Постингът можеше да бъде много по-добър, но човкът, който пази параклиса не ми даде да снимам иконите и да ползвам светкавица. Следващият път ще ми разреши обаче.
   Предполага се, че няколко години в тази пещера през втората половина на Х век е живяла и проповядвала християнството Света Петка Българска. Има следи от огнището, по стените има естествено образували се от карста икони. Тук е вкамененият от нея според легендата хляб. Когато враговете на християнството са дошли да я убият тя е излязла през един от отворите на пещерата, който води долу до река Ерма. След това отишла в Сърбия, Албания и отново в Гърция, където починала. Днес нетленните й мощи, като тези на Св. Иван Рилски, се намират в Румъния в гр. Яш. В житието й не е описано тя да е пребивавала тук, но и църквата носи нейното име, на хълма отсреща има друг параклис.
   Ще направя постинг с добри снимки, когато пътувам за Сърбия. Имам обещание за това. 

Житие [редактиране]

 

Св. Параскева (бълг. Петка) е живяла през втората половина на Х в. във византийска Тракия. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия, а родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора. По-големият ѝ брат Евтимий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си също бил канонизиран като светец. Според житията ѝ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров Богородичен” в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма “Свети Апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.

 

 Църквата "Света Петка" в Белградската крепост

 

Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в която св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата “Свети Апостоли” в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх Николай IV Музалон (1147-1151) дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие - една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

 

За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският “млад цар” Константин II Асен, син на Иван Срацимир. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Св. Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и днес в църквата “Три светители” в този румънски град.

 

Обаче сред миряните има разспространена друга версия за озоване на мощите в Яш. Според нея костите се местят във Видин, за да се бъдат спасени от турското поробване. Когато турците превземат и Видин са дадени на сърбите да ги съхраняват до отблъскване на неприятеля. Сърбите обаче имали голям дълг към власите и решили да го уредят срещу мощите.

 

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименуван и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на 14 октомври.

 

През октомври 2007 г. във Видин са открити две изложби по проект "По пътя на мощите на света Петка - пазителка на балканските народи". Координатор на проекта е Олег Антов. Едната е фотоизложба от 50 копия на икони на света Петка и изложба на макети на църкви и параклиси, които носят името на светицата.

                              Пещерният параклис "Света Петка Българска"



                          Пещерният параклис "Света Петка Българска"



              Част от входа към пещерния параклис



       Вкамененият хляб на Светицата, който разбойниците не могли да изядат.



 На тази скала има образ на Света Богородица с Младенеца.



                       На тази скала има образ на Светицата.



        Пещерата с параклиса има много изходи. Един от тях слиза при река Ерма.



И тук се минава през един вертикален изход както при пещерата на Св. Иван Рилски.



Таванът на пещерата с параклиса. Снимките са неясни, защото не ми разрешиха да ползмвам светкавица.



Този човек - бай Марин, се грижи за параклиса. Живее насреща
в голямата къща, отваря го за посетители и разказва историята му
.


              Не е вход на пещера, а скална цепка!



При влизане в Трън от към Стрезимировци този кръст се вижда.



       Връхчето над скалния параклис. Тук рйонът е карстов и има много пещери.
 


Новопоставеният кръст над скалния параклис  "Св. Петка Българска"


                       
                                          Трънският параклис "Света Троица"



                Трънската църква "Света Петка Българска" - една истинска църква!



                         Църквата в село Клисура, не далеч от гр. Трън.
                     Селото днес е в Сърбия съгласно Ньойския договор.

Отново ни поднасяш интересен материал за Св. Параскева (бълг. Петка). Снимките разкриват колко красива е България и какви тайни крие. Впечатли ме Трънският скален параклис "СВ. ПЕТКА БЪЛГАРСКА". Вълшебно място. Какво ли не са създавали хората в името на вярата, която ги е съхранявала като народ?

Отдаде ли ми се възможност ще го посетя!
Поздрави ,Коста!

Едно невероятно кътче от нашата България .
Имала съм щастието да посетя тези места ,
но до това свято място стигнах благодарение на теб.
Благодаря !

Благодаря ти за хубавите снимки и за интересните данни!

Поздрави!

Супер!!!

Георги Чараклиев от Дупница е направил голям сайт - Светите места. Дали се познавате? Той е млад човек. Ще му препоръчам да се свърже с теб.