Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2012 00:08 - ПЕТ ГОДИНИ <WONDER.BLOG.BG>
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3988 Коментари: 7 Гласове:
15

Последна промяна: 01.04.2012 21:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                                         Божествено избран

                                                                   Поет е този, който съумява
                                                                   да грабне от небето си искра,
                                                                   да лумне нейде в нечия жарава
                                                                   и да докосне с истина света.

                                                                   Поет е всеки, който сътворява
                                                                    на извор лъкатушещия свян,
                                                                   на птиците простора прелетявал,
                                                                   поетът е Божествено избран.
                                                                                                   Дела Раи               

                               
ПРЕД   ДЕЛА  РАИ – ЛИЧНОСТТА,


            ПРЕБОГАТО  НАДАРЕНА  С  ТАЛАНТ  И ВИСШ РАЗУМ – ПОКЛОН!

 

    Преди пет години на днешния ден в Блог.бг се появи нов блогер - , който помести първото си стихотворение в блога, озаглавено Пречистване. Помествам го:

 

 

 

 

31.03.2007 04:28 -  ПРЕЧИСТВАНЕ

 

Автор: wonder Категория: Изкуство   

Прочетен: 1195 Коментари: 10 Гласове: 5

Последна промяна: 12.04.2010 16:43

 

 

 

Пада дъжд.

 

Свойте остри, кристални игли

 

в моя гръб – иглeница

 

забива.

 

Сякаш мъж

 

след пиянски залутани дни

 

в мойта скръб

 

отрезвен се открива.

 

Без очи,

 

ослепена от острите капки,

 

виждам как

 

оголява душата без свян.

 

И звучи,

 

на дъжда в избелелите шапки

 

музика пак.

 

И мирише ми там на тамян.

 

Пада дъжд

 

изтъпил остриета в гърба ми.

 

С водопад от целувки

 

зазижда ми сянката там.

 

И така

 

изведнъж

 

оголял се завръща духа ми,

 

без преструвки

 

пречистен в дъждовния храм.

 

  

       Аз по-късно се включих в Блог.бг, защото си поставих определена цел, която упорито преследвам – да опиша в него България. Обичта ми към природата обаче споделям и с изкуството. Когато попадна на хубаво стихотворение напр, чета го  и го преживявам. Доста често по това време най-четени и най-коментирани бяха стихотворенията на поетесата Wonder - госпожа Дела Раи, чиито виртуален образ се появаваше веднага след отварянето на първата страница на Блог. бг. Започнах да чувствам тяхната дълбочина и да се опитвам да се потопя в нея. Такова богатство от думи, такъв хубав стих, звучащ като музика, такива послания в стихотворенията. Хем изглеждат красиви, леки, а такава мъдрост има в тях! Ще направя сравнение с първата клавирна соната на Моцарт. Уж лека, партитурата – със свсем малко ноти, а такова богатство. Трудността е за този, който иска да разбере музиката и е още по-голяма за изпълнителя, защото трябва да се вживее в полета на гения. Има тещо подобно и при стиховете на Дела Раи.

    Все по-сериозен читател и почитател ставах на тази госпожа но след публикуването на нейното стихотворение „ПоПътно” този процес набра още по-голяма мощ. Помествам това стихотворение, което така силно обикнах:

 

27.09.2010 00:06 -  ПоПътно

 

Автор: wonder Категория: Изкуство   

Прочетен: 4060 Коментари: 24 Гласове: 174

Последна промяна: 27.09.2010 20:00

 

 

 

Ако някога, смръзнат, зеленият праг

 ми прекрачи на утрото тихите вопли

 и от сенките стари замеся ти хляб,

 а трохите ми плачейки в тебе се топлят,

 отключи небесата и в мен погледни

 с всяка истина спирала твоите мисли

 и тогава избухнало в нас ще гори

 чисто чувство -  най-земното мое мънисто.

 

 Ако вечер целувам те с нежно море

 и русалкова бликам в очите ти тъжни,

 ще потъвам любящо пак в нежни ръце.

 В твоя глад за любов пак ще бъда насъщна.

 Ще запомниш вкуса ми на хляб и небе.

 Ще ме вдишваш през сънната дъхава плътност.

 И когато съм цялата в твойто сърце,

 ще откриеш, че мен си обичал по Пътя.

 

    Така обикнах това стихотворение, а покрай него и самата нея, че след него аз не само четях новите нейни стохотворения в Блог.бг, но и с нетърпение очаквах следващи. Стиховорението поместих и в блога си, като ползвах заглавието от статията на един много велик композитор, писател, поет и пророк за бъдещето на музикалното изкуство. Ако нейни стихотворения не се появяваха известно време в блога, усещах някаква празнота в мен. Дела е автор, който докосва читателите си с душа, прелива им духовност. Ясен Ведрин е направил едно красиво посвещение към книгата й „Вятърна вълшебница”, от което тя взема заглавието й. В това посвещение той предсказва, че стиховете на поетесата ще са потребни не се само на влюбените - чрез тях тя ще сбъдва и всевъзможни чудеса. Самата Дела в стихотворението си „Дар божий” също посочва  своя път:

 

                        „...душата ми ще сипе своя плод –

                             на тъжния ще донесе забрава,

                             на падналия духом – нов живот,

                             на рзгневения – добра утеха,

                             на осквернения добър урок,

                             на оголелия най-топла дреха,

                             а на отчаяния вяра в Бог.”

 

   Стихотворение, написано от автор-апостол с мисия на земята. Ето и част от нейното всеобхватно пространство: в стиховете си тя споменава синьото небе, после луната, облаците и достига чрез словото си до душите ни. Послания, премъдрости, посоки, истини, които човек цял живот е търсил - те са казани от нея само в един стих. Дарба, но и висш разум /или пък съвършен?/ в едно, не мога да кажа. Много често в стихотворенията си тя споменава Бог, синия цвят - небесния, което според мен показва и от къде другаде идва вдъхновението на тази съвършенна жена. Възхищавам се от написаното от нея и казвам, че тя навлезе трайно в живота ми, макар той да е на последната си права. Навлезе въпреки това, че съм особено консервативен и с непократими вече принципи.

     Въпреки извадката от стихотворението, която поместих ще го публикуам по-долу цялото, то е велико:

 

 

 

31.05.2007 08:47 -  Дар Божий

Автор: wonder Категория: Изкуство   

Прочетен: 701 Коментари: 9 Гласове: 1

Последна промяна: 23.01.2008 01:15

 

 

 

На облаци душата си разсичам.

 

Закичвам с тях най-ниското небе.

 

И в хаоса космически се вричам,

 

че всяко мое облачно парче

 

ще бъде дъжд от ласка и от песен,

 

от доброта, от моя сън и свят,

 

от моя път над пропасти провесен,

 

от моя мед, от мой уханен цвят.

 

И с този дъжд, в ръце дъга понесъл,

 

ще милвам всяка птичка и трева

 

и горски кът, приспан от тъжна есен,

 

и зимен стон прикътан в планина.

 

А след това над хорската гълчава

 

душата ми ще сипе своя плод -

 

на тъжния ще донесе забрава,

 

на падналия духом – нов живот,

 

на разгневения – добра утеха,

 

на осквернения добър урок,

 

на оголелия най-топла дреха,

 

а на отчаяния вяра в Бог.

 

Ще прилаская вехнеща старица.

 

Ще милвам нежно палаво дете.

 

И щом изплача облачна зеница

 

Доброто в мен отново ще расте.

 

И пак душа на облаци разсичам.

 

И пак раздавам свойте плодове.

 

За дарбата да мога да обичам

 

ще благославям всички Богове

 

      Богатство са не само ститохворенията и разказите на тази жена, но и премъростите в отговорите към коментариите на чителите. Някои от тях са щяли да влезат в Библията ако тя бе живяла между 33-а и 180-а година от новата ера, когато тя е писана. Овен тези премъдрости има статии за правдата и правото, дори за земетръсите и строителните конструкци, статии за писатели. Един универсален ум, напомнящ за някогашните енциклоредисти Гьоте, Ломоносов и др. Ако авторката прочете този мой постинг я призовавам да избере премъдростите, които е добавила след коментариите на читателите си и да ги издаде в отделна книга. Тя ще се радва на същия интерес, както тези със стихотворенията й.

   Трудно е за човек да пише за такова съвършенно същество. Затова чрез стихотворенията й, които ще приложа, нека тя самата да говори за себе си. Ще поместя още две нейни стихотворения, мъдростта в които ми напомня на словата от Стария завет, взети от Брамс за неговия Немски реквием. Първото е „Болните души на мрака”:

 

 

 

26.08.2010 11:03 -  Болните души на мрака

 

Автор: wonder Категория: Изкуство   

Прочетен: 2488 Коментари: 26 Гласове: 234

 

 

 

Гледах лицата им – маски подпухнали,

поразпаднали времето стари палячи.

От усмивките алени всички радости рухнали

се търкаляха в нищото, после се плачеха.

 

От очите им древно се стелеха сенките

на играни пиеси от ничие време.

По ръцете им паячно дремеха леките

всеобвързващи върви на някакво племе.

 

Носовете им щръкнали в други понятия

червенееха смисъла с древна прокоба

и когато в далечните дни-съзаклятия

се изправяха, вземали гордо отровата.

 

Гледах после душите им – мъртвородени.

Колко мъка там, Господи, в стона мъдрее!

И помолих космично и пак на колене,

от стиха ми да пият - дано оздравеят!

 

  Второто стихотворение е Светлина:

 

 

Светлина

 

Ще бъда вечна в тази светлина,

която през очите ви минава,

духа докосва,звънва през кръвта,

а после в мисълта ви се стаява.

Ще има дни на мрак, в които сам

вълкът ще ме посочва с пръст човешки.

Сърцето ще кърви през всеки храм,

побрало в мен стотиците погрешки.

Ще има сган, в която се роят

орташките гнезда от безпорядък.

Очите лешоядно ще кълват.

Сърцата ще умират без пощада.

А после Бог в преблагата си дан

ще благославя раните от тръни.

Ще се присмива падналата сган.

Ще се пробуждат духовете сънни.

Ще чакам в светлината от кристал.

В звънлините обятия съдбовност.

Ще ви посрещам с кораба си бял

в чертозите на своята духовност.

 

   Звучене на поет? За мен това е глас на Божия щерка, която той е възлюбил, надарил с талант и висш разум и чрез която ни казва, когато грешим или се отклоним от Неговия път. Това е Дела Раи според мен - лъчение, в което разпознаваме силуетите си.

 

   Аз бях измежду щастливците да се сдобия с 12 нейни книги. Първата, която прочетох бе „Вятърна вълшебица”. Спрях се на нея заради прекрасната графика на корицата на книгата, направена от художничката Калина Лютова. Аз обичам графиката и ценя високо това, което тя е поместила по книгите на Дела Рай. Брависимо, Калина! Ще поместя в края на постинга някои нейни графики от книгите, защото те са направени да вървят с тях, Калина се явява съавтор. Книгите са страхотно оформени. Както Вайсенберг, който е и художник и поради това с музика може да изпълни по неповторим начин пиесата Картини от една изложба на Мусоргски, така и Дела Раи, която публикува свои картини в блога си е успяла да изискаот художничката най-подходящите картини за книгите си, които да подсилват идеите в стихотворенията й. Следващата книга, която прочетох бе „Тихи вълшебства”.

     Връщам се на постига си, който поместих преди две години по повод стихотворението „ПоПътно” и който озаглавих: „Шапки долу      , господа, пред нас е гений!” Така Шуман в неговото музикално списание озаглавява статията си за поетът на пианото Шопен. Понеже и тогава и сега считам поетесата Дела Раи за гениална личност, мисля, че това заглавие е подходящо за нея.

    Честита годишнина Дела! Аз съм един от читателите Ти, който Ти казва:

    -Обичам Те! Продължавай да твориш!

   И другите така мислят – убеден съм, но вероятно са по-срамежливи от мен и ще добият тази смилост при някоя следваща годишнина.

А ето и някой от картините към прекрасно оформените книги. Като жест към прекрасната художничка-графичка Калина помествам един портрет също в графика, така майсторски направен, почти като от нея. Нарисуван е Брамс по времето, когато си почива от работата като турист в планината. Природата и изкуството са много здраво свързани. 

  
  / Бележка моя:
   Картините премахнах - така се наложи - и много съжалявам, защото бяха страхотни!
с тях постингът ми бе по-пълен. Картините бяха проекция в друго измерение на стиховете не Дела. Особено красив бе един портрет, заради който поместих друг един страхотен портрет в графика, на Йоханес Брамс. По него да се убеди до къде е сигнала в изкуството си худажничката-графичка. / 


image

Брамс като турист в Алрите. Туристите не са за подценяване.
Снимката помествам заради художничката Калина Лютова. 
Ако някога посети Хамбург, ще види оригинала в родната къща на Брамс.

image

Знам един турист който поне 10 пъти е бил в кащата на Дядо Вазов,
знам 10 поета, които дори не знаят къде се намира тя.

image

                              През пролетта на Понорите става цветна градина.
                                  До средата, най-много до края на месец май.

image

Цвете от Понора.Познато на туристи,
непознато на поети. 



Гласувай:
15
0



1. mt46 - Поздрав за постинга, Коста!
31.03.2012 08:16
Поетите се нуждаят от Читатели и Ценители като теб...
Честит блого-юбилей на Дела! Здраве, светлина, нови вдъхновения!...
цитирай
2. henzelski - Напълно съм съгласен
31.03.2012 09:50
с всичко казано тук за Даниела (ник wonder)... :)

Поздрави за великолепния постинг!
цитирай
3. tota - "Дела Рай - е лъчение, в което разпознаваме силуетите си"
31.03.2012 10:13
Едва ли би го изрекъл някой толкова точно и силно, освен човек, който познава и твореца и цялото му творчество. Само истински приятел и ценител може да напише всичко това. Поздрави, Коста! Поезията е музиката на душата. Отразява трептенията и вълненията на твореца и докосва читателя , защото той разпознава себе си.
Честита годишнина тук в блог. бг.,на Дела Раи! Поздрави за всичко, което твори и прави достояние! Предстои да бъде откривана и преоткривана от почитателите и от нови читатели!

"...Колко мъка там, Господи, в стона мъдрее!

И помолих космично и пак на колене,

от стиха ми да пият - дано оздравеят!"

Поезията се ражда от чувствата и вълненията на душата на поета за това е и нейна храна!!
Оздравявай душите и Озарявай посоката, Дела!!
цитирай
4. kasnaprolet9999 - Чудесно представяне си направил и ...
31.03.2012 12:47
Чудесно представяне си направил и си личи, че думите ти излизат направо от сърцето. Вчера Дела ме поздрави с едно стихотворение, което чудесно пасва и на твоите чувства на възхищение към нея, които напълно споделям:

ПраЛунна соната

Има хора, които остават в дълбокото
на сърцето, на храма, на всичките истини.
Имаш нужда да ги изкрещиш от високото.
И да отпиваш глътки от тяхната изповед.
Когато държиш ги в прегръдка, Живота са.
С тях ветруваш на всичките седем небета
в светлината на кръста, по пътя голготен.
Те са твоята дан – медна тичинка в цвете.
Всеки ден е меандър битийно постигнал те,
с овладяното страстниче в твое си можене.
Всеки миг е дъхът пак прошарил ти миглите
със сълзата простила острието на ножа.
И видяла света си в небесната стигма,
татуирана вътре си с тяхната кожа.
Помнят ги думите. Очите постигат ги
с огалваща нежност, без която не можем.
Честно въздишащи, съвестта ти оплождали,
в миг издъхват с прозрачните шапки на залеза.
А дъждовният поглед е тяхно пробождане.
пак отпиващо раните, с мисъл разпалени.
И оставаш всецяла. Изчезва ти тъмното.
И опитваш да бъдеш с дълбокости врязана
пак в душата им, за да ги имаш по стръмното.
И в теб да останат с молитви наказани.
Те са хора без милост, по право нелепи.
Те са хора – солта и кръвта на съдбата ти.
Често са приказни или пък свирепи.
Пият от извора. И те засипват с телата си.
Често хора жестоки са, друг път примират
по нежност родена от нещо невръстно.
През своето древно и често умиране
отново разбираш, че те са ти кръста.
Сега вече зная защо ги очаквам.
Тези хора са вплетени в мойте контрасти.
И когато си тръгна пак тях ще оплаквам,
защото ме правят тъжна от щастие.

цитирай
5. planinitenabulgaria - На tota и kasnaprolet999:
31.03.2012 13:07
След Вашите поздрави по случай годишнината на блога на тази госпожа, надарена с талант и висш разум, редно бе и някой съвсем земен човек да я поздрави. Не за да прави анализ на творчеството й, а с прости думи да опише какво е тя за него. Благодаря Ви за коментариите, към които сте приложили две прекрасни от нейните 6000 стихотворения. Дано някога те се появят и на хартиен носител.
Коста
цитирай
6. wonder - Коста, сърдечно благодаря за вс...
02.04.2012 18:39
Коста, сърдечно благодаря за всичко!
Не съжалявай за графиките, ще ти подаря оригинала на най-харесваната от теб. ;)))
Брамс е следващият ми любими композитор по собствената ми музикална стълбица след Бетовен, Моцарт и Бах.
Обичам го по няколко причини. Той е бил перфекционист и е премахвал или непубликувал творбите, които не си е харесвал, заради това днес няма творба, която да не е велика, невероятна за слушане и перфектна по майсторство.
Освен това е романтик, виртуозен пианист и най-красивият композитор живял в онези времена, а защо не и до днес! ;)))
Няма негово музикално произведение, което да не ми доставя наслада и радост по всяко време на деня и нощта, когато и да го чуя! Няма такова! Всяка нота е умопомрачително чиста и благозвучна... сякаш се лее от небесата като манна небесна и къпе с вълшебство и красота.
Една от любимостите ми:

http://www.youtube.com/watch?v=t894eGoymio

цитирай
7. planinitenabulgaria - На Wonder:
02.04.2012 21:34
Благодаря за милия поздрав - прекрасната приспивна Песничка от Брамс. Аз пък Те поздравявам с друго едно негово произведение, но за големи - Валс опус 39 N15 As-dur. Шостакович отговаря на тази "закачка" след 70 години с Джаз-сюитата си, където също включва един прекрасен валс.
Беше ми доста трудно да напиша постинг с поздрав по случай петгодишнината на блога Ти. Радвам се, че го одобряваш.
Честита петгодишнина,
Коста
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6789192
Постинги: 2914
Коментари: 7442
Гласове: 14596
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30