СТРАСТИ  ПО  ВЕЛИНГРАД

    През четирите почивни дни, които ни дари правителството и премиера бяхме във Велинград. Имаше достатъчно време за разходки из него, из околностите му и...за страсти по него.

    Велинград от преди 25 години – това бе едно прекрасно курортно градче с много почивни домове, с плажове, с градинки-комплекси както Клептуза и още много малки подържани градинки. Във всички от тях преобладаваше най-разпространето дърво тук, белият бор. Градът носеше духа на времето, който тук не бе се променил много – почиващи целогодишно в града сред тази прекрасна природа, пъстър поток от хора, препълнени хотели в града, препълнени сладкарнички и други заведения. А по улиците доста помакини, които идваха от планината тук да работят или с някаква  цел – да продадат произведеното от тях на пазара, да спечелят пари за най-елементарните си нужди. Младите помакинчета-моми бяха нагиздени с дрешки, които ако те не бяха си правили сами поне ги бяха украсили. Носеха цедилки вместо чанти, бяха със забрадки. По-възрастните помакини бяха облечени стандартно – в сини дрехи, с червен обувки. Помаците пък – със задъжителната шапка.

   Тогава имаше много влакове от Септември до Добринище, които пътуваха през Велинград. Велинград бе най-големият център, а влакът – най-евтиното и сигурно през цялата година превозно средство. Пътуващите от Юндола към Велинград бяха предимно помакини и помаци по работа, облечени по начин, както днес се обличат помаците в с. Рибново. От Септември към Велинград пътуваха почиващи и туристи. Тогава автобусите бяха непопулярни за дълги дестинации.

    На цетралната улица на Велинград вечер ставаше „стъргалото”.

    В района на самия Велинград имаше много запазени гори. В този район преобладава белият бор. Той е един от красивите борови дървета. Покрай яз. Батак, на Юндола и към Куртово дърветата са от същия тип.

    В града имаше някаква промишленост и работни места. Имаше и асфалтова база в южната част на града до р. Чепинска. Къщите на града бяха доста големи, за да могат хората да предлагат стаи на гости под наем, когато всички хотели и почивни станции се препълнят.

    След Десетото обаче нещата в града тръгнала в посока, която коренно го промени и Велинград никога няма да бъде същият. Според мен сега е вначалния стадий, в който на времето бе град Банско. Разликата е, че тук условия за ски няма.

    Процесът на граблеж, който се извърши в страната не отмина и този град. Заводите ги купиха мутри и ги затвориха веднага. Покупката стана не за да „тръгнат” заводите, защото държавата била лош стопанин – мутрите бизнесмени щели да оправят нещата! - а заради площите им и да отиде желязото от тях за скрап при събарянето им. Останаха  само някои дървопреработващи и мебелни предприятия, които западат. Тук има завод за колофон, но не знам дали той работи. Поне не е съборен, значи не го е купила още мутра. Появиха се обаче в града хора с много пари, напр. т. н. кредитни милонери, които трябваше да ги изперат чрез строителство. В града се говори за трима негови феодали, които макар да не се изявяват, вероятно го владеят – единият е помакът Фидел Беев, другата е еврейката Шалом, прекръстила се на Лидия Шулева, третият е хазартен бос с прякор Черепа. Те не могат да бъдат извън системата, която си присвои богатствата на България след Десетото – ДС – но явно са активни играчи в този процес. Във Велинград се построиха страхотно скъпи хотели. Едва ли някой знае кои са собствениците им и кой финансира строежите им, които продължават и днес. Феодали има навсякъде по градовете, давам за пример дупнишките братя и петричките Коцемаца и Чомбе. Тия стигат. При строитреството на хотелите се разкриват работни места, работни места се разкриват и за обслужващ персонал. Това им е доброто на хотелите и то май е единственото. Иначе какво нещо от Русия, Украйна и страните от региона около нас се сбира там – страшно е.

    Друго нещо, което промени града е т. н. стрителен бум, това бе разработката на банките да ограбят отново хората, след като веднаж им откраднаха спестяванията. Романтични улици изчезнаха заради новите блоци, които се построиха и сега стоят непродадени, други са замразени, трети са прибрани от банките заради ипотеката.

   По улиците вече не е същото. Мутрешки коли паркирани, дебелаци демонстрират завидно материално положение, демонстрирайки скъпите си играчки и демонстрирайки превъзходството си чрез простащина в поведението си, звучащата от скъпите им возила чалга, облеклото, татуировките, огромните си размери и  по други начини.

  Промени се и пазарът, който тук наричат Помашкият. На него помаците предлагат екологични стоки предимно от мляко, а също и картофи и боб, сладко от боровинки, диви ягоди и др. Пазарът се разшири за да предлагат циганите турски стоки-боклуци.

   Голям удар върху града нанесе преселението на цигани от селата покрай градовете Септември и Пазарджик тук. Затова помогна предподставката, че те получиха право след Десетото да живят където си щат, защото помощите, от които живеят като безработни, социално слаби и многодетни са им гарантирани навсякъде. И те започнаха да се преселват в курортния град Велинград. Тук – климатът хубав, топли минерални извори да перат и добър бизнес – наоколо гори за сечене за печката, домовете на велинградчани – половината година много от тях необитавани. Що съдове от бакър, що джелезо и домакниски потреби по тях има! И тръгна славата на това обетовано за циганите кътче. Заприиждаха те от всякъде, заселиха се покрай изоставената асфалтва база, усвоиха й джелезото за скрап. Маалата им там получи името Асфалтова база. Тръгна маалата надолу по реката в посока към с. Драгиново. Прекрасната гора от бял бор на ската, който красеше града изчезна, днес там растат тръни. Но идваха нови и нови цигани-заселници, заформиха още една тяхна маала – над изворите на Клептуза в квартал Чепино. И тук топли и студени минерални извори, гори за сечене, бизнес по къщите на хората в тази част на града, точно на обратната страна на мястото на махала Асфалтва база. Новата маала получи името Анезица. Тя изникна точно над карстовите извори на Клептуза най-красивто място на Велигнград въобще! -  тръгна нагоре по ската, а сега отива на юг и вече всичките карстови извори са заобиколени от нея. И тук горите както над Асфолтова база изчезват, остава гола пръст или храсти. „Бизнесът” тук явно върви, защото от помощи само такива големи къщи в циганските махали няма как да се направят. А бизнесът – той е непрекъснато раждане и получаване на пари за раждане, за след раждане, детски, ученически – тези са най- сигурните, но бизнес върви и още по няколко пера. По града не може да се види циганка, която да не е бременна или да не носи на ръце бебе. Това е производството им, поминъкът им. Бирата и цигарите на безработните цигани, които нищо не умеят да правят, защото цял живот са били на помощи и не е било необходимо да работят и да научат някакъв занаят, днес идват от утробите на жените им. А с децата колко фокуси стават – изкарват ги сакати, хрнично болни и ги пенсонират. Които не успеят да пенсионират и на 12 години им спрат детските, те започват да раждат и детските идват пак, но вече по низходяща линия.

   Циганите промениха облика на града. Вместо почиващите някога тук хора, улиците са пълни с цигани, които тикат префосонирани детски колички, натоварени с боклуци, каруци минават, други се движат непрекъснато /търсачки и разузнавачки/ и се оглеждат, търсейки джелезо или нещо ценно, което става за Отпадъци. Конете се осрали улите на много места, като този проблем направо изгони почиващите някога в прекрасните ргадини около Клептуза.

   Циганскят проблем не е привършил тук, той набира мощ. От една страна това са многото деца, които се раждат и които утре също като родителите си ще започат да „барат” по къщите вечер, от друга страна са прииждащте нови групи цигани заселници. Видях кола супер лимузина с цигани от Видин, едва ли са дошли тук на разходка.Подобна скъпа кола видях и от Хасково. Това са цигани, шли сюда на дело.Чувал съм, че лидерите им провеждат политика на разселването им из страната. По тази линия вкараха бомбата със закъснител и във Велинград. Давам пример с нашите познати, на които къщата им е разбивана и окрадвана пет пъти. От полицията им препоръчаха защита чрез СОТ и сега те плащат годишно към 300 лв. за охрана. А вечер, когато са тук с колата си поглеждат по двора, да не им е „пресочил” някой.

    Редно е да се запитам колко струват тези цигани на града. Градът според мен е към 35-36000 души, една трета от които са цигани. Циганите не могат да бъдат преброени официално, защото те според случая могат да се пишат българи, цигани, както е далаверата в момента. Приемам, че циганите тук вече са 12000. Това отнасям към 24-и май. В момента, в който сега пиша сигурно вече са повече поради още бебета или новопредставени в града от полето, та дори от Видин и Хасково. Едно циганско семейство се състои обикновено от двама възрастни и шест деца, което прави 8 души. Това прави 1500 семейства. Минималната помощ за едно такова семейство е над 1000 лв. месечно. Симеон Дянков каза, че за циганте годишно от бюджета се давали 700000000 лв. Останалата част дават общините. Парите от бюджета са капка в морето, основното плащане идва от общините, от парите за благоустройство на населените места, които пък идват от данъците. Това означава, че Община Велинрад превежда от бюджета си по 1,5 млн. лв. на новопредставените в града след Десетото цигани всеки месец. Но това не е всичко за града. Хората дават пари за охрана на жилищата си на СОТ, други се разделят с домакински и други уреди, които заминават за къщите на новопреселените или на Отпадъци. Загуби за града започват и от намаленият приток на туристи, за които сигурността на автообилите и оставеното в квартирите им имущество, не може да се гарантира.

   Проблемът не  семо за Велинград. Той обхваща и останалите села в Чепинското корито, най-циганизираното от които е с. Ракитово, а най- овладян е проблемът с циганите в с. Драгиново.

   Аз ходя по туризъм из разни места на страната, като си правя „лагер”. Там си оставям колата. Точно заради циганите по Видинско отписах като туристическа дестинация Западния Балкан и го посещавам вече от към Сърбия. Отписах и Врачанския Балкан, отписах и Велинградския район. Пропъдиха ме от тези места.

   Но от песещения във Велинград няма да се откажа съвсем. Ще приложа нова стратегия, като ще си оставям вече колата не в града, а високо в планината в някой двор на помаци или поне пред къщата им. Но не и по поляните напр. на Беглика, където тя за минаващи „разузнавачки” ще се окаже вкусна хапка.

    Циганският проблем – не само аз, с него вече цялата страна трябва веч да се съобръзява. Но това не става, защото управниците ни още не са разбрали, че той съществува...