Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2012 00:58 - ТРИ ИНТЕРМЕЦИ ОПУС 801
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2096 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 29.05.2012 17:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                ТРИ  ИНТЕРМЕЦИ  ОПУС  801

 

   Интермецо №1,

 

   ИЗЛОЖБА И РОМОВЕ:

   Бях на изложба, на която младеж, показващ експонатите си ме трогна с темата им, с посланията, написани към тях, с упоритостта си и саможертвата да ги открие, публикува в интернет, да посочи необходимостта от възстановяването им и ролята им за това, което днес сме ние. Апостолска работа!

    И не само с това. Младежът е от провинцията, но осигурил зала за експонатите си, купил кутия бомбони и кутия със солени сладки, ако някой е диабетик. Донесъл бе и вино от собственото си, и чаши, в които да го сипе и да предложи на хората. Страхотен!!!

   Запознах се с него, запознах се и с други хора, с които имахме общи интереси и започнах да си търся обекти, които не съм посещавал. Бях близо до входната врата и какво виждам:

   Пред нея се завъртяха ром и ромка, погледнаха какво става вътре и влезнаха на изложбата. Те имат права, може ли някой да изгони цигани от изложба. Това би било дискриминация. А сега ще опиша циганите:

   Циганинът бе мръсен, гаден, миризлив, а циганката бе менте. Облякла бе бели шалвари, бяла блуза,бяла кърпа на главата, но се виждаше цялото й лице. Пунтира арабка, която се интересува от изкуство, а този с нея да минава за неин приятел, когото тя води по изложби. И влязоха те вътре, ориентираха се в обстаноката и „заработиха” много бързо. „Арабката” седна на един стол, а циганинът започна да разглежда експонатите. Разглеждаше тези от тях обаче, които бяха в ляво и в дясно от масата с виното и сладките. Първо отпочна бомбоните, като част от тях носеше и набутваше директно в устата на „арабката”, която всичко поемаше. „Оправи” бомбоните. Хората разбраха каква е разработката им, всеки се възмущава на тази арогантност, но никой нищо не им казва. И аз. Като свършиха бомбоните циганинът се зае със солените сладки. По-голямата част изяде, остатъкът набутваше в ненаситната уста на приятелката си. Омете и тях и се зае с чашите вино. Една картина погледне, две чашки вино изпие, една носи на „арабката”. В името на истината останаха няколко чашки, когато тази двойка цигани, приспособила се явно да паразитира към поставеното за почерпка по изложбите си отиде. И си помслих: Тези цигани сигурно имат програми на изложбите и са ги превърнали в своя хрантелната им среда. С каква вещина пристъпиха те  към поставеното на масата и как веднага изчезнаха, след като го ометоха. Явно не правят това за първи път. Убеден съм, че ако не се наядоха достатъчно, са се отправили към друго изложба.

   След като сами се изметоха от залата тези паразити там отново се възвърна радостта от срещата с експонатите на изложбата. Отървахме се от тези цигани, вероятно си казваха хората. Пак ги преебахаме тия интеректуалци, вероятно си казваха циганите. Дано по-често да спретват такива работи, че голямо ядене покрай тях пада...

 

    Интермецо №2,

 

    МОСТЪТ НАД РЕКА ИСКРЕЦКА:

    По пътя от Своге за Бучин проход малко преди махала Цъфтитрън има мост над реката. Мястото е много красиво. Има малка махаличка, обезселена вече и доста голяма къща на успял при демокрацията бизнесмен. На метри по-горе над реката има мост, който е зидан по старата технология - сводест каменен мост – но се е наложило да се разшири. И са го разширили по начин, както казват тук, да Умреш. Разширено е платното му с още 50% може би, но по друга технология и той вече представлява два долепени, но не и свързани един към друг мостове. Мостовете са се разцепили частично, отделяйки се един от друг. Цепнатината между тях се асфалтира, но попадайки асфалта в нея той става като клин. На места този клин е пропаднал в реката и са се образували дупки по моста, в които може да влезе колело от автомобил. Това може да доведе до стрес у водача, загуба на управление и дори падане в реката. Още по-опасно е за големите камиони и тирове, които макар и рядко, минават от тук.

   Постингът помествам с надежда някой, който ремонтира мостове да отиде да види този мост и да сезира Община Своге. Движението по него е опасно. Той се крепи на магия, а вероятността да се разцепи по дължината си е реална.

   В момента се разширяват някои участъци на пътя по Искърския пролом, но встрани от него – там никой не поглежда. Трябва вероятно да падне мостът както този до Петрич и тогава да разберат, че повече той не е могъл да бъде експлоатиран...

 

   Интермецо №3,

  

  БЪЛГАРИЯ – КОТИЛО НА МУЗИКАЛНИ ТАЛАНТИ!

  Вече много рядко ходя в зала „Бълария”. Мина времето на запознаването ми с доста от музиклните произведения, мина времето на големите артисти, които идваха тук – Давид Ойстрах, Рихтер, Гилелс, Коган, Вайсенберг, Шостакович, Щерн и др. Администрацията на залата е пълна скръб, филхармониците не са вече за слушане. До преди месеци от години те нямаха дори постоянен диригент. И в областта на класическата музика както и навсякъде в културата падението у нас е пълно. Посещавам залата само при покана на приятелите ми музиканти или родителите на деца, които ще гастролират там. По такъв повод бях там наскоро. И напуснах залата доста тъжен. Диригентът – слаб, оркестрантите - свирят служебно, момичето – макар да е изминал процсът на изграждането му, то не е успяло да стане музикант.  По своя амбиция ли, по настояване на родителите си или що, но вече идва моментът, когато то ще разбее, че мястото му не е на сцената. На сцената е трудно, трябва здрава психика, непрекъснат труд и търсене. Нищо не е да научиш един концерт, да го изпълниш веднаж или няколко пъти и толкоз. Същото е и с камерните и соловите изяви.

    Концертът, който слушах съм го слушал в същата тази зала няколко пъти с Вайсенберг. Големият музикант и артист подбужда диригента и оркестрантите към максималното, което те могат да дадат. Момичето свири, но ученически,  а който веднаж е слушал музикални произведения изпълнени образцово, те остават в сърцето му и той неволно прави сравнение на новото изпълнение с образеца, който носи в себе си.

  Нуждата ми от общувне с музиката обаче намери в последните години нови форми у мен. Следя как се развиват децата и студентите и на талантливите от тях съм редовен посетител на изявите им. На сцената те дават всичко от себе си. Едно такова талантливо момиче е Елица Десева, която сега завършва с пиано НМУ „Л. Пипков”. Момичето свири с разбиране трудни автори като Бах, Бетховен, Шуман, Шопен. Тя бе решила да провери готовността си за изпита и направи концерт.  Поздравих я. Преди няклко месеца тя имаше изява на конкурса Лист – Барток. Дадоха й втора награда. Итересното бе, че големият унгарски пианист, който живее във Ваймар дойде и й предложи да се яви на изпит като завърши НМУ и да учи при него. Ще се яви Елица и той ще я вземе, не се съмнявам ни най-малко в това. А момичето доколкото знам е бедно, дори няма пиано. Но пък съм убеден, че я чака бъдеще на музикант.

  Друго такова талантливо дете беше Ружа Семова. Редовно ходех на продукциите й в училището  после в консеваторията, където тя бе при проф. Антон Диков. Отиде момичето да специализира във Виена, където остана и днес е професор там и концертиращ пианист. В залата на Военния клуб тя свири произведения от Рахманинов. Аз съм изключително взискателен и много рядко казвам, че съм доволен напълно, защото в изкуството винаги има още за достигане. Но този път останах доволен. Беше помислила как да направи мястото си по-видно за публиката, защото там няма сцена, имаше и видеостена с пояснения за произведенията, които изпъляваше.

    И Елица върви по нейния път. А този път извървя и една Мария Генова, която сега е в Хамбург – прекрсен камерен музикант и още много други. Всичките ни добри музиканти са навън. И как не. Тук е добре за боклуците, като Азис, Кондю, Бони, Ромския Славей / С. Маринова/, италианския циганин Тони Стораро, женен за видинска циганка, румънският циганин Вълнаре Дупеску, и той женен за видинска циганка. Те фрмират днес вкусовете, те са в основата на масовата кулура, те звучат в автобусите, маршрутките, такситата и луксозните джипове, при тях са ангажиментите и парите. Биха ли обаче могли добрите ни музиканти да живет в тази чалгасреда? Не, разбира се. Кой ще отиде да ги слуша? Ако същата вечер пее Кондю? И се разбягват по света. С изключние на няколко бели лястовички...




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181480
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031