Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2012 19:36 - М О С Т О В Е Т Е И В И А Д У К Т И Т Е
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1481 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 26.06.2012 00:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                     М О С Т О В Е Т Е    И    В И А Д У К Т И Т Е  

                                  /следващият  задаващ сe проблем пред страната/

 

   Не само като турист, но и като просветен любител-строител с доста строителни дела зад гърба си имам професионален поглед върху тези части от инфраструктурата на страната и ще направя накратко анализ на състоянието им, подкрепен с конкретни примери. А дали обичам мостовете – нека някой отвори блога ми ако иска да се увери. Там има снимки на стотици мостове от страната и дори снимки на един макет на кемеров мост, който построих сам. Да краси парцела ми.

   Мостовете не правят изключение от другите процеси в страната – те са изоставени и се рушат. Така, както се разпада всичко около нас с изключение на богатството на олигарсите. Давам за пример два големи ж. п. моста. Първият е при гара Копривщица над р. Тополница. Некачествено изпълнение е оголило могъщата му арматура при фусовете и той отслабва поради корозията й. Нека някой отговорен фактор, ако може да бъде от депутираните, да мине под моста и да го разгледа. Още един пример ще дам с изключително оригиналния и красив мост в Клисура, изпълнен изцяло от бетон. В цепнатините му растат...храсти. Известно е какво правят хастите с корените си, за да превръщат скалите /и бетона/ в хранителна за тях среда.

   За влошаващото се състояние на мостовете има няколко фактора. Първият е новите технологии, които са съобразени с това, изделието да е направено предимно от заводски заготовки, за да е по-евтино – по-малко ръчен труд, и вторият фактор е, че вече майстори няма! Има марлячи и крадци на средствата за ремонта или строежа на съоръженето. Ще се спра на двете технологии – преди Деветото и след него, като и на технолоиите през преходния период между двете до около 1956 година. Тогава свършиха големите строежи на соца, когато наистина се построи и нещо полезно - Баташкия водносилов път, свълзаха подбалканската железница. След това започнаха далаверите.

    При старите технологии, ползвани напр. от италианците при строежа на железницата през Искърския пролом са ползвани технологии, при които няма кофражи за бетона. Изгражда се декоративен каменен зид, който се пълни със силно армиран много силен рядък бетонов разтвор. Имало ли е тогава вибратори за уплътняването му не ми е известно. Каменният декоративен зид е бил правен дори над арката /кемера, свода/ на моста, което е изключително трудно и е трябвало много здрав кофраж за да издържи камъните и после бетона върху него.  Какви са предимствата на този тип строителство?

   Бетонът и арматурата в него остават недосегаеми за допир с въздух, пазени зад дебелите каменни стени. Няма нищо вечно, но тези мостове са страхотни. Давам пример с Извития мост, наречен още Лакатнишки между селата Оплетня и Левище. Тази година мостът навършва 125 години. Колко влакови композици са преминали през него не мога да изчисля, сигурно са много милиони, но мостът не е мръднал. Само релсовият му път се подменя като се износи.

   След Деветото все още има майстори и се строи по подобен начин, но не съвсем. Големите мостове изглеждат подобни на предишните, но не е така. Сводовете им са наливани в кофраж и арматурата е положена некачествено. Вместо да остане навътре в бетона, тя се вижда, което означава, че ще корозира. Още един недостатък имат тези мостове – фусовете им са от бетон, излят направо в земята, следва абзатц и върху него вече е построен декоративния зид, подчертавам, който при започване на извивката на свода изчезва. Така се получава концентрация на напрежение в долния участък на моста. Освен това арматурата в бетона под водата е по-сериозно атакуема от колкото зад каменния зид и третото технологично слабо място е под сводовете му. Така са направени мостовете над р. Буновска, над р. Макоцевска и др. Вече започва постепенно разрухата им и нищо не може да се направи за спасяването им. Това са уникати, които  могат да бъдат поправени толкова, колкото циганин да се интегрира в обществото. Може да се отпуснат само средства целаво за поправката, които бизнесмени като Милен Велчев или Любо Пъпката да открадант, да отчетат, че мостовете са попрвени и до там.

   С напредвнето на соца все повече се разчита на заводското. Новите мостове вече са типови. Те са изцяло от бетон и са по каталог. Толкова широки, толкова дълги, за влакове, за автомобили – всичко е по стандарт или нормала. Конструкцията на мостовете е една или повече бетонни дъги, армирани като за световно, над които има стени, върху които минава хоризонталната част - пътя. По-грозно нещо човек не може да измисли като архитектура, но в тях заложените бомби са две. Първата е в самото проектиране, което не предпазва арматурата на моста изцяло от корозия - все някога мостът ще се попука от вибрации и температурни разлики и при арматурата ще прониква вода. Втората бомба е некачественото изпълнение, защото зап качеството се договаряха партийните секретари. Ето  в какво се състои това некачествено изпълнение. В някой завод, напр ЗСК-Кремиковци, където съм добре запознат с технолотията им се поръчва елемент от моста. В завода правят формата, полагат в нея арматурата, заливат я с определената марка бетон и го уплътняват чрез вибрация. Но!!! Арматурата лежи на дъното на формата, не се вземат мерки тя да остане нъвътре в бетона. Този, който е поръчал елемента не е съвсем наясно какво иска от изпълнителя му. Такова изделие като ново изглежда като истинско, ама не е. Ще има малък срок на годност, защото ще му се разкрие арматурата от долната спрана и то ще започне да отслабва, като в един момент може и да се разруши. Вече има такива примери. По същия начин се полага арматурата и в големите кофражи за местата, където елементите са доста големи, не могат да се изработят в завод и да траспортират. Има технически ръководители, но такова изискване едва ли им е поставено пред майсторите, а е толкова важно.

   Ще напправя едно отклонение, защото този проблем съществува и при панелките. Там има места за заваряване, които майсторът -  „трънчо” я е заварил като хората я не, а после я е запълнил предвиденот място с бетон, я не. И панели, обикновено външните,   ще започнат да падат, защото от един момент нататък ще започнат да се разглобяват. В този бизнес – „предотвратяване на падането им чрез саниране” ще се развъртят и умножат парите на банкерите, ще има и много скрап и мафията вече направи първия си ход. Плевнялиев каза, че трябва да се взема кредит от банките за тази цел или на 2,5 млн. души щяло да се наложи да се местят в палатки. А панелките ще започат да падат като това вече става в Русия с  т. н. „хрущовки”. Пак активирана от мафията без съмнение, но за разлика от Плевнялиев да лобира не за банкерите-кредитори, а за застрахователните-рекетьори отношение взе и министърката на МРРБ Лили Талпата. Явиха я по телевизията и тя рече:  Така, както хората могат да  плащат застраховки за колата си, да си плащат и за сградата. Само че хората винаги намират точната дума и май Лили Талпата е най-подходящото име за тази министърка. Отива й както на един финасист /и ченге/ името Венци Коня. Връщам се на темата.

   Казаното до тук важи и за виадуктите. Минавал съм под доста от тях, веднага си личи почеркът на соцпроектантите на типовите мостове и панелките. Колоните са изпълнени така, че арматурата е в самия им край и биглите са се оголили. Течът от горе на мръсната вода и на препаратите против замръзване, които по виадуктите се разхвърлят в най-големи количества руши колоните. Същото важи и за первазите на мостовете, които се крепят на колоните. Защо препращам толкова далеч, нека някой да погледне первазите на моста на колелото между 4-и и 5-и км. където се пресичат булевардите Цариградко шосе и Гамал Ебал Насън /сега Г. М. Димитров/. Колко пъти пащат от Общината на строители-мутри да оправят первазите и заоблените участъци горе – и нищо. Арматурата е съвсем оголена, заоблените елементи са се размили, защото пък тях ги е правила друга мутра, „мотивирала” общинарите нея да наемат, а не друга и пак са менте. Не е далеч денят, когато по тези мостове ще се ползват само по две платна.

   Мостовете могат да се поправят, но е много трудно и скъпо, същото важи и за колоните на видуктите и первазите им. Не само трудно, скъпо, но и много опасно е да се работи на такава височина, да се изкачват материали. Трябва да се изработят закопчаващи се бигли, които да се монтират спираловидно на 90 градуса, да се направи кофраж като хората, да се налива и уплътнява бетон. Не виждам кой ще го направи това. 

   В моите туристически писания съм писал за мостове, за които се чудя как не падат. Напр. Цъфтитръският, който се е разцепил на стара и нова, пристроена част. Има тенденция да се разширяват и укрепват мостовете, но това се прави като за умрял – замисълът е глупав, а майсторите – фани единио, удари другио...Ще се усвоят парите за ремонт и нищо полезно няма да се направи. Аз само като ги погледна разбирам, че нямат отношение към това, което правят и чакат само момента за бирата. А дали ще падне мостът с някоя кола – въпрос на шанс за водачите. Между Враца и Вършец има един почти паднал мост, но се ползва. От двете му страни пише: Пътувай внимателно, мостът е в лошо състояние. При срутване на моста по този начин падналият ще си бъде виновен сам., тия дето подържат моста са юридически защитени.

   Това с мостовете е голям проблем, който се задава пред страната. Могат да се прекъснат важни връзки по пътища, магистрали, ж. п. линии. Виновни са и проектантите и изпълнителите. Опастността обаче е голяма. Тези проблеми не се знаят, защото дебелогъзите чиновници гледат далаверата, а тя в стоитерството е голяма. Давам пример с бетонните капаци на шахтите по тротоарите на София. Те се размиват, но пък отново ще има търг, комисионни, ще се облажи друга бетонджимутра. Капаците могат да доведат до счупване на крак или глава - дребна работа, но нека някой се замисли ако падне един от Копривщенско-Клисурските мостове какво ще стане? Няма вече кой да го възстанови! Ще трябва да се търси чужда фирма, турци сигурно, които да свършат това.

   Е истина е , че сме на път да постигнем един много по-стойностен в интелектуално отношение живот, защото като построим магистралите само за 4 часа ще можем да достигаме до морето. Това трябва да е върхът на щастието ни според съвременните идеолози. Вероятно е така, но ако с пристигането ми на морето ме посрещнат с някой от хитовете си Кондю, Азис или пък Ромския Славей, щастието ми ще е още по-пълно. Пътуваш като идиот 4 часа скоростно, не виждаш нищо около себе си, слизаш от колата доволен от живота и ти пускат отбор ромславеи. Страхотно бъдеше ни чака...

   Това, че тези проблеми с мостовете идват на дневен ред се вижда от факта, че по тях запроституирват вече някои политици. Те с стремят да спечелят от това, че мостовете ще започнат да падат. Вярно е, ако те бяха на власт, всички мостове щяха да са муци. И затова аз ще ги предпочета при следващите избори. Волен Сидеров е много притеснен за мостовете и предлага войнците ни по чужбина да се върнат и да ги поправят. Гениално! Щом могат да стрелят, това означава може би, че могат да поправят и мостове. Как е направил тази връзка не знам, но ще гласувам за него! Лошото обаче е друго, че такива като мен повече знаят за състоянието на мостовете от тези, които отговарят за тях. И виждат безнадеждната ситуация, в която навлизаме и за която се мълчи както за това, че един етнос, който не работи и живее само от помощи стана по-многоброен от тези, които ги хранят. Дали пък повърхността на мозъците на тези, които отговарят за мостовете /и другите работи/ не е подобна на опънатата кожа да двете големи бузи на дупенцето на парламентарната великанка от ГЕРБ?

   Накрая предлагам една „мостова” разходка по една от следните дестинации: гара Клисура, където има два хипермоста, гара Копривщица с други два хипермоста, спирка Макоцево, също с два моста или гара Буново, но там мостът е само един. По мостовете се преминава свободно, защото те имат спасителни острови. 

 

 



Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180173
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031