ЗАДУШНИЦА

      Днес е Голямата Черешова Задушница. Понеже и аз станах вече доста голям, много от моите близки и приятели вече починаха. Когато запалвах свещи в църквата за духа на починалите в съзнанието ми навлязоха не най-близките ми, а трима души, явно оставили дълбока следа у мен.

     Първият от тях бе Константин Канев. Точно на този ден преди 30 години ние отидохме да го видим в селото му и понеже малко закъсняхме, той бе започнал службата в църквата. По това време Канев пишеше много силни разкази в сп. Родопи, на което главен редактор бе Николай Хайтов.Той се възхищаваше на отеца и в Редакцията очакваха с нетърпение всеки негов нов разказ.

    Село Момчиловци е християнско село, заобиколено от всякъде с помашки села. Това вероятно е причината в това село отношението към вярата да бъде особено силно.

    Такава служба, такъв мъдър свещеник виждах за първи път. Пред нас бе духовният пастир на тези хора, уважението на които към него бе голямо.

    Тогава нямаше Интернет, писмата се пишеха на пищуща машина и се изпращаха по пощата. За мен отеца бе направил специална папка с писмата ми след всеки негов разказ и по други поводи и искаше да му обясня защо според мен тоналността на писането му е си-минор. Тук се затрудних, но се справих. Цитирах м моя подкрепа Библията, Високата меса на Бах. Че и той е Божи служител.

    Велика личност бе този човек. Ще остане в историята на България като певец на родния си край ведно с Васил Дечев, Ангел Вълчев, Стою Шишков, Христо Попконстантитов, Николай Хайтов.

   Днешното село Момчиловци без Константин Канев нямаше да бъде същото.

   Вторият образ, нахлул в спомените ми бе един турист, бивш мой колега, чиито родители одържавяването /това е текезесирането където нямаше въможност за ТКЗС/ бе прогонило от махала Голата глава над с. Луково в София. Бащата взел да прави моникси, синът станал без да има образование проектант на нестандартни инструменти. Роден и порастнал в планината той не можеше да прекъсне връзката си с нея. Всяко псвободно време бе там, но най-много по Пирин. Роден да живее в планината и присаден твърде късно в града този човек така и не намери мястото си. Съсипа и живота на приятелките си от глупости, макар да бе много добър човек, но обръкан в основните ценности на живота. Разболя се от сърце и се налагаше операци. Вместо това той подкара по улиците на София велосипед. Последната ни среща бе до моста на Сточна гара, беше жълт като лимон. Винаги твърдеше, че е жертва на социализма и ненавиждаше партийните другари. Бог да го прости. Целият му живот бе низ от глупости.

    Третият образ, който нахлу в главата ми докато бях в църквата бе Давид Ойстрах. Това е най-големият цигулар на века. Не изказвам това като лично мнение, убеден съм, че е така. Замислил съм се за негови три недостиживи изпълнения на Концертите за цигулка на Бетховен, Брамс и Чайковски и ще напиша постинг за тях. През изминалите дни обаче все си спомням за изпълненето на Давид Ойстрах на Концерта от Бетховен – концертът е в ре мажор, наричен още концерта с тимпана и ли концерта с ре-диеза. Ойстрах бе легенда в цигулковото изкуство. Бе над всички, защото освен съвършен цигулар той бе и много добър музикант. Днес има цигулари, които техниески са по-добри от него, но неговото изпълнение остава недостижимо. Вечна му памет!

   На днешния ден е убит и моят съгражданин Ботев Само поет може да жертва живота си в опит да събуди от петвековния сън сънародниците си, да даде със себе си пример как да се борят и да извоюват свбодата си...

   За Ботев не се сетих в църквата, а кото излязох от нея.

   Вечна им памет на всички починали - мои роднини и тези, които са навлезли в живота ми по някакъв начин!