Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2012 23:00 - СИНДРОМЪТ "ЖАК ДЮКЛО"
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2860 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 09.05.2012 17:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                             СИНДРОМЪТ  „ЖАК  ДЮКЛО”

 

      Това е сравнително ново понятие, което вънзкикна преди около 23 години. Днес обаче то се споменава така често в БДЖ, в Общината, а вече и в правителството, както „Господи помилуй!” по време на богослужение. Името му не произлиза от френския комунист Жак Дюкло, носител на Димитровска награда и на орден „Ленин”, а...от една софийска улица. Тя се намира в кв. Хаджи Димитър в близост до Централни гробища. Перпендикулярна е на ул. Първа българска армия. Но тази улица – Жак Дюкло – има славна нова история. Тя създаде един синдром, който в началото се свързваше само с влака, но днес той засяга всички, дори имиджа на страната.

   С историята на тази улица аз съм доста добре запознат, защото работех дълго към енергото, което там имаше непрестанни проблеми. А историята й е следната:

   Близо до улицата минаваше ж. п. линия. Ж. п. пътищата имат сервитутна зона и тя не трябва да се нарушава, известно е защо. Така бе до 1989 г. Но още преди тази най-важна година в историята на страната в страни от тази улица започнаха да прииждат и да се самозаселват ромове от цялата страна. Причина да се нагнетяват те точно в този район бе т. н. битак, който с разрешение на Общината се пръкна върху площта на пепелината - стурията от изгорените въглища в ТЕЦ София. Изравниха сгурията, минаха валяци, стана по-здраво от бетон. Битакът тръгна. Но той се нуждаеше от предложители на стока. Тази дума е толкова рядка в българсия език, че дори поети с речник над 100000 думи не я ползват. Но пък ромовете се оказаха страхотен предложител на стоки за битака, така както днес предлагат скрапове от черни и цветни метали на Отпадъци. И се сформира гето, което днес пращи по шевовете. То се разпростря зад Международния гараж и първите коптори бяха направени от товарни гуми. Имаше от къде да се влиза, над гумите имаше покрив от разни мушами.

   Демокрацията бе златният шанс за ромовете от къщите от автогуми. Тя им даде права, те се възползваха от тях и  започнаха да стрОят. Мъкнат, правят си по-здрава барака, за коня, няма разрешителни, данъци, плащане на вода или за Градски транспорт. Но от едната страна – Междунораден гараж, от другата гробища – не стига мястото. И тръгнаха те да се разширяват за сметка на сервитутната зона на ж. п. линията, която се ползваше за превоз само на товари. Издигнаха къщи на височината на вагоните на сантиметри от тях, където не можеше пък изхвърляха боклуците си върху линията. Без да има алтернатива БДЖ ги чистеше за да минават влаковете. Но нещата се стъжниха. Чрез поставяне на едри предмети върху релсите ромовете започнаха да спират товарните влакове, след което скокваха от къщите си във вагоните и си вземаха каквото им трябва. Колко стока измъкнаха те от влаковете и тя  отиде за предлагане, знаят от БДЖ, които понесоха загубите. Държавата не защити БДЖ, паради което то се отказа от тази линия. Победиха ромовете, завзеха и площта на самата линия. Роди се нова понятие, синдромът „Жак Дюкло”. Той се изразява в следното:

    Има някъде ж. п. линия, но идват  ромове и се самонастаняват покрай нея. Постепенно те настъпват към нея, като влаковете преминават на сантиметри от къщите им. Така влаковете стават абсолютно уязвими: от товарните може да се краде като за по-голямо удобство те могат и да се спират, да се хвърлят камъни по пътническите влакове от ромчеата за развлечение.

   Този синдром получи ново развитие след като се закри линията /да я нарека/ Жак Дюкло. Товарите преминаваха вече през гара Бенковски, но в непосредствена близост до нея се появи нов синдром „Жак Дюкло”. В отговор на това товарите започнаха да се превозват само през деня и с охрана, но пък вечер много пострадваше ж. п. пътя, предлагащ джелезо за скрап и се взе някакво общо решение: На мястото на гетото се направиха складове и въпросът се реши трайно: ромовете - далеч от линията.

   Подобен синдром се появи и остава нерешен в Своге при известния квартал с ромове, наречен „Тунел №8”. Горе върху тунела се самозаселиха ромове, които изхвърлят боклуците си след като ги „преработят” и те падат до линията, преминаваща през тунела в близост до реката. Нямайки алтернатива от БДЖ непрекъснато чистят тези боклуци, като ги изхвърлят в реката. Опитът на кмета на Своге, Малкия Емил, да накара ромовете сами да си чистят боклуците завърши с масирана атака срещу него. Спрял им помощите, докато не си изчистят боклуците! А боклуците трябвало да ги чисти Общината, която не оситурила достатъчно кофи., а не живущите в квартала, носещ името на тунела. Такова нарушение на правата на ромовете никой не си бил разрешавал. И боклуците се спущат от горе до линията и днес. Започнат ли те да преливат върху ж. п. линията, на ход е БДЖ, ако иска да преминават влаковете.

   Този синдром в Своге е като единичен цирей в сравнение със синдрома „Жак Дюкло” в кв. Факултето, където той вече прилича на гангрена.  Влизащите в София от юг пътници с влака има да се чудят през какви места преминава той. От едната му страна – къщи до него. От другата страна или пък от същата, а може и от двете – боклуци, върху които като да се движи влакът, защото те достигат ж. п. релсите и се явяват под вагоните. А на сантиметри от прозорцит остават изтърбушени стени, надвесени сгради, боклуци, от които е извадена суровината за Отпадъци. Тези боклуци образуват минисвлачища, които се спускат постоянно към ж. п. линията.

   Синдръмът „Жак Дюкло” в участъка на кв. Фаокултето не е от вчера. Никой не го решава, а преминаването на влаковете от там става все по-трудно. Но тази линия не може да се закрие както покрай улица Жак Дюкло. Машинистите карат влака в този участък със скорост 25 км./час за да могат да спрат безопасно при изпадане на големи предмети по линията или други проблеми. А хората казват, че тук инкасираните удари от влаковете с ромски камъни по тях са най-много. Прилагам снимки от един влак, пострадал от факултетски ромски камъни.

   Сам се питам, имаме ли държава и пак сам, като лудите си отговарям:

  -Не!!!

  

      

  

 



image
                     
                                                               Ромски факултетски камък?

image

                                 Ромски факултетски камък?

image

                                                        Ромски факултески камък? 



Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183656
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031