На Г/жа Аделина с пожелание освен клавир, в дома й да звучат и струнни! 

        
               УКРАЙНА – СТРАНА НА ГОЛЕМИ БАНДИТИ И ВЕЛИКИ МУЗИКАНТИ

 

   Причината да напиша този постинг бе един подобен на една дама, която много уважавам. Тя написа постинг за три цитуларки, които свирят на... електрически цигулки. В постинга ми ще стане сега въпрос за трима велики музиканти, които бяха и цигулари и музиканти и личности и чиито имена останаха легенда сред този тип инструменталисти.

   Украйна се свързва предимно с мафиотските структури там, които и джелатите от ЧК не са могли да разбият. Одеса, който винаги е имал феодали както братята от Дупница се слави като град, който е останал автономен и след ВОСР заради престъпността в него. В историята са останали имената на престъпниците-бащици Махно и Василак, за които са написани и песни – за бащицата Махно има марш, а за бандата на Василак има хвалебствена песен, как бандюгите избиват внедрена сред тях агентка на ЧК. Днешният бащица на руснаците – Путин доста е прихванал от тези двамата, но мисля, че ги е надминал по мащаби – вместо да „държи” един град, „държи” цяла страна. За издигането си в политико-мафиотската съветска структура много е задължен на Украйна и Брежнев, който преди да стане генсек е бил дон на Днепърската металургична мафия, една от най-силните в СССР.

   Одеса е дал на света обаче и двама много велики музиканти.Започвам с Давид Ойстрах, защото той е любимият ми цигулар.

   Ойстрах е роден в Одеса през 1908 г. Музикалното си образование получава там, където преживява и ужасяващите година на разработката на Маркс и Западна Европа, наречена ВОСР, начело със сифилитикът Ленин. Цигулка учи при Столярски и работи в Одеския музикално-драматичен институт, който е преименуван от джелатите на Сталин на работническо-селски. През 1928 г. се премества в Москва и става солист към Московската филхармония. Камерната музика обаче винаги присъства в репертоара му. В Москва той основава знаменитото трио с пианиста Оборин и виолончелиста Кнушевицки. Става и преподавател в Московската консерватория, след това доцент, професор и завеждащ Катедра „Цигулка”. Печели доста междунродни конкурси - на името на Виенявски, Изаи  и др. в СССР. Неизменен съветник и спътник в живота е на великите руски композитори негови съвременници като Прокофиев, Шостакович, Хачатурян,Мясковски, Раков, и др, които му посвещават новите си творби – концерти и сонати за цигулка и пиано.

   Това, което е характерно за Ойстрах, че той е не само цигулар, инстументалст, а той е и голям музикант и личност, известна в целия свят. Репертоарт му е много голям, но ще се спра само на авторите и произведенията, които друг след него не може да изпълни толкова добре. Преди това обаче искам да напиша нещо за особеностите на този велик музикант.

   Като виртуоз той не отстъпва на другите свои съвременници, но никога не ползва виртуозността като самоцел, а като средство за постигане на високи художествени резултати. Ойстрах не свири Паганини, не свири Сарасате и други чалги. Той сввири само сериозни произведения на сериозни автори. С особена любов се отнася той към творбите на Брамс, които изпълнява на такова ниво, което не може дза бъде достигнато днес. Давам пример с първата Соната на Брамс за цигулка, която той изпълнява и големият цигулар в момента Максим Венгеров. Имаше представяне на Венгеров по Класик – ФМ, говореха как добре изпълнява тази Соната и излъчиха негов запис с нея. Добре, но аз имам в главата си еталона на Ойстрах – разликата е огромна. Като виртуоз – разлика няма, но като музикант – твърде далеч е Венгеров от Ойстрах. Същото важи и за останалите произведения на Брамс, които Ойстрах изпълнява – трите му сонати, Цигулковия и Двойния концерт с виолочелото. Да не пропусна, че Ойстрах свири и на виола, напр. в прекрасната Симфония концертанте от Моцарт за цигулка и виола. По същия недостижим начин Ойстрах изпълнява и цигулковия концерт на Чайковски. Аз все искам още от изпълнителите, но за тези изпълнения не мога да кажа нищо. На изключително високо ниво Ойстрах изпълнява и Концерта на Бетховен, без да излиза от рамките на класиката. Ойстрах свири отлично и съвременниците си, между които Прокофиев и любимеца ми Шостакович. Двата концерта на Шостакович в изпълнение на Ойстрах също са еталон, макар някои съвременни инструменталисти да се опитват да осъвременят интерпретацята им, както напр. американката Хилъри Хаан и др. Това, което е възложил Шосакович на Ойстрах като изисквне към музиката му не може да бъде „подобрено” в усъвременена интерпретация.

   Ойстрах остави много записи с камерна музика, които също са еталон как се изпъляват тези автори и произведения. Между тях са всички триа и сонати на Бетховен, много сонати на Моцарт за цитулка и пиано, всичките му концерти, Фантазията от Шуберт, Сонатата с дяволскте трилери от Тартини – не мога да изброя всички изпълнения.

   Ойстрах разпознавам и по нещо много специфично. Той не свири темперирано. До времето на Бах пианото е било настройвано по специален начин, не темперирано, поради което не всички тоналности са могли да бъдат прилагани. Предпочитали са се бемолните. След темперирането на пианото от Бах нещата се променят и тоналностите става 24. При пианото тонът е настроен на точната честота, при цигулката не е така. Цигуларят определя тона с мястото на пръста върху струната. Има естествен стремеж да се повишава минимално височината на тона при пррехода му към малка секунда, което цитуларят може да постигне. Ойстрах свири „ниско” три тона. Сега не мога да кажа кои са те, но ги чувам и по тях различавам изпълнението му веднага.

   Човек открива себе в музиката, казва Вайсенберг. Ойстрах не е открил себе си напр. в соловите Сонати и партити на Бах, които е свирил като млад, но после е изоставил от репертоара си.

   До толко е имал влияние Ойстрах спрямо композиторите говори фактът, че е убедил Прокофиев да си преработи Сонатата за флейта за цигулка, защото тя звучи цигулково. Днес тази соната съществува в два варианта.

  За Ойстрах има много литература. С него има и много записи. Той остана легенда, защото успя да се съхрани в тези жестоки условия в страната му и да се наложи като личност, велик музикант и цигулар. Като артист имам малки забележки към него, но го разбирам – никак не му е било лесно. По време на войната заедно с Шостакович ги задължават да станат членове на КПСС. Жестоко е било. Ойстрах обаче не е имал проблеми с Жданов както Шостакович, който цял живот е бил заплашван с депортиране в Сибир.

   Още няколко щтриха за Ойстрах:

   Той е бил майстор по цигулките. Поставял е душичката /това е опората между горната и долната стена на инструмента/ на място, където инструментът да звучи максимално добре. Той си е лакирал сам цигулките – звученето на цигулката зависи и от лака - и се е отнасял много грижовно към тях. Но големият късмет, бих казал Божият подарък за него, той получава в Америка. Отива там за първи път, среща се с Яша Хайфец, изнася концерт. А след концерта една баба отива при него и му казва, че е получила в наследство цигулка, за която са й казали, че е добра. Да я види  и ако е добра наистина, да я вземе, подарява му я бабата. Ойстрах отива при бабата и вижда един разкошен Страдиварииус с име, Марсик, откраднат преди стотина години и стигнал до Америка. Ойстрах свиреше с държавен, съветски Страдивариус, неизвестно как придобит в полза на народа. Предполагам, по същия начин както са постъпили с балсамирането на Ленин. Ленин бил целият на разложени топки по тялото от сифилиса, а имало приказ от Сталин да го балсамират. Тръгнали от ЧК из Москва, видяли един човек, който прилича на Ленин, фанали го и...го балсамирали. Стои си до днес този нещастник в мавзолея и му се кланят, кланят. По ленинским. И тук измама!

  Ойстрах е пътувал винаги с двете си цигулки, които са били в общ калъф и с отопление на батерии. Любимата му цигулка обаче става Марсик-а.  Още една цигулка от този тип е в неизвестност, цигулката на Еужен Изаи, открадната по време на негов концерт в Петербург, докато е свирил на друга цигулка.

 

   Преминавам към друг одесец, Натан Милщайн. Той е роден 4 години преди Ойстрах и е също ученик на Столярски. След това спициализира при най-известния цитулков педагог на Русия по това време, Леополд Ауер, който работи в Петербург. Колко е бил интелигентен Ауер личи от факта, че отказва на Чайковски да му посвети на него Концерта си за цигулка и да го изпълни, защото бил труден. После Милщайн учи при най-голямато светило по това време в Европа, Еужен Изаи  в Брюксел. Избягва от Голямата страна, където живеят най-щастливите хора на света и отива в Америка. Две изречения за Изаи. Той е цигулар самоук, но когато е бил на 20 години го е чул Йозеф Йохим, видял е, че притежава голяма дарба и е започнал да го обучава сериозно по музика и цигулка. Изаи е свирил целият цигулков репертоар на света до неговото време.

   Милщайн е много интересен цигулар и музикант. Казах за Ойстрах, че свири ниско три тона. Този пък при движението с лъка по струните прави „изгиб”, което значи, че не движи лъка перпендикулярно на струните или че има лоша лъкова техника. На практика не е така, посочвам Яша Хайфец, нашият отличен цигулар и музикант Георги Бадев, има и други. Интересно в репертоара на Милщайн е съчетанието на цялото цигулконо творчество на Паганини и Сонатите и партитите за соло цигулка от Бах. На Паганини произведенията за цигулка с оркестър или за цигулка в съпровод на китара или пиано са тъпички с малки изкючения, а Капричиите му имат значение за развитието на техниката на цигуларите. Такива пиеси пише и Шопен, нарича ги Етюди, но те са нещо съвсем различно. Паганини е баща на съвременното цигулково изкуство, но ако днес той свири, няма да учуди никого. А някога за да го чуе Шуман е изминал пеша стотина километра за да достигне до града, където ще свири Паганини. Рахманинов пише Фантазия за пиано и оркестър по негова тема, Лист прави транскрипции по негови творби за пиано и то доста добри.

   Интерпретацята на Милщайн на тези произведения от Паганини е страхотна, но има и други, които ги свирят като него. Паганини винаги е бил в репертоара на Милщайн, задължително в биса е имало Каприз от Паганини. Той изпълнява и много концерти, но не е така убедителн в интерпретацията им както Ойстрах. Свири човкът, инстументално се справя превзъходно, но не е убедителен в представянето на автора. В по-зрелите си години той свири повече камерна музика в ансамбъл с Хоровиц. Репертоарът му е огромен. Изпълненията му на Капричиите на Паганини приемам безрезервно, той свири всичко с лекота, като пиесите да не са ужасно трудни. При изплънението на соловите творби за цигулка от Бах обаче той отстъпва на Хенрих Шеринг, друг страхотен цигулар, с усет към полифонията, негов съврменник, но не от Украйна.

   Отклонявам се малко от темата и включвам името на още един цигулар, Яша Хайфец. Хайфец е по-силен образ от Милщайн. Голям виртуоз и музкант, чиито изпълнения обаче намирам за студени. Той свири в знаменитото трио с виолончелиста Фойерман и румънския Моцарт – Джорджие Енеску. Изпълнението на това трио носи духа на времето преди Втората световна война и е така характерно, че се разпознава веднага. Богове!

   Тетият украинец цигулар е големият музикант Изаак Щерн. Той е роден в гр. Кременец през 1920 г. и при първия случай родителите му бягат от Голямата страна. И те отиват в Америка.

   Щерн е един от най-големите музиканти на моето време. Той в никакъв случай не отстъпва по качества на Ойстрах. Неговите интерпретации са съвърщенство, защото е изключителен музикант. Независимо какво изпълнява той – концерт, камерна творба – в изпълнението му има и простота и благородство на стила, художествено превъплъщаване в стила, епохата и автора, красив звук, виртуозно майстроство. По-рядко се излъчват записи на Щерн на различни концерти, но като изпълнител на камерна музика той е чест гост по Mezzo. Давам като пример изпълнението на камерната музика от Брамс. Където има клавир обикновено най-важната фигура в състава е пианистът, но когато в камерната формация участва Щерн, всички гледат него и се съобразяват с изискванията му. В камерните произведения на Брамс с клавир и струнни по-добри изпълнения на неговите триа, квартети и квинтет не съм слушал.

Велик музикант, велик циулар и личност, такъв бе Щерн, такива бяха и другите украинци, Ойстрах и Милщайн. Най-трудна бе позицията на Ойстрах, който е живял в страна с идиотски закони до такава степен, че са задължавали първенците да стават партийни членове за авторитет на държавниците примати, които също са партийни членове.

      Украйна има още двама велики музиканти – Святослав Рихтер и Владимир Хоровиц. Рихтер, роден през 1915 г. остава в Голямата страна, защото не е имало как да избяга. Убили баща му, защото бил германец и било възможно да стане шпионин, после решили да убият и майка му, защото имала мъж германец. Едвам сварила да избяга с кораб жената, дори била ранена при стрелбата по кораба. Как този смазан от системата човек – Рихтер, сирачето, ще стане личност? Беше си само пианист, от най-добрите.

  Хоровиц е бил по-голям, когато става ВОСР и веднага е избягал от Страната на съветите. Отива в Америка. Той е също велика личност, но има нещо интуитивно в изпълненята му. Ученикът му Вайсенберг го надминава така, че отказва учителя си да свири някои пиеси, защото ученикът му ги изпълнява недостижимо.

   Когато имам време ще потърся клипове с тези трима велики цитулари и ще ги приложа към постинга си. Обичащите музиката трябва да знят за тях, да познават техните изпълнения, да бъдат те образци в съзнанието им. Когато слушат същите тези творби в изпълнеие на друг музикант, не е зле да знаят как те са били изпълнявни преди половин век. Всичко се променя, променят се и възприятията ни. Но класиката остава.А тези тримата бяха наистина класици.

    И останаха легенда...

  

С интерес прочетох постинга за тримата известни цигулари.
Слушала съм и познавам изпълненията на Ойстрах - велик е ...
Но това в никакъв случай не елиминира останалата музика,
дори от електронни китари . Много са различни , не са сравними,
просто човек не трябва според мен да не се ограничава и признава
само класиката в жанра ... Всяко изпълнение си има своята красота
и моменти. Обожавам цигулката и пианото ... и винаги ми звучат
прекрасно и завладяващо . И Ойстрах, и Щерн са гениални , виртуози,
и изпълненията им ще се слушат винаги с възхищение и преклонение ...
Поздрави !
http://www.youtube.com/watch?v=hNqvGuqdsNs
http://www.youtube.com/watch?v=8b7NDe3bNfw

Аз обичам хубавата музика, не само класическата, но съм против това класическата музика с цел популяризирането й да се представя пред младите хора в чалгизирани тринскрипции. Тази тенденция не дава вярна предстаава за авторите и произведенията им и ги обърква. Ванеса Меи, Васко Чалгаджи, списъкът на такива като тях е дълъг, но измежду тях също има свестни музиканти, напр. Кийт Джарет. Той изпълнява освен джаз и произведения от Бах и Шостакович, свири и на обой.
Не мисля, че тези цигулари са гениални, те просто са по-съвършенни от нас. Неправилно се набеждава някой композитор или музикант, че е гениален, това ще е обидно за него ако го чуе. Гениален е само Моцарт. Бах пък е Петият евангелист, защото чрез музиката си той предава Божието слово. Давам пример с Моцарт, при когото всичко е опера. Една соната напр, дори тя започва с дръпване на завесата, в края на третата част завесата се спуска. При Бах всичко е молитва, покаяние, изповед. При Шуберт - песенност и теми от негови песни, които той използва в други ппоизведения.
Не може Турският марш на Моцарт да се изпълнява на цигулка от Ванесата, не може увертюра от Моцартова опера да се изпълнява от три електрически цигулки. Сериозната музика трябва да си отане такава, защото класиката е вечна.

Много благодаря за обогатяването на знанието и разбирането за музиката, което с удоволсвие ни давате и с още по-голямо удоволствие приемаме! Амбицирахме се цялото семейство да намерим и изслушаме изпълнения на цигуларите-украинци, а иначе в дома ни оше от моя възраст 1 годинка е звучала цигулка, доста преди пианото. Много ме разчувствахте! Да сте здрав и все така отдаден и с проникновение във всичко, с което се захванете!