите им навици и културата им бяха подложени на асимилация от сръбските шовинисти, чиито шовинизъм сигна до там, че причини югоразпада след 1990 г. Друга част от българите там бе принудена да се изсели към вътрещността на Сърбия поради невъзможните усровия за живот в родните им места по планините без връзката с полето, което остана в България. Нихилизмът на българите пък стана причина дори да не си поискаме териториите по време на югоразпада,които са си исконно наши. Сега се лансира една друга теза, че след когато Сърбия се присъесини към ЕС този въпрос практически щял да получи разрешение. Това е толково истина, колкото че социалистическата революция в Русия превърна хората в най-щастливите хора на света, в името на което бе проведена и революцията.

   Духовният водач на българите в Северната крайна, Зденка Тодорова, е журнлист, поет и писател, природозащитник, изключително интелигентна и образована жена. Баща й Кирил Тодоров е бил просветител по тези места. Зденка вече може да идва често в България и ведно с другия духовен водач на Южната крайна, големият българин, Иван Николов – роден в с. Ресен през 1959 г., Босилеградско, който е поет, общественик, публицист и председател на тамошния Културно –информационен център на българите, устройват срещи с роднини от двете страни на границата, на които се дискутират различни проблеми. На последната среща Зденка Тодорова говори за поругаването на българско военно гробише до Цариброд заради строеж на кула за мобилни оператори. Мястото на кулата не е избрано случайно, но и на Зденка тези номера не минават.

   Много интересен български език говори Зденка. Поради обстоятелството, че българите там са били откъснати тотално от България по време на Студената война, при тях се  запазил български език, не повлиян от промените му в България. Така говореха старите хора, които вече починаха, така говореха Вайсенберг, Мария Луиза. По Кулско съм слушал такъв български език. Днешният език е доста различен, защото езикът е като жив организъм – променя се ведно с живота, той е негово огледало.          

   Зденка ми подари една своя стихосбирка и аз искам да я препоръчам на приятелите ми от блога. Книгата се казва  „ПРЕРОДЕНИ ДУШИ”. Жената ми надписа книгата също изключително интелигентно: ” На Коста в името на българското слово!” Цял живот тя се е борила за българското слово, ето доказателство, че то съществува и сред бъларите в Сърбия – книжка със стихове на български език, написана извън България.

  Уводните думи към стихосбирката на Зденка са написани от председателя на Съюза на независимите писатели Марин Кадиев. Помествам написното от него:

 

                                                ЗА  КНИГАТА

 

     Видната общественичка и писателка Зденка Тодорова от Западните покрайнини в тази стихосбирка изявява ново измерение на своя художествен талант. Тя създава един съкровен духовен свят с много езическа виталност; тук всичко е изстрадано, преживяно и естетически премислено. С укротена емоционалност и спокоен стихотворен ритъм поетесата ни повежда по непредсказуеми пътеки на своята интимна самореализация. Тя долавя видимата дисхармония между мечтата за обич и невъзможността за пълно щастие. Любимият е навсякъде като непрпомръкнал спомен; неговото присъствие живее в съзнанието й, държи будни чувствата, разтваря сетивата в цялостното й световъзприемане.

   Зденка Тодорова умело проблематизира интимното човешко битие. Колко много императивни въпроси без отговори са поставени – всъщност самите въпроси са и отговори. Да не се беше породила тая обич, но се е породила; да не беше срещнала този човек, но си го срещнала и сега трябва да носиш тази болезненост, тази интимна безприютност и духовна самотност. Поетесата разказва за своите чувства, затова епичискят и лиричиският елемент се преплитат в органическо едниство и изявяват биографията на изстраданата обич и нейната непреходност. Тук тъгата, болката, вътрешният драматизъм преминават в неутолим копнеж за хормония, за смислено битие. Копнежност и груба житейска реалност сънища на богомилка и пътуване към острова на изгнанието; всичко е внушено чрез реалистичен рисунък и вълнуваща тоналност, чрез конкретни душевни изживявания и състояния.

    В тази стихосбирка Зденка Тодорава не само изстрадва и осмисля себе си, но и преодолява себе си; затова е постигнала убедителни художаствени решения и послания и ние вярваме в нейната философска интерпретация на любовта;  любвта, която и чрез страданието възкресява, възражда и извисява човека.

 

    Ето и няколко нейни стихотворения от стихосбирката й:

 

 

             ЗАВРЪЩАНЕ В СТАРИЯ ГРАД

 

Ако се върна при тебе

след време

ти приеми ме

обичана крепост

-като жена

 

Ако се върна на възраст

по-зряла

от тази в която

избягах от тебе

ти прегърни ме

-като човек

 

Ако се върна

боса и тъжна

в рокля лилава

и с друга прическа

ти посрещни ме

-като човек

 

Аз ще престъпя

свода небесен

ще се прекръстя

пред портите твои

и ще въздъхна

дълбоко и страстно

-като жена

 

    

             СТАРАТА  КЪЩА

 

Старата кща отдавна е рухнала.

Падна на земята и стария таван.

Една надежда отдавна е рухнала

и споменът остана неразбран.

 

Рухват къщите. Рухват надеждите.

Вече избледняват и старите спомени.

Къде ли са чувствата! Къде ли са надеждите!

Къде ли са мечтите ни измамени!?

 

Изчезват пред очите ни старите къщи,

Нанизани като стар гердан.

Нищо не остана от старите сънища,

освен един спомен в изстналата длан.

 

 

        НЕСТИНАРКА

 

Не ме упреквай,

не те купувам с нищо!

Жива душа

не се купува лесно!

С усмивка кротка

ще те възпея в песен,

не да те купя,

а да пречупя

чуждото в нас.

 

Не ме упреквай,

моите песни не са потрони,

те не убиват и не купуват

човешки души.

Хайде, кажи ми пак онзи стих

от снощи и ме купи!

Купи ме, щом знаеш

как се купува човек!

 

Купи ме, но не със вино,

нито с патетика,

която тежи.

Купи ме с Огън.

Готова съм с боси крака

да вляза в него.

По нестинарски танц да играя

в мига си възторжен

за теб.

 

И после, с опърленото

 до болка тяло

нямо се хвърля пред тебе

и кажа:

- Сега рзбра ли

как се купува човек!

 

 

ТЪГА И ЛЮБОВ

 

Отивам си завинаги, за да се върна –

изпращаш ме няма в безкрая.

След време, тихо ще се завърна

и сложа точка на края.

 

Отивам си за кратко.Недей ме забрвя!

Оголени чувства ще пия!

Не бягам за никъде. Не ще те оставя

-душата си в чужда не мия.

 

Отивам си без злоба. Искам да избягам

от хули, пакости, грешки...

С багажа в ръката, за път се стягам

с мисли оловно-тежки.

 

Отивам си без заем под свода небесен

-съня ти в очите си вписвам.

За теб широк, за мен светът е тесен:

тъга и любов ти орисвам.

 

 

     КРАЙБРЕЖНИ ВОПЛИ

 

Вече не те чакам на речния брят

и не ме поръсва вечерния сняг.

Та кой да посрещам, забравих те вече,

отдавна и пясъчният часовник изтече.

А с китка здравец те чаках посред нощи,

боса извървявах километри площи,

разпитвах и птиците легнали в гнездата,

дали не се криеш някъде в житата.

Не те намерих. Нищо не разбрах.

И защо се криеш, даже не узнах.

Останах сама с мисълта за нас

-къде си ти и къде съм аз.

 

 

             КАРМА

 

Грешките свои

рядко повтарям,

от чуждите

вечно се уча.

Моля се в себе си

да имам сили

грешките

да не повторя.

Старите спомени

в кутия пазя,

новите вплитам

в перчем.

Спомени-срещи,

мисли горещи

потапям

в меден котел.

Разделям се с хора,

които обичам

и после страдам

по тях.

С моята карма

трудно живея

-мъча се

да оцелея.

 

 

          ЗАСПАЛАТА  ПОЕТЕСА

                                  На Биляна Цветкова

 

Срещахме се

от време на време,

в твоя и моя дом

на чаша кафе

и домашно сладко.

Две приятелки

с различна поезия,

едната с класическа,

другта с модерна.

 

Като жени

избягали от скука

на чаша разговор

и черно кафе,

обсъждхме нашата

действителност

едната с рими,

другата без рими.

 

После се случи

страшното.

И ти си замина

преди да си написала

вълшебния стих

за паяка, тревата

 пясъка.

Остана кафето студено

на нашата маса

с горчилката изсъхнала

във него.                                                     

 

Не щи ти кажа сбогом,

Приятелко!

Ти не си изчезнала,

нали!?

Ти просто си замина

под ръка с вяъра,

теменужкта и змията,

за да продлжиш да пишеш

твоята безсмъртна поезия

за нас, простосмъртните.

 

   Книгата на тази вдъхновена госпожа е издадена в Издателство WINI 1837 през 2009 г. Би било добре нашите поети, писатели и обикновените хора да се запзознаят с написанато от тази жена, а пишещиге братя и сестри да изпращат чрез нея свои книжчици до роднините ни в Западните покрайнини, чиито права тя защитава с чест и мощ. Аз имам няколко книжки от наши поети при мен и при първия случай ще ги предам на нея и на другия ни поет там, Иван Николов. Като турист препоръчнам по-често да се посещават от нас Западните покрайнини поради прекрасната им природа. Аз упознах двете Крайни и сега четейки стиховете на Зденка Тодорава пред очите ми преминават различни картини от тях: селата Топли дол, Дойкинци, Извор, прекрасната природа на Западна Стара планина – Вражата глава, Копрен, Трите чуки, Острата чука, Хайдушкия камък, Мартиновата чука, Миджур. Реката Драговищица просто я чувам как тече, а също и гласът на Зденка, която познавам от срещите между българите от двете срани на границата. Поради това сетивата ми са особено чувствителни към написаното от нея за Западните покрайнини.

   Изказавм специална похвала към тази жена за стореното от нея за българите извън България, защото то е резултат на борбата й с две злини – сръбския шовинизъм и българския нихилизъм. Поради това духовните ни водачи там не залагат на политиката, която  е мръсна работа, а на общата култура на нашите сънародници. За това свиделелства и нашият културен дом в Босилеград,ако така мога да го нарека: Културно – информационен център на българското малцинство „Босилеград” – гр. Босилеград.

 

  

 


image

       Зденка  Тодорова - една българка от покрайнините.

image 
              На всичкото отгоре - и красива жена!



Гласувай:
15
0



1. mitkaloto - Една голяма БЪЛГАРСКА ЖЕНА!Поз...
29.06.2012 10:41
Една голяма БЪЛГАРСКА ЖЕНА!Поздрави,Коста!
цитирай
2. stela50 - Поздрави за постинга !
29.06.2012 11:04
Една изключителна жена, която цял живот
се е борила за българското слово , стиховете й -
израз на дълбоки чувства и преживявания ...
„ПРЕРОДЕНИ ДУШИ” - самото заглавие говори много ...
С вълнение прочетох ... Благодаря, Коста !
цитирай
3. sparotok - !
29.06.2012 12:33
Какво да кажа... - Поклон пред истинската Българка!
цитирай
4. sande - Поздрави, Коста!
29.06.2012 13:18
Познавам Зденка! Една българка от Западните покрайнини.

Не знаех, че пише поезия.

Зарадвахте ме и двамата.
цитирай
5. mt46 - Поздрав, Коста! Красиви стихове си споделил!...
02.07.2012 23:02
"...Жива душа

не се купува лесно!..."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5640503
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13403
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930