НЕРАЗБОРИЯ СЪС ЩАСТЛИВ КРАЙ В ГОДЕЧКИЯ КВАРТАЛ ШУМА
Много съм податлив към заслушване на смешни истории или „мъдрости” от кръчмите. Част от тях включвам към постингите си, но този случай ще опиша отделно по две причини. Първата е, че е много смешен, макар да е могъл да има и тъжен край, а вторият е, че не всички знаят коя известна личност е родена, отраснала и възпитана в с. Шума, днес квартал на Годеч. Нищо чудно някой да не знае кой е роден и в с. Смоляновци. А хората в тези села се гордеят с най-видните си съселяни и Общините там вече са определили петно на площадите, където ще им въздигнат паметници. С този постинг ще сезирам и скулптора Сашко Хайтов, мой приятел. Той работи с бронз и гранит, но тъй като бронзовите му паметници започнаха да изчезват от пиедесталите си, сега той набляга на гранита.
Бяхме в с. Шума и ето какво ни разказаха:
По подаден от Трактора сигнал от всички медии били започнали клевети срещу министър Цветанов, който е от селото им. Много имоти имал, три деца, четири коли. В селото хората били пощурели за гдето клеветят селския им. В момента, когато на мегдана на чашка обсъждали клеветите, взел че се появявил един автомобил с надпис „Вестник Галерия”. Кой в селото е чувал за такъв вестник, в Годеч той бил забранен за продажба по павилионите. Спира колата пред родната къща на Цветанов и от колата излиза едно...прасе. Розово, дебело, говори, ама все едно грухти. На нагънатия му от сланини врат виси фотоапарат. А това става два дни преди събора на селото. Първенците обсъждат казуса и решават: ще го фанат туй прасе, ще го затворят в една кочина, през следващите два дни ще го хранят здраво, макар то повече да няма накъде да напълнява, но така, че да не експлоадира, за събора ще му турят ножа. Позаградили хората „прасето” като тръгне обратно към колата да го фанат, но ускорили намисленото, защото то можело да влезне в двора на Цветанов и да стори пакост в градината му. Цветанов обичал много пресни картофки и млечна царвица и засадил с тези култури целия си двор. Ако туй „прасе” влезе и се разгрухти из двора му, ще му изрови картофите, ще изпояде мамулите на царевицата, превенцията станала неизбежна. Казали му, гъси-гъси, гъци-гъци, а „прасето” отговорило:
- Що така ме викате, аз съм на много висок пост в редакцията на в/к Галерия.
Селяните отговорили:
- Ако си редактор, не можеш да бъдеш толкова дебел и толкова розов, ти си прасе и – ха да го хванат. Прасето обаче е умно животно, скочило в колата и с мръсна газ екипът изчезнал. На шиш си го представяли хората за събора, в тава с картофи, а то им избягало. Хората по горите ходят за прасета, това от селото го изпуснали.
След една седмица обаче някой от селяните одил до градо /София/ и се връща в селото с в/к Галерия. На първа страница имало снимка на двора на Цветанов, където е кладенецът му. Статията била озаглавена така:
Незаконен кладенец в двора на Цветанов!
Имало и снимка на репорера с коментар под нея как Цветанов като си правил кладенеца без наличие на строителни книжа. А репортерът бил точно този, когото хората сбъркали с прасе. И си казали:
Ако го бяхме вкарали у кочината – лошо: щяха да ни глобят за нарушаване на човешките права. Ако пък му бяхме турнали ножо, още по лошо: сега щяхме да изписваме в полицията кофата с мастилото. Кой би ни оправадал за това, че не можем да направим разлика между репортер и прасе? Дори на външен вид никаква разлика да нямат, пак щяха да ни окошарят!
Питах хората, как се казва този гъсиподобен репортер, не знаят. Много дебел и розов бил. От събора на селото до сега така бил „дръпнал”, че вече приличал не на прасе, а на надута рекламна гума „Мишелин”. Ще взема да чета в/к Галерия и ще внимавам в снимките на репортерите да разбера кой ли ще да е той...
