МУТРИ СКРАПАДЖИИ ДОБИВАТ РЕДКИ МЕТАЛИ ОТ СНАРЯДИ
ИЛИ ВЪРТЯТ ОРЪЖЕЙНИ ДАЛАВЕРИ И СИ ПОГАЖДАТ НОМЕРА?
Гладът за суровини в страните с развита икономика и повишаването на цената им доведе до добиването им от сектори, където до скоро това бе немислимо. След навлизането на новата военна доктрина и отпадането на конвенционалните средства за водене на големи войни, във военните складове се оказаха планини от муниции, идзработени от суперкачествена стомана и редки метали, които биха могли да се преработят и да се ползват като суровини за промишлените предприятия. Аз си спомням, че в завода за ремонт на багери в Илиенци малко след 1990 г. постъпиха стотици стари танкове Т 34, на които бе прорязана една голяма дупка за да извадят моторите им и заминаха като скрап за Турция. Но така стана, че корабът с петте хиляди тона свръхценна стомана като тръгнал от Бургас за Турция...го откраднали и стоманата изчезнала. Поне два пъти по толкова е тежал и корабът, станал и той плячка на скрападжиите. Тази „кражба” наричам първата далавера на скрападжиите, които след това пуснаха метастази из цялата страна и добиха небивала мощ в рушенето на страната и ограбването на домовете на хората от към джици и джелезо. В момента на тяхно разположение са почти всички цигани, те имат „чадър” от парламента, финансират политически партии, но сега въпросът ми е за скрапа от отпадналите въоръжения. Танковети ги оправиха, оръдията – също, влекачите тип АТЛ. С и Т – и тях. Крадеше се още в началото на прехода, но корифеят на кражбите на военни полигони, на сгради, муниции и всичко останало от времето на Студента война бе един министър, който приличаше на кръстоска между прасе и човек и се казваше Свинаров. Той и затова бе турнат от службите. Тогава се окраде всичко на едро, което бе останало от ненужната вече войска А дребното го оправиха още през 1991г. - пред очите ми тогава се извършиха кражбите на граничните съоръжения. Чувал съм от бивши граничари за съдбата на огромните складове с материали за подържанеане на граничните съоръжения, които офицерите натоварили на високопроходимите машини и ...закарали по домовете си. Разпаднали се били граничните войски, та затова. Демокрацията им отворила „ямя”, както казват по Родопите. Голяма хапка беше собствеността на армията по морския бряг, където военните бяха заграбили частни имоти за бази и полигони. Още има съдебни спорове за тях и компрометираните ни касационни и апелативни съдии ги присъждат според баклаския принцип: плащаш - получаваш правосъдие, не плащаш - няма правосъдие.
Конвенционалните военни средства още не са съвсем премахнати по света. Русия си ги пази сигурно всичките и видяхме какво направи с Грузия, когато грузинците си поискаха обратно отнетите им от Русия два анклава. Тези конвенционални средства ще си ги запазят в Русия и страните с тиранични режима, като Сирия, КНДР и др. защото на тяхната мощ се крепи властта на тираните.
Тръгвайки все по-стремитлно в търсенето на нови суровини за промишлеността, неминуемо се достигна до нарядите, ракетите, мините и старите авиобомби. Известно е, че най-значителната част от промишлеността на соца бе военната, а това, което бе отпадъци от нея се ползваше по заводите, които прозвеждаха стоки за хората. Само останали без поръчка военни заводи произвиждаха по нещо за хората и то се наричаше ширпотреба – термин, който никой ни успя да ми го преведе с една дума на английски език. Тези военни заводи бълваха голямо производство, защото капитализмът можеше да ни нападне и да ни унищожи. Трябваше да сме готови и в момента, когато си помислят за такова нещо, ние да ги скондапцаме превантивно. Аз съм служил в ІІІ-а армия, която бе непрестанно в бойна готовност срещу Турция и Гърция едновременно. Що политофицери са си казвали пред мен глупостта, що партизани съм изслушвал по време на политподготовките ни как са победили фашистите и установили народната власт...
Всички си спомняме какво стана преди години в Челопечене. Там бе извърщен контролиран взрив, при който жертви нямаше, но бе повод да се прикрият кражбите на скрападжите и търговците на оръжия на черния пазар. А възможности – много. Напр. вместо да се унищожат боеприпасите, те могат и да се продадат, което е още по-печеливш ход. Канали трябват, после – взрив и „скрападжите” – кристално чисти, като спрайт. Тази схема работи и днес.
Какво представляват снарядите?
Независимо за оръдия ли са те, за гаубици или за танкове, снарядите се съхраняват в много здрави дървени каси обикновено по два, а за оръдията – по един, защото са много тежки. В сандъка има торбички със заряд, който се поставя при пълненето на месинговите гилзи, има взриватели и снаряди. В зависимост от далечината на прицела в гилзата се поставят необходимия брой торбички със заряд, който е като макарони и е жълт на цвят. Ако гаубицата /оръдието/ трябва да изпрати снаряда максимално далеч, тогава месинговата гилза се пълни максимално. А сега и за свойствата на тези материали, да се види защо борбата за суровините от тях и за „бизнеса” в тази област е така бизмилостно жестока.
Зарядът в торбичките не може да се взриви, той гори, но при високо налягане гори много бързо, подобно на бензина в камерата на автомобла.. Ако се запали на окрито, той гори, но не може да експлоадира. Поради тези си качества зарядът не разрурушава затвора или дулото на оръдието, а от образуваното налягане при изгарянето му газовете избутват /изстрелват/ снаряда.
Гилзата има капса на нея и при детонация – удар на спусъка на затвора върху нея, тя експлоадира и запалва заряда, който изстрелва снаряда. Гилзата никак не е малка, особено при оръдията. Тя е от цветен метал е и е доста скъпа, ако се продаде като скрап.
Взривателят на снаряда е изваден от него, той се поставя на снаряда в последния момент преди да се зареди оръдието от пълнача. След това на ход е мерачът, който след прицелването дърпа едно въженце и задейства спусъка на оръдието. Единственият начин да се освободят хората от тези взриватели е да ги детонират и гръмнат. Те са с малка мощност. Взривателят е доста сложен и сигурен механизъм, който има няколко положения. Той може да взриви снаряда още във въздуха над пехотата, при допир със земята или със закъснение, след като се забие в земята или бетонния форт.
Не само гилзата обаче е интересна за скрападжиите, интересен е и снарядът. В него има взрив, който е херметически изолиран и дори с години под водата или в земята снарядът при определени условия – детонация – може да гръмне. Пожарът не винаги може да причини гръмването на снаряда. Дори след пожар той пак може да гръмне при детонация от взрив на друг снаряд, намиращ се наблизо. Има технологии за напълването на снаряда с взрив, този взрив може и да се извади. Ако се спазват технологите процесът не е опасен, не трябва да има детонация. А корпусът на снарядите от каво се прави? Това са най-здравите стомани и метали, каквито има на света въобще. Използват се различни сплави, кобалт, титан и др. Има противотанкови снаряди 76 мм. оито не се взривяват от удара в танка, но са толкова здрави, че го пробиват и влизат в него. Ако не детонира това метално парче някой снаряд в танка, а след него и всичките,то със сигурност избива танковия екипаж докато се освободи от кинетичната си енергия. Аз съм виждал такова нещо, офицерите си го вземаха за спомен, разглобявайки снарядите заради него, а го отчитаха като изстреляни по мишени. То е от светлосив метал, сигурно най-здравият на света. От каква стомана или сплави пък са направени бронебойните снаряди или тези, които са с т.н. фугасно действие и са предназначени да навлезат в бетонни укепления и тогава да гръмнат, може да се установи след химически анализ. Колкото по-здрава е стоманата на снаряда, толкова по-големи са поражнията от него. Да не пропусна, че по снарядите има медни ленти, кито уплътнавят снаряда към цевите на оръдията и предизвикват въртеливото му движение. Подобни на снарядите са и старите авиобомби, каквито имаше някога у нас доста, но като технология те са по-леки за изпълнение.
Ще дам пример с мортирата на немците, наречена „Дебелата Берта”. Тя изстрелва петтонен снаряд, който при падането си върху бетонни бункери предизвиква разрушение на тридесет метрово бетонно скривалище под епицентъра на взрива. С такава мортира бе разрушено укреплението на Севастопол. Ех, да може някоя мутра да открадне такова оръдие и да го откара на скрап, ама не става, защото то се е превозвало разглобено в пет влакови композиции и се е движило по ж. п. релси при насочването му. Огромни са били и оръдията на немския кораб „Бисмарк” - четири оръдия с диаметър по 380 мм, всяко от които е тежало по 1800 тона и е обстрелвало обекти, отдалечени над 20 км. от кораба.
Не малко скрап има и в мините. Мините са много разновидности, но има и огромни мини, способни да унищожат танк. Само при преминаването на танк върху тях те се взривяват. Такива има още поставени при връх Гоцев на планинта Алиботуш, така и не ги изваждат. Както е тръгнло обаче да стават хората все по-пълни, нищо чудно някой дебелак или пък депутатка ако настъпят такваз мина, тя да се сбърка и да стане сакатлък.
Най-големият склад на мини в България се намираше до с. Лозарево. За да не се задушават и гният сандъците веднаж годишно те трябваше да се перереждат, но колко големи бяха халетата знаят само тези, които се извършвали това нещо. Сандъците бяха едни върху други на височина поне 4 метра, между тях имаше пътеки, а в центъра на халето – един по-широк път за електрокар. Площта на минните погреби беше огромна, а имаше и други складове, които наричаха „секретните”. Всеки ден старшини специалсти влизаха в тях, но никой така и не каза какво има вътре. Аз предполагам, че ам държаха взривателите на мините. Но пък имаше страшно много пепелянки и едни дебели къси черни змии, кърлежи и езерца с водни костненурки. И друго имаше – една тухларна фабрика, където жрици на любовта изтърпяваха наказанието си в труд. Те идваха при войниците на пост извън телените огради, събличаха се за секунди, лягаха и казваха: Бързо, защото ако ме хванат, още един месец ще ми лепнат. Войнишки истории, някои от тях завършиха с лепване на трипер.
Този бизнес да се премахва взрива от снарядите и те да отиват за скрап бе предоставенп на отбрани мутри. Показаха мутрата от с. Лозица, ще гръмне от дебелина. Едва ли неговата шия е от туршия. Счетоводителката му пък била на остров Бали на почивка. Не си знаят парите мутрите в този бизнес, но пък възможността конкурентна мутра да ги взриви и да им вземе бизнеса е много голяма, а технологията за това престъпление е съвсем проста. Поставя се мобилен телефон, чиито сигнал към звънеца му постъпва в усилвател. Този усилвател задейства първичен детонатор, който взривява друг,по-голям детонатор, чиято детонацията ще е вече достатъчна да се взриви снаряд. Това предизвиква детонациа в тези до него и става това, което се случи в с. Лозенец. Явно в случая не става въпрос за контролиран взрив, а борба между конкуренти или поне симулиране на престъпление, при което загинаха хора за да е придобие фалшиво алиби. Хората, колкото и опасна работа да работят, те се пазят. Освен ако някой не ги „изработи” и на оснавата на това да каже: оная мутра беше тъпа, направи, белята, аз съм истинска мутра, давайте ми снарядите на мен, аз по-добре ще работя с тях.
Бизнесът със снарядите за скрап обаче не е съвсем чист. В целия свеят се гърми и се търсят оръжия на черно. Какво пречи, ако има канали за това и чадър, да се гръмват два три снаряда в скрапоцеха на мутрата, а целите снаряди да отпътуват за другаде. Колко по-скъп е снарядът като комплект вместо метала му за скрап. Не може този бизнес да не е разработен. Този взрив за мен е доказателство, че той върви и че с този зрив, който разстрои живота на хората там и уби трима души е извършен с такава цел – мерят си ги оръжейни скрапомутри.
Има обаче един още по-опасен бизнес, този с ликвидирането на т. н. бойно-отровни вещества. Те се произвеждат лесно, призведени са много, но за унищожаването им въобще не е мислено. СССР бе гъчкан с тях до степен, при която стана опасно за тях самите и платиха на американски фирми да преработят отровите в други вещества, които не са толкова отровни, после още веднаж и т. н. Нищо не става за Отпадъци при този процес, докато работата със снарядите е най-изгодната – вадиш взрива, остава най-качествения метал, който инженерите са измислили, където решиш можеш да го продадеш. А имаш и опция – отчиташ снаряда като ликвидиран, а го продаваш на черния оръжеен пазар.
Флорин Курта; Създаването на славяните
Териконът край Авдиевка за сега е ничий...
10.06.2012 09:34
11.06.2012 12:26
