Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2012 00:24 - ОТНОВО ЗА СЪНАРОДНИЦИТЕ НИ В ЗАПАДНИТЕ ПОКРAЙНИНИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2699 Коментари: 3 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОТНОВО  ЗА  СЪНАРОДНИЦИТЕ НИ  В  ЗАПАДНИТЕ  ПОКРAЙНИНИ

 

    По тази тема съм поместил вече доста постинги в блога ми. Имам и препечатани статии на поета Иван Николов, на д/р Валентин Янев и други, които пишат в списание „Бюлетин” на Културно-информационни център на българското малцинство „Босилеград” – гр. Босилеград. Писал съм и за Ньойския договор, който назидателно откъсва от Бълария територии, защото в Първата световна война сме воювали на страната на лошите и ги придава временно към Тройното кралство на Сърбия, Хърватска и Словения. Тройното кралство не съществува повече, но териториите ни остават в пределите на Сърбия, която няма никакво правно основание да ги задържа. Лошото е, че от наша страна нямаше кой да си ги поиска и изпуснахме времето да сторим това по време на югоразпада. От Филип Димитров до Бойко Борисов - никой и дума не обелва за роднините ни там и територята ни, която е около 6000 кв. км. предимно планини. В блога си описах точно къде е преминавала границата, която сега е преместена и хората са я наричали временната или наказателната граница. Така от нас са били отнети две големи площи с административни центрове Пирот и Босилеград. При затворена граница към България през зимата Босилаградско остава непристъпно за всякакви автомобили, защото е заградено с високи планини.

   Като турист се запознах с тези Крайни и съм вдъхновен от северната Крайна с административен център Пирот. В нея влизат планините Власинска с жделото на р. Ерма, Видлич и огромна част от Западния Балкан включваща скатовете му от вр. Сребрен до вр. Миджур. Написах доста постинги за този район, защото той е половината от Чипровската планина, останала извън България. Имам поместени и няколко стотици снимки от там.

   Южната крайна също е много красива. Тя е между Милевската, Дукатската и Осоговката планини. За да се пътува от Босилеград към Сурдулица, където се изселиха много българи от Босилеградско се преминава през превал на Дукатската планина, доста по-висок от Петроханския. Там е телевизионният ретранслатор на сърбите „Бясна кобила”. Най-новата тенденция по Босилеградско е големият трафик там на кюстендилски цигани, за които не ми става известно какъв бизнес или далавери правят. Ще се чуе със сигурност.

    В постингите си съм препоръчвал на туристите да посещават красиви места, населени с българи в близост до границата ни. Съществува понятие Ждрелото на р. Ерма. Но малцина знаят, че то почти цялото е в Сърбия, а не е само при гр. Трън, че там има два наши манастира, че германците са направили трасе с тунели за влак от Перник до Пирот. Красотата му е уникална. В северната Крайна има един страхотен язовир, Завойския, а в южната – Власинския. Българите могат да помогнат на снародниците ни като купуват стоките им от пазарите в Цариброд /Димитровград/ или Пирот. Сърбия е производител на екологични селскостопански стоки и вътрешният пазар за тях е труден. Вместо на ни лъжат циганите от Женския пазар, същите стоки можем да си купим и в Сърбия, но по-евтини и по-качествени. Това, че сме в ЕС ни осигурява достъп в Сърбия, а те за да не ни рекетират мутрите със „зелени карти” премахнаха това изискване към застраховките.

   За период обаче, клонящ вече към 100 години след Ньойския договор българското население там се е свило до 30% в сравнение с началото. Българският дух обаче е запазен. Българите винаги са имали там духовни водачи, имат ги и сега и то хора вдъхновени, поети. В северната Крайна най-изявената личност е Зднка Тодорова, която е в Хелзингския комитет за защита на правата на сънородниците ни там. В южната Крайна начело на това движение отново е поет – Иван Николов. Тези хора са заложили да опазят българското на духовността и на културата,  а не на политиката, която е „мръсна работа”.

   По Покрайнините имаме доста поети и ще поместя имената на някои от тях: Снежана Виданович, Елизабета Георгиева, Зденка Тодорова, Деница Илиева, Биляна Цветкова, Вукица Стоянова, Денко Рангелов, Мила Васо, Емануил Попдимитров, Радко Стоянчов и др. В постинга ще поместя и някои техни стихове. Познават ли нашите поети творчеството на поетите българи в Покрайнините, търсят ли контакти с тях? Духовните водачи в двете Покрайнини са поети и в това няма нищо случайно – поетите са най-близо до Бога. Но близо ли са те едни до други, помагат ли си в торчеството и в живота. Разбирам, че поетът контактува с Бога, но той е на земята и тук също трябва да бъде оправен, да бъде личност, за го приемат хората като духовен водач. В сиховете си той трябва да вможе да вплете мъките, радостите, стремежите на сънародниците си за по-добър живот, за издитане на духовността им, за свобода. Вазов по време на почивките си пътува из България. Тогава той среща се с хората, пише за тях -    за живота им, за местата, където те живеят. Той описва върхов момент в историята ни – Освобождението на България. Животът му включва още времето на Сръбско-българската война, на Балканската и Междусъюзническата война, на Първата световна война. На края на живота си преживява и налагането на унизителния за България Ньойски договор. Бил е и турист, като преходите си е извършвал винаги на кон. Описал е части от Рила, от Балкана...Един добър пример за днешните ни поети - малко по-мобилни да станат!

   Тежко е положението на сънародниците ни в Сърбия. За да ги има все още там причината е, че там колективное хозяйство на земята не бе допуснато. Хората останаха стопани на земята си и те докато имат сили да я работят, ще има и с какво да се хранят. Това ги обрича обаче на ужасна бедност, водеща до липса на възможност за образование и здравеопазване. И без това да се живее в Покрайнините е ужасно трудно, защото те са обградени от към равнините, останали в България с граница, а от към Сърбия - с високи планини. И българите там се стопяват. Това устройва сърбите, които така вземат наши територии с ресурсите им на вода, гори, полезни изкопаеми, а българите по тези места са обречени на преселване или сърбизиране. Нашите политици по този въпрос са точно толкова далновидни, както сега спрямо цитаните в България: плащат им само за едно - да раждат неперестаннно и да не работят, направиха поплацията им техен поминък, в резултат на което от помощите за децата те живеят като паразити върху гостоприемник. Пример за далновидност...за Книгата на Гинес. За лошото отношение на българите в покрайнините от наша и от сръбска страна давам пример с българи от Босилеградско, които бяха дошли по някакво споразумение да работат в ЖП Завода. Лошо се отнасяха хората тук с тях и те се оплакваха. Тук, казваха те, ни наричат сърби, в Сърбия ни наричат българи. Никаде не ни искат...

   Помествам няколко стихотворение на наши поети, които Ньойския договор принуди те да живеят на собствена територия в чужда страна. Мъката по Родината личи от всеки техен стих. Взех ги от две стихосбирки – „Преродени души” на Зденка Тодорова и един поетичен рецитал „Дамите канят”. Имам възможност да си намеря книжки със стихове на Иван Николов и ще сторя това. Скоро ще ходя в Сърбия, ще предам на Зденка Тодорова няколко книжки със стихове, които едва ли са известни в Цариброд.

  Ето и стихотворенията, които избрах - да красят блога ми на второ място, а на първо - тук хората да проявят интерес към тези поети и към роднините ни – целокупното българско население, което заедно с имотите им бе придадено към Тройното кралство и...все още остава незаконно в Сърбия. Заради техния шовинизъм и нашия нихилизъм...

 

         

    ПЕТЯ  ЙОТОВА

 

    БРАЗДАТА

        На българите от Западните покрайнини

 

Някой някога теглил гранична бразда

и отсякъл от цялото час.

И десетки години – вече в чужда страна,

наши братя живеят без нас.

 

Черна граница реже живота на две –

къщи, черкви, дворове, нивя...

А нещастните майки не стигат дори

и до гроба на свойте деца.

 

Да са българи – тази трагична съдба

носят твърдо и с чест – от деди...

Те отломка от родна във чужда среда,

Непотърсени, клети, сами.

 

Те заточеници са на своя земя –

парадоксът е верен, уви!

И животът им чезне, насила стеснен,

Между граница и планини.

 

Много драми човешки и мръсни игри

и до днес помни тази бразда,

но не може тъй лесно да ни раздели –

та родината в нас е една.

 

И един е народът от двете страни

и една е, една е кръвта...

Любовта тази граница ще заличи –

тук сме свои сред свои сега.

 

 

     ЕМАНУИЛ  ПОПДИМИТРОВ

     /1885 – 1943/

 

    ГРАНИЦА

 

Не сме разделени! С еднакви надежди,

сплотени сме ний в любовта и смъртта!

Жетварка запее оттатък – копнежи

еднакви събуди и в нас песента.

 

Светулки прелитат от нашата жетва

и мигат над вашето село натам,

овчари оттатък ли с огън засветят,

привет ни отпраща оскъдния плам...

 

Напролет и нашите ластовки сини

отлитат натам къмто стари гнезда,

срещнете ги вие за вести петимни:

това са крилатите наши писма!

 

Пчелите ни даже от кошери лете

прехвъркват натам като златни стрели,

на медена паша да дирят полето –

и нищо ни вече от нас не дели.

 

През гробища тъмни браздата минава.

Напразно: в задушница тука гори

кандилница глинена, дим се развява

и вятър отвъдни гробове кади.

 

 

 

     ИВО  АНДРОВСКИ

 

     СИЛИ И ВЕЧНОСТ

 

Лета и зими отминават!

Отиваш ли си, мой живот?

Отиваш си, не ми прощаваш,

не ще те моля за отлог!

 

Какво не правих и не сторих?

В какво бях прав и съгреших?

Каквото даде изживях го,

от туй съм силен и щастлив!

 

И там из дебрите балкански,

когато легна аз в пръстта,

другари буки великански,

ще са ми страж за вечността!

 

          VІІ. 2001 год.

           Нейковци

 

 

    ПЪРВАН  СТЕФАНОВ

 

    ЕМИГРАНТИ

 

Те бодърствуват някъде делече

в единоброство с тоя свят бездомен.

Не мигваме и ний до късно вечер

да ръсим с нафталин обречен спомен;

да слушаме в безбрежните си бдения

как вън расте тревата на забравата...

 

Понякога в минути заплатени

по жицата дъха ни проверяват.

Умислено, и котето се вглежда

в портретите, децата разпознало.

И над чужбините една надежда

лети към нас

на облаче ле бяло...

 

Сълза върху клепача на безкрая...

крило на птица, все така далечно...

...И репетираме из празни стаи

самотността на идващата вечност...

 

Но днес мушкатото със шарка проста

цъфти за нас все още върху скрина.

Деца, не ни наказвайте със прошка

за дето ви лишихме от родина.

 

                                    2003

 

 

     ЗДЕНКА  ТОДОРОВА

 

     ОРИС

 

Кълна ти се, Господи,

света ще обърна наопаки,

за да намеря ключа

от старата крепост

и да разкрия

тайната вечна

за онзи, който

тук го погреба

и каза:

„На това кръстовище,

до тази стена,

под тези баири,

на тази земя

други ще газят

вашата съдба”.

 

Защо ли така ни е

писано, Господи!

Безгласни,

спасение търсим

от тази земя

с въпроса вечен

-кой всъщност съдбата наша

така проигра!?

 

Разделен на две,

един народ

цял живот кълне и проклина

своята съдба

и търси утеха.

В ключалката

пръсти завира

и вечно пита – защо!?

 

Не веднаж, сто пъти да съм

проклета,

ако тайната страшна

аз не открия!

Пък после, нека със нея

и аз се затрия

-поне ще науча

защо е орисана

вечно била

нашата съдба!

 

 

     ИВАН  НИКОЛОВ

 

   НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

 

Ако синовете

бяха оставили Родината,

щяха да бъдат разстреляни

и нея няма кой да повика

на отговорност.

 

Защото стражарите

убиха прокурорите –

поетите и героите

на Родината.

 

 

     МОЛИТВА

 

Кажи им, майко,

че съм ти син

и твоя кръв във мен тече,

кажи, че отнеха ме от тебе

и съвестта затуй те пече.

 

Кажи им, майко,

че съм потомък

на славен и непобедим народ,

кажи им, че имам братя

и сестри, и баща, и майка и род.

 

Закриляй, майко,

грешните чеда,

дето отне ти ги чуждия враг,

оставам твой навек веков,

макар и презрян, немил – недраг.

 

 

      Записвам имейла на Зденка Тодорова и на Редакцията на списание „Бюлетин”:

 

     zdenka_todorova@abv.bg

    kicbos@gmail.com

 

    И Зденка Тодорова и Иван Николов са хора, достойни за уважение, които трябва да подкрепяме. Никак не им е лесно да се борят за българите в Покрайнините, които държавата ни просто е отписала, за жалост. Като я няма държавата, ние, хората, да проявим някаква инициатива. Общата ни култура е много важен инструмент в случая.

  Завършвам с препоръка за посещения на изключително красиви места в Покрайнините: Власинския и Завойския язовири, Парк Стара планина и непременно плнинския им летен и скикурорт Бабин зуб, ждрелото на река Ерма, долината на река Дойкинска или пък на река Темщица или на Тимок. Хората там се радват, когато ги посещаваме, защото са наши роднини и сме една кръв.

    Освен хората ни обаче, добре е да ги посетят и поетите ни. Да организират среща с поетите там, да им подарят книжки на родния им език, да организират литературна вечер, да ги канят тук при представяне на нови книги. Колко мъка има в стиховете на тези хора... 

  

   

 



Гласувай:
12



1. stela50 - Вълнуващ постинг ...
26.06.2012 09:45
Стихове , силно докосващи с болка и сила ,
вяра и тъга, тежка орис , молитва ... и вечност .
Поздрави !
цитирай
2. mitkaloto - Коста, стана ми тъжно, но постинга ...
26.06.2012 18:47
Коста,стана ми тъжно,но постинга ти е великолепен.Поздрави!Митко!
цитирай
3. tota - Коста,
26.06.2012 21:32
това е голямата болка , която някои дори и не забелязват. Поздрави за всичко това, което правиш. Дано постингът ти да бъде прочетен от хора, които са на позиции.
Колко добре си го казал:
"Ето и стихотворенията, които избрах - да красят блога ми на второ място, а на първо - тук хората да проявят интерес към тези поети и към роднините ни – целокупното българско население, което заедно с имотите им бе придадено към Тройното кралство и...все още остава незаконно в Сърбия. Заради техния шовинизъм и нашия нихилизъм..."

Нашия нихилизъм...Скоро чух от устата на моя бивша колежка, работила дълги години в образованието, че трябва да се спасяваме поединично...До къде ще ни отведе това поединично ...

Хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180209
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031